Определение № 3095 от 03.09.2021, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3095 гр. В. , 02.09.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – В., IV СЪСТАВ в закрито заседание на втори септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Светлана Тодорова

Радостин Г. Петров

Десислава Г. Жекова като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно частно гражданско дело № 20213100502145 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 413, ал.2 ГПК, вр. с чл.274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. №24984/12.08.2021г. от „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752, против Разпореждане № 12293/02.08.2021г., по ч.гр.д. № 10215/2021г. по описа на ВРС, 24 състав, в частта, с която подаденото от жалбоподателя заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК срещу длъжници ИВ.

ИВ. Д., ЕГН **********, гр. И., ул.***, Г. КР. Н., ЕГН **********, гр. И., ул.*** и Н. КР.

Н., ЕГН **********, гр. В., ул.***, е отхвърлено за сумата от по 655,21лв. срещу всеки от тримата длъжници, представляваща 1/3 идеална част от договорно възнаграждение, произтичащо от договор за револвиращ заем № **********/27.08.2012г. и Общи условия към него, цялото в размер на 1 965, 64 лв. за периода от 17.09.2013г. до 17.09.2016г.

Жалбоподателят навежда доводи, че заповедният съд не разполага с правомощия на този етап от производството да се произнася по валидността на сделката, от която заявителят черпи права. Счита, че заповедният съд неправилно не е отчел разпоредбата на чл.145, ал.2 ЗЗП. Поддържа, че сключеният договор за потребителски кредит напълно отговаря на изискванията за форма и съдържание, установени в отменения ЗПК. Сочи, че максимален размер на ГПР е въведен с изменението на ЗПК, в сила от 23.07.2014г. Излага и че сключеният договор за потребителски кредит има характеристиките на търговска сделка за кредитора. Моли се за отмяна на разпореждането в обжалваната част и издаване на заповед за изпълнение за описаните суми. Претендира и сторените в производството по жалбата разноски.

За да се произнесе по жалбата, съдът констатира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради 1 което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, като съображенията за това са следните:

Производството пред РС – В. е образувано по заявление на „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752 срещу ИВ. ИВ. Д., ЕГН **********, гр. И., ул.***, Г. КР.

Н., ЕГН **********, гр. И., ул.*** и Н. КР. Н., ЕГН **********, гр. В., ул.*** в качеството им на наследници на кредитополучател Василка Иванова Д.а, за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК за разделно заплащане на сумите от 1270.42лв. главница и 1965.64лв. възнаградителна лихва за периода 17.09.2013г. до 17.09.2016г., при твърдение сумите да са дължими по договор за потребителски кредит номер **********/27.08.2012г.

Съобразно представения от заявителя в изпълнение на чл.410, ал.3 ГПК договор за револвиращ заем, сключен с наследодателя Василка Д.а, като кредитополучател, предоставената в заем сума е в размер от 1350лв. за срок от 48 месеца, при ГПР 95.33%, годишен лихвен процент 71.80%, договорно възнаграждение при револвинг 2013 лв. и общо задължение от 4181.11 лв.

Кредитополучателят има качеството на потребител на финансови услуги по см. на § 13, т. 1 и т.12 от ДР на ЗЗП, като сключеният договор попада в приложното поле на Закона за потребителския кредит, поради което е неоснователен доводът на частния жалбоподател за търговски характер на сделката.

Разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК е неприложима спрямо процесното правоотношение, тъй като договорът за револвиращ заем е сключен през 2012г., а посочената разпоредба е обн. ДВ бр. 35 от 2014г., в сила от 23.07.2014 г., а съобразно § 13 ПЗР към ЗИД на ЗПК от тази дата, разпоредбите на този закон не се прилагат за договорите за кредит, сключени преди датата на влизането му в сила, освен по отношение на такси, обезщетения или неустойки по § 9, т. 3 от този закон, каквото процесното вземане за договорна лихва не е.

Въпреки гореизложеното, съставът на въззивния съд, съпоставяйки размера на предоставената в заем сума и размера на договорното възнаграждение, което надхвърля главницата, както и размера на ГПР от 95.33 %, и общо задължение от 4181.11 лв., достига до извод, че уговорката за заплащане на договорно възнаграждение в претендирания размер противоречи на добрите нрави и е налице обоснована вероятност искането да се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, създавайки значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.

Поради това, е налице основание да бъде отказано издаването на заповед за изпълнение на осн. чл.411, ал.2, т.2 и 3 ГПК.

Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции, разпореждането следва да се потвърди в обжалваната част.

2

С оглед извода по частната жалба, не следва да бъдат присъждани разноски в полза на жалбоподателя.

По изложените съображения съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 12293/02.08.2021г., по ч.гр.д. № 10215/2021г. по описа на ВРС, 24 състав, в частта, с която подаденото от „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752, заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК срещу длъжници ИВ. ИВ. Д., ЕГН **********, гр. И., ул.***, Г. КР. Н., ЕГН **********, гр.

И., ул.*** и Н. КР. Н., ЕГН **********, гр. В., ул.***, е отхвърлено за сумата от по 655,21лв. срещу всеки от тримата длъжници, представляваща 1/3 идеална част от договорно възнаграждение, произтичащо от договор за револвиращ заем № **********/27.08.2012г. и Общи условия към него, цялото в размер на 1 965, 64 лв. за периода от 17.09.2013г. до 17.09.2016г.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3