Решение № 2775 от 04.06.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2775 гр. Пловдив, 04.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Д. Голчев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Николай Д. Голчев Гражданско дело № 20255330105485 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по повод на искова молба, подадена от Г. Б. Т., ЕГН ********** против Пловдивски общински инспекторат, с която е предявен иск с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, с който се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер от 7285, 60 лв.- обезщетение за периода 28.08.2024г.- 28.02.2025г., в който ищецът е останал без работа вследствие на уволнение, което е признато за незаконно и отменено с Решение № 273/ 21.01.2025г. по гр.д. № 15865/ 2024г., по описа на Районен съд- Пловдив, I- ви гр. с-в., влязло в законна сила на 11.02.2025г.

В исковата молба се твърди, че със Заповед № ****** от 28.08.2022г. и Заповед № ****** 28.08.2024г. на ****** на Пловдивски общински инспекторат трудовото правоотношение между страните е прекратено на осн. чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ. Ищецът е атакувал издадените заповеди, като с влязло в законна сила на 11.02.2025г. Решение № 273/ 21.01.2025г. по гр.д. № 15865/ 2024г., по описа на Районен съд- Пловдив, I- ви гр. с-в, уволнението е признато за незаконно и е отменено, и ищецът е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „******“ в Пловдивски общински инспекторат. Ищецът изтъква, че вследствие на незаконното уволнение, в периода 28.08.2024г.- 28.02.2025г. е останал без работа и ответникът му дължи обезщетение в размер от 7285, 60 лв. (за шест месеца, всеки по 1214, 17 лв.). Моли се предявеният иск да бъде уважен. Претендират се сторените в процеса разноски.

1

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Оспорват се изложените твърдения на ищеца, че вследствие на незаконното уволнение е останал без работа в периода 28.08.2024г.- 28.02.2025г. Моли се предявеният иск да бъде отхвърлен.

Съдът, след като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, счита за установено следното от фактическа и правна страна:

По делото не се спори, а и от представените по делото информационни източници се установява, че със Заповед № ****** от 28.08.2022г. и Заповед № ****** 28.08.2024г. на ****** на Пловдивски общински инспекторат, трудовото правоотношение между страните е прекратено на осн. чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ. С влязло в законна сила на 11.02.2025г. Решение № 273/ 21.01.2025г. по гр.д. № 15865/ 2024г., по описа на Районен съд- Пловдив, I- ви гр. с-в, уволнението е признато за незаконно и е отменено, и ищецът е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „******“ в Пловдивски общински инспекторат. Последно получаваното брутно трудово възнаграждение от ищеца преди уволнението е в размер от 1214, 17 лв. (видно от представената от ответника и неоспорена от ищеца служебна бележка изх. № ******/ 28.04.2025г. – л. 17 от делото).

От изисканото за послужване гр.д. № 15865/ 2024г., по описа на Районен съдПловдив, I- ви гр. с-в се изяснява, че след влизане в законна сила на постановеното по посоченото дело съдебно решение, по силата на разпореждане № 5352/ 20.02.2025г., по гр.д. № 15865/ 2024г., по описа на Районен съд- Пловдив, I- ви гр. с-в, Пловдивски общински инспекторат е уведомен, че Г. Б. Т. е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност и е предоставен двуседмичен срок от получаване на съобщението за явяване, съответно допускане на Т. на работа. Съобщението е получено от Т. и Пловдивски общински инспекторат на дата 25.02.2025г. Предвид това и доколкото не са ангажирани доказателства оборващи твърденията на ищеца в исковата молба, съдът приема, че Т. се е явил на работното си място след дата 28.02.2025г. (датата 28.02.2025г. е крайният момент, за който се претендира обезщетението за оставане без работа вследствие на незаконното уволнение).

В открито съдебно заседание проведено на 28.05.2025г., съдът е осъществил констатация в трудовата книжка на ищеца, от която се изяснява, че след прекратяване на трудовото правоотношение с ответника, ищецът не е постъпвал на работа при друг работодател / л. 30 гръб от делото/. Трудовата книжка е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя /арг. чл. 347 КТ/. Кодексът на труда и Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж изрично уреждат въпросите относно съдържанието и формата 2 на трудовата книжка, данните, които подлежат на вписване и лицата, които са компетентни да извършват вписването. Предвид това и доколкото за процесния период 28.08.2024г.- 28.02.2025г. не е налице отбелязване ищецът да е полагал труд по силата на сключен трудов договор, то съдът приема, че ищецът е останал без работа за посочения период.

Досежно предявения иск по чл. 344 ал. 1 т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, то основателността на същия се обуславя от наличието на следните материалноправни предпоставки: 1. да е налице противоправно поведение на работодателя, изразяващо се в незаконно упражняване на потестативното право да прекрати с едностранно волеизявление съществуващото с ищеца трудово правоотношение; 2. ищецът да е претърпял вреди, изразяващи се в невъзможността да получава трудово възнаграждение по трудово правоотношение в продължение на шест месеца след уволнението – в конкретния случай в периода 28.08.2024г.- 28.02.2025г. и 3. причинноследствена връзка между незаконното уволнение и оставането без работа.

Не съществува каквото и да било съмнение, че уволнението на ищеца е незаконно и като такова е отменено с Решение № 273/ 21.01.2025г. по гр.д. № 15865/ 2024г., по описа на Районен съд- Пловдив, I- ви гр. с-в, влязло в сила на 11.02.2025г. От извършената констатация в трудовата книжка на ищеца в открито съдебно заседание от 28.05.2025г. се изясни, че за процесния период ищецът не е полагал труд при друг работодател, респ. не е получавал трудово възнаграждение, поради което същият е претърпял вреди в продължение на шест месеца след уволнението. Същите са съизмерими с последното брутно трудово възнаграждение за пълен отработен месец /арг. чл. 228 КТ/, което е получавал работникът, а именно- в размер на 1214, 17 лева, видно от приетата по делото и неоспорена от ищеца служебна бележка / л. 17/.

Предвид това, за процесните шест месеца от 28.08.2024г. до 28.02.2025г. дължимото обезщетение възлиза на сумата от 7 285, 02 лева.

Поради изложеното, претенцията с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на обезщетение за оставането на ищеца без работа вследствие на незаконното уволнение за периода от 28.08.2024г. до 28.02.2025г., следва да бъде уважена за сумата от 7 285, 02 лева, като за разликата от тази сума по пълния претендиран размер от 7 285, 60 лева да бъде отхвърлена като неоснователна.

Върху главното вземане не е претендирана законна лихва, поради което и предвид диспозитивното начало в процеса, съдът не дължи присъждане на такава.

По предварителното изпълнение на решението:

Разпоредбата на чл. 242 ал. 1 от ГПК предвижда постановяване на предварително изпълнение на решението, когато се присъжда издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа. Законодателят не е изброил конкретно кои обезщетения за работа подлежат на предварително изпълнение, поради което следва да 3 се приеме, че такива са всички вземания с характер на обезщетение, които възникват за работника във връзка с изпълнението на неговите трудови функции и работния процес.

Вземанията по чл. 242 ал. 1 от ГПК, за които е предвидено предварително изпълнение, са от категория, обезпечаваща посрещане на ежедневни нужди, свързани с нормалното съществуване на индивида. Именно предвид това, процесуалният закон разписва, че с ъ д ъ т допуска служебно предварително изпълнение на решението и това принудително изпълнение не може да бъде спряно дори и при представено обезпечение за взискателя /Определение № 9 от 2011 г. по ч.гр. д.№ 658/2010 г., Г.К., ІV ГО на ВКС/. Съобразно гореизложеното, то следва да се допусне предварително изпълнение на решението в частта, с която в полза на ищеца е присъдено обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ.

По разноските:

Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78 ал.1 ГПК в полза на ищеца се поражда право на разноски. Представени са доказателства за договорен и реално заплатен адвокатски хонорар в размер от 1050 лв. / договор за правна защита и съдействие- л. 27 от делото/. Предвид това, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1050 лева- сторени разноски за процесуално представителство.

Макар и претенцията с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 3, вр. чл. 225 ал.1 КТ да е отхвърлена за разликата от 7 285, 02 лв. до пълния претендиран размер от 7285, 60 лв., то разноски не следва да се присъждат в полза на ответника. Отхвърлената част от иска е минимална (0, 58 лв.), поради което и съдът счита, че не е необходимо да се присъждат разноски на ответника.

Доколкото ищецът е освободен от заплащане на такси и разноски, на основание чл. 78 ал.6 КТ, следва ответникът да бъде осъден да заплати в полза на Държавата, по сметка на Районен съд- Пловдив сума в размер на 291, 40 лева, представляваща дължима държавна такси по Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, във връзка с оценяемия иск по чл. 344 ал. 1 т. 3, вр. чл. 225 ал.1 КТ.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Пловдивски общински инспекторат, БУЛСТАТ: 0004715040592 ДА ЗАПЛАТИ на Г. Б. Т., ЕГН: **********, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл.

225, ал. 1 КТ сума в размер от 7 285, 02 лева /седем хиляди двеста осемдесет и пет лева и две стотинки/, представляваща обезщетение за периода от 28.08.2024г. до 28.02.2025г., в който ищецът е останал без работа вследствие на уволнение, което е 4 признато за незаконно и отменено с Решение № 273/ 21.01.2025г. по гр.д. № 15865/ 2024г., по описа на Районен съд- Пловдив, I- ви гр. с-в., влязло в законна сила на 11.02.2025г., като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл.

225, ал. 1 КТ за разликата от 7 285, 02 лв. до пълния претендиран размер от 7285, 60 лв.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Пловдивски общински инспекторат, БУЛСТАТ: 0004715040592, ДА ЗАПЛАТИ на Г. Б. Т., ЕГН: **********, сума в размер на 1050 лева /хиляда и петдесет лева/, представляваща сторени разноски в рамките на настоящото производство.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Пловдивски общински инспекторат, БУЛСТАТ: 0004715040592, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата- бюджет на Съдебната власт, по банкова сметка на Районен съд- Пловдив сума в размер от 291, 40 лева /двеста деветдесет и един лева и четиридесет стотинки/, представляваща държавна такса.

ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение на решението в частта, с която в полза на ищеца Г. Б. Т., ЕГН: ********** е присъдено обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ.

На осн. чл. 315, ал. 2 ГПК, решението подлежи на обжалване от страните пред Окръжен съд- Пловдив с въззивна жалба в двуседмичен срок считано от 12.06.2025г.- датата, на която съдът е обявил, че ще се произнесе с решение.

Частта от решението, с която е допуснато предварително изпълнение, на основание чл. 244 ГПК подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съдПловдив в седмичен срок, считано от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

5