Решение № 714 от 29.08.2025, Районен съд - Шумен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 714 гр. Шумен, 29.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, V-И СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Зара Ех. Иванова при участието на секретаря Стела Любч. Д. като разгледа докладваното от Зара Ех. Иванова Гражданско дело № 20233630101317 по описа за 2023 година делба.

Предявен е иск с правно основание чл. 341, ал. 1 от ГПК – съдебна Подадена е искова молба от Д. С. А.а, ЕГН **********, адрес: гр. ****, срещу Д. В. Д., ЕГН **********, адрес: гр. ****, в която посочва, че е наследник по закон на Е.. Д. К., ЕГН **********, бивш жител на гр. Шумен, която е негова майка. Тя починала на 16.05.2023 г. Твърди, че е единствен наследник на майка си. След смъртта й установил, че майка му съставила саморъчно завещание, в което оставя цялото си имущество на ответницата Д.

В. Д.. Тъй като е дете и единствен наследник на майка си счита, че е накърнено правото му на запазена част, което според чл. 29 от ЗН е в размер на ½ идеална част. Поради горното моли да бъде възстановена запазената му част от описаните подробно в исковата молба имущества, съставляващи наследството, оставено от майка му. Моли след като бъде възстановена запазената му част да бъдат допуснати до делба посочените от него недвижими имоти, МПС и парични средства.

След многократни уточнения на исковата молба, касаещи както обстоятелствената част на исковете, така и заявения петитум, направени включително и в първото съдебно заседание по делото по реда на чл. 143, ал. 2 от ГПК, съдът приема, че е сезиран с възражение за възстановяване на запазена част от наследството на Е.. Д. К. и иск за съдебна делба на:

1.Недвижим имот, находящ се в гр. ****, самостоятелен обект ОБЕКТ в сграда с идентификатор ***, с предназначение - за търговска дейност, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: ***, под обекта - няма, над обекта - ***, попадащ се в сграда с идентификатор ***, построена в поземлен имот с идентификатор ***, който имот съгласно документ за собственост представлява: две помещения, пригодени за магазини, едно до друго, заедно с 6/16 идеални 1 части от общите части на сградата. Същият този имот бил изцяло нейна собственост. Поради настъпили промени към момента представлявал самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, находящ се в гр. ****, който имот се намира на етаж 1 в сграда с идентификатор ***, с предназначение на същата жилищна сграда със смесено предназначение, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: за търговска дейност, брой нива на обекта: 1, при съседи: на същия етаж ***, 83510.682, 668.1.1, под обекта: няма, над обекта: ***, заедно с 6/16 ид. части от общите части на сградата.

2.Недвижим имот находящ се в гр. ****: самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Шумен, общ. Шумен, обл. Шумен, одобрена със Заповед №РД-18-52/25.11.2005 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект е 21.06.2018 г., с адрес на имота гр. ****, ет.1, ап. 1, който самостоятелен обект се намира на ет. 1 в сграда с идентификатор *** , с предназначение: друг вид сграда за обитаване, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с площ от 96.25 кв. м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж ***, под обекта: няма, над обекта ***, представляващ съгласно документ за собственост: АПАРТАМЕНТ №1 на първи жилищен етаж със застроена площ 96.25 кв. м., при съседи: от изток ул. Борещица, от запад: дворно място, от север: стълбище и апартамент №2, от юг - дворно място, отгоре: втори жилищен етаж, отдолу: избени помещение, заедно с избено помещение №6, със застроена площ 25.20 кв. м., при съседи: от изток: общ коридор и избено помещение №5, от запад: дворно място, от север: дворно място, от юг: дворно място и подстълбищно помещение, отгоре : първи етаж, отдолу: земя, заедно с таванско помещение №5, съъс застроена площ 27.81 кв. м., при съседи: от изток: ул. Борещица, от запад: таванско помещение№6, от север: дворно място, от юг - общ коридор и таванско помещение №4, отгоре: покрив на блока, отдолу: трети жилищен етаж, заедно с 16104/100000 ид. ч. от общите части на блока.

3.Недвижим имот находящ се в гр. ****, обл. ****, бул. *** №26: апартамент находящ се в гр. ****, секция Б, ет. 3, целия със застроена площ от 65.45 кв. м, състоящ се от две стаи, кухня, антре, баня - клозет, при граници: от изток - ап. 3 на Ф. П. Т. и Н. И. К., П. Ф. П. и И. Т. П. и на запад - ап. №5 на С. П. С. и Д. П. С.а, заедно с избено помещение №1, с площ от 5.15 кв. м., при граници: мазе №2 и таванско помещение№7, с площ от 7.39 кв. м., при граници: таван №8, както и 3.47% идеални части от общите части на сградата и 3.47 % идеални части от правото на строеж върху мястото, върху което е построен жилищният блок равно на 67.00 кв. м. от 1 940.00 кв. м., цялото от 5.229.00 кв. м., съставляващо УПИ, в квартал 119 по подробния устройствен план на града.

4.Ремарке за лек автомобил с ДР№ **** ЕК, модел „КОЧМАН МИРАЖ 500 5 ЛУКС“, рама SG4S000CMN9205416;

5.Лек автомобил „Тойота Ярис“ с ДР № Н**** ВС, модел „Ярис“ с рама №VNKKL96310A021530, двигател № D587823,

6.както и паричните влогове на наследодателя.

2

С влязло в сила определение №1031/22.04.2024 г., съдът е прекратил частично производството по делото по отношение на иска за съдебна делба на паричните суми от паричните влогове на наследодателя.

В отговора по чл. 131 от ГПК и в хода на делото ответникът не оспорва качеството на наследник на ищеца, но твърди, че същият е недостоен да наследи майка си поради и което няма право да му бъде възстановена установената от закона запазена част. В отговора са изложени обстоятелства, които обосновават възражение по чл. 3, б. „б“ от ЗН, а именно, че не може да наследява като недостоен този, който е набедил наследодателя в престъпление, наказаумо с лишаване от свобода или по-тежко такова, освен ако набедяването се преследва по тъжба на пострадалия и такава не е подадена. В хода на делото ответницата моли съдът да се произнесе инцидентно като приеме, че с действията си ищецът е осъществил престъпен състав по чл. 149 от НК. Не се оспорва и твърдението на ищеца, че в полза на ответницата е съставено универсално завещание.

Съдът въз основа на събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото не е спорно и се установява от представеното удостоверение за наследници, изх. №1568/17.05.2023 г., че ищецът Д. С. А. е дете и единствен наследник на Е.. Д. К., починала на 16.05.2023 г. в гр. Шумен.Това му качество, обуславя и възможността да иска възстановяване на запазената си част, която съобразно разпоредбата на чл. 29, т. 1 от ЗН е в размер на ½ идеална част от наследството.

От друга страна по делото е представено саморъчно завещание от Е.. Д.

К., с което изявява воля след смъртта и цялото и имущество да бъде получено от ответницата Д. В. Д.. Никоя от страните не оспорва валидността на завещанието и съдът не констатира такива пороци, които да водят до неговата нищожност. Поради посоченото и с оглед съдържанието на завещателното разпореждане следва да се приеме, че се касае за универсално завещание.

Ищецът твърди, че инициирал производство за приемане на наследството по опис, което обстоятелство в случая е без правно значение, тъй като се твърди, че наследодателят е съставил универсално завещание. Само в хипотезата на предявена претенция за възстановяване на запазена част спрямо заветник или надарен, който не е призован към наследяване е необходимо претендиращият възстановяване на запазена част да приеме наследството по опис. В настоящия случай, както беше посочено ответникът е прибретател на наследственото имущество въз основа на универсално завещание.

Доколкото основните предпоставки за възстановяване на запазена част не са спорни между страните, а именно, че ищецът е син и единствен наследник на наследодателя, че е налице валидно универсално завещание, за основателността на претенцията значение има единствено възражението за недостойнство заявено от ответника, което с оглед заявените обстоятелства съдът е квалифицирал като такова по чл.3, б.“б“ от ЗН.

Ответникът твърди, че приживе наследодателя Е.. К. е споделяла със свои близки за системен тормоз (физически и психически) от страна на ищеца, а преди няколко години е споделила с близки на ответницата, че е викана на разпит във връзка с подадени срещу нея жалби до Прокуратурата, в които синът й Д. А. я е набедил в извършване на престъпление. Заплахи, че ще подаде нова жалба срещу нея, Д. А. е отправял към майка си и през пролетта 3 на тази година във връзка с продажбата на неин наследствен имот, от който ищецът е искал да получи пари. Не им е известно, обаче, дали във връзка с това има подадена нова жалба. По данни на завещателката, синът й от години страда от тежки зависимости (зависимост от хазарт, както и от пристрастеност към психотропни вещества) и това е довело до психически промени, които го правят неадекватен и опасен. Именно страхът на Е.. К. от сина й Д. и дълбокото убеждение, че той желае и с нетърпение очаква смъртта й, за да я наследи и да пропилее събираното с години имущество, е причината тя да предприеме действия, водещи до обезнаследавянето на ищеца.

Разпоредбата на чл. 3, б.“б“ от ЗН изчерпателно, ясно и пълно посочва причините, поради които може едно лице да бъде обявено за недостойно да наследява. Законодателят ясно е указал, че става дума за престъпление (набеждаване), чието извършване следва да бъде установено със съдебен акт , като следва да се да се подчертае, че посоченото в тази разпоредба изключване на недостойнството е неприложимо след приемането на Наказателния кодекс през 1968 г., т.е. почти деветнадесет години след Закона за наследството, тъй като набедяването е престъпление от общ характер и не се преследва по тъжба на пострадалия. Поради тази причина всъщност коректното възприемане на текста на чл. 3, б. „б” ЗН следва да е „който е набедил наследодателя в престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с по-тежко наказание”.

В случая, не се твърди и не се доказа, че е налице влязъл в сила съдебен акт, с който ищецът да е признат за виновен за извършване на престъпление „набедяване“ и това обстоятелство е единственото, което има правно значение при преценка на основателността на възражението.

Впрочем, след обявяване на делото за решаване, настоящият ответник е предявил срещу наследника Д. С. А. иск по чл.124, ал.5 от ГПК , искане да бъде признато за установено, че с подаване на заявление УРИ №1729002644/19.02.2018 г. по описа на РУ на МВР – Шумен, въз основа на което е образувана преписка вх. №625/2018 г. по описа на РП – Шумен, както и с цялото си поведение на производството ответникът Д. С. А. е осъществил състава на престъпление по чл. 286 от НК – набедил покойната си майка Е.. Д.

К. в престъпления, които не е извършила, които престъпни обстоятелства са от значение за правилното решаване на гр. д. №1317/2023 г. по описа на ШРС.

В резултат на предявения иск е образувано гр. д. 740/2025 г. по описа на Районен съд – Шумен, което е прекратено поради недопустимост с Определение №1315/02.05.2025 г. В акта за прекратяване съдът е приел, че не е налице изискуема от закона положителна процесуална предпоставка за предявяване на установителния иск. Посочил, че хипотезата на чл. 124, ал.5 от ГПК, включва като процесуална предпоставка за установителния иск, невъзможността престъпното обстоятелство да бъде установено и преследвано по реда на НК и НПК в посочените случаи на прекратяване и спиране и в случаите, когато извършителят е останал неоткрит. Описвайки подробно хронологията на подаваните от наследника жалби срещу неговата майка съдът е достигнал до извода, че образуваното въз основа на тези жалби наказателно производство е прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НК, което не е сред визираните процесуални предпоставки, уредени в чл. 124, ал. 1 от ГПК. Доколкото основанието за прекратяване на Досъдебното производство е по посочения текст и същото не е сред посочените в разпоредбата на чл. 124, ал. 5 от ГПК хипотези – чл. 24, ал.1, т. 2 – т. 5 от НПК, съдебният състав е приел, че искът се явява недопустим, поради което, както 4 беше посочено, делото е прекратено.