Решение № 57 от 19.01.2022, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 57 гр. Пазарджик, 19.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Елисавета Радина при участието на секретаря Х.В. като разгледа докладваното от Елисавета Радина Административно наказателно дело № 20215220201977 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по реда на чл.63 ЗАНН.

Образувано е по жалба на Костал България Аутомотив ЕООД, с ЕИК 203880369, със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, п.код 4400. ул.

Синитевска 4. представлявано от И.Г., чрез АдвД „Микински и съдружници”, против Наказателно постановление № 607746 F -611818 от 21.10.2021 г. на директор на Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП Пловдив, с което на дружеството на основание чл. 180 а, ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 11501.03 лева.

С жалбата се релевират доводи за процесуално-правна незаконосъобразност на постановление с конкретни възражения, както и такива материално-правна незаконосъобразност като се счита, че дори и при верни изводи за съставомерност – наказанието е неправилно определено на неправилно основание. На тези основания се претендира отмяна на НП.

В съдебно заседание дружеството - жалбоподател се представлява от процесуален представител, който поддържа възраженията в жалбата .

Въззиваемата страна -директор на Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП Пловдив, чрез процесуалния си представител, настоява да се потвърди НП.

1

И двете страни претендират разноски.

Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото, по вътрешно убеждение, ръководейки се от закона, установи:

Дружеството – жалбоподател „Костал България Аутомотив“ ЕООД е регистрирано по ДДС и притежава качеството на платец на ДДС по чл.82, ал.2, т.З от ЗДДС, при условията на глава осма.

Въз основа на резолюция за извършване на проверка от 05.02.2020г. ( виж на л. 18) св. Генчева – ст. Инсп. mо приходите към НАП извършила проверка за установяване на факти и обстоятелства по повод подадена на 16.12.19г. СД по ДДС вкл. относно ВОП ( вътрешно-общностни придобивания) от дружеството в периода 01.11.19г. до 30.11.19г.

По представени от дружество фактури, издадени от доставчика “Kostal Automobil Elektrik” установила вътреобщностно придобиване на стоки в следните случаи:

- по Ф.№ 18039880/30.09.2019 г с данъчна основа 13 650,00 евро, с предмет на доставка –материали, за което бил съставен Протокол N* 4600027141/01 11 2019 г. по чл. 117 от ЗДДС, с данъчна основа в размер на 26 697,08 лв. и ДДС в размер 5 339,42 ле.

- по Ф.№ 18039776/30 09.2019 г с данъчна основа 152 493,00 евро, с предмет на доставката – материали, за което бил съставен Протокол № 4600027158/08,11,2019 г, по чл. 117 от ЗДДС, с данъчна основа в размер на 298 250,38 лв и ДДС в размер 59 650,08 лв

- по Фактура 18039774/30.09,2019 г с данъчна основа 421 895,40 евро и с предмет на доставка са материали, зза което бил съставен Протокол № 4600027161/08.11.2019 г. по чл. 117 от ЗДДС, с данъчна основа в размер на 825 155,68 лв и ДДС в размер 165 031,14 лв.

Съставените протоколи били отразени в отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС - дневник за продажбите и дневник за покупките и съответно справката-декларация с вх. N 13001674491 / 16.12.2019 за м. 11.2019Г .

Предвид последното свидетелката направила извода, че дружеството като платец на ДДС при условията на глава осма от ЗДДС, не е начислило ДДС в предвидените от закона срокове за посоченото горе ВОП, тъй като - данъкът 2 е следвало да се начисли през м.09,2019г, доколкото транспортът на стоките е приключил през СЕПТЕМВРИ 2019г. При това дружеството е следвало да го включи в справка-декларация по ЗДДС за м. 09.2019 г„ която да подаде в законоустановения срок до 14.10.2019 г.

За получените доставки дружеството имало право на пълен данъчен кредит, тъй като материалите са свързани с основната дейност на лицето производство на части за автомобили, Генчева приела, че нарушението е извършено в гр. Пазарджик на 15.10.2019 г. и за същото след надлежна покана до дружеството( виж на л. 16 И 50), на 23.04.21г съставила против него и в отсъствие на негов представител процесния АУАН, който е надлежно предявен впоследствие на упълномощения фин. директор.

Въз основа на акта е издадено атакуваното НП.

Възраженията против него се правят в двете възможни посоки материално -правена и процесуално-правна. Всички те обаче са неоснователни.

Неоснователно се оспорва териториалната компетентност на автора на НП, която произтича от липса на такъв орган в офиса на НАП в Пазарджик и делегираните му с представената заповед на л. 32 и сл. упълномощителна заповед.

Не се установиха и нарушения в процедурата по съставянето на АУАН и следващите по ЗАНН действия в хода на административно-наказателното производство.

На първо място - проверката протича въз основа на налична база данни от информационен масив, който съдържа информация за движението на вътреобщностни придобивания, което я прави напълно обективна и защитена от субективни фактори. Практически, впечатлението, което добива инспекторът по приходите е за извършена доставка и съответно вътреобщностно придобиване въз основа на съответния счетоводен документ ( фактура), който установява сделката като дата, страните по нея - съответните търговци, и предмета й - стока или услуга по вид и количество, параметри, цена. Документите са представени от дружеството- жалбоподател. От значение тук основно е ,че проверката, предхождаща АУАН, е изцяло документална и по въведените данни в информационната система, а в случая 3

– и по представените от дружеството, след като са били нарочно изискани по повод проверката ( фактурите , наред с депозираните от дружеството в НАП протоколи по чл. 117 ЗДДС и СД).

За да се гарантира правото за защита, уведомяването за фактите по административно-наказателното обвинение е предвидено за администрацията като задължение в хода на административно - наказателно производство, което се счита за образувано със съставянето на АУАН. От този момент възниква и нормативно установеното право на защита против акта - първо с възможните възражения при предявяването му и после с тези, които може нарушителят да депозира в тридневен срок - ( чл. 44, ал.1 от ЗАНН).

В настоящия случай, АУАН е съставен против дружество, което е било надлежно поканено да присъства в съответствие с чл. 40, ал.2 от ЗАНН, като по отношение на поканата е изпълнено връчване ( л. 50 и л. 16), против което по делото не са налични никакви възражения ( нито с жалбата, нито от съдебно заседание).

Липсват такива и относно процедурата по предявяване на акта, надлежно изпълнена с участие на вписания като пълномощник финансов директор на дружеството.

Следва да се изясни и още един важен от гледна точка на процесуалната изправност на акта и НП въпрос - с оглед ясното и детайлно описание на нарушението ( по дати и предприети действия, и съответно бездействия в рамките на нормативно предвидени срокове) - съвсем ясна е и възприетата дата на извършеното нарушение, както и мястото на извършването ( нарушението е чрез бездействие и се счита извършено там, където е било дължимо, но неосъществено). Те са изрично посочени в акта и в НП. Ясно е отразено, че нарушението е извършено с изтичане на срока, в който е следвало да се подаде СД за данъчен период м. септември 2019г., който срок изтича на 14.10.19 и в която СД, според съставителя на акта, е следвало да бъдат включени и отразените в акта доставки на услуги по посочените фактури , за които начисляването на данъка е следвало да стане в месеца на издаването им.

Отделен стои въпросът дали правилно е възприета тази дата, предвид установените фактически положения, но този въпрос е по същество на спора.

4

Неоснователно се възразява с жалбата, че допуснато съществено процесуално нарушение с описанието на всички сделки по посочените фактури като едно административно нарушение. Твърди се, че се касае до десет отделни нарушения и възприемането им като едно се конфронтира с ч.

17 от ЗАНН – за всяко административно нарушение да има административно наказание. Счита се, че по всяка сделка следва да се приеме, че има осъществен състав на процесното нарушение. Първо – дори и това да е вярно - фактът, че три сделки са представени ( с оглед данъчния период) като едно нарушение е изцяло в интерес на жалбоподателя – тоест категорично не засяга неговите права, за да се претендира като процедурно нарушение. Дори и да се приеме, че такова формално е допуснато, то е в негова полза и не може да се позовава на него, претендирайки отмяна на акта, с който е обективирано.

И второ – не е вярно, че се касае до отделни нарушения, свързани с всяка една от сделките , по които е следвало да се начисли ДДС. Неоснователни са възраженията, свързани с начисляването на данъка за всяка сделка отделно, по описания в чл. 86, ал.1 начин, която норма присъства като квалификация на извършеното нарушение тъкмо по тази алинея, от която, както и от отразените обстоятел8ства, става несъмнено ясно вмененото нарушение.

. Съгласно чл. фактически състав:

86, ал. 1 от ЗДДС начисляването става при сложен

1. издаване на данъчен документ /фактура, протокол/, в който се посочва данъка на отделен ред –за всяка сделка ;

2. включване размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл. 125 за този данъчен период;

3. посочване на документа по т. 1 в дневника за продажбите за съответния данъчен период.

Двата документа по т.2 и 3 се попълват и подават за данъчен период, който съгласно чл. 87, ал.2 е месечен и съвпада с календарния месец ( освен в изрично предвиденото изключение). Дневникът за продажбите следва да включва всички издадени фактури за извършени продажби в страната, всички издадени протоколи за получени ВОП ( вътрешнообщностни придобивания) и всички издадени протоколи за получени услуги от страна-членка през 5 съответния данъчен период. Справката-декларация е на база същите достави и продажби, но отразява и формираната от тях данъчна основа и съответно начисления ДДС и се подава съгласно ал.1 на чл. 125 от ЗДДС за всеки данъчен период. За всеки данъчен период , който е месечен, се съставя и подава в НАП един Дневник за продажбите и една справка-декларация – респ. начисляването е на база всички сделки за ВОП на стоки и услуги в месечния данъчен период, а не за всяка сделка / фактура отделно .

Неоснователно с жалбата се твърди, че липсва идентификация на дружеството- нарушител. Настоява се, че не съществува юридическо лице с БУЛСТАТ 203880369, като се цитира чл. 3 на закона за регистъра по БУРСТАТ и този цитат единственото вярно твърдение в това възражение.

БУЛСТАТ е единен национален административен регистър, който се води и поддържа от Агенция по вписванията ( към МП) . При вписването на новорегистриран субект в този регистър - БУЛСТАТ се генерира уникален единен идентификационен код - ЕИК, който е "код по БУЛСТАТ" и е единственият идентификатор на стопанските субекти в България ( както ЕГН по отношение на физическите лица). В този смисъл дори и уникалния десетцифров код, съставляващ ЕИК на дружеството да е посочен в акта и в НП като „БУЛСТАТ“ , това не засяга персонификацията на стопанския субект.

Вярно е, че само в акта е отразено, че за получения ВОП начисленият ДСС във връзка с доставките по цитираните горе фактури е 5339.42 лева., което обаче, както правилно се настоява от защитата, не е вярно – доколкото това е ДДС само по първата фактура 18039880/30.09.19, както е отразено погоре в акта. Този факт – наличен в акта, отсъства от възприетата в НП фактология, като в последното има корекция и досежно квалификацията, която в акта е по чл. 86, ал.1 вр. чл. 63, ал.3 вр. ал.1 от ЗДДС , а в НП – чл. 86, ал.1 вр. чл. 63, ал.4 вр. ал.1 от ЗДДС. Наличните корекции от страна на АНО са приети с жалбата като недопустими, тъй като засягали правото на защита.

Твърдението е неоснователно , още повече, че дали едно процесуално нарушение е съществено зависи от това дали засяга правото на защита. В случая отразеното в акта досежно размера на данъка 5339.42 лева е първо, че той е начислен от дружеството с протокола по първата фактура и за полученото с нея ВОП е след това – че начисленият ДДС по всички фактури е в този размер. Впрочем, какъв е точно размера на данъка в случая е факт, 6 който стои в извън предмета на доказване, тъй като нарушението се изразява в неначислване на ДДС в предвидените срокове – ДДС е начислен за посочените ВОП по посочените фактури, но това е станало със закъснение спрямо въведения в закона срок за начисляване. Тоест цифрите в случая са от значение по отношение на сроковете , а не по отношение на размера на данъка, чиито размер е безспорен и при това – при безспорно право на данъчен кредит. Така,че разминаването в акта досежно цифрата от 5539.42 лева по никакъв начин на е засегнало правото на защита на дружество да разбере, че е пропуснало срока за начисляване на дължимия данък, а не е начислило погрешен размер на същия. Още повече, че в НП изрично се сочи, че 5539.42 лева е размера на данъка, дължим по първата фактура , а общият размер е 230 020.64 лева , която цифра за същото обстоятелство е отразена и още в началото на акта.