Решение № 3189 от 16.07.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3189 гр. Пловдив, 16.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Костадин Б. Иванов при участието на секретаря Светла Н. Гърчева като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело № 20235330115703 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от „Ти Би Ай Банк” ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, с която е предявен иск срещу М.К.Т. с ЕГН:

**********, с адрес гр. ********,*******,********,****,*****,, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца следните суми: 2892,33 лева - неплатена главница, дължима по договор за потребителски кредит № *********** от ************; 819,46 лева - договорна лихва за периода 05.01.2022 г. - 05.04.2023 г.; 1214,48 лева обезщетение за забава за периода 05.01.2022 г. - 10.05.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда - ****** г. до окончателното погасяване, за които суми е издадена Заповед № **********/*********** за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 9580/2023 г. по описа на Районен съд - Пловдив, III бр.с.

В исковата молба се твърди, че по ч.гр.д. № 9580/2023 г. по описа на Районен съд - Пловдив, III бр.с., били издадени срещу ответницата М.К.Т. заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, въз основа на които било образувано и изпълнително дело при ЧСИ **********. С разпореждане на съда обаче били дадени указания на кредитора да предяви иск за вземането си в едномесечен срок от съобщението. Изложени са факти в исковата молба, че между страните е сключен договор за потребителски кредит № ****** от дата ******** г., по силата на който ищецът „Ти Би Ай Банк” ЕАД 1 предоставил на ответника в заем общо сумата от 3882,88 лв. От тази сума 3100 лева били отпуснати за общо ползване на потребителя и 782,88 лева били отпуснати на застраховател „Кардиф“ за заплащане на застрахователни премии по избраните от потребителя застраховки “BANK пакет 3 кредит + сметка“ и “BANK пакет 3 сметка“.

Сочи, че съгласно предоставеното Заявление за рефинансиране от 26.03.2021г. на кредитополучателя 1073,80 лева от предоставените за общо ползване средства били послужили за погасяване на задължение по друг договор за кредит към ищеца. Посочва също, че уговорения между страните лихвен процент, с който се олихвявал предоставения кредит, изразен като ГЛП, бил в размер на 41.05%. Договорът не бил сключен при ОУ, а общата дължима сума на потребителя била разсрочена на 24 погасителни месечни вноски – 23 вноски по 239,79 лева и последна изравнителна в размер 239,78 лева. Първата погасителна вноска била дължима на 05.05.2021г. а последната на 05.04.2023 г., включващи два компонента – главница и договорна лихва.

Твърди, че ГПР по кредита, съгласно чл. 10 от Договора, бил 47,90 %, а общата дължима сума по Договора в размер на 5754,94 лева. Длъжникът преустановил плащанията по договора и многократно допускал просрочване при изплащане на дължимите вноски, а на 05.04.2023г. Договорът падежирал, с което настъпила изискуемостта на всички задължения по него. Към датата на входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК задължението на ответницата към ищеца било в размер на 2892,33 лева, а отделно от това дължала 819,46 лева договорна лихва и 1214 лева обезщетение за забава. По изложените съображения се моли за уважаване на иска. Претендират се присъждане на сторените в исковото и в заповедното производство разноски.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата М.К.Т., чрез адв. С. Н., в който се поддържа, че процесния договор за потребителски кредит №**********/26.03.2021г., сключен с „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, е нищожен поради противоречие с добрите нрави – чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, и поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл. 11, т. 9 и т. 10 от ЗПК във вр. с чл. 22 от ЗПК с произтичащите от това последици по чл.23 от ЗПК, а именно потребителят дължал връщане само на чистата стойност на паричния заем, но не дължал лихва и други разходи по заема.

Твърди, че е налице заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като с уговорката да се заплаща допълнителна услуга „Застраховка BANK - Защита на кредита“ се нарушавало изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута.

Счита, че реално това бил начин кредиторът да си набави допълнителни средства, чрез нарушаване на добрите нрави и чрез заобикаляне на императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и при несъблюдаване на основния правен принцип, забраняващ неоснователното обогатяване се калкулирала допълнителна /лихва/ печалба към договорената възнаградителна лихва.

Възразява, че са нищожни като противоречащи на добрите нрави и като неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 19 от ЗПК клаузите от договора за заем, в които е посочен един годишен процент на разходите, а действителният 2

ГПР бил в различен размер от посочения, с което потребителят бил въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които ще прави по обслужването на заема. Сочи, че не бил установен механизмът, по който е изчислен този процент и по-конкретно какви други разходи, освен възнаградителната лихва са включени в него. Излага, че за недействителност на договора може да се почерпи от обстоятелството, че съгласно по-пълната защита, дадена на потребителя със ЗПК - чл. 22 от ЗПК, при нарушаване императивните изисквания към договора за кредит, уредени в чл. 10. ал. 1, чл.

11, ал.1, т. 7-12 и 20 и чл. 12, ал. 1, т.7 - 9 ЗПК, сред които точното определяне на възнаградителната лихва – чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК и на годишния процент на разходите - чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит се явявал изцяло недействителен. Поради невключването на сумите за допълнителна услуга и дължимите застрахователни премии по застраховки BANK Пакет 3 Кредит+Сметка и BANK Пакет 3 Сметка в посоченият в потребителския договор за кредит размер на ГПР, последният не съответствал на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение, тъй като реалния лихвен процент не отговарял на реализирания, увеличен със скрития добавък от възнагражденията. Счита, че посочването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните, представлявало „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл. 68 д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за защита на потребителите.

Твърди, че не било изпълнено и изискването по чл. 11. ал. 1, т. 9 от ЗПК в договорът да бъде посочен лихвения процент по кредита, тъй като потребителят бил заблуден относно действителния му размер в разрез с изискванията на добросъвестността. С оглед гореизложеното моли да се отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. По изложените погоре съображения, счита, че до момента на преустановяване на плащанията от ответникът, кредиторът надвземал неправомерно за такси допълнителни услуги по застраховки BANK Пакет 3 Кредит+Сметка и BANK Пакет 3 Сметка сума в общ размер на 782,88 лева, договорна лихва в размер на 819,46лв. и обезщетение за забава върху просрочена главница в размер на 1214,48лв. която също получавал без основание. Поради което, предявява при условията на евентуалност възражение за прихващане, което е прието от съда, ако се счете предявения иск за основателен, то на основание чл. 103, ал. 2 от ЗЗД да се прихване между главницата по кредита със сумата в общ размер на 2816,34 лева, представляващи получени суми от ответното дружество без правно основание. Претендират се разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на предявените искове :

Видно от приложеното ч.гр.д. № 9580/2023 г. по описа на Районен съд Пловдив, III бр.с., образувано по депозирано от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело е издадена Заповед № **********/*********** 3 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК - извлечение от счетоводни книги на банката. Срещу заповедта е постъпило възражение по чл. 414 ГПК, поради което с разпореждане съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си. В законовия едномесечен срок е предявен настоящият иск. Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. Затова предявените искове са допустими.

По основателността на предявените искове:

За уважаване на исковата претенция ищецът следваше да докаже при условията на пълно и главно доказване своето вземане на претендираното договорно основание и в претендирания размер, а именно – наличието на валидно сключен договор за потребителски кредит, който обвързва страните и по който е била предоставена и усвоена твърдяната парична сума – 3882,88 лв., като установи и настъпването на изискуемостта на вземанията по договора за кредит – настъпването на падежа на договора. Следва да докаже и конкретния размер на дълга, който се претендира, за главница, възнаградителна лихва и обезщетение за забава.

Сключването между страните - ищецът като кредитодател, и ответницата като кредитополучател, на процесния Договор за потребителски кредит № ****** от дата ******** г. не е спорно. Същото се установява и от представените с исковата молба писмени доказателства, а именно подписан екземпляр от договора, ведно с приложенията към него, вкл. и извлечението от счетоводните книги на банката, явяващо се документ по чл. 417 ГПК.

Представен е още и Сертификат № ****** от ********* г. за застрахователна програма „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ за кредитополучатели на потребителски кредити, предоставени от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, със застраховател „Кардиф Застраховане“, във връзка с посочените в потребителския договор застрахователни пакети по застраховки BANK Пакет 3 Кредит+Сметка и BANK Пакет 3 Сметка. Приложено е и заявление за рефинансиране на задължение, видно от което сумата от 1073,80 лв. от отпуснатия заем с процесния договор за кредит е отнесена за погасяване на задължение на М.К.Т. по Договор за потребителски кредит № **********. Не е посочено какви вземания по въпросния кредит са погасени със сумата от 1073,80 лв. – дали са само за главница или за други задължение – възнаградителна лихва, застрахователни премии, неустойки, разноски и т.н.

По делото е прието и заключение по ССчЕ, съгласно което ответницата е получила в заем сумата от 3 882,88 лв. по договора, от които 543,11 лв. са преведени на Кардиф – Животозастраховане по пакет „BANK Пакет 3 кредит + сметка“, а 238,77 лв. – на Кардиф – Общо застраховане по пакет „BANK Пакет 3 сметка“. Тази сума от общо 782,88 лв. била финансирана от кредитора и добавена към отпусната заемна сума, като се погасявала заедно с месечните вноски. Общо платеното по договора от ответницата Т. било в размер на 2130,14 лв. Остатъка от дълга към датата на подаване на заявлението – ****** г., според експертизата е в следния размер 2892,33 лв. главница, 819,46 лв. – 4 възнаградителна лихва и 1260,86 лв. – обезщетение за забава, което обаче се състои от 1071,71 лв. – остатък от договорна лихва и 187,17 лв. – законна лихва. Вещото лице е посочило, че при изчисляването на ГПР кредиторът е включил разходите за договорна лихва – 1872,07 лв., и разходите за застраховка – общо 782,88 лв., при кредит от 3882,88 лв., като изчислен при отчитането на тези параметри ГПР е в размер на 49,72 %. Изрично се сочи от вещото лице, че при независимото изчисляване на процента на разходи може да се допуснат разминавания с до няколко процента, заради различните програмни продукти за изчисляване и начина на закръгляне на процентите. В този смисъл разликата между отразения в договора ГПР - 47,90 %, и приетия от вещото лице такъв – 49,72 %, не е съществена и е в рамките на допустимите отклонения при изчисляването.