Решение № 119 от 30.06.2024, Районен съд - Харманли

РЕШЕНИЕ

№ 119 гр. Харманли, 30.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веселин Хр. Коларов при участието на секретаря ГАЛИНА П. ИВАНОВА като разгледа докладваното от Веселин Хр. Коларов Гражданско дело № 20225630100426 по описа за 2022 година

Предявени са осъдителни искове: за сумата от 16 759лв.-представляваща стойност на превозното средство към дата 20.VІІ.2016г., за сумата от 14 000лв. представляваща пропуснати ползи, с правно основание чл. 45 вр. чл.51 от Закон за задълженията и договорите и иск за лихва с правно основание чл. 86 от ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че „Интерспред“ ООД, ЕИК ****, гр. Дулово, представлявано от управителя Х. М. К., притежава товарен автомобил марка „Волво“ с peг.

№ **** и ремарке марка „Шварцмюлер“ с рег.№ ****, което МПС на 20.VІІ.2016г. било задържано по ДП №342/2016г. по описа на РУП Свиленград. По това производство спрямо ответниците: Ш. О. Ф. ЕГН ********** от с.Колобър общ. Дулово, И. В. В. ЕГН ********** от гр. София и Д. Е. Д. ЕГН ********** от гр. Харманли, било предявено обвинение за извършено престъпление по чл.242 ал.1 б.б предл.1 и б.д вр.чл.20 ал.4 вр.ал.1 от НК.

Сочи се, че по досъдебното производство товарен автомобил марка „Волво“ с peг.

№ **** и ремарке марка „Шварцмюлер“ с рег.№ **** били приобщени като веществени доказателства.

Твърди се, че ответникът И. В. В. на 21.VІ.2018г. сключил споразумение с Окръжна прокуратура Хасково и се признал за виновен по предявеното му обвинение. По образуваното НОХД № 319/2018г. по описа на ОС Хасково, съдът одобрил сключеното споразумение и прекратил наказателното производство срещу него.

На 27.VІІ.2018г. бил изготвен обвинителен акт по Досъдебно производство № 342/2016г. по описа на РУП Свиленград срещу Ширим О. Ф. и Д. Е. Ангелов. По внесения обвинителен акт с разпореждане, било образувано НОХД № 412/2018г. по описа на ОС Хасково и делото било насрочено за разпоредително заседание. След близо 20 заседания по делото на 03.ХІ.2020г. ответниците Ш. О. Ф. и Д. Е. Ангелов сключили споразумение с представителя ОП Хасково и се признали за виновни по предявеното им обвинение.

Съответно по НОХД №534/2020г. и НОХД №412/2018г.- по описа на ОС Хасково, съдебните състави одобрили постигнатите споразумения и прекратили наказателното производство.

Твърди се, че със споразумението постигнато между ответника Ш. О. Ф. и ОП Хасково задържаното превозно средство товарен автомобил марка „Волво“ с peг. № **** и 1 ремарке марка „Шварцмюлер“ с рег.№ **** било върнато на собственика.

В исковата молба се сочи, че в продължение на 4 години 3 месеца и 13 дни - от 20.VІІ.2016г. до 03.ХІ.2020г. превозното средство било задържано и ищцовото дружество било лишено от възможността да го ползва, което породило затруднения да осъществява търговска си дейност – спедиторска дейност и автопревози в страната и чужбина. За този дълъг период от време превозното средство можело да осъществи многократно превози, които биха могли да донесат на фирмата печалба в размер на 10 000лв.

Изложени са твърдения, че вследствие на продължителното задържане и съхранение при неподходящи условия, превозното средство било изложено на променливи и продължителни метеорологични промени на времето, по отношение на същото не били полагани грижи и към момента на получаването му същото било във влошено техническо съС.ие - правещо го негодно за ползване и подлежащо за бракуване. По върнатия товарен автомобил били констатирани увреждания, изразяващи се в нарушено лаково покритие, следи от корозия, компрометирани уплътнения и покривала, изтощен акумулатор, изхабени гуми, силно замърсен двигател и редица други, които довели до пълна обезценка ма товарния автомобил и прикаченото към него ремарке. Сочи се, че пазарната стойност на товарния автомобил марка „Волво“ с peг. № **** възлизала на 11 703лв, а пазарната стойност на ремарке марка „Шварцмюлер“ с рег.№ **** - 5 056лв., съгласно приложената по НОХД №412/2018г. по описа на ОС Хасково автотехническа оценъчна експертиза.

В исковата молба се твърди, че вследствие на принудителното задържане на товарния автомобил и ремаркето - поради извършено престъпление от ответниците Ш. О.

Ф., И. В. В. и Д. Е. Д., дружеството претърпяло имуществени вреди в размер на 30 759лв. изразяващи се в пропуснати ползи и загуба на товарен автомобил марка „Волво“ с peг. № **** и ремарке марка „Шварцмюлер“ с рег.№ ****, от които 16 759лв. представляващи стойността на превозното средство към датата на инкриминираното деяние-20.VІІ.2016г. и 14 000лв. пропуснати ползи, вследствие невъзможността на фирмата да ползва същото и да осъществява търговска дейност. Налице била вреда за „Интерспред“ ООД предвид констатираните увреждания на превозното средство довели до пълна обезценка на веща.

Ищеца счита, че вредата е в причинна връзка с действията на ответниците, които с извършване на престъплението, за което са осъдени са станали причина за задържане на автомобила за нуждите на разследването като веществено доказателство. Счита, че отговорността на тримата ответници следва да се ангажира при условията на чл.53 от ЗЗД солидарно.

Моли съда да постанови решение с което да осъди ответниците Ш. О. Ф. ЕГН **********, И. В. В. ЕГН ********** и Д. Е. Д. ЕГН ****, да заплатят солидарно обезщетение на „Интерспред“ ООД, ЕИК ****, за причинени имуществени вреди вследствие на извършеното от тях престъпление в размер на 30 759лв., изразяващи се в пропуснати ползи и загуба на товарен автомобил марка „Волво“ с peг. № **** и ремарке марка „Шварцмюлер“ с рег. № ****, от които 16 759лв. -представляващи стойността на превозното средство към датата на инкриминираното деяние-20.VІІ.2016г. и 14 000лв. пропуснати ползи, вследствие невъзможността на фирмата да ползва същото и да осъществява търговска дейност, ведно със законната лихва от датата на сезиране на съда 06.ІV.2022г. до окончателното изплащане на сумата.

Претендира се присъждане на разноски.

С уточняваща молба вх. № 3978/30.V.2022г. е конкретизирана обстоятелствената част на исковата молба като се твърди, че за период от 4 години ,3 месеца и 13 дни превозното средство било задържано и ищцовото дружество било лишено от възможността да ползва собственото си превозно средство товарен автомобил марка „Волво“ с peг. № **** и ремарке марка „Шварцмюлер“ е рег.№ **** и бил подложен на затруднения да осъществява търговска дейност. За този период транспортно средство било могло да осъществи многобройни превози на товари, от които фирмата би могла да получила печалба .Продължителното задържане лишило фирмата от тази печалба. Обичайно товарната композиция осъществявала около три курса на месец, пътувайки до Турция за превоз на товари по сключени договори. Заплащането за един курс варирало в зависимост обстоятелствата, продължителността и товара в рамките на 500- 1 500евро.

Твърди се, че невъзможността дружеството да ползва товарната композиция 2 създало редица затруднения, изразяващи се в невъзможност да изпълни поети ангажименти както и отказ да поеме нови. Това довело и до забавяне изпълнението на сключени договори, което се отразило на имиджа и добрата търговска репутация на фирмата.

Ответниците И. В. В. и Д. Е. Д., не са открити на установените по делото адреси и не им е връчено надлежно съобщение за отговор по чл.131 от ГПК. Изпълнени са визираните в разпоредбата на чл. 47 ал.1-5 ГПК действия. С Определение № 411/ 22.VІІІ.2022г. за особен представител на ответника И. В. е назначен адв. Н. Колева - Стойчева АК Хасково, а на ответника Д. Д. - адв. В. К. при АК Хасково.

В срока по чл.131 от ГПК, назначения особен представител адв. В.К. е депозирал отговор на исковата молба, в които е изразено становището, че предявения иск е допустим предявен от активно легитимирана страна, за която е налице правен интерес.

С отговора се оспорва иска като неоснователен и недоказан и моли съда да го отхвърли като такъв и прекрати производството по делото.

Сочи съдебна практика-Тълкувателно решение № 5/05.IV.2006r. по тълк.д. № 5/2005г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което: ако не е предявен граждански иск в наказателния процес, висящият наказателен процес както в досъдебното, така и в съдебното производство, включително и когато е завършил с влязла в сила осъдителна присъда или със споразумение, не е процес относно вземането на пострадалия за вреди от престъплението и не е основание за спиране на погасителната давност.

Сочи се, че по силата на чл.114 ал.3 от ЗЗД вземането за вреди от непозволено увреждане възниква от деня на откриването на дееца и от съшия момент то става изискуемо, защото от тогава длъжникът изпада в забава съгласно чл.84 ал.3 от ЗЗД. Не било необходимо авторството и деянието да се установяват по специален ред. Дори деянието да е престъпление, давността тече от момента на извършването му, а не от влизането в сила на присъдата, с която се установява престъпния му характер. Веднъж възникнало, вземането на пострадалия за обезщетение от престъплението трябвало да се предяви в петгодишния давностен срок.

Сочи се,че исковата молба е депозирана в Районен съд Харманли под № 3400 от 09.V.2022г. а уточняващата молба е от 30.V.2022г., т.е. иска е предявен след 5години 9 месеца и 22дни, а за да бъде разгледан от граждански съд, следвало да бъде предявен преди изтичането на петгодишния давностен срок.

Особения представител на ответника Д. прави възражение за погасяване на вземането за обезщетение по давност поради предявяването на иска след изтичането на давностния срок.

В срока по чл.131 от ГПК, назначения особен представител – адв. Н.Колева е депозирала отговор на исковата молба, в които е изразено становището, че предявения иск е допустим. Оспорва предявените искове като неоснователни , недоказани по основание и размер. Излага съображения, че липсват доказателства за претърпените неимуществени вреди които да са пряк и непосредствен резултата. Липсвала информация дали са правени искания от страна на ищеца за връщане на задържаното МПС и за съдържанието на направените по тях евентуални откази. Направено е възражение за изтекла погасителна давност.

Моли съда да постанови решение с което отхвърли предявените искане като неоснователни и недоказани , поради заявяване на претенцията след погасяване на вземането по давност.

По делото е депозиран и отговор от ответника Ш. Ф. чрез адв. А. Й. САК, в който са изложени съображения за нередовност на исковата молба.

С отговора е изразено становището, че предявените искове са неоснователни, по отношение на посочените факти и обстоятелства, както и по отношение на претендираният размер. Оспорват се обстоятелствата изнесени в исковата молба, като се твърди, че същите са неточни, непълни и не отговарят на истината. Обстоятелствата, на които се позовават не обуславят по никакъв начин уважаването им. Твърди се, че ако има причинени вреди, то същите са в следствие от поведението на трети лица и ищеца, като вредите са причинени от тях в следствие на нарушение на НПК, бездействие от страна на ищеца, който твърди, че е 3 собственик на вещта за целият период, в който че вещта се е намирала извън неговата власт и не е предприел никакви действия и постъпки, за да получи процесната вещ обратно.

В отговора се твърди, че ответника Ф. в периода от м. юни 2016г. до м. септември 2020г. работел на трудов договор като шофьор в „Интертур-АС“ ООД, ЕИК ****. В качеството си на шофьор на трудов договор към фирма „Интертур - АС“ ООД извършвал превоз на стока от България до Турция, както и от Турция до България. Изпълнявал стриктно възложената му работа от работодателя и не би могъл да приеме за превоз товар без това да му е изрично наредено от него. Съгласно длъжностната характеристика приемал товарите, като нямал компетентността да извършвам проверка за тяхното съдържание и цялост.

Процесуалния представител на ответника подробно е изложил съображенията са за неоснователност на предявените искове.

Моли съда да изцяло да отхвърли предявените искове, като претендира присъждане на разноски.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните прие за установено: