Определение № 214 от 09.06.2023, Окръжен съд - Сливен

Мотиви към Определение № 214 от 09.06.2023 г. по ЧНД № 291/2023 г. по описа на Окръжен съд- С.

Производството е с правно основание чл.70, ал.1 от НК и се развива по реда на чл. 437, ал.2 и сл. от НПК.

Образувано е по молба на осъдената Р.К.С.. В съдебно заседание молбата се поддържа лично и чрез упълномощения защитник адв.С..

В хода на съдебните прения осъденото лице настоява за уважаване на молбата й за допускане на условно предсрочно освобождаване.

Процесуалният представител на осъденото лице адв. С. поддържа молбата на л.с.Савова, като оспорва мотивите на затворническата администрация относно високия риск от рецидив. Изразява несъгласие с отразеното в становището на Началника на затвора по критерия „участие в специализирани програми за въздействие“, а именно, че осъденото лице не е адаптивно и не участва активно в мероприятията на затвора. Поставя акцент върху обстоятелството, че осъденото лице полага грижи за възрастен родител, малко дете, а също полага на голямата си дъщеря си за отглеждането на нейното собствено дете. Моли да бъде уважена молбата на осъдената за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното й наказание.

Процесуалният представител на Затвора - С. поддържа становището на Началника на Затвора - С.. Счита, че не са налице предпоставките за предсрочно освобождаване. Твърди, че в условията на затвора лишената от свобода трудно създава контакти с останалите. Финално, както и на риска от рецидив, който се задържа в стойности на средния.

Представителят на Окръжна прокуратура - С. също намира за неоснователна молбата на осъдената Савова за допускане на условно предсрочно освобождаване. Отчита обстоятелството, че осъденото лице е повишило риска от рецидив. Аргументите на представителя на прокуратурата да пледира за неоснователност на молбата са свързани с високите стойности на риск от рецидив, които не търпят промяна през целия период на изтърпяване на наложеното наказание. Според прокурора макар неизтърпяната част от наложеното наказание да касае кратък времеви период, това не означава, че следва да се прекрати корекционната дейност спрямо осъденото лице.

Упражнявайки правото си на защита и на последна дума осъденото лице Савова моли съда да уважи молбата й за допускане на условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от наложеното й наказание „Лишаване от свобода“.

Въз основа на доказателствения материал по делото съдът направи следните фактически констатации:

1

Осъдената Р.К.С. е с българско гражданство, родена в гр. Оряхово, общ.

Оряхово, обл. Враца, с постоянен адрес в гр. Козлодуй, общ. Козлодуй, обл.

Враца, със средно образование. Постъпила в Затвора – С. за първи път на 02.03.2023 г. От същата дата търпи наказание по Споразумение № 16/20.02.2023г по НОХД № 359/2022г. на РС-Козлодуй в размер на 4 месеца „Лишаване от свобода“ за престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК.

Видно от приобщените доказателства към датата на съдебното заседание - 09.06.2023 г. осъдената е изтърпяла фактически 3 месеца и 7 дни.

Остатъкът за изтърпяване е в размер на 23 дни. Придобива формално право за условно предсрочно освобождаване на 02.05.2023г.

От наличните в затворническото досие документи, приобщени към доказателствения материал по делото и информацията, съдържаща се в системата за оценка на осъден правонарушител, становището на Началника на затвора, се установява, че от 05.04.2023г. е разпределена в затворническо общежитие от открит тип. В условията на същото е избягвала групиране с останалите лишени от свобода. Не е създавала трайни и задълбочени контакти, оставала е встрани от случващото се. Предпазлива и умерена в общуването, като се е стараела да се дистанцира от проблемни хора. Не е допускала нарушения, не е наказвана дисциплинарно, но не е и награждавана.

При създадени затруднения л.с. Савова е взаимодействала със служителите при създадени затруднения, но не е приемала различна гледна точка и даваните насоки в процеса на сътрудничество. Очаквала е всичко да се случва според нейните желания и претенции. Често е заемала позиция на жертва, търсила е състрадание и не е изпитвала потребност да полага усилия.

Срещала е трудности при вземане на самостоятелни решения и прилагане на съответните правилни и адаптивни стратегии за разрешавана на проблемите.

В затвора е представяла пасивно отношение при включване в конструктивни дейности, участвала е единствено като зрител на организирани мероприятия от самодейните органи на лишените от свобода. Не се е ползвала с авторитет от останалите.

Въпреки притежавания от нея образователен ресурс и вътрешен потенциал осъдената е оставала пасивна, не е проявявала необходимата инициативност, не е показвала активност в посока промяна в мисловните си стандарти и начина на формиране на разсъждения и умозаключения.

В живота на свобода е полагала епизодичен труд, като е притежавала ограничена професионална квалификация от средното си образование.

Получавала е пенсия за инвалидност за нетрудоспособност, след претърпяно пътно-транспортно произшествие. След катастрофата е работила като куриер в „МБМ Експрес“ за 5 години и 2 г. в „Стар пост“. Работила е 6м. като чистачка и гардеробиерка.

В условията на затвора не е проявявала интерес към полагане на доброволен труд, оправдавайки се с инвалидната си пенсия и здравословни 2 проблеми, макар да може да се осигури подходяща такава.

Предвид придобитото средно образование не е включвана в общообразователен процес и не е провеждала курсове за придобиване на професионална квалификация

В хода на изтърпяване на наказанието не е показала нагласи, свързани с потребност от промяна на личностните компетенции, не е проявявала инициатива за включване в програми за въздействие и специализирана групова работа.

Първоначалната и общата оценка на риска от последващо осъждане и профил на нуждите е 66т., т.е среден риск от рецидив. Като проблемни области са идентифицирани следните раздели: „Взаимоотношения семейство/партньор“; „Начин на живот“, „Употреба на алкохол“, „Мисловни умения и поведение“, „Нагласи“. Получаваните доходи до момента са от пенсията за инвалидност и пенсията на майка й, като наложените глоби не са заплатени и не възнамерява да ги погаси. Макар да има четири деца от различни партньори, същите не се отглеждат съвместно, като в минал период е съжителствала с криминално проявен партньор. Склонна към прояви на безразсъдство и рисково поведение, неосъзнаваща възможните вреди и последици от начина си на живот. Липсват умения да учи от минал опит, да извлича поука от грешките си. Проявявала е склонност към импулсивно и повърхностно поведение, като е изпитвала затруднения да ограничи своето поведение за сметка на другите, както и да спазва установения в страната правов ред.

При последваща оценка на правонарушителя през месец май 2023г. са идентифицирани промени в някои от областите. В раздел„Трудова дейност“ се наблюдава увеличени в суровите стойности с по една точка по т.4.4 и по т.4.5, поради това че след постъпването в затворническото общежитие не е проявявала интерес към полагане на доброволен труд и не декларирала желание за придобиване на определени трудови умения. Тази промяна е довела до увеличение на претеглената стойност с 6 т. В раздел „Мисловни умения и поведение“ има увеличение с 1 т. в суровите показатели по т.11.1 заради наблюдавана пасивност в отношението й към конструктивните дейности и комуникацията в общността, което от своя страна не повлиява на претеглената стойност в раздела. Крайната оценка на риска от рецидив се е увеличила до 72т. – среден риск.

В хода на поправително въздействие са извършени общо две оценки.

Наблюдавана е незначителна промяна в отделни показатели, което обаче повлиява в претеглените им стойности.

Запазени са високи стойности в профила на нуждите по отношение на: управление на финанси и доходи, взаимоотношения –семейство/партньор, начин на живот и обкръжение, мисловни умения и поведение и нагласи.

Осъдената предпочита по-затворен начин на живот, което не позволява развитие на определени страни от личността й като комуникативност, 3 пластичност, приемане на различна гледна точка и обсъждане на алтернативи.

В двете самооценки осъдената не е посочила нито един проблемен компонент в живота и личността си, което говори за неумение да идентифицира проблемни области и криминогенни фактори.

В индивидуалния план за изпълнение на присъдата са били заложени цели, съобразено идентифицираните в оценката на правонарушителя проблемни зони. Такива са: активно участие в живота на общността, което да има развиващ характер по отношение на личността й; съобразяване с правилата за престой в затвора; преосмисляне на престъпното поведение и определяне на факторите, които стоят в основата му. Макар осъдената да се е съгласила да работи по така заложените цели в индивидуалния план за въздействие, в действителност не е изпитвала потребност да положи усилия в посока задълбоченост и ангажираност с изпълнението им. Стремяла се е да се покаже в добра светлина, но без да вложи старание за констуктивно сътрудничество и постигане на позитивна промяна.

При тези данни се формирал извод, че е налице устойчив криминален модел на извършване на еднотипни деяния, вътрешни съпротиви за промяна на поведенчески нагласи и стандарти, привидно деклариране на желание за промяна и сътрудничество, но реално липсват целенасочени усилия за това.

При лишената от свобода липсвали доказателства, удостоверяващи настъпването на позитивен поправителен ефект, който да гарантира водене на законосъобразен начин на живот.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Молбата на лишената от свобода Савова за допускане на условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното й наказание „Лишаване от свобода“ е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение. Съдът намира, че не са налице законовите предпоставки, визирани в разпоредбата на чл.70, ал.1 от НК, за постановяване на условно предсрочно освобождаване на осъденото лице от изтърпяване на останалата част от наложеното наказание „Лишаване от свобода“.

Действително налице е формалното условие по чл.70, ал.1, т.1 от НК и към настоящия момент осъдената Савова е изтърпяла повече от половината от наложеното й наказание. Видно от становището на затворническата институция и приложените към него, както и представените в съдебно заседание от ст.юрисконсулт Стоянова и изискани по служебен път писмени доказателства, а именно система за оценка на осъден правонарушител, индивидуален план за изпълнение на присъдата, затворническо досие и справки, съдът не може да обоснове извода, че осъдената Савова е дала доказателства за своето поправяне и превъзпитание.

Предвид разпоредбата на чл. 439а, ал.1 от НПК доказателства за поправянето на осъденото лице са всички обстоятелства, които сочат за настъпила положителна промяна у него по време на изтърпяване на 4 наказанието, като доброто поведение, участието в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за въздействие, обществено полезни прояви. Тези доказателства се установяват с всички възможни източници на информация за поведението на осъденото лице по време на изтърпяване на наказанието. Нормативно това е уредено в разпоредбата на чл.439а, ал.2 от НПК, като основните доказателствени източници са оценката за осъденото лице по чл.155 от ЗИНЗС, както и индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл.156 от същия закон.

Съдебната практика, установена с Постановление на Пленума на Върховния съд № 7/1975 г., изм. с ППлВС № 8/1987 г., приема, че констатацията за показано от осъдения примерно поведение следва да се основава на данни за съзнателно и активно положително отношение към режимните изисквания, вътрешния ред и дисциплина. От значение са още изводите за постигане на целите на наказанието с оглед промяната в личността и поведението на осъденото лице, както и тези за липсата на рискове, което е в защита и на обществения интерес. Съблюдавайки цитираната задължителна съдебна практика на върховната съдебна инстанция, следва, че разпоредбите на чл. 70, ал. 1 от НК и чл. 439а от НПК изискват цялостно изследване на поведението на осъденото лице по време на престоя му в пенитенциарното заведение. Доброто поведение трябва да свидетелства за съзнателно поправяне на лишения от свобода, а не да цели привидно изпълнение на критериите за условно предсрочно освобождаване.