Решение № 7800 от 28.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7800 гр. София, 28.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ при участието на секретаря БОРЯНА М. ТОШЕВА като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Гражданско дело № 20251110103054 по описа за 2025 година

Предявени са искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 7, § 1, б. „а“ от Регламент 261/2004 г. на Европейския парламент и Съвета и чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл.

86, ал. 1 ЗЗД.

Ищцата А. К., гражданка на ФР **********род. ********** г., твърди, че е купила от ответника „ГП Авиейшън“ ЕООД самолетен билет за извършване на превоз по направлението Берлин, **********- Прищина, Косово за дата 19.08.2023 г. с планиран част на излитане 07:50, като резервацията била потвърдена с код IV681. В деня на полета ищцата се явила навреме на летището, но ответникът отменил полета. Разстоянието на полета било 1227 км. На основание чл. 7, § 1, б. „а“ вр. чл. 4, § 3 от Регламент № 261/2004 г. на Европейския парламент и Съвета при отказ за допускане до полет при полет до 1500 км се пораждало в полза на пътника право да претендира обезщетение в размер на 250 евро. На 05.10.2023 г. ищцата пратила покана до ответника да плати, но той не платил. За периода 05.10.2023 г.-08.07.2024 г. се натрупала мораторна лихва в размер на 51,25 лв. За събиране на посочените суми ищцата подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 11.07.2024 г., по което било образувано ч.гр.д. № 42631/2024 г., СРС, 161-ви с-в. На 20.08.2024 г. била издадена исканата заповед. Длъжникът в срок възразил и на ищцата се дали указания. Ето защо ищцата моли съда да признае са установено, че ответникът дължи сумата от 250 евро, главница за обезщетение по чл. 7 от регламент (ео) 261/2004 на европейския парламент и на съвета от 11 февруари 2004 г. за отмяна на полет iv681 от летище Берлин, Германия до летище Прищина, Косово на 19.08.2023 г., ведно със законна лихва за период от 11.07.2024 г. до изплащане на вземането, и сумата от 51,25 лева (26,20 евро), лихва за период 05.10.2023 г.-08.07.2024 г. Претендира разноски.

1

Ответникът „ГП Авиейшън“ ЕООД оспорва исковете. Сочи, че поради технически проблеми полетът бил преместен на 21.08.2023 г., за което ищцата като пътничка била своевременно уведомена. Ищцата се съгласила с новата дата на полета, приела новия билет, който бил й издаден и нямала претенции за възстановяване на средствата или за заплащане на обезщетение. Договорното съгласие за новоназначената дата на полета, който излетял навреме, изключвала претендирането на обезщетение. Ето защо ответникът моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните съобразно изискванията на чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 7, § 1, б. „а“ Регламент 261/2004 г. на Европейския парламент и Съвета

С нормата на чл. 7, § 1, б. „а“ от Регламент № 261/2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, пътниците получават обезщетение в размер на 250 евро за всички полети под 1500 километра в рамките на ЕС.

Основателността на предявения иск е поставена в зависимост от установяването от ищеца, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по силата на договор за въздушен превоз, в съдържанието на което е включено задължение за ответника да изпълни полет п о направлението Берлин, **********- Прищина, Косово за дата 19.08.2023 г. с планиран част на излитане 07:50, като резервацията била потвърдена с код IV681, явяване на пътника – ищец поне 45 минути преди обявения му час за полет, закъснение на полета от повече от два часа – чл. 6, § 1, б. „а“ Регламент № 261/2004 г., или отмяна на полета.

В доказателствена тежест на ответника е да установи, че забавянето на полета се е дължало на непредвидени обстоятелства, посочени в отговора на исковата молба.

Не е спорно между страните, а и се установява, че между тях е възникнало облигационно правоотношение с посоченото в исковата молба съдържание. Спорът между тях е относно това дали в полза на ищеца е възникнало право, предвидено в разпоредбата на чл. 7, § 1, б. „а“ Регламент № 261/2004 г. да получи обезщетение за отмяна на процесния полет, както и дали пътникът не се е отказал от това си право.

Следва да се отбележи, че с оглед на нормата на чл. 3, § 1, б. „а“ Регламент № 261/2004 г. последният се прилага за пътници, заминаващи от летище, намиращо се на територията на държава членка на ЕС. Несъмнено ответникът е лицензиран да осъществява въздушен превоз от Република България и съответно е превозвач на общността по см. на чл.

2, б. „в“ от Регламент № 261/2004 г. Съдът намира за приложими правилата на Регламента към обезщетяване на ищеца за процесното закъснение.

Съгласно правилото на чл. 3, § 2, б. „а“ Регламент № 261/2004 г. пътниците следва да имат потвърдена резервация за съответния полет и да се представят на гишето за 2 регистрация в посочения предварително от превозвача час или ако не е предвидено – не покъсно от 45 минути преди обявения час за излитане.

По делото не се спори, че полетът от 19.08.2023 г. е отменен по-малко от 7 дни преди обявената му дата, както и, че пътничката се е явила навреме на полета.

Ответникът, чиято е доказателствената тежест, не е установил правоизключващото си възражение, че не отговаря, доколкото били налице „технически причини“ за излитането.

Превозвачът може да се освободи от отговорност, ако отмяната се дължи на извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори при вземане на всички разумни мерки, в който смисъл е изрично чл. 5, § 3 Регламент 261/2004 г. Понятието „извънредни обстоятелства“ не е дефинирано в разпоредби на Регламента, но в съображения № 14 и № 15 от Регламента е даден неизчерпателен списък: политическа нестабилност, метеорологични условия, несъвместими с експлоатацията на съответния полет, рискове за сигурността, неочаквани дефекти в системата за безопасност на полета и стачки, които оказват влияние върху дейността на въздушния превозвач, които съгласно съображение №15 се смята, че съществуват, когато въздействието на решението за управление на въздушния трафик във връзка с определен самолет в определен ден води до голямо закъснение, такова, продължаващо до другия ден, или отмяна на един или повече полети с този самолет, въпреки че са взети необходимите мерки от съответния въздушен превозвач за избягване на закъснения или отменено полети. В практиката си СЕС е извел правила по отношение на „извънредните обстоятелства“, приемайки, че изброените в съображенията събития, чийто списък е само ориентировъчен, не представляват сами по себе си извънредни обстоятелства, а единствено че могат да създадат такива и съпътстващите такова събитие обстоятелства могат да се квалифицират като „извънредни“ само ако се отнасят до събитие, което не е присъщо на нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач и се намира извън ефективния му контрол поради своето естество или произход.

Подобни обстоятелства ответникът по делото нито твърди, нито доказва.

Недоказано е и твърдението на ответника, че ищцата, дори и да е придобила право на обезщетение за отменения полет, се е отказала конклудентно от това си право, като се е съгласила да излети два дена по-късно с полет на същия превозвач. По българското право отказът от вземане приживе може да се извърши само с договор за опрощаване по чл. 108 ЗЗД, сключен между кредитора и длъжника. Такъв договор – с който пътникът като потребител по см. на ЗЗП да се отказва от конкретното вземане по чл. 7, § 1, б. „а“ от Регламент 261/2004 г. – не е доказан по делото. В тази връзка съгласието на потребителя да излети със същия превозвач не може да се цени като конклудентен отказ от нова вземане.

Съгласно чл. 7, § 3 Регламент № 261/2004 г. обезщетението, посочено в § 1 на същия член, се изплаща в брой (очевидно срещу разписка), чрез електронен банков превод (което всякога се документира и писмено), банкови ордери или банкови чекове или, с подписано съгласие на пътника, в пътнически ваучери и/или други услуги. По арг. от тази норма може да се заключи, че обезщетението се плаща и се доказва погасяването му с писмени доказателства.

От гледна точка на българския ГПК (чл. 165, ал. 1, т. 4 и 4) и ЗЗД следователно едно 3 възможно съглашение за опрощаване на това задължение на превозвача би трябвало да е в писмена форма и да съдържа изрично волеизявление на кредитора – в случая на пътничката, която е и потребител – че се отказва от вземането си. Подобно нещо по делото не се твърди, нито се доказва.

Искът за главница следва да бъде уважен в пълния предявен размер от 250 евро, ведно със законната лихва от 11.07.2024 г. до изплащане на вземането.

По иска с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД

По арг. от чл. 5, § 2 in fine Регламент 593/2008 г. на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 година относно приложимото право към договорни задължения за приложимо право към вземането за мораторна лихва следва да се приеме българското.

Правната квалификация на вземането е чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Това акцесорно вземане предполага изпадане на длъжника по главноно задължение в забава. Покана за плащане ответникът е получил на 05.10.2023 г. и така е изпаднал в забава.

За периода 05.10.2023 г.-08.07.2024 г. натрупаната мораторна лихва върху главницата от 250 евро, определена от съда по реда на чл. 162 ГПК, е 51,25 лева (26,20 евро), поради което и акцесорният иск следва да се уважи в пълен размер.

По разноските:

С оглед изхода на делото право на разноски има ищцата, на която следва да се присъди сумата от 525 лв. (268,43 евро) разноски в заповедното дело за адвокат и държавна такса и 267,78 евро разноски в исковото дело за адвокат и държавна такса.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от А. К., гражданка на ФР **********род. ********** г., против „ГП Авиейшън“ ЕООД, ЕИК 205050977, искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 7, § 1, б. „а“ от Регламент № 261/2004 г. и чл.

415, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответникът дължи на ищцата сумата от 250 евро, главница за обезщетение по чл. 7 от регламент (ео) 261/2004 на европейския парламент и на съвета от 11 февруари 2004 г. за отмяна на полет iv681 от летище Берлин, Германия до летище Прищина, Косово на 19.08.2023 г., ведно със законна лихва за период от 11.07.2024 г. до изплащане на вземането, и сумата от 51,25 лева (26,20 евро) , мораторна лихва върху главницата за период 05.10.2023 г.-08.07.2024 г., коит о вземания с а предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 20.08.2024 г., издадена по ч.гр.д. № 42631/2024 г., СРС, 161-ви с-в.

ОСЪЖДА „ГП Авиейшън“ ЕООД, ЕИК 205050977, да заплати на А. К., гражданка на ФР **********род. ********** г., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 267,78 евро разноски, сторени в производството по делото, и 268,43 евро разноски, сторени по ч.гр.д. № 42631/2024 г., СРС, 161-ви с-в.

4

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчване на препис от на страните пред Софийския градски съд.

Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство изрично да се удостовери в отрязъците от съобщенията.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5