Решение № 3277 от 20.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3277 гр. София, 20.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА Н. УРУМОВА при участието на секретаря ЙОАНА В. ПАСКАЛЕВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело № 20251110128378 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Предявен е иск от С. Н. Б., ЕГН **********, с адрес /адрес/, за признаване за установено по отношение на ответника “„Б.Д.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление /адрес/, ч е ищеца не му дължи следните суми: сумата от 13267,79 лв., представляваща дължима главница по Договор за кредит за текущо потребление от 27.06.2007г., ведно със законна лихва, считано от 11.02.2011г. до окончателното изплащане, сумата от 4738,39 лв., представляваща лихва за забава за периода 17.08.2010г. до 10.02.2011г. и сумата от 970,24 лв. разноски по ч.гр.д.№ 5777/2011 г. по описа на СРС, по което на 15.03.2011г. е издаден изпълнителен лист за посочените суми.

Претендират се и направените по делото разноски.

Ищецът поддържа, че не дължи така посочените суми, тъй като същите са погасени по давност. Твърди, че въз основа на издаден изпълнителен лист по гр.д.№ 5777/2011 г. по описа на СРС, е образувано изп.д.№ 5573/2011 г. по описа на ЧСИ Н.М., рег.№ *** от КЧСИ, с първоначален взискател „Б.Д.“ АД, като впоследствие на 21.06.2012 г. встъпил нов взискател- „О.Ф.Б.“ ЕООД, за когото нямало данни да е правоприемник на първоначалния взискател. Излагат се съображения, че за периода от 20.11.2015г. до 22.11.2023г. не са извършвани никакви изп. действия, поради което вземането по изпълнителния лист е погасено по давност.

В срока за отговора, ответникът по делото е депозирал такъв, в който изразява становище за недопустимост и неоснователност на предявения иск. Твърди, че вземанията не са погасени по давност, както и че с подадено от длъжника искане от 28.04.2024г. до банката за сключване на извънсъдебно споразумение, последният е признал дълга и давността е прекъсната.

Моли съда да отхвърли иска, като бъдат присъдени разнсоки.

В съдебно заседание ищеца се представлява от адв. К., който поддържа исковата молба и моли съда да уважи иска. Претендира разноски, за което представя списък. По делото е постъпила писмена защита.

Ответника се представлява от юрк. М., която поддържа писмения отговор. Депозира 1 писмена защита и моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски.

По делото са събрани писмени доказателства, изслушана е екпертиза.

От събраните по делото писмени доказателства се установява следното:

От представения по делото изпълнителен лист от 15.03.2011г.., издаден по ч.гр.д.

№5777/2011 г. по описа на СРС, е видно, че в полза на „Б.Д.“ АД, са присъдени вземания, дължими солидарно от ищеца и Т.И.М., за следните суми: сумата от 13267,79 лв., представляваща главница, ведно със законна лихва от 11.02.2011г. до окончателното изплащане, сумата от 4738,39 лв., представляваща лихва за забава за периода 17.08.2010г. до 10.02.2011г. и сумата от 970,24 лв. разноски по делото.

Въз основа на молба вх.№083813/20.07.2011г. до ЧСИ Н.М. и издадения по ч.гр.д.№ 5777/2011 г. по описа на СРС изпълнителен лист, е образувано изп.д.№5573/2011г. по описа на ЧСИ Н.М.. Със запорни съобщения от 21.07.2011г. (стр.21 и стр.48 от ИД) на ищеца е наложен запор върху банковите му сметки. Видно от отбелязванията върху изпълнителния лист, справките за извършени плащания и удостоврение от 24.04.2024г на ЧСИ, в периода от 24.08.2011г. до 21.07.2023г., през период от един до три месеца, регулярно са постъпвали суми от длъжника С. Н. Б.. Съгласно призовка от 24.06.2024г. (стр. 181 от ИД), ЧСИ е насрочил опис. Със запорни съобщения от 14.03.2015г. (стр.205 и 206 от ИД) на ищеца е наложен запор върху банковите му сметки.

От заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че внесените от ищеца суми по процесния договор са в размер от 750 лв., заплатени на 28.03.2024г. и на 23.04.2024г. Вещото лице дава заключение, че за периода от 10.05.2012г. до 27.07.2023г. ЧСИ е превеждало на ответника регулярно, през около един до три месеца, постъпилите по изпълнителното дело суми.

При така установеното съда направи следните правни изводи:

Предявените в настоящето производство искове са с правно основание чл.439 ГПК.

Със същите се цели установяване недължимостта на вземанията, предмет на започнало принудително изпълнение поради настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, факти. В случая ищецът се позовава на настъпила погасителна давност.

Съдът намира предявените искове за допустими доколкото съдебната практика приема, че когато длъжникът се позовава на давност, предмет на предявения по реда на чл.

439 ГПК иск не е съществуването или несъществуването на вземането, а съществуването или несъществуването на правото на принудително изпълнение, въпреки евентуалните прекъсвания и спирания на давността. Чрез този отрицателен установителен иск длъжникът не цели да отрече материалната легитимация на кредитора по вземането по отрицателния установителен иск /в този смисъл Определение № 95/22.02.2018 г., постановено по ч.гр.д.№ 510/2018 г. на ВКС, ІV ГО/. В Определение № 66/12.02.2018 г., постановено по ч.гр.д.№ 4770/2017 г. по описа на ВКС, ІІІ ГО пък е посочено, че е налице правен интерес от завеждане на отрицателен установителен иск за присъдени вземания, поради изтекла погасителна давност, тогава когато ответникът като кредитор е предприел действия по принудително изпълнение или е изразил готовност да ги предприеме.

По основателността на исковете, съдът приема следното:

По отношение на характера на вземанията, предявени за събиране по процесното изпълнително дело и периодът от време, с течението на който те се погасяват при бездействие от страна на кредитора, настоящият състав намира, че се погасяват с предвидената в чл. 117, ал. 2 ЗЗД петгодишна погасителна давност, тъй като произтичат от влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и последиците й следва да бъдат приравнени на тези на влязло в сила съдебно решение. С влизане в сила на заповедта за изпълнение - чл. 416 ГПК се получава ефект, аналогичен на силата на пресъдено нещо и длъжникът не може да релевира възраженията си срещу дълга по общия исков ред, извън случаите на чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като същите са преклудирани. Влязлата в сила заповед за изпълнение се ползва със стабилитет и спор между същите страни на същото основание за това вземане е недопустим. Задължителната практика на ВКС е, че при всички хипотези на чл. 416 ГПК (когато възражение не е подадено в срок, или е оттеглено, или е налице влязло в сила решение за установяване на вземането), настъпва стабилитет на заповедта за изпълнение и оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането се преклудират. Доколкото издадената заповед има всички последици на съдебно решение - установително действие и преклудиране на 2 обхванатите от обективните й предели факти, стабилитет и изпълнителна сила, то спрямо същата не може да се отрече приложимостта на общата петгодишна погасителна давност, включително относно спорните лихви (В този см. Определение № 480/19.07.2013 г. по ч. гр. д. № 2566/2013 г. по описа на ІV г. о., ВКС, Определение № 318/09.07.2019 г. по ч. гр. д. № 2108/2019 г. по описа на IV г. о. на ВКС, Решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. по описа на IV г. о., ВКС, Определение № 443/30.07.2015 г. по ч. т. д. № 1366/2015 г. по описа на II т. о., ВКС, Решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. по описа на ВКС, IV г. о., Решение № 118/7.07.2022 г. по гр. д. № 4063/2021 г. по описа на ВКС, III г. о., Решение № 50295/23.01.2023 г. по гр. д. № 1030/2022 г. по описа на ВКС, IV г. о. и др. ).

В този смисъл и с предвид нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, считано от влизането в сила на процесната заповед за изпълнение – в случая най-рано на 30.08.2011 г. (ПДИ връчена на ищеца на 15.08.2011г.- стр.54 от ИД), е започнала да тече нова петгодишна давност.

По отношение вида на действията на кредитора, с които се прекъсва давността съдът следва да се съобрази с приетото в мотивите на ТР № 2/2013 г. на ОСГТКВКС /т.10 от същото/, където е прието, че прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ. По отношение действията на съдебния изпълнител с които се прекъсва давността, се приема, че такова е всяко изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/, а именно: насочване на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.

ВКС приема, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучване на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

В настоящия случай, видно от отбелязванията върху издадения изп. лист, справките за извършени плащания и удостоврение от 24.04.2024г на ЧСИ, в периода от 24.08.2011г. до 21.07.2023г., регулярно са постъпвали суми от длъжника С. Б., които съгласно заключението по приетата ССЕ са превеждани от ЧСИ към банката. Последната събрана от ЧСИ сума е постъпила на 21.07.2023г. От този момент, до подаване на исковата молба – 16.05.2025г., е изтекъл период от време от по-малко от 5 години, с което задължението на ищеца не се е погасило по давност. От друга страна, дори и да бяха налице предпоставките за настъпила погасителна давност, то следва да бъде посочено, че с изършените на 28.03.2024г. и на 23.04.2024г. плащания от ищеца, е започнала да тече нова давност, която към датата на предявяване на иска не е изтекла.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че предявените искове са изцяло неоснователни и недоказани и като такива следва да бъдат отхвърлени.

По разноските:

Предвид изхода на спора, само ответника има право на разноски, каквото искане е направил и пълномощникът му. С оглед на това, ищеца следва да бъде осъден да заплати на ответника направените по делото разноски в размер на сумата от 357,90 € (700 лв.) , от които сумата от 400 лв. за заплатен депозит за вещо лице и сумата от 300 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното, Софийски районен съд,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ иска на С. Н. Б., ЕГН **********, с адрес /адрес/, срещу „Б.Д.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление /адрес/, за признаване за установено, че ищеца не дължи на ответника следните суми: сумата от 13267,79 лв., представляваща 3 дължима главница по Договор за кредит за текущо потребление от 27.06.2007г., ведно със законна лихва, считано от 11.02.2011г. до окончателното изплащане, сумата от 4738,39 лв., представляваща лихва за забава за периода 17.08.2010г. до 10.02.2011г. и сумата от 970,24 лв. разноски по ч.гр.д.№ 5777/2011 г. по описа на СРС, по което на 15.03.2011г. е издаден изпълнителен лист за посочените суми, поради погасяване на сумите по давност.

ОСЪЖДА С. Н. Б., ЕГН **********, с адрес /адрес/, да заплати на „Б.Д.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление /адрес/, сумата от 357,90 евро (триста петдесет и седем евро и 90 евроцента), представляваща направени по делото разноски.