Решение № 18106 от 08.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18106 гр. София, 08.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело № 20231110152953 по описа за 2023 година

Производствотo e по реда на чл.310 и сл. ГПК.

В. И. Г. е предявила искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2, т.3 КТ вр., чл.225, ал.1 и ал.2 КТ срещу „Холдинг Български държавни железници“ ЕАД за признаване за незаконно и отмяна на уволнение, извършено със заповед № 14/09.08.2023г. на инж. Г.Д., на основание чл.328, ал.2 КТ, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „експерт, Съвет на директорите“ и заеманата при условията на чл.259, ал.1, изр.2 КТ длъжност „експерт, Съвет на директорите, комуникационна стратегия“, за присъждане на сумата от 16010,42 лева (съгласно уточнителна молба от 15.01.2024г. – л.25 от делото) – обезщетение за оставане без работа поради уволнението за периода 10.08.2023г. – 30.11.2023г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (27.09.2023г.) до окончателното плащане и на сумата от 1243,90 лева – обезщетение, равняващо се в разликата в заплатите при започване на по – ниско платена работа за периода 01.12.2023г. – 10.02.2024г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (27.09.2023г.) до окончателното плащане.

Ищцата твърди, че била назначена за неопределено време по трудов договор № 9/03.11.2022г. на длъжността „експерт, Съвет на директорите“ в Централно управление на ответното дружество. Трудовият договор бил прекратен на основание чл.328, ал.2 КТ - поради сключване на нов договор за управление, със заповед № 14/09.08.2023г., издадена от инж. Г.Д. в качеството на изпълнителен директор на дружеството. Ищцата оспорва уволнението като незаконосъобразно, тъй като използваното уволнително основание било приложимо само за работници/служители, които са част от ръководството на предприятието. Ищцата възразява, че предвид трудовите й функции изпълняваната от нея длъжност не била ръководна. Съгласно връчената й длъжностна характеристика на длъжността „експерт, Съвет на директорите“ трудовите й задължения били свързани с подпомагане дейността на Съвета на директорите и на изпълнителния директор при изпълнение на техните функции и задължения, като същата събирала и обобщавала информация, свързана с планиране, управление и изпълнение на дейностите и процесите в дружествата от холдинговата група. В изпълнение на тези функции ищцата изготвяла становища, анализи, доклади, протоколи и извършвала други спомагателни дейности, свързани с работата на Съвета на директорите. Съгласно допълнително споразумение от 04.11.2022г. ищцата приела да изпълнява допълнително и длъжността „експерт, Съвет на директорите, комуникационна стратегия“. Трудовите функции по последната длъжност също били експертни и свързани с 1 разработване и осъществяване на комуникационна стратегия във връзка с представяне на обществено значими аспекти от дейността на ответника пред медии и обществеността. При това поддържа, че и двете изпълнявани от нея длъжности имат изцяло експертен, неръководен характер.

Ищцата не била организирала и ръководила работата на други служители и не била отправяла спрямо тях задължителни нареждания във връзка с трудовия процес. Не била налице и втората предпоставка за законност на уволнението на процесното основание – в новия сключен договор за управление не била включена бизнес задача с конкретни икономически показатели, въз основа на която новият изпълнителен директор да разработи бизнес програма, която да предложи и да изпълни по време на договора за управление. Отделно от това процесната заповед за уволнение била подписана от лице без представителна власт, тъй като към датата на издаване на процесната заповед подписалият заповедта инж. Г.Д. все още не бил вписан в Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ като представляващ ответното дружество, като в тази връзка се позовава на чл.235, ал.5 ТЗ относно действието на вписването на овластяването в регистъра.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва исковете. Възразява, че изпълняваната от ищцата длъжност е имала ръководен характер, защото същата е на пряко подчинение на изпълнителния директор на дружеството, подпомага дейността на Съвета на директорите и изпълнителния директор при изпълнение на функциите им, свързани с планиране и осъществяване на проекти и изготвяне на стратегии за развитие на дружествата от холдинговата група, като основната трудова функция се състояла в събиране и обобщаване на информация за нуждите на Съвета на директорите и изпълнителния директор и подпомагане ръководството за осъществяване на неговите правомощия. Ищцата имала задължение да събира и обобщава информация, да изготвя становища, да дава устни и писмени консултации, да разработва анализи, планове, доклади за изпълнение на ремонтна програма и осъществяване на експлоатационната дейност в дъщерните дружества на ответното холдингово дружество. При това ответникът поддържа, че с оглед естеството на трудовите функции и йерархичната подчиненост изпълняваната от ищцата длъжност се явява част от ръководния екип на работодателя, защото касае съществени процеси като управление и контрол на стратегическо ниво по отношение не само на ответника, а и на цялата холдингова група. По довода, че инж. Г.Д., издал процесната заповед за уволнение, нямал правомощие за това, ответникът се позовава на протокол от 08.08.2023г. от проведено заседание на Съвета на директорите, на което за изпълнителен директор на ответното дружество е избран инж. Г.Д.. На същата дата бил сключен и договорът за възлагане на управлението между ответното дружество и Г.Д., като на последния било възложено да организира и ръководи оперативната дейност на дружеството и да представлява дружеството като изпълнителен член. В клаузата на чл.1, ал.2 от договора за управление била посочена бизнес задачата, която Г.Д. следвало да изпълнява, заложена в бизнес – програмата на ответното дружество за 2021г. – 2023г., приета от Съвета на директорите с протокол № 194/23.03.2023г. Съгласно чл.4, ал.2 от договора същият влизал в сила от 08.08.2023г. При това от 08.08.2023г. Г.Д. поел управлението на дружеството и имал правомощието да прекрати трудовия договор на ищцата с издаване на процесната заповед на 09.08.2023г. Според ответника е ирелевантна датата, на която е вписано обстоятелството за смяна на управлението на дружеството в ТРРЮЛНЦ, защото нямало пречка трудовият договор да бъде прекратен и преди вписване на това обстоятелство, като изпълнението на договора за управление можело да започне веднага след сключване на договора и преди вписване на подлежащото на вписване обстоятелство в ТРРЮЛНЦ. Позовава се на това, че уволнението е извършено след започнало изпълнение на договора за управление в законоустановения срок, като изпълнението на договора за управление не следвало да се свързва с изпълнението на конкретна бизнес програма или бизнес план.

Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу тях и доказателствата по делото, намира следното:

Няма спор по делото, а от приетия като доказателство трудов договор № 9 от 03.11.2022г. се установява, че ищцата В. И. Г. е била назначена при ответника „Холдинг БДЖ“ ЕАД на длъжността „експерт, Съвет на директорите“ в Централното управление при ответното дружество.

С допълнително споразумение № 10 от 04.11.2022г. на основание чл.259, ал.1, изр.2 КТ, считано от 04.11.2022г., ищцата е приела да изпълнява до назначаването на титуляр допълнително и задълженията на длъжността „експерт, Съвет на директорите, комуникационна стратегия“.

Страните не спорят, а и от събраните писмени доказателства се установява, че считано от 09.08.2023г. трудовото правоотношение е прекратено със заповед № 14 от 09.08.2023г. на 2 основание чл.328, ал.2 КТ поради сключване на договор за управление от 08.08.2023г. между председателя на Съвета на директорите на ответното дружество и Г.Д. Д. – изпълнителен директор на дружеството. Уволнителната заповед е издадена от Г.Д. в качеството му на изпълнителен директор на ответното дружество.

Спори се на първо място дали Г.Д. е имал правомощие да упражни работодателската власт чрез издаване на оспорената уволнителна заповед.

От ангажираните от ответника и приети по делото писмени доказателства се установява, че с решение, обективирано в протокол № ПД – 152/07.08.2023г. (л.79 и сл. делото), министърът на транспорта и съобщенията в качеството му на орган, който упражнява правата на държавата като едноличен собственик на капитала на ответното дружество, е освободил предишните членове от Съвета на директорите и е прекратил договорите за възлагане на управлението с тях, считано от датата на протокола, и е назначил нови членове на Съвета на директорите, сред които и Г.Д. Д.. С договор № ВД – 18/07.08.2023г. за възлагане на управление на еднолично акционерно дружество с държавно участие в капитала (л.81 и сл. от делото) министърът на транспорта и съобщенията в качеството му на орган, който упражнява правата на държавата като едноличен собственик на капитала на ответното дружество, е възложил на Г.Д. Д. в качеството на член на Съвета на директорите и последният е приел да управлява и представлява дружеството със срок до провеждане на конкурсна процедура.

С решение на Съвета на директорите, обективирано в протокол № 209 от 08.08.2023г. (л.85 от делото), за изпълнителен директор на дружеството е избран Г.Д. Д. и същият е овластен да представлява ответното дружество (т.3 и т.5 от протокола).

Приет като доказателство е и договор за възлагане на управлението на ответното дружество от 08.08.2023г. сключен между ответното дружество, представлявано от председателя на Съвета на директорите, - от една страна, и Г.Д. Д. – от друга, по силата на който ответното дружество е възложило, а Г.Д. е приел да организира и ръководи оперативната дейност на ответното дружество и да представлява дружеството като изпълнителен директор. Сред предоставените права в полза на Г.Д. права е и правото да сключва, изменя и прекратява трудови договори – чл.8, т.2 от договора за възлагане на управлението.

По въпроса са значението на вписването на решението за избор на нови членове на СД и за овластяване на представляващия дружеството относима е разпоредбата на чл.231, ал.4 ТЗ, съгласно която изборът и освобождаване на членове на съветите има действие от вписването им в търговския регистър, както и нормата на чл.235, ал.5 ТЗ, съгласно която овластяването на член или определени членове от Съвета на директорите да представлява дружеството има действие срещу трети добросъвестни лица след вписването им. Вписването на обстоятелствата относно избор на членове на СД, както и овластяването на някой от тях да представлява дружеството, не е елемент от пораждането въобще на правните последици на тези обстоятелства, като вписването прави противопоставимо това обстоятелство спрямо трети добросъвестни лица. До вписването обаче решението за избор на нов СД, както и овластяването на някой от тях да представлява дружеството, обвързва съдружниците. За сравнение конститутивно значение на вписването спрямо всички (вкл. и съдружници и трети лица) е придадено на обстоятелствата по чл.231, ал.3 ТЗ, в която норма изрично е посочено, че решенията влизат в сила след вписването им в търговския регистър, поради което на обстоятелствата по чл.231, ал.3 ТЗ до вписването им не могат да се позовават дори и съдружниците. В този смисъл са решение № 39 от 15.04.2011г. на ВКС по т. д. № 526/2010 г., I т. о., ТК, решение по т. д. № 349/2008 г. на ВКС, II т. о., така и в решение № 135 от 9.11.2009 г. по т. д. № 184/2009 г. на ВКС, I Т. О., които са постановени при тълкуване на норми относно дружеството с ограничена отговорност, но са приложими и спрямо акционерното дружество предвид сходната законова редакция на нормите на чл.140, ал.3 и ал.4 ТЗ, от една страна, и нормите на чл.231, ал.3 и ал.4 ТЗ, от друга -.