Решение № 333 от 15.07.2026, Районен съд - Пещера

РЕШЕНИЕ

№ 333 гр. Пещера, 15.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, I ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Атанаска Ст. Павлова-Стоименова при участието на секретаря Евгения Сл. Млячкова като разгледа докладваното от Атанаска Ст. Павлова-Стоименова Гражданско дело № 20265240100316 по описа за 2026 година

Предявен е иск от Б. А. Г., ЕГН: **********, от град ****, чрез адв.

М. М., против КРЕДИСИМО ЕАД ЕИК 175330437 , със седалище и адрес на управление : гр. София, бул. Витоша“№146/сграда А/, ет.4,Бизнес център България , представлявано от Сокол Янков и против АЙ ТРЪСТ ЕООД ЕИК 203508899, със седалище и адрес на управление : гр. София, бул.

Витоша“№146/сграда А/ ,ет.4,Бизнес център България с управител Ива Шаламанова, с предмет на исковете чл.55 ал.1 от ЗЗД.

В исковата си молба твърди, че е страна по Договор за потребителски кредит № 2799256 / сключен на 03.07.2023г. с ответното дружество КРЕДИСИМО ЕАД.

Съгласно Договора за ищецът получава заемната сума от 3500 лева, при ГПР 21,94 %, ГЛП 20 % и срок на кредита от 24 месеца.

Съгласно чл.4 от Договора, ищецът е следвало да сключи с АЙ ТРЪСТ ЕООД Договор за поръчителство, с който да бъде обезпечен сключеният Договор за кредит. Ищцата е сключил договор за поръчителство 03.07.2023г Възнаграждението което следва да заплати по сключения договор за поръчителство е в размер на 2000 лева.

Счита Договор за потребителски кредит 2799256 / сключен на 03.07.2023г сключен с ответното дружество КРЕДИСИМО ЕАД за нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл.11 и чл. 19, ал.4 от ЗПК вр. с чл.22 от ЗПК,

Счита Договор за предоставяне на поръчителство от 03.07.2023г. за нищожен на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, както и на основание чл.26 ал.1 пр.2 вр.с чл.19 ал.4, от ЗПК и чл.143 от ЗЗП.

1

Твърди че Договор за потребителски кредит № 2799256 / сключен на 03.07.2023г. е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл.11 и чл. 19, ал.4 от ЗПК вр. с чл.22 от ЗПК, тъй като разпоредбата на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК налага договорът да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, което не било така в процесния договор. Не били ясни условията по прилагането на ГЛП. Твърди и че не било ясно годишната лихва в договор за паричен заем, как точно се съдържа и как е изчислена по отношение на общия ГПР. Не било ясно годишната лихва как е изчислена в ГПР и каква част от него Наред с това посочването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 ,т.1 от Закона за защита на потребителите. Следвало възнаграждението за гаранта да се включи в ГПР, тъй като представлявало разход по кредита. Ако се включи то годишни процент на разходите би надхвърлил 50 % .

Твърди и че първия ответник КРЕДИСИМО ЕАД е едноличен собственик на капитала на " АЙ ТРЪСТ ЕООД, т.е те са свързани лица.

Основен предмет на дейност на ответника е гаранционни сделки, каквато е процесната. С договора за поръчителство не се цели реално обезпечаване на договора за кредит, сключен с КРЕДИСИМО ЕАД, доколкото плащайки задължението на потребителя в полза на , КРЕДИСИМО ЕАД кредиторът плаща вземането си сам на себе си. Сочи практика.

Твърди и че е нищожен договора за поръчителство сключен с АЙ ТРЪСТ ЕООД поради нарушаване на принципа на добрите нрави, заобикаляне на закона и противоречие с предвидения размер на ГПР. Налице била изключителна нееквивалетност на престациите. Твърди, че възнаграждението по договора за поръчителство не е отразено в ГПР по договора за кредит. Последното нарушавало разпоредбата на чл. 19 ал 4 от ЗПК. Твърди и че договорът бил неразбираем , водещ до неравновесие в правата на страните , като по този начин бил в ущърб на ищеца.

Твърди че по договора за кредит е предсрочно погасен, като платила сума за лихва в размер на размер на 25,56 евро , а по договора за поръчителство – 178,95 евро.

Формулира петитум:

1. Да се осъди на основание чл. 23 ЗПК, във връзка с чл. 22 ЗПК, чл.

26, ал. 1 от ЗЗД и чл. 146 от ЗЗП във връзка с чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД ответника "КРЕДИСИМО“ ЕАД да заплати на Б. А. Г. , сумата от 25,56 евро лв., представляваща недължимо заплатената сума, различна от заплатената главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на настоящата искова молба до датата на окончателно й заплащане.

2. Да се съди на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД ответника " АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, да заплати на Б. А. Г., сума в размер на 178,95 евро/, представляващи платено възнаграждение за поръчителство по нищожен договор за предоставяне на поръчителство, ведно със законната лихва върху 2 нея, считано от датата на депозиране на настоящата искова молба до датата на окончателно й заплащане.

Прави доказателствени искания и претендира разноски.

В срока за отговор е постъпил такъв от ответниците по делото „КРЕДИСИМО“ ЕАД и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД .

Ответникът „КРЕДИСИМО“ ЕАД оспорват иска по основание.

Излага подробни съображения и сочат практика. Не е оспорва сключването на договора за кредит, но твърди че главницата била усвоена от ищеца, при ГПР 21,94 %, ГЛП 20 % и срок на кредита от 24 месеца , както и че сумата е изцяло погасена. Твърди и че ищцата е заплатила сума в размер на 25,56 евро, която сума е разпределена за погасяване на задължението й и е различна от платената главница - признава този факт.

Твърдят че клаузите не били нищожни, както и че не било нужно да се сключва договор за поръчителство. Твърди че клаузите касаещи поръчителството не са били нищожни. Твърди че възнаграждението по договора за поръчителство не попада в обхвата на ГПР, поради което не следвало да се включва в ГПР. Оспорва твърдението на ищеца, че имал задължение да сключи договор за поръчителство, твърди че ищецът е могъл да не го сключва. Твърди че към момента на сключване на договора не е знаел какъв ще бъде процента на разходите и поради това възнаграждението на поръчителя не е включено в ГПР. ПРАВИ признание че договорът е предсрочно погасен, както и че е платена сума по договора различни от главницата в размер 25,56 евро.

Ето защо моли исковете да се отхвърли като неоснователен, претендира разноски, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца, ангажира доказателства и доказателствени искания.

Ответникът „АЙ ТРЪСТ“

ЕООД оспорва иска по основание.

Излага подробни съображения и сочат практика. Не се оспорва сключването на договор за потребителски кредит, не оспорва и сключването на договор за поръчителство. Твърдят че клаузите не били нищожни, както и че не било нужно да се сключва договор за поръчителство. Твърди че клаузите касаещи поръчителството не са били нищожни. Твърди че възнаграждението по договора за поръчителство не следвало да бъде включено в обхвата на ГПР. Твърди че по договора за поръчителство е платено от ищцата сумата от 178,95 евро.

Ето защо молят исковете да се отхвърли като неоснователен, претендира разноски, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца, правят доказателствени искания.

Съдът е сезиран с искова молба с два обективно съединени иска с правно основание чл. 55 ал. 1 пр. 3 ЗЗД.

3

ОБЯВЕНО е за безспорно между страните и не се нуждае от доказване- а именно сключване на договор за потребителски кредит № 2799256 / сключен на 03.07.2023г., размерът на усвоената заемна сума в размер на 3500 лв. , Договор за предоставяне на поръчителство от 03.07.2023г., не е спорно и че сумата по договора е предсрочно погасена, по договора за кредит е заплатена сума различна от вземането за главница в размер на 25,56 евро, по договора за поръчителство е платена от ищцата сумата от 178,95 евро, не е спорно и че възнаграждението за поръчителя не е включено в ГПР.

В съдебно заседание страните не се явяват , депозират становище по хода на делото.

Съдът е сезиран с искова молба с обективно съединени иска осъдителни иска по чл. 55 ал. 1 пр. 1 ЗЗД.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, становищата на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа следното:

От представения Договор за потребителски кредит № 2799256 / сключен на 03.07.2023г. се установява, че между страните е сключен договор за паричен заем, по силата на който ответникът „Кредисимо" ЕАД, е предоставил на ищеца сумата от 3500,00лв. срещу насрещното задължение на ищеца - заемател, да върне заема, като размерът на ГЛП е 20% , а на ГПР 21,94%, размерът на усвоената заемна сума в размер на 3500 лева, като е извършено предсрочно погашение. Съгласно предоставения погасителен план задължението се погасява на 24 месечни за периода от 20.08.2023г. до 20.07.2025 г. Сумата , която е следвало да бъде върната само по договора за паричен заем е в размер на 4 296,28 лв.

В чл. 4 от Договор за потребителски кредит № 2799256 / сключен на 03.07.2023г г.е уговорено задължение заемателят да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: 1) банкова гаранция или 2) да сключи договор за поръчителство одобрено от заемодателя дружество поръчител.

Видно от чл.4 ал. 2 от Договора за потребителски кредит, в случай че кредитополучателят, т.е. ищецът Г., не предостави съответното обезпечение, заявлението му за отпускане на паричен заем , се счита за НЕОДОБРЕНО и договорът не пораждал действие.

Видно от чл. 1 от Договор за предоставяне на поръчителство 03.07.2023г сключен между „АЙ ТРЪСТ " ЕООД и ищеца Б. А. Г., ответникът „АЙ ТРЪСТ" ЕООД поел задължение да гарантира плащане в полза на „Кредисимо" ЕАД с цел гарантиране изпълнение на задълженията по Договор за паричен заем.

Съгласно чл. 4 ал. 1 от Договора за предоставяне на поръчителство потребителят дължи възнаграждение, платимо съгласно погасителен план 4 идентичен с погасителния план и падежа на вноските на договора за паричен заем. Сумата , която е следвало да бъде върната само по договора за поръчителство е в размер на 2 781,85 лв.

Съгласно чл. 8 ал. 5 от договора за поръчителство Кредисимо ЕАД било овластено да приеме вместо поръчителя изпълнение на задължението на потребителя за плащане на възнаграждението по Договора за предоставяне на поръчителство.

Ответниците Кредисимо ЕАД и АЙ ТРЪСТ ЕООД са признали, че ищецът Г. е платил договора за заем 25,56 евро за вземания различни от главница, като договорът за заем е предсрочно погасен, и по договора за поръчителство е платила 178,95 евро .

Няма спор и че задължението по договора за паричен заем е погасено.

При така установените правнорелевантни факти, съдът намира от правна страна следното:

Безспорно е по делото, че между ишеца и ответника „Кредисимо " АД е сключен Договор за потребителски кредит № 2596620 / сключен на 28.06.2022 г г., по силата на който ответникът „Кредисимо" ЕАД, е предоставил на ищеца сумата от 3500 лв. срещу насрещното задължение на ищеца - заемател, да върне заема, като размерът на ГЛП е 40% , а на ГПР 21,94% размерът на усвоената заемна сума в размер на 3500 лева, като е извършено предсрочно погашение. Съгласно предоставения погасителен план задължението се погасява на 24 месечни погасителни вноски за периода от 20.08.2023г. до 20.07.2025 г. Сумата , която е следвало да бъде върната само по договора за паричен заем е в размер на 4296,28 лбв. .Било е уговорено предоставянето на едно от следните обезпечения: банкова гаранция или одобрено от заемодателя дружество - поръчител, което предоставя гаранционни сделки.

Съгласно чл. 3 ал. 2 от ЗКИ ответникът „Кредисимо" ЕАД е финансова институция, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Дружеството предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 от ЗПК. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова.

Сключеният между страните Договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание е такъв за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК и за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - Закона за потребителския кредит.