Решение № 1767 от 17.04.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1767 гр. Пловдив, 17.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Ил. Василева при участието на секретаря Магдалена Г. Танева като разгледа докладваното от Росица Ил. Василева Гражданско дело № 20265330100603 по описа за 2026 година намира следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на „Вуки” ООД, ЕИК 115536357, със седалище и адрес на управление: гр. **, *, чрез адв.

М. Т., срещу Застрахователно дружество „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Витоша“ № 89Б, с която е предявен иск с правно основание чл. 409 от КЗ вр. чл. 86, ал.

1 от ЗЗД за осъждане на ответника „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД да заплати на ищеца „Вуки” ООД сумата в размер на 714,80 евро (превалутирани 1398,02 лв.), представляваща мораторна лихва, изчислена върху сумата от 57695,23 лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди, предмет на търговско дело № ***** г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, за периода от 06.08.2024 г. - датата, на която задължението е станало изискуемо до 08.10.2024 г. - датата на депозиране на исковата молба в съда по търговско дело № ***** г. по описа на Окръжен съд – Пловдив.

В исковата молба се твърди, че на ***** г. между ищцовото дружество, като заемател, и третото лице – „Дойче Лизинг България“ ЕАД, ЕИК 175191524, като заемодател, бил сключен Договор за заем с № */***** г., по 1 силата на който „Дойче Лизинг България“ ЕАД предоставило на ищеца заемна сума, с която последният закупил и станал собственик на следното МПС:

*****. Същото се използвало за обработка на собствената на ищцовото дружество или взета под аренда земеделска земя и в тази връзка моторното превозно средство минавало редовно предвидения технически преглед и му се осигурявала своевременно поддръжка. Сочи се, че на * г. ищецът сключил Многогодишна комбинирана полица по автомобилна застраховка „Каско+“, със застрахователна полица № ** към ответника - Застрахователно дружество „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407, с дата на влизане в сила 01.06.2021 г., валидна до 31.05.2026 г., която да обезпечава заплащането на всички настъпили случайни събития по отношение на процесната едра селскостопанска техника **, в полза на заемодателя „Дойче Лизинг България“ ЕАД.

Твърди се, че на * г. процесното МПС било управлявано от * на полето в землището на гр. **, който бил минал експертен инструктаж при въвеждане на машината в експлоатация през 2021 г. и извънредни обучения за работа с такъв тип комбайни. По време на жътва на слети култури, а именно: *, операторът на * чул изтропване, първо в предната част, после в задната, след което незабавно преустановил движението на * и изгасил същия. Вследствие на това операторът преценил, че **ът не може да продължи жътвата, но може да се прибере на собствен ход и го върнал в базата, където били установени видимите увреждания. Въпреки че били спазени всички предвидени изисквания за този вид работа, операторът не успял да предотврати настъпването на процесното застрахователно събитие. Тъй като въпросният ** притежавал валидна сключена Многогодишна комбинирана полица по автомобилна застраховка „Каско+“, с номер на застрахователна полица **, която покрива настъпилото застрахователно събитие, сключена с ответното застрахователно дружество, още в деня след инцидента представител на ищцовото дружество уведомило застрахователя за настъпилия инцидент и предоставило всички необходими документи, които му били изискани. В тази връзка бил направен оглед на процесното МПС - **, за да се установят по обективен и несъмнен начин всички настъпили вреди вследствие на инцидента. От представител на ответника – **, бил изготвен опис заключение по щета № ** г. По този начин били установени конкретните имуществени вреди по отношение на процесния **. Ищецът бил уведомен, че в 2 законоустановения срок ще получи предвиденото и справедливо обезщетение за настъпилите имуществени вреди. Вместо това, на 05.08.2024 г. ищецът получил отказ с изх. № ** г. от страна на застрахователя да му преведе застрахователно обезщетение по претендираните от него имуществени вреди.

Ищецът твърди, че подал по реда на чл. 108, ал. 6 от КЗ възражение с изх. № ** г. срещу това решение на ответника, но получил нов отказ с изх. № ** от ответното дружество, в който било посочено, че е извършена нова проверка по щетата и ответното дружество няма основание за промяна на становището си по случая и потвърждава постановения отказ по претенцията. Поради това ищецът потърсил правата си по съдебен ред, като подал искова молба, по която било образувано търговско дело № ***** г. по описа на Окръжен съд – Пловдив и постановено съдебно Решение № * от * г., с което „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД било осъдено да заплати на ищеца „Вуки” ООД сумата в размер на 57695,23 лв. - обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди, вследствие на настъпилото на * г. застрахователно събитие, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 08.10.2024 г. до окончателното й изплащане.

Ищецът твърди, че с оглед на горното и на основание чл. 409 от КЗ за него е налице правен интерес да претендира сумата в размер на 714,80 евро, представляваща мораторна лихва, изчислена върху горепосочената сума от 57695,23 лв., за периода от 06.08.2024 г. - датата, на която задължението е станало изискуемо до 08.10.2024 г. – датата на депозиране на исковата молба в съда по търговско дело № ***** г. по описа на Окръжен съд – Пловдив.

По гореизложените съображения ищецът моли съда да постанови решение, с което да уважи предявения иск. Формулира доказателствени искания. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД е депозирал отговор на исковата молба, в който заявява, че признава предявения иск. Твърди, че не е дал повод за завеждане на делото, поради което, на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК, разноските следва да се възложат в тежест на ищцовата страна. Инвокира възражение по чл. 78, ал.

5 от ГПК за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.

По гореизложените съображения ответникът моли да бъде постановено 3 решение при признание на иска. Претендира разноски. Моли на основание чл.

78, ал. 2 от ГПК да не бъдат присъждани разноски в полза на процесуалния представител на ищеца с довода, че ответникът не е дал повод за завеждане на делото.

В открито съдебно заседание ищецът „Вуки” ООД се представлява от адв. М. Т., който моли за уважаване на предявения иск и за постановяване на решение при признание на иска по реда на чл. 237 от ГПК. Намира твърдението на ответника за недължимост на разноски за неоснователно.

Ответникът „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД не изпраща представител в открито съдебно заседание. По делото е постъпила писмена молба от ответното дружество, в която сочи, че не е дало повод за завеждане на делото, поради което на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК разноските следва да се възложат в тежест на ищцовата страна. Претендира разноски. Релевира възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 409 от КЗ вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 237 от ГПК когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието.

Признанието на иска е заявление от страна на ответника, че правното твърдение на ищеца, заявено в исковата молба отговаря на действителното правно положение. Това като последица води до съвпадение на правните твърдения на двете страни. От процесуална гледа точка признанието на иска от страна на ответника може да доведе до прекратяване на съдебното дирене и произнасяне на съда по съществото на спора, ако ищецът е направил искане за това по аргумент на чл. 237, ал. 1 от ГПК. В този случай съдът е длъжен да се произнесе с решение съобразно признанието без да обсъжда в мотивите си доказателствата, като в мотивите на решението е достатъчно да посочи, че постановява решението си само въз основа на направеното признание на иска (чл. 237, ал. 2 от ГПК ).

4

В процесния случай е налице от ответника, чрез процесуалния му представител, надлежно упълномощен с правата по чл. 34, ал. 3 от ГПК, признание на предявения иск по смисъла на чл. 237, ал. 1 от ГПК, което признание е неоттегляемо, съобразно нормата на чл. 237, ал. 4 от ГПК.

Спазени са и изискванията на чл. 237, ал. 3 от ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната може да се разпорежда. Отделно от това ищецът моли за постановяване на решение по реда на чл. 237, ал. 1 от ГПК при признание на иска.

Ето защо, съдът намира, че в настоящия случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл. 237, ал. 1 от ГПК при признание на иска.

С оглед направеното от ответника признание на иска, съдът намира, че предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 409 от КЗ вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен.

По изложените съображения, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на основание чл. 237, ал. 2 от ГПК не излага мотиви за това.

По разноските:

При този изход на правния спор право на разноски има ищецът.

Неоснователно е възражението на ответника, че в случая не дължи разноски, тъй като не е дал повод за завеждане на делото. Съгласно чл. 78, ал.

2 от ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.

Предпоставките са кумулативни, като само признанието на иска не е достатъчно, за да бъдат възложени разноските на ищеца. В случая ищецът твърди, че ответникът му дължи исковата сума, което обстоятелство се признава от ответника. Едновременно с това ответникът не твърди и не ангажира доказателства да е върнал исковата сума на ищеца. Поради това с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото.

Ищецът своевременно е претендирал присъждане на разноски в общ размер на 278,59 евро, от които: 28,59 евро - за държавна такса и 250,00 евро за адвокатско възнаграждение. За заплащането на държавната такса и адвокатското възнаграждение в брой ищецът е представил писмени 5 доказателства по делото. Ответникът своевременно е релевирал възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение. Съдът, като съобрази фактическата и правна сложност, както и реално положения от процесуалния представител на ищеца труд за осъществяване на защитата в настоящото производство и защитавания материален интерес по делото, намира, че претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение не е прекомерно и не следва да бъде редуцирано.

Същото отговаря на положения от адвоката труд по делото и по размер е справедливо и обосновано. Ето защо, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в тежест на ответника следва да се възложат сторените от ищеца по делото разноски в общ размер на размер на 278,59 евро.

Така мотивиран и на основание чл. 237, ал. 1 от ГПК, съдът РЕШИ:

ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Витоша“ № 89Б, да заплати на „Вуки” ООД, ЕИК 115536357, със седалище и адрес на управление: гр. **, *, на основание чл. 409 от КЗ вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата в размер на 714,80 евро (превалутирани 1398,02 лв.), представляваща мораторна лихва, изчислена върху сумата от 57695,23 лв. с равностойност 29499,10 евро, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди, предмет на търговско дело № ***** г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, за периода от 06.08.2024 г. - датата, на която задължението е станало изискуемо до 08.10.2024 г. - датата на депозиране на исковата молба в съда по търговско дело № ***** г. по описа на Окръжен съд – Пловдив.