Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 593 от 08.10.2026, Районен съд - Велико Търново

Съд
Районен съд - Велико Търново
Дело
Частно наказателно дело 1169/2026
Вид
Определение № 593
Подписан
08.10.2026
В сила
13.10.2026
Състав
ВЛАДИМИР СТРАХИЛОВ

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 593 гр. Велико Търново, 08.10.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VII СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР СТРАХИЛОВ при участието на секретаря ЮЛИЯ Ф. КАРАИ.ОВА в присъствието на прокурора Ц. Н. К. като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТРАХИЛОВ Частно наказателно дело № 20264110201169 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 64 от НПК.

Постъпило е искане от прокурор при *** за вземане на мярка за неотклонение “задържане под стража” по отношение на обвиняемия И. К. Ц.

ЕГН ********** по ДП № *** г. по описа на РУ-***.

В съдебно заседание прокурорът поддържа искането.

В съдебно заседание обвиняемият И. К. Ц. лично и чрез служебния си защитник оспорва искането на ***. Моли се съда за вземане по-лека мярка за неотклонение.

Съдът, след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и доводите на страните приема за установено следното:

ДП № *** г. по описа на РУ-*** се води срещу обвиняемия И. К. Ц. за престъпление по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, алт. 1, т.1, пр. 1 от НК.

В хода на досъдебното производство са осъществени разпити на обвиняем и на свидетели, назначена е физико-химическа експертиза, приобщени са веществени доказателства, приложени са писмени доказателства. Обвиняемият е задържан за 72 часа на *** г. Разследването не е приключило.

1

От събраните по делото доказателства се установява, че са налице предпоставки по чл. 63, ал. 1 от НПК и чл. 63, ал. 2, т. 2 от НПК за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“ по отношение на обвиняемия.

Доказателствената съвкупност не опровергава обвинителната теза за авторство в лицето на обвиняемия относно престъплението, за което е привлечен в това му качество. Налице е достатъчна обоснованост на предположението за авторство на деянието предвид показанията на разпитаните свидетели, установените в резултат на наличните до момента доказателства механизъм на осъществяване на престъплението, както и времето на извършването му. Претендираното престъпление е наказуемо с лишаване от свобода и е тежко такова по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК.

Няма реална опасност обвиняемият да се укрие.

На първо място, не възникват съмнения в идентификацията на личността на обвиняемия. На следващо място, същият има настоящ адрес, на който живее заедно със свой ближен – ***. Тези фактически обстоятелства поотделно и съвкупно обосновават правен извод за липса на реална опасност от укрИ.е на обвиняемия. Тези фактически обстоятелства опровергават и оборимата презумпция по чл. 63, ал. 2, т. 2 от НПК по отношение на тази реална опасност.

Има реална опасност обвиняемият да извърши друго престъпление.

На първо място, няма доказателства за негова трудова ангажираност и набавяне на легални трудови доходи.

На следващо място, от свидетелските показания се установява, че обвиняемият произвежда и разпространява след своите познати наркотични вещества и представлява оперативен интерес на полицейските органи.

На следващо място, видно от свидетелството за съдимост на обвиняемия същият е осъждан *** пъти за престъпления с предмет наркотични вещества, включително и на наказание лишаване от свобода с ефективно изтърпяване.

Последното по време осъждане е по НОХД №*** г. на ***, при което за престъпление по чл. 354а, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК са му наложени наказание една година и шест месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим и наказание глоба в размер на 10 000 лева. По това осъждане, което е групирано с осъждането по НОХД № *** г. на *** за престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, за което 2 му е било наложено наказание глоба в размер на 1000 лева, обвиняемият е условно предсрочно освободен на *** г. с изпитателен срок от два месеца и *** дни, след който срок е продължил да разпространява наркотични вещества сред обкръжението си. Наложените наказания не са оказали своя превантивен и превъзпитателен ефект. Тези фактически обстоятелства характеризират обвиняемия като личност със завишена степен на обществена опасност.

По отношение на реалната опасност от извършване на друго престъпление е налице и необорената презумпция по чл. 63, ал. 2, т. 2 от НПК, тъй като обвиняемият е привлечен за тежко умишлено престъпление и е бил осъждан за друго тежко умишлено престъпление от общ характер на лишаване от свобода не по-малко от една година, чието изпълнение не е било отложено на основание чл. 66 от НК, а от доказателствата по делото не се опровергава реалната опасност от извършване на друго престъпление.

Няма доказателства за влошено здравословно състояние на обвиняемия или негови ближни. Няма доказателства обвиняемият да полага изключителни грижи за ближни.

С оглед на гореизложеното и предвид правната квалификация на деянието, предмет на настоящото производство, която не съдържа във фактическия си състав квалифициращото обстоятелство „повторност“ несподелими от настоящата съдебна инстанция са правните доводи на представителя на държавното обвинение, че е налице реална опасност от извършване на друго престъпление, изводима от разпоредбата на чл. 63, ал. 2, т. 1, пр. 1 от НПК.

С оглед на гореизложеното несподелими са правните доводи на защитата, че няма доказателства, обуславящи правен извод за наличието на обосновано предположение в авторство на деянието в лицето на обвиняемия.

Несподелими са и лишените от доказателствена обезпеченост твърдения, че обвиняемият получава легални трудови доходи чрез упражняването на обществено полезен труд.

Ето защо по отношение на обвиняемия И. К. Ц. следва да бъде взета мярка за неотклонение „задържане под стража“. Същата е съответна на обстоятелствата по чл. 56, ал. 3 от НПК и на целта по чл. 57, пр. 2 от НПК.

Вземането на по-лека мярка за неотклонение в настоящия етап на 3 производството би било незаконосъобразно.

Водим от горното и на основание чл. 64, ал. 4 и ал. 5 от НПК съдът ОПРЕДЕЛИ:

Взема по отношение на обвиняемия по ДП № *** г. по описа на РУ-*** И. К. Ц. ЕГН ********** мярка за неотклонение „задържане под стража“.

Определението подлежи на обжалване и протестиране пред *** в тридневен срок, считано от днес.

В случай на жалба или протест насрочва делото пред *** за *** г. от *** часа.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 4