Разпореждане № 2948 от 04.04.2024, Софийски градски съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 2948 гр. София, 04.04.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-20, в закрито заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Татяна Костадинова като разгледа докладваното от Татяна Костадинова Търговско дело № 20241100900264 по описа за 2024 година

Производството е образувано въз основа на подадена от Н. М. Т. срещу „К.Л.“ ООД искова молба, в която се поддържат следните фактически твърдения:

Ищецът бил съдружник в ответното дружество заедно с А.Т.. При справка в търговския регистър установил, че е заявено за вписване придобиване на дяловете му от другия съдружник, който ставал по този начин едноличен собственик на капитала. Към заявлението бил приложен протокол за проведено на 22.02.2022 г. общо събрание, на което било взето решение за прехвърляне на процесните дялове, и договор от същата дата за прехвърлянето им.

Според ищеца решението на общото събрание било незаконосъобразно, тъй като не му била връчвана покана, а и събрание не било реално провеждано, тъй като на посочената в протокола дата ищецът бил в чужбина. Ищецът сочи също, че нямал воля за прехвърляне на дяловете си, още по-малко за цена, равна на тяхната номинална стойност, и че не бил подписвал процесния договор, а същият бил нищожен. Допълнително заявява, че към заявлението не била приложена декларация по чл. 129, ал. 2 ТЗ а това било основание за отказ за извършване на заявеното вписване. При тези твърдения ищецът е поискал от съда да отмени решението на общото събрание, както и да отмени „заявеното за вписване“ заличаване на членството му.

С разпореждане от 13.02.2024 г. на ищеца са дадени указания да обоснове правен интерес от иска за отмяна на решението на общото събрание за прехвърляне на дружествените дялове и да уточни петитума си за отмяна на „неправомерно заявеното вписване“. На 20.03.2024 г. е подадена уточнителна молба, в която ищецът е заявил, че оспорва процесното решение, тъй като то, заедно с договора, представлявало опит за неправомерно отнемане на дяловете му. Това обосновавало правен интерес да иска отмяна, „респективно нищожност на процесното решение, ведно с договора за прехвърляне на дружествени дялове“. Потвърдени са вече изложените в исковата молба факти, че общо събрание не било провеждано с негово съгласие и че не бил давал съгласие за прехвърляне на дяловете си.

Отправеният с тази молба петитум до съда е да бъде отменено взетото решение на общото събрание, тъй като същото било нищожно, както и да 1 се отмени заявеното вписване на заличаването на ищеца като съдружник като нищожно, незаконосъобразно и в явно противоречие с материалния закон и дружествения договор, а ако бъде допуснато вписване, искът да се счита предявен за "прогласяване нищожността на вписаните обстоятелства", произтичащи от договора за прехвърляне на дружествени дялове, на основание чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ.

От служебно извършената справка по партидата на ответното дружество се установява, че регистърното производство по процесното заявление А4 № 20240207144109 е спряно на основание чл. 536, ал. 1, т. 1 ГПК поради висящността на настоящия процес.

При тези факти съдът намира следното:

1. Искът за отмяна на решение на общото събрание от 22.02.2022 г.

(или за обявяване на нищожността му, ако се поддържа, че такова решение въобще не е взимано и от другия съдружник) е недопустим поради липса на правен интерес. Действително, всяко лице, което твърди да има качеството на съдружник в търговско дружество, е снабдено с потестативното право да иска отмяна на решенията на върховния му орган (съответно с право да иска прогласяване на нищожността им), но искът за това се предявява съобразно общите изисквания за допустимост, едно от които е наличието на правен интерес от съдебната защита. Той от своя страна се обуславя от въздействието на атакуваното решение върху правната сфера на ищеца – съдружникът има правен интерес да иска отмяна на решението, ако то накърнява негови права в широк смисъл (било то защото пряко ограничава правата му, било то защото създава предпоставки за управление на дружеството, което не е в интерес на съдружниците). В случая се атакува решение, което няма никакво правно значение за съдружника, нито за трети лица, тъй като във фактическия състав на прехвърлянето на дружествени дялове от един съдружник на друг не се включва решение на общото събрание. Прехвърлянето се извършва с договор между две лица, а дружеството/останалите съдружници са трети на това съглашение субекти и законът не предвижда тяхното волеизявление, за да настъпи прехвърлителният ефект. Съгласие на останалите съдружници се изисква, но не като елемент от фактическия състав на прехвърлянето на дяловете, а за възникване на членственото правоотношение на приобретателя и то само ако същият не е имал до този момент качеството на съдружник, каквато не е настоящата хипотеза.

Поради изложеното евентуалната незаконосъобразност на решението за прехвърляне на дружествените дялове (или неговата нищожност) няма по никакъв начин да повлияе на валидността на договора за прехвърляне, ако спрямо него като сделка не са налице пороци, водещи до нищожност. Ето защо за ищеца не е налице правен интерес да атакува процесното решение, тъй като уважаването на този иск няма да доведе до благоприятни за него последици, свързани с транслативния ефект на сключения договор за прехвърляне на дяловете му (вж. в сходен смисъл Определение от 25.07.2023 г., постановено по т.д. № 593/2023 г. на АС-гр. София, ТО, 13 състав). Дори да се приеме, че протоколът за проведеното общо събрание обективира волеизявление на прехвърлителя и приобретателя за прехвърляне на дяловете и в този смисъл съставлява съглашение (договор), то самостоятелното му атакуване като правен акт не е необходимо – при предявен отделен иск относно валидността на договора за прехвърляне на дружествени дялове този 2 документ и неговата автентичност биха могли да се разглеждат само като индиция за съгласието за сключване на договора.

2. Искът за отмяна на заявени за вписване обстоятелства също е недопустим. Потестативните права са само предвидените в закона, а потестативно право за отмяна на заявени за вписване обстоятелства не е законово уредено. В случай че обстоятелствата, заявени за вписване, все още не са вписани, защитата на ищеца е чрез атакуване на съответните правни актове, от които те произтичат (решение на ОС, договор или друго). Ето защо в тази част исковата молба също следва да бъде върната на основание чл. 130 ГПК. Това важи и за иска, уточнен с молбата от 20.03.2024 г., като такъв по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ за „прогласяване на нищожност на вписаните обстоятелства, произтичащи от договора за прехвърляне на дружествени дялове“ (т.е. за установяване вписването на несъществуващи обстоятелства съгласно използваната от законодателя терминология). Преди извършване на вписването искът по чл. 29 ЗТТРЮЛНЦ се явява преждевременно предявен, а още по-малко той може да се предяви като евентуален с исковата молба, по повод на която е извършено спиране на регистърното производство за вписването им.

Поддържаните от ищеца твърдения за нищожност на договора за прехвърляне на дружествени дялове могат да обосноват надлежно сезиране с иск за обявяване на нищожността му, а евентуално позитивно решение по този иск би осигурило защита на ищеца срещу соченото от него „неправомерно отнемане на дяловете“. Доколкото обаче този иск има за надлежен ответник насрещната страна по договора, на ищеца следва да бъдат дадени указания да уточни изрично дали поддържа петитум във връзка с изложените от него твърдения за нищожност на договора за прехвърляне на дружествени дялове и ако да – да насочи иска срещу надлежния по този иск ответник.

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ВРЪЩА на основание чл. 130 ГПК исковата молба на Н. М. Т. В ЧАСТТА, с която са предявени искове за отмяна, съответно прогласяване на нищожност на решение на общото събрание на съдружниците в „К.Л.“ ООД от 22.02.2022 г. за прехвърляне на дружествените дялове на Н. М. Т., за отмяна на заявени за вписване със заявление А4 № 20240207144109 обстоятелства и за прогласяване на нищожност на вписаните обстоятелства, произтичащи от договора за прехвърляне на дружествени дялове от 22.02.2022 г.

УКАЗВА на ищеца на основание чл. 129, ал. 3 ГПК в едноседмичен срок от съобщението да уточни изрично дали поддържа петитум за установяване нищожност на договора за прехвърляне на дружествени дялове и ако да – да насочи иска срещу надлежния по този иск ответник. При неизпълнение съдът ще върне исковата молба в цялост.

Разпореждането за връщане на исковата молба може да се обжалва пред Апелативен съд – гр. София в едноседмичен срок от връчване на препис.

3

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 4