Решение № 568 от 02.07.2026, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 568 гр. Шумен, 02.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, III-И СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петина Кр. Николова при участието на секретаря Мариана Любч. Митева като разгледа докладваното от Петина Кр. Николова Гражданско дело № 20263630100636 по описа за 2026 година

Предявени са кумулативно съединени искове – за заплащане на дължимо трудово възнаграждение с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ, за заплащане на обезщетение по чл.

224 от КТ и на такова при придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, както и акцесорните искове по чл. 86 от ЗЗД за обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на падежа до датата на подаване на исковата молба и от предявяване на иска до окончателното плащане.

Делото е образувано по искова молба, подадена от А. Б. К. с ЕГН ********** от с.

Венец, действаща чрез пълномощника си и със съдебен адрес: адв. В. П. от АК-Смолян, срещу ДГ „Първи юни“, с. Осеновец, общ. Венец, представлявана от директора А.Х.. Моли съда да осъди ответника да й заплати сумите от 1091,86 евро, представляващи разлика между платеното и дължимото трудово възнаграждение по КТД за периода 01.01.2023 г. – 15.08.2023 г., ведно с 351,53 евро, представляващи обезщетение за забава върху неплатеното трудово възнаграждение за периода от 19.03.2023 г. до 15.02.2026 г., 766,34 евро, представляващи разлика между платеното и дължимото обезщетение за неползван годишен отпуск по чл. 224, ал. 1 от КТ за 103 дни, ведно с 246,92 евро, представляващи обезщетение за забава върху неплатеното обезщетение за периода от 19.03.2023 г. до 15.02.2026 г., 2019,60 евро, представляващи разлика между платеното и дължимото обезщетение при придобито право на пенсия в размер на 11 брутни заплати, ведно с 650,23 евро, представляващи обезщетение за забава върху неплатеното обезщетение за периода от 19.03.2023 г. до 15.02.2026 г. ведно с лихва за забава върху трите главници за периода от подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и разноските по делото.

В съдебно заседание е извършено изменение на исковете като ищцата е поискала да й бъдат присъдени: 1248,68 евро – представляваща разлика между платеното и дължимото 1 трудово възнаграждение по КТД за периода от 01.01.2023 г. до 15.08.2023 г.; 375,17 евро – представляваща обезщетение за забава върху неплатеното трудово възнаграждение за периода от 19.03.2023 г. до 15.02.2026 г.; 2172,30 евро – представляваща разлика между платеното и дължимото обезщетение при придобито право на пенсия в размер на 11 брутни заплати; 652,67 евро – представляваща обезщетение за забава върху неплатеното обезщетение за периода от 19.03.2023 г. до 15.02.2026 г.; 968,60 евро – представляваща разлика между платеното и дължимото обезщетение за неползван годишен отпуск по чл.

224, ал. 1 от КТ за 103 дни; 291,01 евро – представляваща обезщетение за забава върху неплатеното обезщетение за периода от 19.03.2023 г. до 15.02.2026 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане.

В предоставения на ответника едномесечен срок е постъпил отговор, с който исковете се оспорват по същество като се твърди, че са получили изрични указания от Министерството на образованието, че при прекратен трудов договор няма как да сключат договор за неговото изменение.

В съдебно заседание процесуалният представите на ответника поддържа изложеното в отговора и поддържа, че Община Венец се е съобразила с даденото от МОН тълкуване на нормите и КТД.

Съдът, като съобрази твърденията на страните и представените по делото доказателства на основание чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, установи следното от фактическа страна:

Не се спори между страните, че до 15.08.2023 г. ищцата А. Б. К. е била в трудови правоотношения с ДГ „Първи юни“, с. Осеновец, общ. Венец, където е полагала труд като „директор“ с основно месечно трудово възнаграждение от 1810 лева и допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит – 42 % и допълнителен клас за квалификация – 35 лв. Не е спорно също така, че трудовото правоотношение между страните е било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ, със заповед № 383 от 15.08.2023 г. на кмета на Община Венец, считано от 15.08.2023 г. Ищцата е била член на Сдружението на директорите в средното образование на Република България, Общинска секция с. Венец, обл. Шумен към датата на прекратяване на трудовото й правоотношение, видно от представената по делото служебна бележка, издадена от СДСО в РБ.

Безспорно е също така, че за периода от м. януари до 15.08.2023 г. на ищцата са заплатени 19254,35 лв. за трудови възнаграждения. При прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата са изплатени 12777,89 лв., представляващи обезщетение за неползван платен годишен отпуск от 103 дни и 28657,20 лв. обезщетение при придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 222, ал. 3 КТ. Не е спорно между страните, че на 10.08.2023 г. между представители на МОН и Съюза на ръководителите в системата на народната просвета в България и Синдиката на българските учители е сключен Анекс № Д01-192 към КТД № Д01-269 от 06.12.2022 г. за системата на предучилищното и училищното образование, в който е било прието увеличение на основните работни заплати на учителите, считано от 01.01.2023 г. Не се спори между страните, а и се установява от представената по делото кореспонденция между тях, че на ищцата е било отказано искането 2 й ДГ „Първи юни“, с. Осеновец, общ. Венец за преизчисляване на трудовото й възнаграждение за периода от 01.01.2023 г. до 15.08.2023 г. и свързаните с това обезщетения по чл. 224, ал. 1 от КТ и чл. 222, ал. 3 от КТ.

Видно от заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, кредитирано изцяло от съда, разликата между изплатените трудови възнаграждения на ищцата за периода 01.01.2023 г. – 15.08.2023 г. и размера на трудовото възнаграждение, изчислен съгласно Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование № Д01-269 от 06.12.2022 г., за същия период е в общ размер на 2442,21 лв. (1248,68 евро). Разликата между начисленото и изплатеното обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за 103 дни неползван платен годишен отпуск на ищцата и размера на обезщетението, изчислен съгласно цитирания по-горе Анекс към КТД, е в размер на 1894,41 лв. (968,60 евро). Разликата между начисленото и изплатеното обезщетение по чл. 223, ал. 3 от КТ и размера на обезщетението, изчислен съобразно Анекса към КТД, е в размер на 4248,64 (2172,30 евро). Размерът на мораторната лихва върху посочените по-горе суми, считано от 19.10.2023 г. до датата на исковата молба е в следните размери: върху разликата между изплатеното БТВ и следващото се БТВ по Анекса към КТД от 2442,21 лв. (1248,68 евро) – 375,17 евро; върху разликата в сумите за обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ – 291,01 евро; върху разликата в сумите за обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ – 652,67 евро.

При така установените факти от значение за спора, съдът приема от правна страна следното:

Предявени са кумулативно съединени искове – за заплащане на дължимо трудово възнаграждение с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ, за заплащане на обезщетение по чл.

224 от КТ и на такова при придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, както и акцесорните искове по чл. 86 от ЗЗД за обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на падежа до датата на подаване на исковата молба и от предявяване на иска до окончателното плащане.

Между страните няма спор по основните факти по делото – че са били в трудови правоотношения, че ищцата е изпълнява длъжността „Директор„ в ДГ „Първи юни“, с.

Осеновец, общ. Венец, че трудовото й правоотношение е прекратено, считано то 15.08.2023 г., че има сключен Анекс към КТД и че ищцата е била член на синдикална организация, която е страна по този КТД.

Спорният въпрос е дали разпоредбите на Анекс № Д-01-192 от 10.08.2023 г. към Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование №Д01-269 от 06.12.2022 г. намират приложение по отношение на лица, които са били с прекратени трудови правоотношения към датата на сключване на допълнителните споразумения, с които се изменят индивидуалните трудови договори на служители в съответствие с Анекса към КТД, но са полагали труд от момента, на който е придадено действие на увеличението (01.01.2023 г.) до датата на прекратяване на трудовия им договор.

Настоящият съдебен състав намира, че процесното увеличение задължително намира 3 приложение за всички лица, които към датата на подписване на Анекса от 10.08.2023 г. към Колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование от 06.12.2022 г., са били с действащо трудово правоотношение. И тук е основният пропуск във възраженията на ответника – ищцата е била служител в сферата на образованието към датата на подписване на Анекса и следователно той се прилага в трудовите правоотношения с нея. Няма значение, че трудовото й правоотношение е прекратено само 5 дни след тази дата. Влизането в сила на Анекса на 10.08.2023 г. вече е породило действие в правната сфера на ищцата и е създало за нея материални права. Няма никакво значение, че с нея няма сключено индивидуално допълнително споразумение за изменение на трудовото й правоотношение. Такова не е необходимо. На първо място, защото за изменението на трудовото възнаграждение не е необходимо подписване на такова. На основание чл. 118, ал.

3 от КТ работодателят може във всеки един момент след влизане в сила на Анекса към КТД едностранно да увеличи възнагражденията на служителите, за които той се отнася. Това, че не е сторил това до датата на прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата е поради собственото му бездействие, а не защото за нея не са възникнали права. На второ място, индивидуално допълнително споразумение за изменение на трудовото правоотношение с ищцата не е необходимо, защото КТД има пряко действие и всеки служител, за който той се отнася придобива предвидените в него права, респ. задължения, считано от датата на влизане в сила на КТД, респ. на анекса, с който такъв КТД е изменен. Т.е. считано от 10.08.2023 г. ищцата е придобила право на увеличението на трудовото възнаграждение, което е предвидено в Анекс № Д-01-192 от 10.08.2023 г. към Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование № Д01-269 от 06.12.2022 г.

Нейното трудово правоотношение е прекратено след като тя е придобила тези права. Дори писмото на МОН, с което Община Венец са поискали тълкуване, води в същия смисъл – там се казва, че този Анекс се отнася за всички лица, които към 10.08.2023 г. са били с действащи трудови правоотношения. И ищцата е била една от тях. Дори МОН не коментират въпроса за сключване на индивидуално допълнително споразумение за изменение на трудовото й правоотношение.

С оглед на изложеното съдът намира, че предявените искове са изцяло основателни (с изменение от съдебно заседание ищцата измени исковете, така че да съвпадат със сумите по ССчЕ). С оглед на това ищцата има право и на обезщетение за забава, считано от поканата до завеждане на исковата молба в посочените в ССчЕ размери, които съвпадат с претендираните такива и лихва за забава от подаване на исковата молба до окончателното плащане.

Предвид направеното искане на ищцата за присъждане на разноски, съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК тя има право да получи изцяло сторените от нея разноски в размер на 1022,58 евро.

С оглед изводите на съда за пълна основателност на предявените искове, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ДГ „Първи юни“, с. Осеновец, общ. Венец следва да бъдат осъдени и да заплатят държавна такса по сметка на Районен съд - Шумен в размер на 4 % от стойността на уважените искови претенции, а именно сумата в размер на 228,34 евро, както 4 и сторените от съда разноски по назначената ССчЕ, а именно сумата в размер на 120 евро.

Така общо дължимата от ответника сума в полза на съда възлиза на 348,34 евро.