Решение № 275 от 21.02.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 275 гр. Бургас, 21.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Радостина П. Иванова

Йорданка Г. Майска при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска Въззивно гражданско дело № 20222100501822 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивната жалба на К. Н. С. С ЕГН-**********, заявена чрез пълномощника адв. Росиана Василева от БАК против Решение № 1564/19.07.2022 г. по гр.д.№ 23/2022 г. по описа на Районен съд-Бургас, в частта, с която са уважени предявените от ПИБ АД с ЕИК-831094393 искове за установяване по отношение на въззивника К. С., че последният дължи на въззиваемия следните суми: 2 500лв. главница, представляваща усвоен кредитен лимит овърдрафт, 1 421, 27 лв. възнаградителна лихва за периода от 29.07.2017 г. до 25.06.2020 г., 60 лв. - разноски за обявяване на предсрочна изискуемост, начислени на 12.06.2020 г., 13,19 лв. - законна лихва за периода от 10.07.2020г. до 28.07.2020г., 156 лв. - годишна такса за поддържане на кредитна карта за периода от 01.09.2009 г. до 14.01.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението - 29.07.2020 г., до й окончателното изплащане, дължими въз основа на сключен между страните договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № *****-*-****/10.09.2007 г., анекс към него от 06.03.2008 г., съответните общи условия на банката за издаване и ползване на револвиращи кредитни карти с чип MasterCard и Vi s a и тарифата на банкат и представляващи част от сумите по заповед № 1989/18.08.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК въз основа на документ по ч.гр.д. № 4664/2020г. по описа на районен съд –Бургас, както и при уважаване на жалбата да бъде отменено решението в частта с която на въззивника са възложени сторените от въззиваемия ищец разноски от 316,35лв., съобразно уважената част от иска.

Решението се обжалва като неправилно, тъй като тъй като съдът не се е произнесъл по всички възражения на въззивника ответник, включително и от изложените мотиви не се установява, по каква причина съдът е приел, че е изтекла 1 погасителна давност само за част от вземанията. Навежда, че липсва произнасяне по възраженията, първо че по делото не са налични първични счетоводни документи, установяващи задължението, като такива не са предоставени и на вещот лице по СИЕ и второ, че въззивникът е разполагал с пластика, чиито срок е изтекъл през м.01.2011г. и след това не е разполагал с друга карта, но банката е продължавала да начислява такси за обслужване и поддържане. Посочва, че както е установено и от СИЕ по делото банката е начислявала не посочената в договора и анекса лихва от 18%, а лихва в поголям размер от 18,64%; извършено е незаконосъобразно преоформяне на дълга чрез прибавяне на просрочената лихва към непогасената главница, което е довебо до анатоцизъм. Твърди също така, от приложените общи условия не може да бъде установено, дали и кои са били действащи към момента на сключване на договора за овърдрфт, съответно кои са били в сила при изтичане на срока му. Поради това, счита, че предвидената в чл.36.1 от ОУ клауза за автоматично удължаване на срока на договора не може да бъде приложима, още повече, че в процесния договор подобна клауза липсва. По тези причини счита, че следва да се приеме, че договора е изтекъл на датата, посочена в него, а именно 10.09.2009г.. Поддържа и възражението си за изтекла погасителна давност за всички претендирани вземания.

Моли за отмяна на решението на БРС и постановяване на решение, с което предявените искове да бъдат изцяло отхвърлени като неоснователни. Няма искания по доказателствата. Претендира разноски в двете инстанции.

Въззиваемата страна „Първа инвестиционна банка“ АД, представлявана от процесуалния си представител адв. Пламена ПетковаИванова от САК е представила в срока по чл.263 от ГПК писмен отговор на въззивната жалба, с който я оспорва като неоснователна. Твърди се, че изводите на първоинстанционния съд са правилни и обосновани, тъй като по делото е безспорно установено, че страните са сключили процесния договор, по силата на който кредиторът е предоставил заемната сума.

Непогасените задължения на въззивника са установени и чрез изслушаната СИЕ, като такса за обслужване е била насислявана за 2009г., 2010г., 2011г. и 2014г., когато въззивникът е разполагал с валидна пластика на кредитната карта. Счита, че възражението за размера на лихвата е сторено за първи път от насрещната страна едва с въззивната жалба, поради което отправя искане за допускане на СИЕ, която да изчисли размера на възнаградителната лихва и остатъчното задължение по пера съобразно посочения процент в договора. Посочва, че съдът се е произнесъл по всички възражения на страните, като допълва, че възраженията на въззивника са били бланкетни, като към същите не е била изложена ясна аргументация. Намира за неоснователно възражението за анатоцизъм, като посочва, че при договорите за овърдрафт няма изготвен погасителен план с определени анюитетни вноски, тъй като при него размерът на вноската се формира съобразно дебитното салдо към съответния момент. Илзожени са подробни аргументи в подкрепа на извода, че досежно уважената част от претендираните суми не е изтекла погасителна давност, както и че процесният договор е бил действащ до датата на обяваване на прредсрочна изискуемост на вземането. По отношение клаузата по чл.36.1 от ОУ за автоматично подновяване на договора се посочва, че декларацията в договора за кредит е достатъчна за обвързване на страната с клаузите на общите условия, като договорът е многократно подновяван, дкато през 2020г. е обявена пресрочната изискуемост на вземането.

Моли, обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Не сочи доказателства. Моли за присъждане на разноски.

За третото лице помагач на въззиваемата страна „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД не е депозирано писмено становище по въззивната жалба.

Въззивната жалба е подадена в срок, против подлежащ на обжалване 2 съдебен акт, от надлежно упълномощен представител на страна, която има правен интерес да обжалва решението. Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и 261 ГПК и е допустима, поради което следва да се разгледа по същество.

Бургаският окръжен съд като взе предвид събраните по делото доказателства, становището на страните и съобрази относимите разпоредби на закона, намира за установено от фа ктическа и правна страна следното:

Съдът е бил сезиран от въззиваемата „Първа инвестиционна банка“ АД с искане на основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 от и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да бъде прието за установено спрямо К. Н. С. съществуване вземането на банката за следните суми: 2 500 лева - главница, представляваща усвоен кредитен лимит овърдрафт по сключен между страните договор от 10.09.2007г. за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт, възнаградителна лихва по т. 7 от договора в общ размер от 13 493,25 лв. за периода от 19.07.2009 г. до 09.07.2020 г., 60 лева - разноски за обявяване на предсрочна изискуемост, начислени на 12.06.2020 г., 2 791. 21 лева - наказателна лихва за забава по т. 8 от договора за периода от 20.07.2009 г. до 12.03.2020г., за които е издадена заповед № 1989/18.08.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК въз основа на документ по ч.гр.д. № 4664/2020 г. по описа на Бургаския районен съд.

В исковата молба е посочено, че срокът на договора е бил до 10.09.2009г., но се подновявал автоматично след изтичане на срока с още една година в случай че никоя от страните писмено не поиска прекратяване на основание и при реда на общите условия на доовора, поради което се посочва, че последното автоматично подновяване на договора било до 10.09.2020г.. Така на длъжника е връчено на 17.06.2020г. уведомително писмо-покана, чрез пълнолетен член на семейството му, с която му била предоставена възможност за погасяване на дължимите суми, съгласно уговорките по договора в седемдневен срок от съобщението, но такова изпълнение не последвало.

С постъпилия в срок писмен отговор ответникът е възразил за изтекла погасителна давност на претендираните вземания, посочвайки, че изискуемостта на вземанията по процесния договор е настъпила на падежната дата след последното теглене на суми от ответника, т.е. на 05.08.2009г., като 5-годишната погасителна давност е изтекла 06.08.2014г. - преди датата на образуване на заповедното производство. Наведени са възражения за наличие на неравноправни клаузи в договора, наложени от банката посредством общи условия, на които ответникът не е имал възможност да влияе, поради което счита, че е налице значително неравновесие между правата и задълженията на страните по договора. Оспорил е като нищожни,клаузите предвиждащи в анекса към договора наказателна лихва като такава в завишени размери и претендираната възнаградителна лихва като прекомерна.

Излижено е твърдение за нередовно връчване на предизвестието за обявяване на предсрочна изискуемост на дълга, тъй като ответникът не бил търсен на настоящия си адрес, поради което счита, че не се дължат и претендираните разноски за обявяване на предсрочната изискуемост в размер на 60 лв. Оспорена е като неоснователна претенцията в частта й досежно търсената годишната такса за поддръжка на кредитната карта и размера на просрочените вноски и начислената договорна лихва.

В хода на делото е конституирано с определение № 390/19.01.2022г.

„Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД с ЕИК-200644029 в качеството на трето лице помагач на „Първа Инвестиционна Банка“ АД с ЕИК-831094393, тъй като вземането на банката е прехвърлено на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД с договор за цесия от 08.06.2021г..

В първоинстанционното производство е прието и изслушано основно и 3 допълнително заключение по назначената съдебно-икономическа експертиза, видно от които посоченият в договора кредитен лимит от 2500лв. е бил усвоен, като общият размер на извършените от ответника погасявания възлиза на 3362лв., посочени в колона 12, таблица 1, към основното заключение. Вещото лице е изчислило размерите на претендираните лихви, като е установило, че в договора е посочена възнаградителна лихва в ръзмер на 18%, докато банката реално е начислявала и претендира лихва от 18,64%. По тази причина във въззивното производство по искане на въззиваемата страна е допусната, изслушана и приета допълнителна задача към вещото лице, изготвило СИЕ за установяване размера на дължимата договорна лихва при първоначално уговорения с договора процент, съответно размера на общото задължение по пера-главница, лихви, възнаградителна и наказателна и разноски.

С обжалваното решение БРС е уважил предявената претнция както следва за сумата от 2 500 лева - главница , представляваща усвоен кредитен лимит овърдрафт, 1 421, 27 лв. - възнаградителна лихва за периода от 29.07.2017 г. до 25.06.2020 г., 60 лева - разноски за обявяване на предсрочна изискуемост, начислени на 12.06.2020 г., 13,19 лева - законна лихва за периода от 10.07.2020г. до 28.07.2020г., 156 лева годишна такса за поддържане на кредитна карта за периода от 01.09.2009 г. до 14.01.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението - 29.07.2020 г., до й окончателното изплащане.

С решението претенцията е отхвърлена досежно възнаградителна лихва над уважения размер от 1 421,27 лв. до пълния заявен размер от 13 493,25 лв. за периода от 19.07.2009 г. до 09.07.2020г., както и иска за наказателна лихва в размер на 2 791, 21 лв. за периода от20.07.2009г. до 12.03.2020 г..

В отхвърлителната част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното: