Решение № 114 от 05.07.2023, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Наказателно дело за възобновяване 258/2023
- Вид
- Решение № 114
- Подписан
- 05.07.2023
- В сила
- 05.07.2023
- Състав
- Васил Стоянов Гатов, Милена Бориславова Рангелова, Елена Йорданова Захова
Цитирани разпоредби
- чл. 194, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 196, ал. 1, т. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 218б · Наказателен кодекс
- чл. 29 · Наказателен кодекс
- чл. 29, ал. 1, б. "а" и б. "б" · Наказателен кодекс
- чл. 29, ал. 1, б. "а" и б. "б" · Наказателен кодекс
- чл. 35, ал. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 36 · Наказателен кодекс
- чл. 54 · Наказателен кодекс
- чл. 354, ал. 1, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 371, т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 424 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 426 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 114 гр. Пловдив, 05.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Васил Ст. Гатов
Членове:
Милена Б. Рангелова
Елена Й. Захова при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова в присъствието на прокурора Марина В. Белчева като разгледа докладваното от Милена Б. Рангелова Наказателно дело за възобновяване № 20235000600258 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 424 НПК.
Образувано е по искане на Г. И. Д. за възобновяване на в.н.о.х.д. № 465/2023 г. по описа на ОС-Пловдив, с влязлото в сила по което решение № 156/03.04.23г. е потвърдена присъдата № 2/10.01.23г. по н.о.х.д. № 6819/22г. по описа на РС-Пловдив, с която е осъден на една година и четири месеца лишаване от свобода при първоначален „общ“ режим, за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б.
„а“ и б. “б“ НК.
В искането, което е подадено в срок, се твърди явна несправедливост на наказанието, като се обръща внимание на смекчаващите обстоятелства и се отправя укор към инстанционните съдилища, че не ги били съобразили с необходимата тежест.
Успредно с това се атакува експертната оценка на стойността на престъпния предмет, като се изразява виждане, че би трябвало да е по-малка, в който случай обществената опасност на престъплението би се оказала по-ниска от приетата. Правят се алтернативни искания: делото да бъде възобновено, а съдебните актове – отменени и да бъде разпоредено ново разглеждане на делото; след възобновяване на делото да бъде постановена оправдателна присъда; след възобновяване на делото да бъдат изменени присъдата и потвърждаващото я решение, като наказанието бъде намалено.
При пренията представителят на АП-Пловдив изрази становище за отхвърляне на искането, като изложи контрааргументи по отношение на възгледа за незаконосъобразност в подхода на инстанционните съдилища при определяне на 1 наказанието.
Назначеният за служебен защитник на осъдения адв. Н. Д. потвърди искането за възобновяване, без да добави нещо ново към писмено развитите съображения.
Апелативният съд - Пловдив, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакуваните съдебни актове, намери, че искането е допустимо, а разгледано по същество, е неоснователно.
Не се констатира допустано при първоинстанционното или при въззивното разглеждане на делото нарушение на норма от Глава пета от общата част на НК, в която е регламентиран процесът по определяне на наказанието. Решаващите инстанции са изброили, подробно и прецизно, обстоятелствата по чл. 54 НК, анализирали са тяхното съвкупно смекчаващо-отегчаващо въздействие и накрая са извели споделимо заключение за съответствие между деяние, наказание и личност на дееца.
Правилно в качеството на отгчаващи обстоятелства са отчетени завишената тежест на деянието, която се определя от проявената дързост и изпълнение и на двете хипотези на опасния рецидив, а също завишената степен на обществена опасност на дееца, който е сторил престъплението скоро след изтърпяване на предходно наказание лишаване от свобода и след като многобройни осъждания за кражби (невлияещи на квалификацията по чл. 29 НК). Първоинстанционният съд е прав в констатациеята си, че Д. е развил своеобразна специализация в посегателства срещу собствеността, като ги е превърнал в източник на средства за препитание. Съвсем очевидно е, че предходните осъждания не са изиграли необходимия поправително-превъзпитателен ефект.
Не са неглижирани смекчаващите обстоятелства – фактът, че отнетите вещи са били на стойност доста под минималната работна заплата и проявената грижа към интересите на собственика им, изразена в опита да върне палетната количка, с която е превозил тези вещи до място в свое владение.
Не е вярно, че като отегчаващо обстоятелство било прието намерение на Д. да отнеме още вещи от св. Б.. Подобно „обстоятелство“ не е посочено нито в мотивите за индивидуализиране на наказанието на първата инстанция, нито във въззивното решение.
Искането за приложение на декриминализацията по чл. 218б НК е обсъдено и отхвърлено от съдилищата по фактите с изцяло споделими съображения. Повторена и в искането за възобновяване, тази претенция не съобразява липсата на част от лимитативно установените в споменатата норма предпоставки (изброени в крайните актове на съдилищата по фактите).
Може да се обобщи, че наложените на Д. две години лишаване от свобода се явяват резултат от законосъобразна преценка на тежестта на всички релевантни за определяне на наказанието обстоятелства. ПАС споделя виждането на ПРС и на ПОС, че именно това наказание отговаря на изискването по чл. 35, ал. 3 НК, а също на данните за личността на дееца, поради което може да се очаква да постигне целите по чл. 36 НК. Очевидно е избрано опрималното наказание, така че оплакването на защитата за негова явна несправедливост не е основателно.
Впрочем в искането за възобновяване не се и сочат някакви незабелязани от инстанционните съдилища индивидуализиращи обстоятелства. Оспорва се експертното произнасяне за стойността на отнетите вещи, като се изразява виждане, че ако би била по-ниска, би намаляла степента на обществена опасност. Заобикаляйки проблема, че подобно оспорване не е съвместимо с реализираната диференцирана процедура по чл. 371, т. 2 НПК, ПАС държи да обърне внимание, че в конкратния случай въпросната степен не зависи от въпросната стойност, така че наказанието не би било редуцирано при (хипотетично) приемане на претендираната по-ниска стойност.
2
Ето защо искането за възобновяване на въззивното наказателно дело се явява неоснователно и като такова подлежи на отхвърляне.
Водим от горното и на основание чл. 426 във вр. чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Г. И. Д. за възобновяване на в.н.о.х.д. № 465/2023 г. по описа на ОС-Пловдив и за отмяна на постановеното по него решение, с което е потвърдена присъдата по н.о.х.д. 6819/22 г. на РС-Пловдив.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3