Решение № 470 от 28.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 470 гр. София, 28.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-26, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Илиана Станкова при участието на секретаря Константина Д. Рядкова като разгледа докладваното от Илиана Станкова Търговско дело № 20231100901903 по описа за 2023 година

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.

1 вр. чл. 35, ал.1, вр. с чл. 33, ал.1 ЗЖТ и чл. 86 ЗЗД.

Ищeцът ДП „Национална компания „Железопътна инфраструктура“ твърди, че е основен управител на железопътната инфраструктура, съгласно чл. 9, ал.3 ЗЖТ. Сочи, че е в облигационни отношения с ответника „БДЖПътнически превози“ ЕООД по Договор № 2704/16.07.2008 г. за достъп и използване на железопътна инфраструктура – публична държавна собственост и по Договор за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на НКЖИ № 5429/14.06.2016 г., по които ответникът дължи такса за „пакет за минимален достъп“ и за достъп до инфраструктурата, която свързва обслужващи съоръжения, като ответникът не е заплатил същата в частта за такса за използване на ел. оборудване за задвижваща електроенергия за периода 19.11.2019 г. – 29.02.2020г. в размер на общо 2747009,49 лева с ДДС /допуснато увеличение на иска по молба от 26.10.2022 г./. Претендира тази обща сума и лихва за забава както следва: по фактура № 500000035/30.11.2019 г. – сумата от 291 953,08 лева с ДДС и лихва за забава в размер на 23 194,05 лева за периода 16.12.2019 г. до 30.09.2020 г., по фактура № 500000047/31.12.2019 г. – на стойност 836 628,22 лева с ДДС и лихва за забава в размер на 59261,17 лева за периода 16.01.2020 г. до 30.09.2020 г., по фактура № 500000076/31.01.2020 г. – на стойност 864 196,69 лева с ДДС и лихва за забава в размер на 53772,23 лева за периода 16.02.2020 г. до 30.09.2020 г., по фактура № 500000088/29.02.2020 г. – 754 231,50 лева с ДДС и лихва за забава в размер на 41 692,24 лева за периода 16.03.2020 г. до 30.09.2020 г.

В исковата молба се сочи, че регулацията на таксата пакет за минимален достъп е на европейско ниво и в България се въвежда с транспонирането на 1

Директива 2001/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26.02.2001г. за разпределяне на капацитета на железопътната инфраструктура и събиране на такси за ползване на железопътна инфраструктура и за сертифициране за безопасност в Наредба № 41/27.06.2001 г. за достъп и използване на железопътната инфраструктура, съобразно които заплащането за използване на електрозахранващо оборудване не е било елемент от пакета за минимален достъп и било включено в цената за разпределение, опредЕ. от КЕВР с Решение № Ц-042/27.12.2010 г. С приемане на Директива 2012/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета за създаване на единно европейско железопътно пространство (Директива 2012/34/ЕС), транспортирана в Наредба № 41, в таксата за пакета за минимален достъп и за достъп до инфраструктура, която свързва обслужващите съоръжения (такса за достъп и използване), съгласно Приложение № II „Услуги, предоставяне на железопътните предприятия“, използването на електрозахранващо оборудване за задвижваща електроенергия вече се включва в т.1 „Пакет за минимален достъп“, б. д). Сочи се, че Европейската комисия била задължена до 16.06.2015 г. да приеме мерки за определяне на условията за изчисляване на преките разходи, като съгласно чл. 31, §3, трети абзац на Директива 2012/34/ЕС, управителят на инфраструктурата има 4-годишен срок от влизането им в сила, за да се адаптира към тези условия и да направи необходимите промени. На 13.06.2015 г. в Официалния вестник на Европейския съюз бил публикуван Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/909 на Комисията относно реда и условията за изчисляване на преките разходи, направени в следствие на извършването на влаковата услуга. Сочи, че 4годишният срок е изтекъл на 03.07.2019 г. Включването на използването на електрозахранващо оборудване за задвижваща електроенергия, като елемент от пакета за минимален достъп и за достъп до инфраструктурата, която свързва обслужващи съоръжения, съгласно Директива 2012/34/ЕС и Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/909 на Комисията относно реда и условията за изчисляване на преките разходи, направени вследствие на извършването на влакова услуга, наложило промяна в две направления.

Първото – добавяне на таксата за използване на електрозахранващо оборудване за задвижваща електроенергия като компонент на таксата за достъп и използване на железопътна инфраструктура в Методиката за изчисляване на инфраструктурните такси, събирани от управителя на инфраструктурата, приета с Постановление № 92/04.05.2012 г. на МС и допълнена с Постановление на МС № 283/14.11.2019 г. От друга страна промяна в цената за разпределяне на тягова електрическа енергия по разпределителните мрежи на железопътния транспорт, от която бил изваден показателят използване на електрозахранващо оборудване за задвижваща електроенергия – с Решение № Ц-20/01.07.2019 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, с което е утвърдена нова цена за разпределение (без този показател), в сила от 01.07.2019 г. Сочи, че по този начин се е избегнало двойното плащане на използването на електрозахранващо оборудване за задвижваща електроенергия.

Ответникът „БДЖ-Пътнически превози“ ЕООД оспорва иска, като твърди, че процесните вземания не са възникнали, тъй като посочената от ищеца такса е дължима от 01.03.2020 г. Твърди, че промените в размера на инфраструктурните такси не се прилагат с влизане в сила на Постановлението на МС, тъй като в чл. 32, §6 от Директивата изрично е предвидено, че когато управител на инфраструктура възнамерява да промени съществените 2 елементи на системата на налагане на такси, посочени в §1 от чл. 32 той ги оповестява публично най-малко три месеца преди срока за публикуване на референтния документ за железопътната мрежа в съответствие с чл. 27, § 4 от Директивата. Със същото съдържание е и разпоредбата на чл. 7г, ал.2 от Наредба № 41. Оспорва и фактическото предоставяне на услугите, за които е начислена таксата.

В допълнителната искова молба ищецът твърди, че включването на използването на електрозахранващото оборудване за задвижваща електроенергия като елемент от пакета за минимален достъп и за достъп до инфрастуктурата, която свързва обслужващите съоръжения – такса достъп и използване, не касае промяна в ценовия размер на инфраструктурните такси, която следва да бъде обявена от управителя на железопътната инфраструктура в референтния документ на железопътната мрежа 3 месеца преди влизането й в сила, съгласно чл. 7г, ал.2 от Наредба № 41 вр. с чл. 35 ЗЖТ, а за въвеждане на нова компонента в такса, която е нормативно опредЕ. и за начисляване, на която не е предвиден този тримесечен срок.

В отговора на допълнителна искова молба ответникът излага допълнителни аргументи в подкрепа на първоначално поддържаните доводи относно момента, от който следва да е дължим увеличеният размер на таксата за пакет за минимален достъп и използване на железопътната инфраструктура.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Не е спорно между страните наличието на облигационни отношения между тях по договор за достъп и използване на железопътната инфраструктура 2704/16.07.2008 г. и договор за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на НКЖИ № 5429/14.06.2016 г.

Не е спорно и обстоятелството, че ответникът не е заплатил начислената му от ищеца такса за използване на електрозахранващо оборудване за задвижваща електроенергия.

Спорен между страните е въпросът относно момента, от който следва бъде приложена промяната в размера на таксата за пакет за минимален достъп, елемент от която е и таксата за използване на електрозахранващо оборудване за задвижваща електроенергия. За да бъде даден отговор следва да бъде извършен анализ нормативната уредба уреждаща начина, по който се определят дължимите такси за ползване на железопътната инфраструктура и на характера на облигационната връзка между страните.

С Директива на ЕС № 34/2012 г. за създаване на единно европейско железопътно пространство се въвеждат разпоредби целящи отварянето на пазара в този сектор. С оглед особеностите му, в т.ч. и монополното положение на управителите на инфраструктура, в директивата са предвидени правила, целящи да осигурят прозрачност, предвидимост и гарантиране на конкуренцията, във връзка с изготвяне на схемите за използване на инфруструктурния капацитет и схемите за такси за ползване на железопътната инфраструктура. Както е посочено в § 44 от преамбюла на Директивата, железопътните предприятия следва да получават ясни и постоянни икономически сигнали от схемите за разпределяне на капацитета и от схемите за налагане на такси, които да ги насочват към вземането на рационални 3 решения.

В чл. 27 от Директивата е уреден т.н. „референтен документ“, като е предвидено, че той се разработва от управителят на инфраструктурата след обсъждане със заинтересованите лица и се публикува най-малко на два официални езика на Съюза в електронен формат на интернет страницата на управителя на инфраструктура, като съдържанието му следва да е достъпно чрез обща интернет страница, която се създава от управителите на инфраструктура в рамките на тяхното сътрудничество. В чл 26, § 3 е предвидено, че референтният документ се актуализира и изменя, когато е необходимо, а в ал. 4 - че се публикува не по-малко от четири месеца преди изтичането на крайния срок за заявяване на инфраструктурен капацитет.В приложение IV от Директивата е уредено съдържанието на референтния документ, като по т. 2 е предвидено, че той съдържат „ …подробности за схемата за налагане на такси, както и достатъчно информация за таксите …“.

Разпоредбите на чл. 31 от Директивата уреждат принципа на таксуване на основата на преките разходи, а в чл. 32 от Директивата са уредени изключенията от принципите на таксуване, свързани с договарянето на отстъпки. В чл. 32, § 6 се предвижда, че „Ако управител на инфраструктура възнамерява да промени съществените елементи на системата на налагане на такси, посочена в параграф 1 от настоящия член, той ги оповестява публично най-малко три месеца преди срока за публикуване на референтния документ за железопътната мрежа в съответствие с член 27, параграф 4.“ Последният урежда публикуване на референтния документ не по-малко от четири месеца преди изтичането на крайния срок за заявяване на инфраструктурен капацитет.

С Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/909 на Комисията е определен редът и условията за изчисляване на преките разходи, направени в следствие извършването на влакова услуга.

В разпоредбата на чл. 35, ал.3 ЗЖТ е предвидено, че размерът на таксите, които се събират от управитела на железопътната инфраструктура, се определят съгласно методика за изчисляване на инфраструктурните такси, събирани от управителя на инфраструктурата, приета от Министерския съвет по предложение на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Според ал. 4 управителят на железопътната инфраструктура публикува инфраструктурните такси в референтния документ на железопътната мрежа.

Във връзка с транспониране на Директива на ЕС № 34/2012 г. за създаване на единно европейско железопътно пространство е приета Наредба № 41 от 27.06.2001 г. за достъп и използване на железопътната инфраструктура. В разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от Наредба № 41, ДП НКЖИ е предвидено, че Референтният документ се публикува ежегодно 6 месеца преди крайния срок по чл. 13, ал. 1 за подаване на заявки за инфраструктурен капацитет. Крайният срок за приемане на заявки за капацитет, които да се включат в работното разписание, е шест месеца преди промяната на графика по чл. 11, ал. 2, за която е предвидено, че се извършва всяка година в полунощ на втората събота на месец декември.Услугите, които се предоставят на железопътните предприятия, са посочени в приложение 1 към Наредба № 4, като в услугата „Пакет за минимален достъп“ е посочено, че в същата се включва, след измененията, в сила от 07.06.2019 г., и компонанета за използване на електрозахранващо оборудване за тягова електроенергия, 4 когато има такова.