Решение № 153 от 05.09.2023, Районен съд - Севлиево

РЕШЕНИЕ

№ 153 гр. Севлиево, 05.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на деветнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДИАНА Р. ХУБЕНОВА като разгледа докладваното от ДИАНА Р. ХУБЕНОВА Гражданско дело № 20234230100007 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и е образувано по подадена от „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД, с ЕИК 831094393, искова молба против И.

С. А., с ЕГН **********, с която са предявени обективно кумулативно съединени искови претенции, с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от Търговския закон (ТЗ) във вр. чл. 9 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), с искане да се постанови решение, с което да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумите, както следва: 2 738,64 лева – главница по Договор за банков кредит № 065 LD-R002460/27.02.2019 г., 135,15 лева – непогасена договорна лихва, за периода от 10.02.2021 г. – 10.02.2022 г., 312,48 лева - обезщетение за забава за просрочените плащания, за периода 10.02.2021 г. – 17.03.2022 г., 6,90 лева – дължима премия по застраховка „Спокойствие с FIHEALTH”, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 18.03.2022 г. до окончателното плащане, за които суми по ч. гр. д. № 306/2022 г., по описа на Районен съд – Севлиево, е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 18.03.2022 г.

1

В исковата молба се твърди, че с Договор за банков кредит № 065 LDR-002460/27.02.2019 г. „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД е предоставило на ответника И. С. А. сума, в размер на 7 000 лева, за погасяване на съществуващи задължения и текущи нужди, с краен срок за погасяване – 10.02.2022 г.

Към процесния договор за кредит неразделна част бил Погасителен план (Приложение № 1), в който са уговорени броят, размерът и падежите на дължимите месечни погасителни вноски. Предоставеният кредит бил изцяло усвоен по банковата сметка, открита на името на кредитополучателя, чрез многократни трансакции, извършени в периода от 10.03.2019 г. до 10.02.2021 г., ответникът погасявал задълженията си по кредита, но след 10.02.2021 г. изпаднал в забава. Считано от 10.02.2022 г. всички непогасени задължения на кредитополучателя, произтичащи от Договора за кредит, са станали изцяло и незабавно изискуеми на основание настъпил падеж.

В заключение се прави искане да се постанови решение, с което да се признае за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество претендираните суми, обективирани в издадената заповед за изпълнение.

Претендират се и разноски както за заповедното, така и за настоящото производство.

В срока по чл. 131 от ГПК назначеният особен представител на ответника – адв. М. И., е депозирал писмен отговор, с който искът е оспорен като неоснователен. Твърди се, че договорът за потребителски кредит е нищожен, като противоречащ на закона и добрите нрави. Същият не съдържал следните, предвидени в чл. 11 от ЗПК, елементи: липсва лихвеният процент по кредита след периода, в който е договорен и се прилага фиксиран лихвен процент, т.е. след 10.02.2020 г. – по този начин не бил спазен чл. 11, ал. 1, т. 8 от ЗПК; не били посочени всички разходи за откриване и обслужване на една или повече банкови сметки, предназначени за обслужване на кредита – чл. 11, ал. 1, т. 14 от ЗПК; липсвало посочване на адреса на Комисията за защита на потребителите (КЗП) – чл. 11, ал. 1, т. 26 от ЗПК; при определяне на годишния процент на разходите в договора била цитирана тарифа на банката, неприложена към договора. На основание чл. 23 от ЗПК, кредитополучателят следвало да заплати само неиздължената част от главницата по кредита, намалена с вече изплатените от него лихви.

2

Прави се искане съдът да постанови решение, с което се отхвърля предявения иск по настоящото производство като неоснователен и недоказан.

Прави се възражение срещу претендираното адвокатско възнаграждение, в случай че същото надхвърля установения, съгласно чл. 36 от Закона за адвокатурата, минимален размер.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното:

Приет е като писмено доказателство по делото Договор за банков кредит № 065LD-R-002460/27.02.2019 г., по силата на който „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД отпуска на кредитополучателя И. С. А. банков кредит, в размер на 7 000 лева, от които: за погасяване на съществуващи задължения към трети лица, както следва: сума, в размер на 366,41 лева по Договор за потребителски кредит № 7000720743, сключен с „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, и сума в размер на 1 209,59 лева по Договор за потребителски кредит № 7000914733, сключен с „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД; за текущи нужди - сума в размер на 5 424 лева. Крайният срок за погасяване на кредита е 10.02.2022 г.

Кредитът се издължава на вноски, съгласно Погасителен план (Приложение № 1) към договора за кредит. Съгласно чл. 4 от Договора, за периода от отпускането на кредита до 10.02.2020 г. се дължи годишна лихва в размер на 9,1 %. След изтичане на посочения период - 10.02.2020 г., за остатъчните срок и размер на кредит се прилага годишна лихва, в размер на действащия към датата на начисляване Лихвен процент, базиран на спестяванията (СЛП), прилаган от банката за лева, увеличен с надбавка от 8,8324 пункта. Съгласно чл. 9 от сключения договор, годишният процент на разходите по кредита е 9,63 %. Общата сума дължима от кредитополучателя е 8 004,28 лева, като се дължат такси и комиснони за откриване и обслужване на банковата сметка, на която се обслужва кредитът, съгласно Тарифата на банката.

По делото са представени Общи условия на „ПЪРВА

ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД за кредити на физически лица, както и Погасителен план (Приложение № 1) към договора за кредит, в който са обективирани дължимите суми по месеци за главница, лихва и застраховка.

3

От заключението на съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ) се установява, че кредитът е изцяло усвоен на 27.09.2019 г. по сметка, открита на името на кредитополучателя – И. С. А., с IBAN BG42FINV91501017286482.

Посочено е, че кредитът е в просрочие от 10.02.2021 г., като по кредита са просрочени 13 вноски по главница, в размер на 2 738,64 лева и 13 вноски за лихва, в размер на 135,15 лева. Вещото лице е посочило, че на основание Раздел I I от Договора, кредиторът е начислил обезщетение за забава на просрочените плащания за периода от 10.02.2021 г.до 17.03.2022 г., неплатен остатък в размер на сумата от 312,48 лева, а на основание Раздел I V от Договора, банката е начислила такса застраховка за времето от 10.06.2020 г. до 10.08.2021 г., остатък за плащане в размер на сумата от 6,90 лева.

Настоящият съдебен състав кредитира приетото по делото заключение по допуснатата ССчЕ като компетентно изготвено, с необходимите знания и умения и обосновано. Същото не е оспорено и от страните в производството и съответства на останалия събран по делото доказателствен материал.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Ищецът основава вземанията си на приложения към исковата молба Договор за банков кредит № 065LD-R-002460/27.02.2019 г. По така предявените искове в тежест на ищеца е да докаже, че по силата на валиден договор за банков кредит е възникнало задължение, в тежест на кредитополучателя, за връщане на заетата сума, в размер на процесната, както и за заплащане на договорна лихва и такси по договора в претеднираните размери.

По предявения иск в тежест на ищеца е да докаже че по делото пълно и главно следните обстоятелства: че между ответника и „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД е сключен Договор за банков кредит № 065LD-R-002460/27.02.2019 г., по силата на който на И. С. А. е предоставена сума в размер на 7 000 лева, че длъжникът не е изпълнил договорното си задължение да погасява дължимите месечни вноски в срок, поради което месечните вноски са просрочени, размера на неплатената главница, че е уговорена и дължима възнаградителна лихва в общ размер на 135,15 лева за периода 10.02.2021 г. – 10.02.2022 г., размера на обезщетението за забава за 4 периода 10.02.2021 г. – 17.03.2022 г., и размера на дължима премия по застраховка, в това число и че клаузите за възнаградителна лихва, наказателна надбавка и договорна такса, са валидно уговорени, не са неравноправни по смисъла на чл. 143 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) или че тези клаузи са уговорени индивидуално с потребителя по реда на чл.146, ал.1 от ЗЗП.

По делото се установява, че на 27.02.2019 г. между „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД и И. С. А. е сключен Договор за банков кредит № 065LD-R-002460/27.02.2019 г., по силата на който банката е предоставила на ответника банков кредит, в размер на 7 000 лева, от които: за погасяване на съществуващи задължения към трети лица, както следва: сума, в размер на 366,41 лева по Договор за потребителски кредит № 7000720743, сключен с „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, и сума в размер на 1 209,59 лева по Договор за потребителски кредит № 7000914733, сключен с „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД; за текущи нужди - сума в размер на 5 424 лева. Крайният срок за погасяване на кредита е 10.02.2022 г.

Кредитополучателят е поел насрещно задължение да заплаща ежемесечно главницата и възнаградителна лихва, като кредитът се олихвява, както следва: за периода от отпускането на кредита до 10.02.2020 г. - годишна лихва в размер на 9.1 %; след изтичане на посочения период - 10.02.2020 г., за остатъчните срок и размер на кредита се прилага годишна лихва в размер на действащия към датата на начисляване СЛП, прилаган от банката за лева, увеличен с надбавка от 8,8324 пункта. Съгласно чл. 9 от сключения договор, годишният процент на разходите по кредита е 9,63 %. Към момента на сключването на договора, СЛП е 0,2676 %.

С подписването на договора, кредитополучателят е сключил и договор за застраховка, на основание Раздел IV от договора.

От приетото по делото заключение по изготвената ССчЕ се установява, че посочената сума е усвоена от заемателите по банкова сметка на И. С. А..

От службено извършена справка в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел се установява, че заемодателят е банка по смисъла на Закона за кредитните институции, като дружеството извършва публично привличане на влогове или други възстановими средства 5 и представя кредити или друго финансиране за своя сметка и на собствен риск. Същевременно, ответникът е физическо лице, което му придава качеството на потребител на финансова услуга. Предвид това, приложение ще намерят не само общите норми на ЗЗД и ТЗ, но и особените правила на ЗЗП.

По отношение дължимостта на главницата: съобразно нормата на чл.

430, ал. 1 от ТЗ, с договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. Както бе посочено и по- горе, не съществува съмнение, че договореният, по силата на договора от 27.02.2019 г., паричен ресурс е усвоен от ответника. Предвид това, то е възникнало корелативното задължение, предоставената сума да бъде върната съобразно уговореното.

Законът въвежда императивни изисквания относно формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, посочени в чл. 10 и чл.

11 от ЗПК. Разпоредбата на чл. 22 от ЗПК сочи, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 от ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен. При извършена служебна проверка относно действителността на процесния договор и като взе предвид наведените в тази насока правни доводи от особения представител на ответника И. С. А., съдът намира, че при сключването му е спазена изискуемата по чл. 10, ал. 1 от ЗПК писмена форма на хартиен носител и е използван подходящ и четим шрифт, като последното е видно с просто око и не са необходими специални знания за установяването му.