Определение № 782 от 07.10.2024, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 782 гр. Ловеч, 07.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

Членове:

ПЛАМЕН ПЕНОВ

ТЕОДОРА АС. ДОНЕНЧЕВА Т. като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20244300500574 по описа за 2024 година съдът за да се произнесе, взе предвид:

ПРОИЗВОДСТВО с правно основание чл. 274 и сл. във вр. с чл.248 от ГПК

С определение №438/17.07.2024 г. постановено по гр.д.№148/24 г.

РС-Тетевен е изменил на основание чл.248 от ГПК решение №137/14.06.24 г. постановено по гр.д.№148/24 г. по описа на ТРС в частта за разноските, касаеща присъдено адвокатско възнаграждение на ЕАД Е. И. ЕИК ********* с адрес **** представлявано от адв.Е. Г. И. в размер на 500 лв. като ги увеличава до размер на сумата 600 лв. с включено ДДС.

Против така постановеното определение е постъпила частна жалба с вх.№4593/23.07.24 г. от „Профи кредит“ЕООД-София, в която застъпва становище, че ТРС неправилно е начислил ДДС върху определеното по реда на чл.38 ал.1 т.2 от ЗАдв. Възнаграждение,тъй като счита, че съдилищата нямат законово основание да начисляват ДДС върху адвокатско възнаграждение, дължимо при оказана безплатна правна помощ. Счита, че съдът не е данъчнозадължено лице по смисъла на чл.3 от ЗДДС, което да издаде фактура и не е страна по правоотношението, възникнало от постановения от него осъдителен акт. Освен това счита, че в закона не е изрично предвидено да се начислява ДДС върху възнаграждение за оказана безплатна правна помощ. Развива и съображения, че размерът на определеното адвокатско възнаграждение е първата инстанция е прекомерен, 1 несправедлив и необосновано висок. Позовава се на решение на съда на ЕС от 23.11.2017 г. по съединени дела С 427/16 и С 428/16, както и решение на съда на ЕС от 25.01.24 г. по дело С-438/22 г. , като изтъква, че съдът може да определи адвокатско възнаграждение и под минимума по Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Цитира и практика на окръжни и районни съдилища в този смисъл.

Моли съда да отмени атакуваното определение и вместо него да постанови друго, с което да намали разноските за адвокатско възнаграждение, възложени в тежест на ответника.

В указания от съда срок е постъпил отговор на тази молба от ЕАД Е. И., с която моли да бъде оставена без уважение молбата на „Профи кредит“ЕООД-София за отмяна на постановеният от ТРС съдебен акт, тъй като определението е правилно и законосъобразно. Счита, че правилно ТРС е присъдил ДДС върху определеното адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ал.2 от ЗАдв, като цитира практика на ВКС по идентични казуси, както и практика на съда на ЕС.Моли съда да остави без уважение частната жалба и да потвърди като правилно атакуваното определение №438/17.07.24 г. постановено по гр.д.№148/24 г. по описа на ТРС.

Настоящата инстанция, като съобрази изложеното в частната жалба и отговора съображения, намира за установено следното:

Първият спорен между страните въпрос е дължимо ли е ДДС по отношение на определено от съда възнаграждение за оказана безплатна правна помощ по реда на чл.38 ал.2 от ЗАдв.

Настоящата инстанция счита, че в непротиворечивата практика на ВКС, която се споделя и от въззивния състав, обективирана в определения по ч.т.д.№2725/19 г, по ч.т. д.№141/19 г. по ч.т.д.№2559/16 г. и ч.т.д.№168/21 г. се приема, че с присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 от ЗАдв се овъзмездява предоставена от адвоката правна услуга, която е обект на облагане по смисъла на чл.2 т.1 във вр. с чл.8 от ЗДДС, съответно предоставянето на безплатна адвокатска помощ на предвидено в чл.38 ал.1 ЗАдв основание не представлява безвъзмездна услуга по смисъла на ЗДДС. По тези съображения при присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска защита и съдействие в полза на адвокат, регистриран по ЗДДС, дължимото възнаграждение по чл.38 ал.2 ЗАдв във вр. с §2а от Наредба 2

№1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да се включва ДДС. До този извод в атакуваното определение е стигнал и първоинстанционният съд, поради което определението е правилно.

По отношение на втория спорен въпрос, поставен в частната жалба, че съдът не е намалил дължимото се адвокатско възнаграждение, настоящата инстанция намира същото за неоснователно. В мотивите на съдебно решение №137/14.06.24 г. постановено по гр.д.№148/24 г. ТРС е обсъдил, че минималният размер на предявените искове, определен в Наредба №1 е прекомерен и непропорционален спрямо извършената работа, като съобразно това дължимото адвокатско възнаграждение би било в размер на 720 лв, но съобразно фактическата и правна сложност на делото, неголемия материален интерес, действително извършената от адв.И. работа, без явяване в открито съдебно заседание обуславя определяне на по-нисък размер на адвокатско възнаграждение, а именно 500 лв. Ответникът не е обжалвал по реда на чл.248 от ГПК така определеното адвокатско възнаграждение, поради и което настоящата инстанция намира за недопустимо искането му за намаляване поради прекомерност едва в частната жалба против определението по чл.248 от ГПК без да е подадена молба за изменение на решението по реда на чл.248 от ГПК.

По тези съображения настоящата инстанция намира, че следва да се остави без уважение частна жалба вх.№4593/23.07.24 г. подадена от „Профи кредит България“ЕООД против определение №438/17.07.24 г. постановено по гр.д.№148/24 г. по описа на ТРС по реда на чл.248 от ГПК като неоснователна и да се потвърди атакуваното определение като правилно в частта досежно присъждане на ДДС върху адвокатското възнаграждение на адв.Е. И. и да се остави без разглеждане като недопустима частната жалба на „Профи кредит България“ЕООД против определение №438/17.07.24 г. постановено по гр.д.

№148/24 г. по описа на ТРС по реда на чл.248 от ГПК в частта, с която се иска намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение. и производството по делото да се прекрати в тази част

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА като правилно определение №438/17.07.24 г. постановено по гр.д.№148/24 г. по описа на РС-Тетевен в частта досежно присъждане на ДДС върху адвокатското възнаграждение на адв.Е. И..

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима частна жалба вх.

№4593/23.07.24 г. подадена от „Профи кредит България“ЕООД против определение №438/17.07.24 г. постановено по гр.д.№148/24 г. по описа на ТРС по реда на чл.248 от ГПК, в частта за намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение на адв.Е. И. и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част..

Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението в частта, в която е оставена без разглеждане частната жалба пред Апелативен съд Велико Търново, а в останалата си част то е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4