Решение № 506 от 21.04.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 506 гр. София, 21.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Десислава Б. Николова

Миглена Йовкова при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова като разгледа докладваното от Десислава Б. Николова Въззивно гражданско дело № 20251000500692 по описа за 2025 година

Производството е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК, по въззивна жалба с вх.1429898/23.12.2024 г. ( по регистратурата на СГС ) на ответника Столична община чрез пълномощника – старши юрисконсулт И. Д.

– срещу изменено в частта относно разноските с определение № 20725 от 19.12.2024 г.,решение № 6010 от 5.11.2024 г. на СГС , ГО I – 18 състав по гр.д.

№ 2437/2023 г. , уважаващо предявения установителен иск за правото на собственост на Ц. К. К. върху описания апартамент, заедно със зимнично и таванско помещение , гараж и идеални части от сградата и дворното място на основание саморъчно завещание, съставено от Н. Д. .

В жалбата има оплакване за неправилност на решението поради неправилен отказ на СГС да спре производството на основание член 229, ал.1,т.4 от ГПК поради наличието на преюдициален спор по гр.д.№ 3957/ 2024 г. по описа на СГС с предмет иск по член 108 от ЗС за 2/3 идеални части от същите недвижими имоти на третото лице Д. Е., което претендира недействителност на завещанието на М. Д. в полза на нейната майка Н. Д..

Въззивникът поддържа, че от признаването или отричането на правото на 1 собственост на Е. зависи дали майката като заветник е станала собственик и какво ще е произнасянето по иска на правоприемника й Ц. К., който освен друго е поискал главно встъпване в делото. Настоява за отмяна на обжалваното решение, спиране на производството и разрешаване на иска при зачитане на резултата по гр.д.№ 3957/2024 г.

В срока по член 263,ал.1 от ГПК въззиваемият Ц. К. К. отговаря чрез пълномощника – адвокат В. , че въззивната жалба е неоснователна по довод, че съдът не е допуснал процесуално нарушение при отказа да постанови спиране на производството, тъй като по другото дело главното встъпване не е допуснато „окончателно“, валидността на завещанието на дъщерята няма отношение към истинността на завещанието на майката и решението по настоящото дело има значение за правилното решаване на иска на К. по член 108 от ЗС, тъй като ще даде отговор на установителната част на този иск.

Обжалваното решение е постановено по искова молба с вх.№ 18592/ от 27.02.2023 г. (по регистратурата на СГС), с която Ц. К. К. е предявил срещу Столична община установителен иск за право на собственост върху самостоятелни обекти в сграда в град ***, бул. „***“ № *, съставляващи : апартамент във вход „А“, на първи етаж, състоящ се от четири стаи, хол, кухня, баня, две антрета, сервизни помещения и тоалетна, заедно със зимнично и таванско помещение и гараж с вход от улица „ Шести септември“ , ведно с идеални части от общите части на сградата. Ищецът твърди, че ги е придобил по наследяване на Н. Д. – техен собственик по силата на нотариално завещание на дъщеря й М. Д., вписано под № 146, том 1,вх. № 1006 от 30.1.2019 г. на Служба по вписвания, град София , която съставила в полза на ищеца саморъчно завещание, обявено на 2.12.2021 г. от Нотариус И. Н., с рег.

№ *** и вписано в книгите по вписванията на Служба по вписвания, град София на 12.12.2022 г., на 24.10.2022 г. ответната община актувала имотите като частна общинска собственост на основание член 11 от ЗН, получила от трето лице ключовете за апартамента 24.10.2022 г. и отправила към ищеца покана да освободи имота .

Ответникът оспорил иска чрез пълномощника – адвокат А. И. с възражения, че актът за общинска собственост е вписан на дата 30.11.2022 г. преди вписване на саморъчното завещание ; саморъчното завещание е антидатирано, както и нищожно на основание член 42,б. „б“ от ЗН във връзка 2 с член 25,ал.1 от ЗН , тъй като не е съставено и подписано от завещателката и унищожаемо на основание на основание член 43,ал.1, б. „а“ от ЗН , тъй като завещателката не е била способна да завещава по причина на заболявания.

С определение № 11650 от 25.07.2024 г. СГС е отказал да спре производството на основание член 229,ал.1,т.4 от ГПК, тъй като предмет на гр.д.№ 3957/2024 г. по описа на СГС, образувано по подадена на 3.04.2024 г. искова молба на Д. М. Е. срещу Столична община, е иск по член 108 от ЗС на това лице, което претендира да е собственик на същите имоти и производството не е преюдициално за правилното решаване на делото . Въз основа на доказателствата от тройна съдебно-почеркова експертиза, комплексна съдебно-медицинска експертиза, медицинска документация и изслушани по делото свидетели е преценил, че възраженията на ответника – Столична община - за нищожност и унищожаемост на саморъчното завещание са неоснователни и ищецът се легитимира с него като собственик на апартамента и гаража.

При проверката на обжалваното решение с оглед оплакването в жалбата, становището в отговора на същата, изразеното от въззиваемия в откритото съдебно заседание становище и съобразно член 269 от ГПК, въззивният съд намира, че то е валидно, допустимо и правилно .

Заявеният по гр.д.№ 3957/2024 г. по описа на СГС спор между Д. М. Е. и Столична община е за право на собственост върху същите имоти – апартамент и гараж, относно които той претендира да е придобил 2/3 идеални части по наследяване по закон на М. Д., негова съпруга . С писмено становище с вх.№ 138191/12.12.2024 г. (по регистратурата на СГС) ищецът Е. е въвел реплики, че нотариалното завещание на наследодателката му в полза на майката Н. Д. – праводател на настоящия ищец К. – е нищожно поради пороци във формата – член 42,б. „б“ от ЗН във връзка с член 24,ал.2 и ал.3 от ЗН и по липса на съгласие – член 26,ал.2 от ЗЗД ; унищожаемо на основание на основание член 43, ал.1, б. „а“ от ЗН – завещателката не е била способна да завещава, тъй като към съставянето му страдала от онкологично заболяване и подлежи на намаляване на основание член 30 от ЗН, тъй като накърнява запазената му част от нейното наследство.

След произнасянето на определението от 25.07.2024 г. , с което е отказано спиране и при висящността на настоящото въззивно производство в 3 предмета на гр.д.№ 3957/2024 г. по описа на СГС са добавени нови искове.

Видно от приложените към въззивната жалба съдебни книжа по това друго дело : искова молба на К. с вх.№ 77047/ 5.07.2024 г. ; молба с вх.№ 103645 от 30.09.2024 г. ; уточнителна молба с вх.№ 117821/30.10.2924 г., писмено становище от Е.. С определение № 1113 от 21.01.2025 г. по посоченото дело е допуснато главно встъпване от настоящия ищец К. и приемане на исковете му – установителен срещу Е. и ревандикационен срещу Столична община за право на собственост върху апартамента и гаража на основание - наследяване на завещателката Н. Д.. Първоначалният ищец Е. се е бранил с възражения за недопустимост на иска относно 1/3 идеална част и неоснователност относно останалите 2/3 идеални части, като е оспорил придобиването им от праводателката Н. Д. поради посочените по – горе пороци на нотариалното завещание на дъщеря й. С определение № 13357 от 10.07.2025 г. производството по гр.д. № 3957/

2024 г. е спряно на основание член

229,ал.1,т.4 от ГПК до решаване на настоящия спор при извод, че формираната по настоящото дело сила на пресъдено нещо по установителната претенция на К. срещу Столична община ще има значение за заявения от него с главното встъпване осъдителен иск .

Съгласно мотивите на т.1 от ТР № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС висящността на предюдициалния спор временно препятства упражняването на правото на иск по обусловеното дело, доколкото нормата на член 229,ал.1,т.4 от ГПК императивно задължава съда да преустанови процесуалните действия по разглеждане и решаване на делото с решение по съществото на спора. При възникване на основание за спиране пред първоинстанционния или въззивния съд, той е длъжен да спре делото, за да съобрази новите права и факти, които ще бъдат установени с решението по обуславящото дело. Ако първоинстанционният съд допусне процесуално нарушение, отказвайки спиране по член 229,ал.1, т.4 от ГПК, въззивният съд следва да го поправи, като сам го спре до влизането в сила на съдебния акт по преюдициалното дело или разреши предявения пред него спор, ако то е междувременно настъпило.

Докато в предмета на гр.д.№ 3957/2024 г. по описа на СГС е бил само първоначалният иск на Е. срещу Столична община за право на собственост върху 2/3 идеални части от апартамента и гаража основание за спиране не е съществувало, както правилно е приел СГС. В отношенията между К. и 4

Столична община не е имало спор, че Н. Д. е била собственик на имотите. От това изгодно за тях правно положение те извеждат права на собственост : ищецът - по силата на саморъчното завещание, а ответната община - при отричане правното му действие като основание при липса на лица, които могат да наследяват по правилата за наследяване по закон, за придобиване в общинска собственост на обектите от посочения вид - жилищата и гаражите – член 11 от ЗН. С допускане на главното встъпване обаче встъпилият К. става помагач на ответника по първоначалния иск – Столична община и би бил обвързан от силата на пресъдено нещо, с която ще бъдат установени или отречени правопораждащите факти ( наследствено правоприемство по член 9,ал.2, изр.1 от ЗН на М. Д. – праводател по силата на завет на завещателката Н. Д. ) и претендираното от първоначалния щец Е. право на собственост върху 2/3 идеални части от имотите - член 223, ал.1 от ГПК. Но главното встъпване е допустимо, само ако са едновременно допустими исковете на встъпващия срещу ищеца и ответника по първоначалния иск. Видно от предметите им искът на К. срещу Столична община при главното встъпване, заявен на 5.07.2024 г., е идентичен по основание, искане и страни с иска по настоящото дело, заявен по – рано на 27.02.2023 г. Обстоятелството, че е предявен като ревандикационен, не изключва извода за наличие на висящ процес за същото материално право – член 126, ал.1 от ГПК. Това следва да бъде изтъкнато дотолкова, доколкото гр.д.№ 3957/2024 г. е спряно в изчакване резултата по настоящото дело и допускането на главното встъпване не може да се проверява инцидентно. Съображенията, че настоящото дело е по – рано образувано между същите страни , за същото искане и на същото основание, са обусловили отказа на САС от о.с.з. на 10.11.2025 г. да спре производството.

При липса на пречка за решаване на делото и с оглед неоспорените от страните във въззивното производтво фактически и правни изводи в решението, САС намира, че по отношение на саморъчното завещание не са налице твърдените пороци , водещи до нищожност и унищожаемост по член 42,б. „б“ от ЗН във връзка с член 25,ал.1 от ЗН и член 43,ал.1, б. „а“ от ЗН.

Въззиваемият К. е придобил по наследяване по завещание на Н. Д. правото на собственост върху имотите и уважаването на установителните му искове е законосъобразен резултат . Въззивният съд потвърждава обжалваното решение и присъжда на пълномощника на въззиваемия за безплатно 5 осъществената в настоящото производство защита, възнаграждение по член 38,ал.2 от ЗА , което определя в размер на 1/3 от възнаграждението от 19 809,88 лева , изчислено по правилото на член 7,ал.2,т.5 от НВАР при материален интерес от 378 997 лева , а именно 6 603,29 лева , равностойни на 3 376,21 евро, като съобразява ,че спорният въпрос е един и е правен, адвокатът е изготвил един отговор на въззивната жалба и се е явил в едно о.с.з.

Така мотивиран, САС

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО решение № 6010 от 5.11.2024 г. на СГС, ГО I – 18 състав по гр.д.№ 2437/2023 г.

ОСЪЖДА Столична община, град София ,ул. „Московска“ № 33 да заплати на адвокат В. И. В. от САК, с личен номер 19******10 ,ул. „ ***“ № *,ет.*,ап. * възнаграждение за представителство във въззивното производство на основание член 38,ал.2 от ЗА в размер на 3 376,21 евро .

РЕШИЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните при предпоставките по член 280,ал.1 и ал.2 от ГПК .