Решение № 92 от 28.03.2025, Районен съд - Севлиево
- Съд
- Районен съд - Севлиево
- Дело
- Гражданско дело 1473/2024
- Вид
- Решение № 92
- Подписан
- 28.03.2025
- В сила
- 23.04.2025
- Състав
- Биляна Димитрова Коева
Цитирани разпоредби
- чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 237 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 237, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 431, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 537, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.632,ал.1 · Търговски закон
- чл. 632, ал. 2 · Търговски закон
- чл.634, ал. 4 · Търговски закон
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 92 гр. Севлиево, 28.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Биляна Д. Коева при участието на секретаря Ивона Пл. Пенкова като разгледа докладваното от Биляна Д. Коева Гражданско дело № 20244230101473 по описа за 2024 година
Производството по настоящото дело е образувано по подадена от С. М. Д., ЕГН **********, искова молба против Ивелина В. П., ЕГН **********, с която е предявен отрицателен установителен иск за собственост за признаване за установено спрямо ищеца, че ответницата не е собственик на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор *** по Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
Севлиево, община Севлиево, област Габрово, одобрени със Заповед № РД-1877/16.07.2008г. на изп. директор на АГКК. Адрес на поземленият имот: гр.Севлиево, местност „КАША“, с площ 5850кв.м. по документи, по скица - 5849 кв.м. с граници ***;***; ***; ***; ***, съгласно НА №13, том
X, peг. № 19949, дело № 1 112/21.11.2019г. на нотариус П.Д., с район на действие РССевлиево, с per. № 543 на НК на РБ.
Твърди се от ищеца, че на 13.06.2023г. чрез постановление за възлагане на недвижим имот Изх. № С2300007-091-0000498/13.06.23г. на ТД на НАП -Велико Търново-офис Габрово, същият бил обявен за купувач и съответно му бил възложен в собственост следният недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Севлиево, община Севлиево, област Габрово, одобрени със Заповед № РД-18-77/16.07.2008г. на изп.директор на АГКК. Адрес на поземленият имот: гр.Севлиево, местност „КАША“, с площ 5850кв.м. по документи, по скица - 5849 кв.м. С граници ***;***; ***; ***; ***.Трайно предназначение на територията : Земеделска. Начин на трайно ползване: Нива. Категория на земята: З Теренът : равнинен, неограден, незастроен. Транспортен достъп: до второстепенен път Габрово-Севлиево. Преобладаващо застрояване - нискоетажно с търговски и производствени сгради. Инженерна инфраструктура: добре развита. Собствеността на 1 имота преминала върху ищеца от датата на постановлението- т.е. от 13.06.2023г.
Сочи се, че в изпълнение на процедурите по въвода , ТД на НАП-В.Търновоофис Габрово съставила протокол за въвод във владение и на 13.06.2023г. бил извършен въвод на ищеца във владение на поземления имот . Постановлението за възлагане на недвижимия имот било обнародвано в „Държавен вестник“ бр.52/2023г. на стр. 149. След влизане на постановлението за възлагане в сила, ищецът предприел действия по снабдяване със скица за имота от СГКК-гр. Габрово към АГКК, и от там установил, че като собственик на същия имот, който е придобил на публичната продан, било вписано още едно лице. След проверка в Агенция по вписванията, ищецът установил, че като собственик на процесния недвижим имот е вписана ответницата, която придобила имота чрез договор за покупко-продажба от 21.11.2019г., обективиран в НА №13, том X, per. № 19949, дело № 1 112/21.11.2019г. на нотариус П.Д., с район на действие РС-Севлиево, с peг. № 543 на НК на РБ.
Излагат се съображения, че видно от съдържанието на този нотариален акт, собственик на процесният имот било търговско дружество с фирмено наименование „Дзенус Халачев“ ООД, с ЕИК 040447023, заличен търговец от 04,06.2018г. След извършени справки от в Търговски регистър, ищецът установил, че :
1.С решение № 46 /10.03.2016г. на ГОС по дело по несъстоятелност номер 82/2015г. по описа на ГОС и на осн. чл.632,ал.1 от ТЗ, съда е :
-обявил свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност на „ДЗЕНУС-ХАЛАЧЕВ“ ООС, с ЕИК 040447023, със седалище и адрес на управление: гр.Габрово, ул."Кожарска" 1, с управител П.И.Х. и представлявано от П.П.Ц.;
-открил е производство по несъстоятелност за ДЗЕНУС-ХАЛАЧЕВ“ ООС, с ЕИК 040447023;
-допуснал е обезпечение чрез налагане на запор на банковите сметки и възбрана на недвижимото имущество на ДЗЕНУС-ХАЛАЧЕВ“ ООС, с ЕИК 040447023;
-прекратил е дейността на длъжника ДЗЕНУС-ХАЛАЧЕВ“ ООС, с ЕИК 040447023 и го е обявил в НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ , като е спрял производството по делото и е указал на НАП, длъжника и кредиторите му за последиците по чл.632,ал.2 ТЗ;
2.В последствие с Решение № 183/10.04.2017г. на ГОС по дело по несъстоятелност номер 82/2015г. по описа на ГОС производството по несъстоятелност е възобновено и е назначен временен синдик, който да започне да осребрява имуществото на длъжника ДЗЕНУС-ХАЛАЧЕВ“ ООС, с ЕИК 040447023;
3. С Решение № 188/21.05.2018г. на ГОС по дело по несъстоятелност номер 82/2015г. по описа на ГОС след като кредиторът НАП не е изпълнил изискванията по чл. 632, ал. 2 от ТЗ и на осн. чл.634, ал. 4 ТЗ е прекратено производството по несъстоятелност за длъжника „ДЗЕНУС-ХАЛАЧЕВ“ ООС, с ЕИК 040447023, със седалище и адрес на управление: гр.Габрово, ул.“Кожарска“ 1, с управител П.И.Х. и представлявано от П.П.Ц.. Постановено е заличаване на дружеството от търговският регистър, като решението в последствие е влязло в сила и на 04.06.2018г.
В изпълнение на законовите изисквания „ДЗЕНУС-ХАЛАЧЕВ“ ООС, с ЕИК 040447023, със седалище и адрес на управление: гр.Габрово, ул."Кожарска” 1, с управител П.И.Х. и представлявано от П.П.Ц. , било заличено от търговският регистър.
2
Към датата на заличаване на дружеството от TP , „ДЗЕНУС-ХАЛАЧЕВ“ ООД, с ЕИК 040447023 е бил собственик на процесния недвижим имот.
В исковата молба се поддържа, че съгласно постановление за възлагане на обезпечителни мерки от 31.01.2011 г. на ТД на НАП-ВТ била наложена възбрана върху описания по-горе процесен имот, която била първа по ред. Тази възбрана не била заличавана към дата 21.11.2019 г. , когато с договор за покупко-продажба , обективиран в НА №13, том X, peг. № 19949, дело № 1 112/21.11.2019г. на нотариус П.Д., с район на действие РС-Севлиево, с peг. № 543 на НК на РБ, процесният имот бил продаден, като продавачи по сделката са се явили следните физически лица: 1.
И.П.С., с ЕГН **********, 2. И.ЙО.С., с ЕГН **********, 3. П.И.Х., с ЕГН **********; 4. И.П.Х., с ЕГН ********** ; 5. П.В.Ц, с ЕГН **********, който действал като пълномощник на П.П.Ц., с ЕГН **********, всички описани физически лица, като продавачи продали процесния недвижим имот на ответницата И. В. П..
Ищецът сочи, че не е ясно как изброените по-горе физически лица, посочени в НА №13, том X, peг. № 19949, дело № 1 112/21.11.2019г. на нотариус П.Д., с район на действие РС-Севлиево, с peг. № 543 на НК на РБ били удостоверени от нотариуса като „ПРОДАВАЧИ“ на процесния имот. Видно било, че трима от продавачите И.П.С., П.И.Х. и П.П.Ц. са били съдружници в заличеното от TP дружество ДЗЕНУСХАЛАЧЕВ" ООС, с ЕИК 040447023. Не ставало ясно, обаче, по какъв начин те са придобили собственост върху процесния недвижим имот и как нотариусът изповядал сделката ги е определил за „ПРОДАВАЧИ“ по нея.
Видно било от НА №45, том IV, дело № 622/ 30. 06. 2006г. на нотариус И.П. с peг. № 300 на НК с район на действие РС-Севлиево, че собственик на процесния недвижим имот бил „ДЗЕНУС-ХАЛАЧЕВ“ ООД, с ЕИК 040447023. Нямало данни и документи имотът да е преминавал в собственост на други собственици или физически лица. Върху процесния имот освен възбраната наложена от ТД на НАП-В.Търново, били налагани и последващи възбрани от други кредитори на „ДЗЕНУС-ХАЛАЧЕВ“ ООД, с ЕИК 040447023.
След откриването на производството по несъстоятелност за „ДЗЕНУСХАЛАЧЕВ“ ООС, с ЕИК 040447023 и неговото заличаване от TP, активите на дружеството, сред които е бил процесният недвижим имот, не били ликвидирани, нито автоматично със заличаването са преминали чрез правоприемство върху съдружниците на дружеството. Ето защо и НАП чрез публична продан са продали процесния имот на ищеца и са го въвели във владение, като собственик на имота.
Излагат се съображения, че продажбата на чужда вещ не води до прехвърляне на вещни права, макар и сделката да е действителна, поради което ответницата не е могла да придобие правото на собственост на процесния имот.
Искането към съда е така предявеният иск да бъде уважен. Претендират се разноските по делото. Направено е искане за отмяна на осн. чл. 537, ал. 2 ГПК на НА №13, том X, peг. № 19949, дело № 1 112/21.11.2019г. на нотариус П.Д., с район на действие РС-Севлиево, с peг. № 543 на НК на РБ.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от ответницата И. В. П..
В проведеното на 20.03.2025 г. о.с.з. ответницата се явява лично и заявява, че признава така предявения иск.
3
В проведеното на 20.03.2025 г. о.с.з. ищецът, чрез процесуалния си представител е направил искане за постановяване на решение при признание на иска.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2, вр. чл. 237, ал. 2 ГПК, счита за установено следното от фактическа и правна страна:
За основателността на предявения отрицателен установителен иск за собственост ответникът следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че е собственик на процесния недвижим имот.
С оглед направеното от ответника признание на исковата претенция, както и заявеното от ищеца искане за постановяване на решение при признание на иска, съдът счита, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.
Съгласно разпоредбата на чл. 237, ал.2 ГПК в мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска. Налице са предпоставките на чл. 237 ГПК, като съдът счита, че така извършеното признание не противоречи на закона или на добрите нрави, както и че не касае право, с което страната не може да се разпорежда. Признанието на иска е процесуално действие на ответника, с което той се разпорежда със своето право на защита, като заявява, че ищцовата претенция е основателна. Това може да се осъществи на всеки един етап от производството, като признанието на иска обвързва съда, но от волята на ищеца зависи дали да поиска прекратяване на съдебното дирене и постановяване на решение по чл.
237 ГПК, или да остави съдът да постанови решение по чл. 235 ГПК. Доколкото ответникът заявява изрично в о.с.з., че признава предявения иск, а ищецът заяви, че иска постановяване на решение съобразно изразеното признание, съдът постанови своето решение при условията на чл. 237 ГПК.
По искането с правно основание чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на Нотариален акт № 13, том X, рег. № 19949, дело № 1 112/21.11.2019 на Нотариус П.Д., с район на действие РС – Севлиево, с рег. № 534 на НК на РБ, обективирано в исковата молба, съдът намира следното:
С Тълкувателно решение № 3/2012 г. по тълк. д. № 3/2012 г., ОСГК, ВКС се приема, че на отмяна по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК /респ. чл. 431, ал. 2 ГПК /1952 г./ подлежат само констативни нотариални актове, с които се удостоверява право на собственост върху недвижим имот, не и тези удостоверяващи сделки, с които се прехвърля, изменя или прекратява вещно право върху недвижим имот. Лицата, които претендират в исков процес самостоятелни права върху предмета на сделката, се ползват със защита срещу легитимиращото действие на нотариалния акт, който я обективира, чрез вписването на исковата молба, както и на постановеното в исковото производство съдебно решение. Поради това съдът се произнася по чл. 537, ал. 2 4
ГПК само, когато с оглед изхода на спора, е необходимо изменение или отмяна на издаден охранителен акт /съгласно цитираното Тълкувателно решение подлежат само констативните нотариални актове, какъвто не е процесният/. В този смисъл са Решение № 220 от 30.12.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4908/2017 г., III г. о., ГК, Решение № 146 от 23.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2486/2015 г., II г. о., ГК и др.
По отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски се поражда в полза на ищеца на основание чл.78, ал.1 ГПК. Такива не са искани, поради което съдът не следва да присъжда.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от С. М. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ***, вх. В, ет. 2, ап. 4, срещу И. В. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ***, отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, че И. В. П., ЕГН ********** НЕ Е СОБСТВЕНИК на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор *** по Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.