Решение № 365 от 05.11.2024, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 365 гр. С.З., 04.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румяна Б. Пенева

Членове:

Иванела Ат. Караджова

Трифон Ив. Минчев при участието на секретаря Стефани Хр. Чапанова като разгледа докладваното от Румяна Б. Пенева Въззивно търговско дело № 20245501000393 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба на “Й.“ ЕАД против решение № 187/27.02.2024г., постановено по гр.д. №2013/2023г. по описа на Районен съд – гр. С.З., с което е отхвърлен предявения от Й.“ ЕАД, ЕИК :***, със седалище и адрес на управление: град С., район **, иск за признаване за установено по отношение на И. М. И., ЕГН:**********, от гр. С.З., **, че същият дължи на дружеството: 26,32 лв. – незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, дължими за периода от 15.02.2021 г. до 14.05.2021 г., 145,98 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент, от които 49,98 лв. – представляващи стойността на 3 месечни абонаментни такси и 96лв. – представляващи неустойка за предоставено за ползване устройство.

Излагат се съображения за незаконосъобразност и необоснованост на постановеното решение. Единственият мотив на първоинстанционния съд да отхвърли иска бил непредставянето на оригинали на доказателствата по делото. Счита, че при развилата се фактическа обстановка не е било налице основание за изискването на оригиналите на посочените документи, не било открито и производство по смисъла на чл.193 ГПК. Посочва, че след заверката им от адвокат по реда на чл. 32 от ЗАдв, в качеството на процесуален представител по конкретно производство, същите имат официален характер и в този смисъл съдът е следвало да приеме, че официално заверени преписи на всички документи са приложени в заповедното производство.

Оспорва се процесуалната легитимация на особения представител в исковото производство да направи възражение относно действително положените подписи в процеса, доколкото същият няма връзка с ответника. В този смисъл счита, че производство по чл. 193 ГПК не би могло да се проведе в настоящото производство, а представянето на оригиналите 1 в такъв случай е безпредметно.

В случай, че се приеме, че особеният представител има процесуалната възможност да повдигне въпроса за автентичността на положения подпис по доказателствата, счита, че същият може да го направи и без да се запознава с оригиналите, тъй като по делото са представени официално преписи от същите. Тъй като няма допусната съдебно-графична експертиза, жалбоподателят счита, че изключването на доказателствата по делото поради неизпълнение на неясните указания на съда е съществено процесуално нарушение, което води до неправилност на постановения краен съдебен акт.

Направено е искане да се отмени обжалваното решение и да се постанови краен съдебен акт, с който да се уважат предявените искове.

В законния срок е постъпил писмен отговор от страна на въззиваемия, с който се взема становище, че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. Изложени са съображения по направените във въззивната жалба оплаквания. Оспорват се фактическите твърдения и правни доводи, на които се основава претенцията на ищеца за отмяна на съдебното решение.

Моли съда да потвърди първоинстанционния акт като законосъобразен и правилен.

Съдът, като взе предвид направените във въззивната жалба оплаквания и като съобрази събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима. Същата е подадена в законоустановения срок, срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт.

Пред първоинстанционния съд са предявени установителни искове по реда на чл.

422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал.1, т.2 ГПК за дължимост на суми, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №753/2023 г. по описа на Старозагорски районен съд.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, като на кредитора е указано в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането си.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил изцяло предявените искове, като е приел, че сумите по договор за предоставяне на услуги от мобилен оператор не са дължими поради недоказване на правоотношенията между ищеца и сочения длъжник.

По делото са представени резюме на договор от 09.12.2020г., договор за услуга интернет за дома, сключен между “Й.“ ЕАД (правоприемник на „Т.“ ЕАД) и И. М. И., декларация-съгласие, приложение – ценова листа, приемо-предавателен протокол от 09.12.2020 г. относно устройство - рутер модел, марка „HUAWEI В311-221 with Antenna“ и фактури № 7317346979/15.03.2021 г., № 7318648819/15.04.2021 г. и №7320133137/15.05.2021 г., които са представени от ищеца във връзка с основанието и начина на формиране задължението на ответника.

По искане на ответника, с определение № 2742/18.10.2023 г., постановено по гр.д.

№2013/2023г. по описа на СтРС, “Й.“ ЕАД е задължено да представи по делото най-късно до първото съдебно заседание оригиналите на представените с исковата молба документи, а именно: договор от 09.12.2020г., договор за услуга интернет за дома, сключен между “Й.“ ЕАД (правоприемник на „Т.“ ЕАД) и И. М. И., декларация-съгласие, приложение – ценова листа, приемо-предавателен протокол от 09.12.2020 г. относно устройство - рутер модел, марка „HUAWEI В311-221 with Antenna“ и фактури № 7317346979/15.03.2021 г., № 7318648819/15.04.2021 г. и №7320133137/15.05.2021 г., като го е предупредил, че в противен случай представените преписи ще се изключат от доказателствата по делото.

С определение в открито заседание на 17.11.2023 г. срокът е продължен до следващото съдебно заседание на 24.01.2024 г., когато същите са изключени от 2 доказателствения материал по делото, поради непредставяне на оригинали.

Окръжен съд намира за неоснователно оплакването във въззивната жалба, че неправилно договор от 09.12.2020г., договор за услуга интернет за дома, сключен между “Й.“ ЕАД (правоприемник на Т. ЕАД) и И. М. И., декларация-съгласие, приложение – ценова листа, приемо-предавателен протокол от 09.12.2020 г. относно устройство - рутер модел, марка „HUAWEI В311-221 with Antenna“ и фактури № 7317346979/15.03.2021 г., № 7318648819/15.04.2021 г. и №7320133137/15.05.2021 г. са изключени от доказателствата по делото по реда на чл. 183 от ГПК. Разпоредбата на чл. 183 ГПК допуска представянето на писмено доказателство, в заверено от страната, която го представя, копие. При поискване от участваща в процеса страна, страната е длъжна да представи оригинала на документа.

Представяне на официално заверен препис от документа е възможно в случаите, когато документът е издаден от орган на държавна власт, в рамките на служебната му компетентност в препис. Тогава при поискване от противната страна, е достатъчно представянето на копие от документа, заверено от органа, който го е издал. Тази заверка има характер на официална заверка, по смисъла на разпоредбата на чл.183 ГПК.

При всички случаи, изключването на писмени доказателства от доказателствения материал по делото следва да стане при изричното искане на страна по делото, за представяне на оригинал на писмен документ на основание чл.183 ГПК, както и последвало непредставяне на оригиналите в дадения срок. Както вече се посочи по-горе в изложението, в случая ответникът по делото в отговора на исковата молба изрично е оспорил наличието на облигационна връзка между него и “Й.“ ЕАД, като твърди, че не са му били предоставяни твърдените услуги. В отговора на исковата молба е направено изрично искане по чл.183 от ГПК да бъде представен оригинала на резюме на договор от 09.12.2020г., договор за услуга интернет за дома, декларация-съгласие, приложение – ценова листа, приемо-предавателен протокол от 09.12.2020 г. и фактури № 7317346979/15.03.2021 г., № 7318648819/15.04.2021 г. и №7320133137/15.05.2021 г. Направеното доказателствено искане е било уважено, като ищецът в първоинстанционното производство е задължен в определения му от съда срок да представи оригиналите на намиращите се у него документи, въз основа на които е предявил претенциите си по настоящото дело. Безспорно е, че посочените договори и фактури не са представени в указания от съда срок, поради което процесуалният представител на ответника в открито съдебно заседание от 24.01.2024 г.е направил изричното искане за изключването на тези доказателства от доказателствения материал по делото. На основание чл. 183 от ГПК РС правилно е изключил същите от доказателствата по делото.

Окръжен съд намира за неоснователни доводите на въззивника, че тъй като резюме на договор от 09.12.2020г., договор за услуга интернет за дома, декларация-съгласие, приложение – ценова листа, приемо-предавателен протокол от 09.12.2020 г. и фактури № 7317346979/15.03.2021 г., № 7318648819/15.04.2021 г. и №7320133137/15.05.2021 г. са представени под формата на заверени преписи, то на основание чл. 32 от ЗАвд, същите не е следвало да се изключват от доказателствата по делото. Завереният по реда на чл. 32 от ЗАдв от адвокат - пълномощник препис от документ не може да замести оригинала и да предотврати изключването му на основание чл. 183 ГПК. С разпоредбата на чл.32 от Закона за адвокатурата за официално заверен препис от документ е признат преписът, заверен от адвокат в кръга на работата му по повод защитата на правата и интересите на негов клиент.

Заместването на оригинала на документа с официално заверен препис по чл. 32 ЗА в хипотезата на чл. 183 ГПК е възможно единствено тогава, когато между страните в процеса няма спор относно съществуването на документа в правния мир.

Неоснователни са и твърденията във въззивната жалба, че особеният представител на ответника няма възможност да оспори автентичността на положения подпис по доказателствата по реда на чл. 193, ал. 1 от ГПК и че ако му се признае такава възможност, то същият може да го направи и без да се запознава с оригиналите, тъй като са представени 3 официално заверени преписи от същите.

На първо място следва да се посочи, че институтът на особения представител цели гарантиране правата на определен кръг лица, измежду които е лицето, което не е уведомено за започналото срещу него производство. Назначеният по реда на чл.46, ал.7 ГПК особен представител е участник в процеса, той е процесуален представител на страната, чиито интереси защитава, а правното му положение е аналогично с това на процесуалния представител по пълномощие. Действително законът поставя редица ограничения по отношение на представителната власт на особения представител, но отправяне на искане по чл.183 ГПК не е сред тях.

От друга страна производствата по чл.193 ГПК - за оспорване на истинността на документ и по чл.183 ГПК - за представяне на документи по своето същество са различни и водят и до различни последици. Резюме на договор от 09.12.2020г., договор за услуга интернет за дома, декларация-съгласие, приложение – ценова листа, приемо-предавателен протокол от 09.12.2020 г. и фактури № 7317346979/15.03.2021 г., № 7318648819/15.04.2021 г. и №7320133137/15.05.2021 г., по същество представляват частни документи, затова оспорването на истинността им по чл.193, ал.1 ГПК би било насочено само срещу материализираните в тях изявления, дали принадлежат на посочените за техни автори лица.

Поддържаните от ответника възражения са извън спора за автентичността на документите.

Доказателственото искане на ответника се е състояло в задължаване на страната за представяне на оригиналите на документите, поради което са неоснователни доводите на въззивника във връзка с производството по чл.193 от ГПК.

С оглед изложеното, Окръжен съд намира за правилен изводат на първоинстанционния съд, че по делото не се установява при условията на пълно и главно доказване наличието на облигационна връзка между “Й.“ ЕАД и И. М. И., поради което въззивната жалба следва да се отхвърли като неоснователна и да се потвърди първоинстанционното решение.

При този изход на спора на въззивника не се дължат разноски, няма и направено искане за присъждане на такива.