Решение № 36 от 25.02.2026, Районен съд - Харманли

РЕШЕНИЕ

№ 36 гр. Харманли, 25.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ДВАНАДЕСЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ива Т. Гогова при участието на секретаря Антония Хр. Тенева като разгледа докладваното от Ива Т. Гогова Административно наказателно дело № 20255630200609 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН, вр. чл.189, ал.14 от ЗДвП.

Подадена е жалба от И. К. Ж., ЕГН:********** от гр.Харманли, ****, чрез пълномощника адв.В.К., против Наказателно постановление №25-1253-002697 от 29.09.2025 година на Началник Група в ОД на МВР-Хасково, Сектор „Пътна полиция“. Твърди се, че НП било неправилно, необосновано, тъй като било издадено при съществени процесуални нарушения, както и в противоречие с на материалния закон.

Предвид изложеното моли за отмяна на НП като незаконосъобразно и неправилно.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с процесуалният си представител адв.К., която поддържа жалбата и моли за уважаването й, като излага подробни съображения в тази насока. Претендира разноските по делото.

Административнонаказващият орган /АНО/ Началник Група ОДМВР – Хасково, Сектор „Пътна полиция“-гр.Хасково, редовно призован, не изпраща представител.

Районна прокуратура – Хасково, ТО-Харманли, редовно призовани, не изпращат представител и не вземат становище по жалбата.

Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, установи следното от фактическа страна :

На 23.07.2025г. в 11:27 часа, в Община Харманли, на път Автомагистрала „Марица“, до км 62+476, в посока на движение АМ „Тракия“, жалбоподателят И. Ж., 1 управлявала личния си лек автомобил марка „Фолксваген Поло“, с ****, в лентата за принудително спиране (аварийната лента), което било установено с техническо средство (тол камера) с № SCP1016, с GPS координати 41.957735; 25.882528.

Наличен по делото е снимков материал на процесното нарушение от 23.07.2025г., 11:27 ч.

Съгласно декларация по чл.188 от ЗДвП от 15.09.2025г. собственикът на МПС-то И. Ж. е декларирала, че на посочената дата 23.07.2025г., около 11:27 ч автомобилът се е управлявал от нея.

В преписката се съдържат саморъчно написани обяснения от жалбоподателката Ж., в които посочва, че при включване от пътен възел Харманли на автомагистралата използвала ускорителната лента. Автомобилът й не могъл да достигне необходимата скорост в рамките на нейната дължина, поради което се наложило да продължи движението си в аварийната лента, което не било с цел неправомерното й използване.

С оглед на така установеното е съставен АУАН серия АД №352029 от 15.09.2025г. от И. А. – пол.инспектор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Хасково, в присъствието на Г.В. – свидетел при съставянето на акта, за нарушение по чл.58, т.3 /с видимо направена поправка/ от ЗДвП. По делото е наличен и още един екземпляр от АУАН, в който нарушението е квалифицирано по чл.58, т.4 от ЗДвП, за който св.А. заяви, че тя е поправила нарушението от т.4 на т.3 по чл.58 от ЗДвП, но така допусната поправка не се била отразила на следващите екземпляри от АУАН, предвид използването на индиго за съставянето им.

Препис от АУАН е връчен на жалбоподателя, като актът е подписан с посочени в него възражения, че жалбоподателят е управлявала автомобила с по- ниска от допустима скорост за магистрала, поради което не могла да се включи в движението на време и навлезнала в непрекъсната линия.

Административнонаказващият орган (АНО) в издаденото от Началник Група в ОД на МВР-Хасково, Сектор „Пътна полиция“ – Хасково Наказателно постановление №251253-002697 от 29.09.2025 година е приел за доказана описаната в АУАН фактическа обстановка и констатираното с него нарушение. В НП по аналогичен начин е описано самото нарушение и обстоятелствата, при които е било извършено, като е приел за нарушен чл.58, т.4 от ЗДвП. Предвид това и на основание чл.178ж ал.1, пр.1 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба от 1000 лв./511.29 евро и лишаване право да управлява МПС за 3 месеца. На основание Наредба Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР са отнети общо 10 точки.

Представена е и справка за нарушител/водач, видно от която жалбоподателката има издадени против нея и влезли в сила ЕФ за нарушения по ЗДвП.

Гореописаната в Акта и в НП фактическа обстановка безспорно се установи от събраните по делото писмени доказателства, находящи се в АНП по издаването им – АУАН серия АД №352029 от 15.09.2025г., декларация по чл.188 от ЗДвП от 15.09.2025г., снимков материал от нарушението, както и от показанията на изслушаните в съдебно заседание 2 свидетели - актосъставителя И.А. и присъствалия при съставяне на акта Г.В., които съдът кредитира с доверие като непротиворечиви, логични и последователни.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е допустима – подадена е в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от активно легитимирано лице.

Разгледана по същество е основателна.

АУАН и НП са издадени от компетентните за това органи съгласно чл.189, ал.1 и ал.12 от ЗДвП, вр. чл.37, ал.1, б. „б” и чл.47, ал.2, вр. ал.1, б. „а” от ЗАНН и предвид приложената Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, което не се и оспорва по делото.

При издаването на АУАН и НП са спазени предвидените от чл. 34 от ЗАНН срокове.

Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната процедура, които да водят до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да се основания за неговата незаконосъобразност и отмяна. Спазени са предвидените форма и процесуален ред, като констатиращият и санкционният актове имат необходимите реквизити и минимално изискуемо съдържание, съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН – за АУАН, респ. и чл. 57 от ЗАНН – за НП.

Описанието на нарушението откъм фактология е ясно и непротиворечиво, както в АУАН, така и в НП. Поради което жалбоподателят е наясно в какво точно се състои вмененото му във вина нарушение. Действително е налице несъответствие между правната квалификация на нарушението, посочена в АУАН – по чл.58, т.3 от ЗДвП и тази, посочена в НП- по чл.58, т.4 от ЗДвП, но принципно съгласно чл.53 ал.2 от ЗАНН, НП се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Друг е въпросът, доколко така приетата от АНО правна квалификация на нарушението е тази по чл.58, т.4 от ЗДвП. Не съставлява според съда съществено процесуално нарушение и разминаването в посочената квалификация на нарушението (чл.58, т.3 и чл.58, т.4 от ЗДвП) в двата екземпляра на съставения АУАН, тъй като няма промяна в изложените факти и обстоятелства във връзка с извършеното нарушение и предвид вече посоченото в чл.53 ал.2 от ЗАНН за издаване на НП и при нередовност на АУАН.

Не е налице нарушение на разпоредбата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, тъй като АУАН действително е съставен в присъствието на един свидетел, като изрично е отбелязано, че свидетелят е по чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, т. е. такъв при съставянето на акта (в този смисъл е и изявлението на свидетеля В.), но констатираното не съставлява съществено процесуално нарушение на императивната норма на чл. 40 ал. 3 от ЗАНН. В тази насока следва да се отбележи, че разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и чл. 42, ал. 1, т. 7 от ЗАНН боравят с множественото число на термина "свидетели", а чл. 43, ал. 1 от ЗАНН указва възможността АУАН да се подпише и само от един от свидетелите. Това означава, че съставянето на акта в 3 присъствието на един свидетел не води автоматично до опорочаване на процедурата до такава степен, че да представлява основание за незаконосъобразност на НП, издадено въз основа на такъв акт. Това е така, тъй като съществено процесуално нарушение е налице тогава, когато същото препятства или ограничава правото на защита на санкционираното лице или разколебава достоверността на отразените в АУАН и в НП факти. Съставянето на АУАН в присъствието само на един свидетел, в случая такъв по чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, никакъв начин не накърнява правото на защита на санкционираното лице и не препятства разкриване на обективната истина, поради това съдът не констатира процесуален пропуск в тази насока. В този смисъл са Решение № 531 от 04.06.2018 година на Административен съд – Хасково по КАНД № 367/2018 година, Решение № 397 от 18.05.2018 година на Административен съд – Хасково по КАНД № 159/2018 година и др.

По съществото на спора съдът намира следното: Жалбоподателят Ж. с атакуваното НП е наказана за нарушение по чл.58, т.4 от ЗДвП, като не се спори, че вмененото нарушение е извършено на 23.07.2025г. По време на нарушението действащата редакция на т.4 на чл.58 от ЗДвП (Изм. и доп. - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) забранява на водача при движение по автомагистрала да се движи в платното за насрещно движение. А т.3 на същата разпоредба в действащата й по това време редакция забранява на водача при движение по автомагистрала да се движи или спира в лентата за принудително спиране, освен при повреда на пътното превозно средство, както и при здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното средство. Следователно в случая и при така изложените факти и обстоятелства относно извършеното нарушение се налага изводът, че процесното нарушение е следвало да бъде квалифицирано и от АНО като такова по чл.58, т.3 от ЗДвП (Изм. и доп. - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.). Независимо от това съдът счита, че неправилната правна квалификация на извършеното нарушение не съставлява основание за отмяна на НП, предвид т.1 на ТР № 8/16.09.2021г. по т.д. № 1/2020г. по описа на ВАС, съгласно която в производството по реда на раздел пети, глава трета на Закона за административните нарушения и наказания районният съд има правомощие да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. Допустима е преквалификацията в случая, тъй като се касае до приложение на закон за същото нарушение без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението, доколкото фактите по самото нарушение са същите и за нарушението по вече променената му квалификация се прилага същия закон – наказуемо е съгласно същата санкционна норма на чл.178ж ал.1, пр.1 от ЗДвП.

Преквалификацията се извършва върху установените от административнонаказващия орган факти без съществено изменение, което е предвидено и в новата редакция на чл. 63, ал. 7, т.

1 ЗАНН (ДВ, бр. 109 от 22.12.2020 г., в сила от 23.12.2021 г.), според която районният съд изменя обжалвания пред него акт, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. Това обосновава необходимостта от преквалификация на нарушението от такова по чл.58, т.4 от ЗДвП в такова по чл.58, т.3 от ЗДвП (Изм. и доп. - ДВ, бр. 101 от 2016 4 г., в сила от 21.01.2017 г.).

По същество съдът намира за доказано извършването на нарушението по чл.58, т.3 от ЗДвП (Изм. и доп. - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.), което не се оспорва от жалбоподателя, видно от наличните в АНП обяснения и възражения по акта, а и се доказва от събраните по делото непротиворечиви гласни и писмени доказателства - АУАН серия АД №352029 от 15.09.2025г., декларация по чл.188 от ЗДвП от 15.09.2025г., снимков материал от нарушението, както и от показанията на изслушаните в съдебно заседание свидетели актосъставителя И.А. и присъствалия при съставяне на акта Г.В., които съдът кредитира с доверие като непротиворечиви, логични и последователни.

Следователно и доколкото не се твърди и установява да е налице някое от изключенията по чл.58, т.3 ЗДвП (Изм. и доп. - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.), водещи до отпадане на отговорността на водача, а именно повреда на пътното превозно средство, здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното средство, то съдът счита, че така осъщественото попада под нормата на нарушението по чл.58, т.3 от ЗДвП (Изм. и доп. - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) и е наказуемо съгласно чл.178ж ал.1, пр.1 от ЗДвП с наложените от АНО санкции, определени в закона в твърд размер, а именно глоба от 1000 лв./511.29 евро и лишаване право да управлява МПС за 3 месеца.