Определение № 1289 от 27.05.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1289 гр. София, 27.05.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Янк. Иванова Вранеску

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска

Дачева като разгледа докладваното от Мария Янк. Иванова Вранеску Въззивно частно гражданско дело № 20241000501035 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК ГПК.

Подадена е частна жалба вх.№ 25196 от 05.03.2024г. от Държавно предприятие „Фонд „Затворно Дело“, ЕИК 129009070, представлявано от Н.

С. Д. – изпълнителен директор, чрез адв. Н. Д. Д., САК, срещу Определение № 413/31.01.2024 г. по т.д. 1789/2023 г., по описа на VI-4 състав на СГС, с което е прекратено производството в частта срещу единия от двамата ответници – Държавата, представлявана от министъра на финансите.

В частната жалба се излагат съображения, че прекратителното определение е неправилно. Искът е предявен като главен срещу Държавата, като твърдението е че Държавата се е обогатила неоснователно. Държавното предприятие е само ползвател на тези имоти. Намира, че отговорността по чл.59 от ЗЗД е въпрос на материално правна легитимация и това е въпрос реши по съществото на спора. Моли определението за прекратяване да бъде отменено.

В законоустановения срок е постъпил отговор на частната жалба от ответника Държавата, представлявана от министъра на финансите. Същата изразява становище за допустимостта на частната жалба, както и по отношение на основателността на същата. Моли частната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна и необоснована. Поддържа така постановеното определение на първоинстанционния съд.

Ищецът „Желеш ООД, ЕИК 103161013, не изпраща отговор на частната жалба и същата не изразява становище по допустимостта и основателността на жалбата.

Софийският апелативен съд, след като разгледа частната жалба, 1 становището на ответната страна и делото и съобрази закона, за да се произнесе, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в рамките на едноседмичния преклузивен срок по чл.275 ал.1 от ГПК предвид връчване на съобщение за атакуваното Определение на дружеството - жалбоподател на 27.02.2024 г. и депозиране на жалбата в съда на 05.03.2024 г. Частната жалба се явява процесуално допустима, доколкото с Определението на първоинстанционния съд се прегражда по – нататъшното развитие на делото срещу единия ответник по смисъла на чл. 274 ал.1 т. 1 от ГПК.

По отношение на основателността на жалбата, САС намира, че същата е неоснователна.

Първоинстанционният съд е прекратил производството срещу единия от ответниците, доколкото държавата в исковия процес се представлява от процесуалния субституент /чл. 31 от ГПК/, който защитава от нейно име заявеното с иска спорно отношение по повод даден имот, вземане, възникнало по отношение на имота – държавна собственост, като в случая съответния процесуален субституент на държавата се явява държавния оран, учреждението, юридическото лице, на което е предоставено правото на управление на имота – държавна собственост. Първоинстанционния съд е приел, позовавайки се на практика на ВКС, че с предоставянето на държавните имоти и вещи за управление на държавни учреждения и на държавни предприятия, които не са преобразувани в търговски дружества след приемането на Търговския закон или са създадени като държавни предприятия на основание чл. 62, ал. 3 от Търговския закон, съответното публично тяло е легитимирано в процеса да предявява и отговаря по вещни искове, облигационни вземания за вземания, породени от ползването на държавния имот. Първоинстанционният съд приема, че единствено пасивно легитимиран в производството се явява Държавно предприятие „Фонд „Затворно Дело“ в качеството си на процесуален субституент на Държавата.

От приложените към първоинстанционното производство доказателства, а именно Решение № 576/24.05.2005 г. на Министерския съвет имотите, в които се намират процесните сгради, са били предоставени за управление на втория ответник, който има качеството на „публично предприятие“ по смисъла на ТЗ.

Представени са и актове за държавна собственост за процесните имоти.

Предвид това, за исковете по чл. 59 от ЗЗД следва да отговаря Държавно предприятие „Фонд „Затворно Дело“.

В гражданския исков процес, съдът във всеки един момент следи за наличието на абсолютните процесуални предпоставки, каквато се явява и процесуалната легитимация. Съгласно възприетата теория, заявеното от ищеца спорно право обуславя както процесуалната легитимация на ищеца, така и процесуалната легитимация на ответника. То следва да бъде индивидуализирано от основанието и петитума на исковата молба.

Процесуалната легитимация на Държавно предприятие „Фонд „Затворно 2

Дело“ произтича от разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от ТЗ, според която разпоредба жалбоподателят се явява „държавно предприятие“. Именно на жалбоподателя е предоставено ползването на държавния имот. Не е оспорено представеното Решение № 576/24.06.2005 г. на МС, с което Решение е предоставено ползването на частния жалбоподател. Следва да се приложи и систематично тълкуване на нормите на чл. 14 ал.3 от Закона за държавна собственост във връзка с чл. 37 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, която разпоредба изрично предвижда, че частният жалбоподател има качеството на „държавно предприятие“ по смисъла на ТЗ.

Въпреки спорната практика на ВКС по приложението на чл. 26 ал. 4 от ГПК, следва да се възприеме константната практика на ВКС /Решение № 6/01.06.2011 г. по гр.д. № 833/2009 г., IV с-в ГО на ВКС; Решение № 117/14.07.2011 г. по гр.д. № 847/2010 г., I с-в ГО на ВКС; Решение № 89/27.07.2016 г. по гр.д. № 5869/2015 г., II с-в ГО на ВКС; Решение № 127 по гр.д. № 2719/2020 г . III с-в ГО на ВКС; Определение № 3585 от 17.11.2023 г. по гр.д. № 1745/2023 г. III с-в ГО на ВКС/, според която, доколкото държавното предприятие се явява процесуален субституент на държавата и в това свое качество, държавата няма нужда да бъде конституирана като страна в процеса. Конституирането на процесуалния субституент като главна страна по делото, която извършва процесуалните действия от свое име, изключва възможността носителят на задължението (в случая държавата) да вземе участие в процеса като главна страна – в това е смисълът на процесуалната суброгация и разпростирането на действието на съдебното решение. В това си свое качество, държавата ще бъде обвързана от силата на пресъдено нещо.

Ако бъде възприет обратния подход, то това би излишно затруднило процеса.

Видим от горното, Софийският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 413 от 31.01. 2024 г., постановено по търговско дело № 1789/2023 г. , СГС, 6-4 св.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3