Решение № 247 от 16.07.2025, Районен съд - Разлог

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 247 гр. Разлог, 16.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, ІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Давид Люб. Сукалински при участието на секретаря К. И. Т., разгледа докладваното от Давид Сукалински, Гр. дело № 20231240100183 по описа за 2023 г.

Производството по настоящото гр.д.183/2023 г. по описа на Рг.РС е образувано по ИМ на И.Т.А., ЕГН* и М.Т.А., ЕГН*, двамата от г.Б., у.“И.В.“№2, против И.И.А., ЕГН*, г.Б., у.“И.В.“2. В ИМ се твърди, че страните са н-ци на И.Т.А., починал на *, в г.Б.. Същият е имал 3 деца – Т.А. /баща на ищците/, ответника И.А. и М.А.. И.Т.А. приживе с Нот. акт 102, том 1, дело №271 от 27.03.1961 г. на РС-Рг е закупил следния имот – дворно място – парцел IV, пл.

№260, кв.119, по плана на г.Б., при съседи – Н.М., Г.Л.Р. и от 2 страни – улици. Сочи се, че в този имот е построена къща, в която живеят ищците и ответника, като ищците са собственици на първия жил. етаж, а ответникът – на втория жил. етаж. Гореописаният имот бил разделен на 2 ПИ с идентификатор ***, в който била построена къща, в която живеят ищците и ответника. Бащата на ищците, ответника и тяхната сестра си разделили този имот и къщата в/у него, като ищците били собственици на 1/2 ид.ч. от същите. Другата част от дворното място по гореописания нот. акт представлявала ПИ с идентификатор *** по КККР на г.Б., адрес г.Б., у.„Д.с.“№15, площ 165 кв.м., ТПТ: урбанизирана, НТП – ниско застрояване /до 10 м./, който се ползвал като градина и който след смъртта на бабата на ищците и майка на ответника на 26.07.2000 г. се ползвал поравно от бащата на ищците и ответника. Ищците претендират, че са собственици на гореописания имот по наследство и давностно владение от 26.07.2000 г. до днес. Ищците твърдят, че не са прекъсвали своето владение никога и към днешна дата продължават да го ползват заедно с ответника – техен чичо. Сочи се, че ответникът се е снабдил с констативен нот. акт по давност за целия имот, с което е засегнал правата на ищците, като се бил и разпоредил с имота.

До съда е отправено искане да признае за установено спрямо ответника, че ищците са собственици на 1/2 ид.ч. от процесния имот на основание присъединено давностно владение от 26.07.2000 г. до сега, или в условията на евентуалност – че са собственици по наследство на 1/3 ид. ч. от имота, както и да отмени издадения в полза на ответника Констативен нот. акт №81, том 2, рег.№2463, дело №260 от 2020 г.

В отговора на ИМ ответникът оспорва предявения иск като неоснователен. Твърди се, че спорният ПИ с идентификатор *** е различен от имота, закупен от общия наследодател И.Т.А.. Последният понастоящем представлявал ПИ с идентификатор *** по КККР на г.Б.. В него била построена къщата, в която страните по делото 1 живеят. Сочи се, че през 2016 г. тримата н-ци на И.А. се разпоредили с наследствения им имот, като общо тримата надарили сина на ответника – К.И.А. с 1/2 ид. ч. по ПИ с идентификатор ***, ведно с 2 етаж от къщата, обозначен с идентификатор ***, а 1 етаж бил собствен на ищците по делото. Този УПИ се ползвал поравно и от двете страни. Твърди се, че действително имотът закупен от общия наследодател - парцел IV, пл. №260, кв.119 по плана на г.Б., действащ към датата на покупката – КРП от 1953 г. е включвал и част от процесния ПИ с идентификатор ***. С последващите регулационни изменения със ЗРП на г.Б. от 1962 г. регулационните граници на закупения от наследодателя парцел са променени. Към парцел IV, пл. №260, кв.119 по плана на г.Б. от 1953 г. са придадени части от съседния парцел III. Процесният имот е отделен като самостоятелен имот, без за него да е отреден парцел. Част от този имот е ползван на улица.

Дворищната регулация по ЗРП от 1962 г. на г.Б. е приложена, придаваемите места са заети от собствениците, като за имота на наследодателя им е отреден парцел XIX , пл.№1133, кв.82 по ЗРП. Със ЗРП от 1975 г. за г.Б. статутът на процесния имот е запазен и същият е отреден като самостоятелен имот, различен от имота на наследодателя им, а част от него е била включена за улица, като уличната регулация е приложена в тази част. Сочи се, че в процесния ПИ с идентификатор *** няма изградени постройки. В ПИ с идентификатор *** са изградени постройки, съобразени със ЗРП на г.Б. от 1962 г. и самостоятелния статут на имотите. На регулационната граница м/у двата имота са изградени помощни постройки, попадащи в имот с идентификатор ***. В тази вр. и предвид отчуждителното действие на влезлите в сила КРП на г.Б. от 1962 г. и ЗРП от 1975 г. ответникът твърди, че общият наследодател е загубил правото си на собственост в/у процесния имот, основано на действието на извършената от него разпоредителна сделка, материализирана в Нот. акт №102, том 1, дело №271 от 27.03.1961 г. на РС-Рг. Твърди се, че в периода 1989 г.-1990 г. имотът е завладян от ответника и неговата майка Я.И.А.

Владението на последната продължило до 26.07.2000 г., а след нейната смърт владението се упражнявало еднолично от ответника. Сочи се, че ответникът е придобил имота на основание давностно владение, упражнявано в периода от 1990 г. до предявяване на настоящия иск и ползва същия като градина. Твърди се, че след смъртта на майка им, ответникът и останалите наследници на Я.А. – М.С. и наследодателят на ищците – Т.А., решили процесния имот да остане в собственост на ответника поради грижите, които е положил за гледането на майка им.

В СЗ ищците И.А. и М.А. се явяват лично и се представляват от адв. Н.Р., която поддържа иска и пледира за уважаването му като основателен и доказан. Ответникът И.А. се явява лично и с адв. П.С., който оспорва иска и моли за отхвърлянето му.

По делото са събрани гласни док-вени средства – показанията на свидетелите В.Б.М., М.Т.В., Г.П.М., К.Н.А., М.С., Г.Л.Я. и е приета СТЕ.

Въз основа на събраните по делото гласни и писмени док-ва, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

В настоящия случай ищците са н-ци на И.Т.А., с ЕГН*, починал на *, в г.Б.. И.Т.А. има 3 деца – Т.А. /баща на ищците/, ответникът И.А. и М.С., която живее в г.Д.. През 1961 г. И.Т.А. е закупил недвижим имот в г.Б., с нот. акт №102, том 1, дело №271 от 27.03.1961 г. на РС-Рг.

Имота е описан в нот. акт като дворно място – парцел IV с планоснимачен №260 в кв.119 по плана на г.Б., при съседи - Н.М., Г.Л.Р. и от 2 страни улици. И.Т.А. почива през *, и негови нци стават: неговата съпруга Я.Д.А. и трите им деца Т.И.А. (баща на ищците), И.И.А.

(ответник), и М.И.С., която живее в г.Д.. През 2017 г. Т.И.А. почива и негови н-ци стават синовете му – ищците И.А. и М.А.. Установява се по делото от приетата СТЕ, че в/у част от горепосочения имот – закупен през 1961 г. е построена къщата на страните по делото, в която живеят и до днес. Собственици на 1 жил. етаж са ищците И.А. и М.А., а ответникът – техният чичо И.А. е собственик на 2 жил. етаж. С плана на г.Б. от закупения през 1961 г. недвижим имот се обособяват 2 отделни имота с идентификатори: ***, (в който е 2 построена къщата, в която живеят страните) и съседния ПИ с идентификатор ***.

След смъртта на И.Т.А., ПИ с идентификатор ***, се е ползвало от неговата съпруга – Я.Д.А., която е починала през *. Бащата на ищците (Т.И.А.) почива през *. и 3 години по-късно – неговият брат ответникът И.И.А., се снабдява с Констат. нот. акт №81, том 2, рег.№2463, дело №260 от 04.08.2020 г., с който същият е признат за собственик на процесния ПИ с идентификатор ***.

По възражението на ответника за прекратяване на производството поради недопустимост на предявените искове:

Допустимостта на установителните искове за собственост като самостоятелна форма на защита е обусловена от наличието на правен интерес. Този правен интерес се преценява конкретно с оглед естеството и съдържанието на възникналия м/у страните правен спор.

Такъв интерес ще е налице винаги, когато ищецът твърди, че е собственик на имота, а ответникът оспорва или смущава правото му на собственост с фактически или правни действия. Подаването на молба за издаване и издаването в полза на ответника на Констат. нот. акт за собственост на основание чл.587, ал.1 или ал.2 ГПК /въз основа на писмени документи или по обстоятелствена проверка/ е такова действие, тъй като с издаването на такъв нот. акт се създава несигурност за правото на собственост на действителния собственик на имота и се нарушава неговото право пълноценно да упражнява правомощията си на собственик предвид възможността лицето, посочено в нот. акт за собственост, да се разпореди с имота. В този смисъл е Тълк. решение №178 от 30.06.1986 г. по гр.д.№150 от 1985 г. на ОСГК на ВС. В настоящи случай ответникът И.А. се е снабдил с Констат. нот. акт №81, том 2, рег.№2463, дело №260 от 04.08.2020 г., с който същият е признат за собственик на процесния ПИ с идентификатор ***. Близо месец по-късно на 01.09.2020 г. ответникът И.А. заедно със своята съпруга Р.А. продават процесния имот на К.А., която е съпруга на техния син. На 17.01.2022 г. К.А. и съпругът й К.И.А. (син на ответника), продават процесния имот на Е.Т. и Л.Б.. На още по-голямо основание следва да се приеме, че такова действие е извършването на прехвърлителна сделка от несобственик /разпореждането с чужд вещ/, тъй като с това правно действие несобственикът в найсериозна степен оспорва и отрича правото на собственост на действителния собственик, като конкретно отрича правомощието му да се разпорежда със собствената му вещ. В тази хипотеза, когато собственикът е предявил иск само против приобретателя и по делото бъде установено, че последният не е придобил правото на собственост на деривативно основание, защото праводателят му не е бил собственик, праводателят няма да е обвързан от постановеното решение, тъй като не е бил страна по делото. В този смисъл действителният собственик е имал правен интерес да установи правото си на собственост и с/у праводателя, който ч/з правните си действия /прехвърляне на несобствения имот/ фактически е оспорил правото на собственост на действителния собственик. Безспорно, насочвайки иска както с/у приобретателя на вещта, така и с/у праводателя му, ищецът ще си осигури максимална по обем защита, тъй като постановеното решение ще формира сила на присъдено нещо по отношение и на двамата ответници, които са засегнали правото му на собственост.

Обстоятелството обаче, че иска не е насочен и с/у приобретателя не е основание за прекратяване на висящото производство. В този смисъл, съдът приема, че е налице правен интерес от настоящите ищци за предявяване на иск за собственост с/у посочения ответник, който се е разпоредил със спорния имот преди завеждането на исковата молба.

По главния иск за установяване право на собственост в/у 1/2 ид.ч. от имота на основание придобивна давност:

Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗС, правото на собственост по давност в/у недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години.

Придобивната давност по смисъла на чл.79 от ЗС, следва да се разбира като сложен юридически факт от категорията на правомерните юридическите действия, които по определение обхващат като свой елемент наличието на представи и желания, насочени към 3 установяването, придобиването, прехвърлянето, изменението и погасяването на права и задължения /представляващи субективния елемент от предметното им съдържание/, както и тяхното обективиране ч/з волево изявление, насочено към сетивното му възприемане от други с цел да се разкрият тези преживявания и представи /представляващо обективния елемент от предметното им съдържание/. Субективният елемент на владението намерението за своене, възприеман като психическо състояние на лице, е по-трудно доказуемо състояние, поради което законодателят установява законова оборима презумпция в чл.69 от ЗС. Предполага се, че владелецът държи вещта като своя, освен ако не се установи, че я държи за другиго. По делото не се установи при условията на пълно и главно доказване, че ищците са придобил 1/2 от процесния имот въз основа на давностно владение започнало от 26.07.2000 г. до сега. От свидетелските показания по делото ведно с заключението на ВЛ с категоричност се установи, че спорния по делото имот се ползва от ответника И.А., който го е заградил и го ползва за свой нужди. Не се доказаха изложените в исковата молба твърдения на ищците, че ползват част от спорния по делото имот заедно с ответника.