Решение № 1170 от 28.06.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1170 гр. Пловдив, 28.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Панайот Р. Велчев при участието на секретаря Магдалена Люб. Трайкова като разгледа докладваното от Панайот Р. Велчев Административно наказателно дело № 20235330202069 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Обжалвано е Наказателно постановление № 684646-F681343/ 05.01.2023 г., издадено от Директора на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Пловдив, с което на ,,СИТ БИЛД" ООД с ЕИК: 206820007 е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл. 125, ал.5, вр. чл. 125, ал. 1 ЗДДС.

Дружеството жалбоподател, чрез процесуалния представител адв. Б. обжалва процесното наказателно постановление. Излага съображения, че същото е неправилно и незаконосъобразно, поради което иска неговата отмяна. Твърди, че е нарушено правото на защита на жалбоподателя, доколкото АУАН бил съставен в негово отсъствие без да бъде поканен. От друга страна били налице издадени АУАН и НП за същия период, но за отчетни регистри. Претендира разноски.

Въззиваемата страна редовно уведомена, чрез процесуалния представител юрисконсулт А. оспорва подадената жалба. Намира същата за неоснователна, поради което поиска потвърждаването на обжалваното наказателно постановление. Претендира разноски.

Жалбата е подадена в законоустановения (14-дневен съгласно актуалната редакция на чл. 59 ЗАНН) срок, от процесуално легитимирана 1 страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради, което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговата отмяна по следните съображения:

Дружеството жалбоподател е било наказано за това, че при извършена проверка в ТД на НАП Пловдив на 15.07.2022 г. се установило, че същото, което е регистрирано по ЗДДС лице, не е спазило установения в Закона срок за подаване на справка-декларация по смисъла на чл. 125 ЗДДС в ТД на НАП – Пловдив за данъчен период 01.06.2022 г. – 30.06.2022 г. до 14.07.2022 г., включително. Справката-декларация по чл. 125 ЗДДС не била подадена в ТД на НАП Пловдив и към момента на съставянето на АУАН. По този начин било извършено нарушение на чл. 125, ал. 5, вр. чл. 125, ал. 1 ЗДДС, поради което и на основание чл. 179, ал. 1 ЗДДС е било наложено административно наказание ,,имуществена санкция‘‘ в размер от 500 лева.

В хода на съдебното следствие беше разпитана актосъставителката С.

Г., която потвърди отразеното от нея в АУАН.

Съдът кредитира изцяло така депозираните гласни доказателства, доколкото същите са ясни, логични и последователни и си кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал. След извършена служебна проверка се установи, че по отношение на жалбоподателя за същия отчетен период и имало издадено наказателно постановление № 681651F681346 от 05.01.2023г., по отношение на отчетните регистри и същото е преминало през съдебен контрол по АНД № 2063/2023 г. по описа на Районен съд гр. Пловдив, 17 н.с., като по делото е постановен и съдебен акт Решение № 1137 от 26.06.2023 г., като същият все още не е влязъл в сила.

Съдът кредитира приобщените по делото писмени доказателства, доколкото същите са събрани по предвидения в НПК ред, като следва да се отбележи, че в нито един етап от производството не са били оспорени от страните.

Настоящият състав намира, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение по чл. 125, ал. 5, вр. ал. 1 ЗДДС, тъй като същият като регистрирано по ЗДДС лице не е спазило установения срок до 15.11.2021 г. да подаде справка-декларация в ТД на НАП Пловдив за отчетен период 2

01.06.2022 г. – 30.06.2022 г.

При санкционирането на дееца за извършеното нарушение на чл. 125, ал.5, вр. ал. 1 ЗДДС е допуснато нарушение на материалния закон.

Член 125, ал.1 ЗДДС предвижда, че за всеки данъчен период регистрираното по чл. 96, 97, 97а, 99 и чл. 100, ал. 1 и 2 лице подава справкадекларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124“.

Нарушението по чл. 125, ал.5 ЗДДС е на просто/формално извършване, като съставомерната форма на изпълнителното деяние се състои в бездействие да се изпълни задължението да се подадат в указания в закона срок посочените в правната норма данъчни документи.

Редакцията на нормата на чл. 179, ал.1 ЗДДС поставя въпроса, ако за един и същ данъчен период данъчно задълженото лице не подаде повече от един от изброените данъчни документи дали то върши няколко отделни нарушения или едно единно нарушение, при налично усложнение от фактическа страна, състоящо се в едновременно осъществяване на повече от една от алтернативно предвидените форми на изпълнителното деяние.

По аргумент от мотивите на Тълкувателно решение № 13 от 20.12.2021 г. по тълк. д. № 1/2021 г. на Върховен административен съд, Тълкувателно решение № 6 от 22.06.2017 г. по тълк. д. № 6/2016 г. на Върховен административен съд, Тълкувателно решение № 14 от 21.12.2021 г. по тълк. д. № 3/2021 г. на Върховен административен съд, изводът дали деецът е извършил едно или няколко самостоятелни административни нарушения по смисъла на чл. 18 ЗАНН следва да се направи на база съвкупна и комплексна преценка:

-дали в конкретния случай деецът е извършил едно или няколко самостоятелни действия и/или бездействия като проявна форма на изпълнителното деяние;

- дали установените противоправни действия/бездействия са относими към неизпълнение на самостоятелни правни задължения, имащи отделен и обособен характер и предмет.

В процесния случай задълженията за подаване на справка декларация и отчетени регистри за един и същи данъчен период нямат самостоятелен и обособен характер, доколкото са функционално предназначени към постигане на една и съща цел - надлежно отчитане пред приходната администрация на данните, относими към законосъобразно формиране на данъчния резултат за 3 съответния едномесечен данъчен период /ДДС за внасяне или ДДС за възстановяване/.

Задълженията за подаване на справки декларации и на отчетни регистри съгласно нарочната законодателна воля /чл. 125, ал.3 ЗДДС/ се изпълняват заедно и едновременно, по един и същи начин – по електронен път при условията и реда на ДОПК- чл. 125, ал.7 ЗДДС.

Тоест законодателят е поставил задължение за своевременно деклариране на релевантни за данъчното облагане данни, като по императивен път е установил формата на деклариране и способът за това.

Така поставеното задължение не търпи частично изпълнение.

Още повече, че частично изпълнение е и технически невъзможно, доколкото е ноторно известно, че електронната платформа на НАП, чрез която се изпълнява задължението по чл. 125, ал.7 ЗДДС не допуска отделно подаване и приемане на справка декларация без отчетни регистри и на отчетни регистри без справка декларация.

От гореизложеното следва, че изпълнението на законовото задължение за подаване на справка декларация и на отчетни регистри се осъществява чрез едно действие, респективно неизпълнението на това задължение представлява единно деяние под формата на едно противоправно бездействие .

Тоест, подаването на отчетни регистри без справка-декларация или на справка-декларация без отчетни регистри в законоустановения срок представлява едно противоправно бездействие, в нарушение на една материално правна норма-чл. 125, ал.5 ЗДДС и води до един и същ противоправен резултат - недеклариране на данък, по реда и в срока установен от закона. Именно за това нарушение, под формата на бездействие в санкционната норма на чл. 179, ал.1 ЗДДС е предвидена санкция от 500 до 10 000 лв. за юридическите лица.

Очертаният фактически състав обосновава извода, че нарушението може да бъде в няколко алтернативни форми на изпълнително деяние недеклариране на данъка въобще или декларирането му извън законоустановения срок, но при всички случаи се върши едно единно нарушение, за което следва на основание чл. 18 ЗАНН да се наложи една единна санкция.

Именно горното правило се явява нарушено в процесния случай, доколкото на настоящия състав е служебно известно, че по АНД № 2069/2023 4 по описа на ПРС са издадени АУАН № F681346/13.10.2022 г. и НП № 681651F681346/05.01.2023, с които същият субект е наказан за неподаване на отчетни регистри за същия данъчен период 01.06.2022г.- 30.06.2022г.

С оглед гарантиране правата на страните, текста на посочените АУАН и НП са надлежно приложени по делото в заверен хартиен препис на оригиналния електронен първообраз, съдържащ се в ЕИСС.

С оглед всичко гореизложено следва да се приеме, че в нарушение на материалния закон, административно-наказателната отговорност на наказания субект е незаконосъобразно мултиплицирана като за едно и също нарушение, макар и в две алтернативни форми на изпълнителното деяние, са му наложени две отделни санкции, в два отделни наказателни процеса.

Изрично следва да се отбележи, че в случая порока в дейността на наказващия орган не касае нарушаване на принципа non bis in idem и в този смисъл е изцяло ирелевантно кое НП е издадено първо и дали някое е влязло в сила.

В случая става дума за нарушение на материалния закон и по конкретно на императивната норма на чл. 18 ЗАНН, според която:

-за едно нарушение се налага едно наказание;

-при повече от едно нарушение се налага отделна санкция за всяка от тях.

Гореизложеното влече извод за незаконосъобразност и на двете НП, независимо от поредността на издаването и евентуално на съдебните произнасяния по тях.

Още повече, че допуснатият порок в дейността на наказващия орган в случая е довел до влошаване на материално правното положение на наказания субект, поради налагане на санкция в двоен размер, без да са спазени правилата за нейната индивидуализация в зависимост от степента на засягане на защитаваните обществени отношения. В тази насока са Решение № 2442 от 19.12.2022 г. по КАНД № 2169/2022 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив, Решение № 2449 от 20.12.2022 г. по описа на КАНД № 2857/2022 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив, : Решение № 363/23.2.2023г. на Административен съд – Пловдив, XXVI касационен състав, КАНД № 3131 по описа на съда за 2022 г., Решение № 354/22.2.2023г.на Административен Съд - Пловдив, ХХІІ състав, КАНД № 3074 по описа на съда за 2022 г., Решение № 270/ 10 февруари 2023 година на 5

Административен Съд - Пловдив, ХIХ състав, к. а.н. дело № 3191 по описа за 2022 год., Решение № 227/07.02.2023 г.на Административен Съд - Пловдив, XІХ касационен състав, КАНД № 3029 по описа за 2022 г., Решение № 36/ 09 януари 2023 година на Административен съд - Пловдив, ХIХ състав, к. а. н. дело № 2972 по описа за 2022 год.

Отделно това е налице още едно самостоятелно основание за отмяна на атакуваното наказателно постановление.

Разпоредбата на чл. 40, ал. 1 ЗАНН е в насока, че актът за установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствували при извършване или установяване на нарушението.

В конкретния случай се установява, че процесният АУАН с № F681343 oт 13.10.2022 г. е бил съставен на тази дата, в отсъствието на нарушителя, като е бил връчен на представляващ на 24.11.2022 г. Законът допуска съставянето на АУАН в отсъствието нарушителя, ако е спазена процедурата по чл. 40, ал. 2 ЗАНН която е в насока, че когато нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта, актът се съставя и в негово отсъствие.

С насрочването на делото Съдът изиска от въззиваемата страна да представи доказателства, че е жалбоподателят е бил поканен да му бъде съставен АУАН, такива не постъпиха, а по време на о.с.з., процесуалният представител посочи, че ако било изискано служебно трябвало да се върне информация. По делото са представени пликове с обратни разписки, но от тях не може да се установи, че са били получени от жалбоподателя и че същият е бил уведомен по някакъв начин за съставянето на АУАН.

Допуснатото нарушение е от категорията на съществените и представлява самостоятелно основание за отмяна на атакуваното наказателно постановление.