Определение № 1842 от 26.07.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1842 гр. Пловдив, 26.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Членове:

Недялка Д. Свиркова Петкова

Николай К. Стоянов като разгледа докладваното от Недялка Д. Свиркова Петкова Въззивно гражданско дело № 20235300501864 по описа за 2023 година Производство по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано по жалба от 25,05,2023 г., уточнена с молба от 07,08,2023 г., предявена от М. К. К., ЕГН **********; длъжник по изп. дело № 20198230400165 по описа на ЧСИ Мариана Кирова с рег. № 823, район на действие – ПОС; против запор на банкови сметки на името на длъжника, наложен с разпореждане на ЧСИ от 27,02,2023 г., запорно съобщение изх. № 6160/10,05,2023 г.

Взискателят в изпълнителното производство „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375; заявява становище за недопустимост, евентуално – неоснователност на жалбата.

Съдебният изпълнител изразява становище за недопустимост на жалбата, евентуално – за неоснователност на същата.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, съдът приема следното:

Длъжникът разполага с право да обжалва само изрично посочените в закона действия на съдебния изпълнител. Тези хипотези са предвидени в разпоредбата на чл. 435 ал. 2 и 3 от ГПК: постановлението за глоба; насочването на изпълнението върху имущество, което длъжникът смята за несеквестируемо; отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468 ал. 4 и чл. 485; определянето на трето лице за 1 пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470, както и в случаите на чл. 486 ал.

2; отказа на съдебния изпълните да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение; разноските по изпълнението, както и в чл. 463 от ГПК – извършеното от съдебния изпълнител разпределение на събрани суми. От посоченото изброяване е видно, че налагане на запор върху вземания – като израз на насочване изпълнението върху имущество, е допустимо за обжалване от длъжника само по съображения за несеквестируемост на последното. Такива в жалбата не се сочат. Предявените от жалбоподателя материалноправни възражения относно недължимостта на сумите по изпълнителния лист и по удостоверението, въз основа на което държавата е присъединена като взискател, не могат да бъдат обсъждани в производството по жалба срещу действия на ЧСИ.

При това положение жалбата срещу разпореждането за налагане на запор е недопустима и ще се остави без разглеждане.

По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба от 25,05,2023 г., уточнена с молба от 07,08,2023 г., предявена от М. К. К., ЕГН **********; длъжник по изп. дело № 20198230400165 по описа на ЧСИ Мариана Кирова с рег. № 823, район на действие – ПОС; против запор на банкови сметки на името на длъжника, наложен с разпореждане на ЧСИ от 27,02,2023 г., запорно съобщение изх. № 6160/10,05,2023 г.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ПАС в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2