Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2225 от 02.05.2023, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 4115/2023
Вид
Решение № 2225
Подписан
02.05.2023
В сила
02.05.2023
Състав
Жаклин Комитова, Румяна Спасова, Мария Бойчева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 2225 гр. София, 02.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-A, в закрито заседание на втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Жаклин Комитова

Членове:

Мария Бойчева

Румяна Спасова като разгледа докладваното от Румяна Спасова Въззивно гражданско дело № 20231100504115 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на длъжника „Софийска вода“ АД срещу Постановление за разноски от 20.02.2023 г. по изпълнително дело № 20238510400019, с което ЧСИ М.П. е отказал да намали таксата по т. 31 от Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители /ТТРЗЧСИ/; отказал е да намали приетите за събиране суми за държавна такса за издаване на изпълнителен лист и такси за банков превод и е приел за събиране допълнителна такса по т. 4 от ТТРЗЧСИ.

Жалбоподателят посочва, че съдебният изпълнител, въпреки отправеното искане от негова страна, не му е предоставил документи, обосноваващи приемането за събиране на сумата по т. 31 от ТТР към ЗЧСИ. Счита, че тези съображения важат и по отношение държавната такса за издаване на изпълнителен лист и такса за банков превод общо в размер на 10,91 лв.. оспорва приетата за събиране от ЧСИ П. допълнителна такса в размер на 12 лв. с ДДС по т. 4 от ТТР към ЗЧСИ за изпращане на обжалваното постановление, тъй като същото е връчено по електронен път на посочен от длъжника електронен адрес, ведно с още три уведомления. Предвид изложеното иска да се отмени обжалваното постановление.

Взискателят възразява срещу жалбата и счита същата за несъстоятелна. Посочва, че държавната такса за издаване на изпълнителен лист представлява прилежащо вземане към главното такова и следа да бъде включена в разноските, и да бъде събрана от съдебния изпълнител по изпълнителното дело. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за настоящото производство.

В изложените мотиви по чл. 436, ал. 3 ГПК ЧСИ М.П. счита жалбата за процесуално допустима, но неоснователна.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства 1 във връзка с наведените в жалбата пороци на обжалваното действие, възражението на взискателя и мотивите на съдебния изпълнител, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2 ГПК, длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, както и постановлението за разноски. Жалбата се подава чрез съдебния изпълнител в двуседмичен срок от извършването на действието, съответно от деня на съобщението /чл. 436, ал. 1 ГПК/.

В конкретния случай правото на жалба е упражнено срещу акт на съдебния изпълнител – Постановление за разноски от 20.02.2023 г., с което ЧСИ М.П. е отказал да намали таксата по т. 31 от Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители /ТТРЗЧСИ/; отказал е да намали приетите за събиране суми за държавна такса за издаване на изпълнителен лист и такси за банков превод и е приел за събиране допълнителна такса по т. 4 от ТТРЗЧСИ.

Жалбата има допустим предмет на съдебен контрол – Постановление за разноски от 20.02.2023 г. и е подадена в предвидения преклузивен срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, с изключение на искането да не се събира такса за 5 лв. за издаване на изпълнителен лист.

Изпълнително дело № 20238510400019 по описа на ЧСИ М.П. е образувано по молба на взискатели „Ейс Сървър Про“ ЕООД и „Ейс Мастър“ ЕООД, чрез адв. С.Д. срещу „Софийска вода“ АД, въз основа на изпълнителен лист, издаден на 09.11.2021 г. по гр.д. № 30283/2020 г. по описа на СРС, 143 състав. С молбата е поискано да се наложи запор на движими вещи на длъжника, да се възбранят недвижимите имоти, негова собственост и да се наложи запор върху притежавани от дружеството дружествени дялове.

С покана за доброволно изпълнение, връчена на „Софийска вода“ АД на 12.01.2023 г., е поканен длъжникът да заплати сумите по изпълнителния лист, както и е посочен размерът на приетите по изпълнителното дело разноски.

От страна на съдебния изпълнител са изискани справки, наложен е запор в „Обединена българска банка“ АД, като на 25.01.2023 г. след постъпване на дължимите суми запорът е вдигнат.

На 25.01.2023 г. длъжникът е подал възражение срещу приетата за събиране такса по т. 31 от ТТРЗЧСИ в размер на 24 лв. с ДДС и приетите за събиране суми за държавна такса за издаване на изпълнителен лист и такси за банков превод в общ размер на 10,91 лв..

С обжалваното Постановление за разноски от 20.02.2023 г. съдебният изпълнител е отказал да намали приети за събиране такси и разноски, както и е приел за събиране сумата в размер на 12 лв. с ДДС, начислена за т. 4 от ТТРЗЧСИ за изготвяне на обжалваното постановление за разноски.

Настоящият въззивен състав намира за основателна жалбата, в частта в която е поискано да не се събират суми по т. 31 и т. 4 от ТТРЗЧСИ, както и в частта за сумата 5,91 лв. за банкова комисионна, предвид следните съображения:

Съобразно чл. 79, ал. 1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в изрично посочени случаи.

Абсолютна процесуална предпоставка за започване на изпълнителния процес е издаването на изпълнителен лист, който овластява изпълнителният орган да започне принудително изпълнение, ако е сезиран с такова искане. От систематичното място на разпоредбите за издаване на изпълнителния лист, които се намират в общите положения за изпълнителното производство се налага извода, че разноските за издаване на изпълнителния лист се включват в разноските за изпълнението по смисъла на чл. 79, ал. 1 ГПК и следва да 2 се съберат от съдебния изпълнител извън сумите по изпълнителния лист. Така – определение № 617 от 16.12.20213 г. по ч.гр.д. № 6154/2013 г. на ВКС, I Г.О. С оглед изложеното законосъобразно съдебният изпълнител е приел за събиране от длъжника държавната такса за издаване на изпълнителен лист, която е в размер на 5 лв.

Неоснователно обаче е приетата за събиране сума в размер на 5,91 лв. за банкова комисионна, дължима при плащането на таксата от 5 лв. по сметка на СРС, тъй като същата не представлява дължим разход по издаване на изпълнителния лист.

Размерът на таксите и разноските събирани от частните съдебни изпълнители са определени с Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители.

В Раздел VI, озаглавен „Допълнителни разноски“, в т. 31 е предвидено, че допълнителни разноски са разходите за: а) /изм. - ДВ, бр. 24 от 2013 г./ получаване на информация и документи, свързани с длъжника и/или неговото имущество; б) банкови такси и комисиони; в) осигуряване на достъп, отваряне и затваряне на помещения; г) транспорт, пренасяне и охрана на иззети вещи; д) вещи лица; е) пазачи; ж) преводачи и тълковници; з) премахване, унищожаване и запечатване на вещи; и) придвижване на частния съдебен изпълнител извън населеното място, където е неговата кантора - по 0,50 лв. на километър, но не повече от 30 лв. за едно действие, независимо дали то е изпълнено с едно или повече посещения и к) (нова - ДВ, бр. 24 от 2013 г.) заплащане на пощенски и/или куриерски услуги. На края на разпоредбата е вписана Забележка. /изм. - ДВ, бр. 24 от 2013 г./, че Допълнителните разноски са за сметка на длъжника, когато за тях е издаден документ по Закона за счетоводството. На първо място, длъжникът изрично е възразил в отговор на поканата за доброволно изпълнение, че не е ясно за какви действия е начислена сумата от 24 лв., но въпреки това съдебният изпълнител не е изяснил това обстоятелство, включително в изложените по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК мотиви. На второ място, в документите по изпълнително дело липсва издаден документ по Закона за счетоводството за приетата за събиране сума от 24 лв., което е необходимо условие, за да бъде присъдена сумата. Предвид изложеното незаконосъобразно е приета за събиране сумата 24 лв. за Допълнителни разноски, доколкото липсват доказателства такива да са направени.

С обжалваното Постановление за разноски от 20.02.2023 г. ЧСИ М.П. е приел за събиране такса по т. 4 от ТТРЗЧСИ в размер на 12 лв. с ДДС за връчване на постановлението, с което е отказал да намали приетите за събиране суми за разноски.

Съгласно т. 4 от ТТРЗЧСИ за изпращане по пощата на призовка, препис от жалба, уведомление и книжа се събира такса 10 лв. Не се спори, а това обстоятелство се установява от книжата по изпълнителното дело и изложеното от съдебния изпълнител в мотивите към жалбата, че постановлението за разноски е съобщено на длъжника на електронен адрес.

Връчването на електронен адрес е предвидено в чл. 38, ал. 2 ГПК, която разпоредбата е нова – ДВ, бр. 110 от 2020 г., а Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители е приета с ПМС № 92 от 19.04.2006 г. и е последно изменяна с ДВ, бр. 100 от 18.12.2015 г. Следователно предвидената за събиране от съдебния изпълнител обикновена такса по т. 4 за връчване по пощата няма как да се отнася до връчването по електронна поща. Това е така и предвид обстоятелството, че разходите и усилията за изпращане на книжа по пощата са несъизмери с тези за изпращане на електронен адрес, още повече, че в случая длъжникът сочи, че заедно с постановлението за разноски са му изпратени от частния съдебен изпълнител още три съобщения. Да се дължи една и съща такса от длъжника за изпращане на съобщения по пощата и на електронен адрес е необосновано и житейски неприемливо. Ето защо съдът счита, че в действащата тарифа не е предвидена такса, която да подлежи на събиране от частните съдебни изпълнители за изпращане на книжа на електронен адрес.

Предвид изложените съображения съдът намира, че следва да се намали размера на приетите за събиране суми от длъжника на сумата 5,91 лева за такса за банков превод, на сумата 24 лв. с ДДС за допълнителна такса по т. 31 от ТТРЗЧСИ, както и да отмени приетата 3 за събиране такса по т. 4 от ТТРЗЧСИ в размер на 12 лв. с ДДС. Неоснователно е единствено искането на длъжника да не се събира сумата в размер на 5 лева за издаване на изпълнителен лист.

По разноските: С оглед изхода на спора разноски се дължат на жалбоподателя, но последният не претендира такива. Изводът на съда, че основателно съдебният изпълнител е приел за събиране разноски от 5 лева за държавна такса за издаване на изпълнителния лист не може да обоснове присъждане на разноски за настоящото производство в полза на взискателите.

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Постановление за разноски от 20.02.2023 г. по изпълнително дело № 20238510400019 на ЧСИ М.П., с което е отказано по искане на длъжника „Софийска вода“ АД да се намали размера на приетите за събиране суми за такси за банков превод в размер на 5,91 лв.; да се намали приетата за събиране такса по т. 31 от ТТРЗЧСИ в размер на 24 лв. с ДДС и е приета за събиране такса по т. 4 от ТТРЗЧСИ в размер на 12 лв. с ДДС, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА по жалба на „Софийска вода“ АД – длъжник по изпълнително дело № 20238510400019 на ЧСИ М.П. приетите за събиране суми за такси за банков превод в размер на 5,91 лв.; за събиране на такса по т. 31 от ТТРЗЧСИ в размер на 24 лв. с ДДС и начислена такса по т. 4 от ТТРЗЧСИ в размер на 12 лв. с ДДС.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата за отмяна на Постановлението за разноски от 20.02.2023 г. в частта по отношение на приетата за събиране сума в размер на 5 лева за държавна такса за издаване на изпълнителен лист.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4