Решение № 709 от 14.06.2023, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1112/2023
- Вид
- Решение № 709
- Подписан
- 14.06.2023
- В сила
- 14.06.2023
- Състав
- Светла Величкова Пенева, Красимир Тодоров Василев, Мирела Огнянова Кацарска
Цитирани разпоредби
- член 154, алинея 1 · Граждански процесуален кодекс
- член 247, алинея 1 · Граждански процесуален кодекс
- член 431, алинея 3 · Граждански процесуален кодекс
- член 436, алинея 3 · Граждански процесуален кодекс
- член 437 · Граждански процесуален кодекс
- член 437, алинея 4, изречение второ · Граждански процесуален кодекс
- член 446 · Граждански процесуален кодекс
- член 446, алинея 1 · Граждански процесуален кодекс
- член 446а · Граждански процесуален кодекс
- член 446а, алинея 1 · Граждански процесуален кодекс
- член 446а, алинея 3 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 709 гр. Варна, 13.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Светла В. Пенева
Членове:
Красимир Т. Василев
Мирела Огн. Кацарска като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело № 20233100501112 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е въззивно и е образувано по жалба на Х. Т. Т. срещу изпълнително дело № 20238950400576 по описа на частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ Людмил Станев.
От жалба не e ясно кое действие на ЧСИ се обжалва, а искането е за спиране на действията по изпълнителното дело и гр.д.№ 7326/2020 г. по описа на Районен съд – Варна – дванадесети състав – да се върне и гледа от друг състав на ВРС по реда на член 247, алинея 1 от ГПК в открито съдебно заседание. Поради това с определение № 2066 от 30.05.2023 г. жалбата е оставена без движение и на жалбоподателя е дадена възможност в едноседмичен срок от получаване на съобщението да отстрани нередовностите, като с нарочна писмена молба с препис за насрещната страна уточни кое действие на ЧСИ обжалва, както и да формулира съответен петитум, като съобрази, че съдът в това производство не може да се произнася по актовете, постановени в хода на исковото производство.
В срок Т. е депозирал молба, от която може да се изведе, че се обжалва наложен запор върху банковата му сметка, като се твърди, че ЧСИ е изтеглил сумата от 482,75 лева, а това е пенсията му.
Взискателят Етажна собственост на жилищна сграда с адрес в град Варна – ул.
„Илинден“ № 1 е депозирал отговор по жалбата, с който същата се оспорва.
Съдебният изпълнител е представил мотиви по реда на член 436, алинея 3 от ГПК.
1
За да се произнесе, ВОС съобрази следното:
Изпълнителното производството е образувано по молба на Етажна собственост на жилищна сграда с адрес в град Варна – ул. „Илинден“ № 1 против жалбоподателя Х. Т. Т. въз основа на изпълнителен лист № 261134 от 20.12.2022 г. за парично задължение в размер общо на 2 537,79 лева.
Настоящият състав намира, че за длъжникът, какъвто е жалбоподателят, е налице правен интерес от обжалване на действията на ЧСИ, изразяващи се в насочване на принудителното изпълнение върху пенсия, тъй като забраната за насочване на принудителното изпълнение върху несеквестируем доход, какъвто нормата на член 446, алинея 1 от ГПК посочва, че е пенсията на длъжника в размер под минималната за страната работна заплата, е абсолютна.
Разпоредбата на член 446, алинея 1 от ГПК очертава границите на несеквестируемост на трудовото възнаграждение и пенсията, като визира определен обективен критерий размерът на минималната работна заплата за страната, определен от Министерския съвет.
Този размер, освен че гарантира задоволяването на основните жизнени потребности на хората, служи като граница, под която не може да се насочва принудително изпълнение.
Вземането и неговият размер се установяват от СИ по реда на член 431, алинея 3 от ГПК.
Тъй като разпоредбата на цитираната норма има закрилна функция, въвеждането на принципа на несеквестируемост по отношение на доходите от трудово възнаграждение и пенсия има за цел да гарантира на длъжника, че принудата върху него ще бъде упражнена в такива рамки, че да не застраши съществуването му и нормалният му живот за в бъдеще.
От събраните доказателства се установява, че длъжникът има сметка в „Банка ДСК“ ЕАД, върху която е наложен запор от ЧСИ, като в запорното съобщение изрично е посочено, че удръжките следва да се правят при зачитане на член 446а, алинея 3 от ГПК. след получаване на запорното съобщение банката е отговорила на ЧСИ, че по сметката постъпват суми от пенсия, поради което ежемесечно на титуляра за разпореждане ще бъде предоставяна сума в размер на минималната работна заплата, а запорът ще се изпълнява с горницата.
Институтът на несеквестируемостта представлява специална закрила на длъжника, целта на която е да му бъдат осигурени минимално необходими средства за живот. Именно по тази причина несеквестируемо вземане е пенсията, чийто размер е под минималната работна заплата. Насочването на принудителното изпълнение чрез запор върху банковата сметка на длъжника е процесуално допустимо, доколкото по тази сметка е възможно да постъпят суми извън източниците на доходи, визирани в член 446 и член 446а от ГПК.
Съгласно член 446а, алинея 1 от ГПК несеквестируемостта на доходите по член 446, както и на помощи и обезщетения съгласно друг нормативен акт, се запазва и ако са постъпили по банкова сметка, но не по-рано от един месец преди налагане на запора, а според алинея 2 на същия член запорното съобщение не поражда действие по отношение на помощите и обезщетенията по алинея 1 изцяло. Тоест, ако постъпващите суми от пенсия са над размера на минималната работна заплата, горницата не се явява несеквестируема, както е процедирала банката. Но дори и постъпващата сума да е по-малка от минималната работна заплата, ако тя не се изразходи в течение на месеца, се счита за спестяване и също не е несеквестируема.
Жалбоподателят нито е доказал, а и не е искал събирането на такива доказателства, с които да удостовери, че сумата от 482,75 лева е несеквестируем негов доход, а съгласно член 154, алинея 1 от ГПК негова е доказателствената тежест за това обстоятелство.
С оглед изложените мотиви жалбата се явява неоснователна, следователно обжалваното действие следва да се потвърди.
2
Водим от горното и на основание член 437 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА действие на частен съдебен изпълнител Людмил Станев, извършено по изпълнително дело №, изразяващо се в насочване на принудителното изпълнение срещу сума от 482,75 лева, постъпила по сметка на Х. Т. Т. в „Банка ДСК“ ЕАД, при твърдения за несеквестируемост.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на основание член 437, алинея 4, изречение второ от ГПК.
Препис от решението да се изпрати на ЧСИ за сведение.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3