Решение № 260031 от 08.10.2021, Окръжен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260031

08. 10. 2021г. град

Перник

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият окръжен съд на 14. 09. 2021г., в публичното съдебно заседание в следния състав :

Съдия : Методи Величков

Секретар : Ива Цветкова, като разгледа докладваното от съдия

Методи Величков търговско дело № 284 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното :

Предявеният иск е с правно основание чл. 432, ал.1 вр. с чл. 409 от КЗ .

По съображения изложени в исковата молба, ищецът М.С.А. моли да бъде осъден ответникът “Дженерали застраховане” АД гр. С., да му заплати застрахователни обезщетения от настъпил застрахователен риск по застраховка гражданска отговорност - ПТП на ***г., в ***, на път *** в посока към ***, между л.а. „Форд“, модел „Фокус“ с рег. № ***, управляван от Г.И. К. и авариралият на пътното платно л.а. „Ауди“, модел „А6“, с рег. № ***, с водач М.С.А., както следва :

-сумата 100 000лв., за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и душевни страдания, ведно със законната лихва, считано от 27. 03. 2020г. – датата на произнасяне на ответника по реда на чл. 496 от КЗ, до окончателното изплащане на задължението; и

- сумата 5 805,29лв., за причинените му имуществени вреди за медицински консумативи, ведно със законната лихва, считано от 13. 02. 2020г. – датата на последното плащане, както и направените по делото разноски, в това число и юрисконсултско възнаграждение.

Адвокат Я.Д. моли да му се присъди възнаграждение за оказано безплатно процесуално представителство и правна помощ.

Ответникът оспорва иска по основание и размер. Изразява становище, че получения от ищеца ***, нямат връзка с претърпяното ПТП. Навежда доводи за съпричиняване на вредоносния резултат /макар и в минимална степен/ от страна на ищеца в резултат на обстоятелството, че не е обезопасил мястото на авариралия си автомобил със светлоотразителен триъгълник. Оспорва иска като завишен по размер. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът признава наличието на застрахователно правоотношение – наличие на застраховка гражданска отговорност на л. а. „Форд Фокус“ с ДК № ***, управляван от Г.И. К. към деня на твърдяното в исковата молба застрахователно събитие – ***г., поради което съдът с определение, постановено в з.з. на 01. 09. 2020г. е признал за безспорно това обстоятелство.

Пернишкият окръжен съд след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 и чл. 235, ал.2 от ГПК, приема за установено следното :

Съдът намира, че исковата молба е редовна. Същата е предявена от активнолегитимирана страна, имаща правен интерес. Налице са положителните процесуални предпоставки за предявяването на иска – на 05. 02. 2020г. ищецът е предявил писмена застрахователна претенция по смисъла на чл. 432, ал.1 от ТЗ вр. с чл. 380 ТЗ да му бъде изплатено обезщетение за увреждането в размер на 50 000лв. за неимуществени вреди /л.17/, а на 05. 03.

2020г. е предявил и претенция за заплащането на застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 3 715,64лв. С писмо изх. № ***г. дружеството е предложило да изплати обезщетения в размер на 18200лв. за претърпените неимуществени вреди и в размер на 1 908лв. за претърпените неимуществени вреди /л.19 от делото/. С молба вх. № от 18. 05. 2020г. по описа на дружеството, М.А. е отказал приемането на тези суми, като е изразил несъгласие с така определените размери като силно занижени /л.20/.

Следователно не са налице данни за наличие на отрицателни процесуални предпоставки, нито за липса на положителни процесуални предпоставки, водещи до погасяване правото на иск. Касае е се за спор, между процесуално правоспособни и дееспособни правни субекти, който е подведомствен на Пернишкия окръжен съд и същият се явява родово и местно компетентен да го разгледа. Следователно исковата молба е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

На ***г., в ***, лек автомобил „Ауди“, модел „А6“, с рег. № ***, управляван от М.С.А. се движел по ***, в посока към ***. Пътят бил двулентов във всяка една посока, като лентите били разделени с бяла прекъсната линия. До водача на предната дясна седалка седяла свидетелката Е.В.К.. Около 15.20ч. на километър 85 + 200м., след бензиностанция „***“, на прав участък, двигателят на автомобила изгаснал в движение, поради което водачът отбил в дясната лента и спрял близо до мантинелата. Същият включил аварийните светлини, излязъл от автомобила и вдигнал предния капак да види какъв е проблема. Свидетелката К. излязла от предната дясна врата и застанала до автомобила. В това време движещият се с около 77 – 80 км. в час, в същата посока лек автомобил „Форд“, модел „Фокус“, с рег. № ***, управляван от Г.И. К. приближавал отзад в посока към спрелия автомобил. Без никакъв спирачен път, този автомобил ударил отзад и леко в ляво спрелия автомобил „Ауди А6“. От удара лекия автомобил „Ауди А6“ изхвръчал напред и леко в дясно и се установил 10,3м. напред и плътно в дясно до мантинелата. При това рязко движение напред на лек автомобил „Ауди А6“ той блъснал странично свидетелката К. която се преметнала настрани през дясностоящата мантинела, а ищецът М.А. бил преметнат през тавана на автомобила и паднал зад него на асфалта. След удара лекия автомобил „Форд Фиеста“ продължил още 10 м и спрял под ъгъл върху бялата прекъсната линия между двете ленти. Водачът К. бил вцепенен и в неадекватно състояние и каквито и въпроси да му задавали ищецът А., свидетелите на инцидента и пристигналите полицаи, той не отговарял нищо. По – късно на ***г. починал.

Основна причина за настъпване на ПТП е липсата на реакция /непредприетото спиране/ на водача на л. а. „Форд“. Същият е нарушил разпоредбата на чл. 27 от ЗЗДвП , тъй като при наличие на препятствие на платното за движение /в случая дясната лента/ водачът на пътно превозно средство е следвало да премине от неговата лява страна, като преди това подаде ляв мигач и пропусне попътно движещите се в лявата лента попътни превозни средства /отдясно се е намирала мантинелата и от там не е можел да премине/.

Пътят на който е станало процесното ПТП не е скоростен , а е ПП. Водачът на авариралия лек автомобил „Ауди“, модел „А6“, с рег. № ***, М.С.А., който след спирането на автомобила в дясната лента до мантинелата е включил аварийните светлини /свид. К./, не е бил длъжен да обезопасява мястото на спрелия автомобил със светлоотразителен триъгълник, тъй като аварийното спиране не е станало през нощта или пък при наличие на намалена видимост, поради което не е налице някоя от тези две хипотези на чл. 59, ал.1 от ЗДвП. Свидетелят Д.Ч. в с.з. на 20. 10. 2021г. заяви, че именно липсата на поставен обезопасителен триъгълник, е била причина да отбележи в констативния протокол - “несигнализиран и необезопасен на пътното платно участник № 2“. Поради тези причини съдът не възприема довода на ответното дружество за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на М.А., дори и в минимален процент.

Горната фактическа обстановка се установява от досъдебно производство № 687/2019г. по описа на *** РУ – П., констативен протокол за ПТП с пострадали лица № ***г., изготвен от мл. автоконтрольор Д.Ч., от заключението на вещото лице инж. В. по съдебно-автотехническата експертиза, неоспорено от страните, което съдът изцяло възприема като обективно и компетентно дадено, от свидетелските показания на Е.В.К., Д.И.Ч. и Б.К.П. – всичките кореспондиращи помежду си.

Преминалият над тавана на лек автомобил „Ауди А6“ и паднал на асфалта зад него М.А., се оплаквал от силни болки в десния крак, както и от болки навсякъде по цялото тяло. Не можел да стъпва на десния крак. Същият бил откаран с линейка до Центъра за спешна медицинска помощ гр. П., където след рентгенова снимка, се установило счупване на десния глезен. Там му били дадени обезболяващи, раната била обработена и поставена гипсова имобилизация на глезена. На следващия ден ***г., ищецът постъпил в УМБАЛСАМ „П.“ с голям оток с дифузен подкожен хематом на десния глезен. Същият се получил в резултат от фрактурата, изразяваща се в счупване на фибуларния малеол и разкъсване на делтоидната връзка, намираща се на вътрешната страна на глезена и от разкъсването на тибиалния лигамент. В „Пирогов“ на ***г. било проведено оперативно лечение чрез 2 разреза; извършване на кръвна репозиция на счупването и фиксация чрез 1/3 тубуларна плака със 7 отвора и винтове; разкъсания лигамент от вътрешната страна на глезена е зашит и била поставена гипсова имобилизация. В първите 7-10 след операцията изпитвал силни болки. На ***г. А. бил изписан, с указания за да продължи профилактиката с „фраксипарин“, да носи гипсовата имобилизация за 45 дни и били определени контролни прегледи за превръзки и отстраняване на оперативните конци от раните, които той изпълнил. Можел е да ходи с патерици, без да стъпва на увредения крак. В болницата, а в последствие и в къщи е изпитвал неудобства и страдания от битово и хигиенно отношение. В болницата е бил обслужван от санитари, неговата племенница - свидетелката И.С.Г. и нейния съпруг, след това в къщи бил обслужван от Г. и нейния съпруг. След отстраняване на гипсовата имобилизация на 45-ия ден започнал провеждане на рехабилитация самостоятелно, която отначало тя била по - силно болезнена.

На ***г. /70 дни след първата операция/ постъпил отново в

УМБАЛСАМ „Пирогов“. На следващия ден ***г. му била извършена втора операция по изваждането на т. нар. супрасиндесмален винт. Изписан бил на ***г. в добро общо и локално състояние и с указания за продължи профилактиката с „фраксипарин“ за 10 дни. Постоперативно отново е търпял – по силни болки и и страдания, които с времето са намалели. Възстановителния период е продължил за около 4-5 месеца.

След втората операция А. започнал да се оплаква от болки в гърдите и в главата. Една седмица след операцията получил силно главоболие, повърнал и станал неадекватен, а на главата му се появил хематом. Постъпил в спешна помощ гр. П., където го помислили за пиян, но впоследствие установили интрацеребрален хематом, поради което спешно го откарали в болница „София Мед“. Там бил приет по спешност в клиниката по неврохирургия. Установили менингеално дразнене – изразена вратна ригидност. Тежка левостранна хемипареза. ВКФ – сопор, амнестична анфазия. От данните на КТ ангинография е налице в дясно темпоропариетално голяма интрапаренхимна хеморагична лезия. На ***г. е била проведена темпорална декомпресивна краниотомия и под оптично увеличение е евакуиран интрацеребралния кръвоизлив. Извършена е пластика на дурата с дураген. На ***г. А. е хоспитализиран повторно с същата клиника по неврохирургия по повод изтичане на ликвор от оперирания участъкпо повод вътремозъчен кръвоизлив. Проведена е евакуация на ликворна колекция, локализиран е дефект на дуралната пластика, който е зашит. След проведено антибиотично и антимикотично лечение е изписан за домашно лечение.

Горната фактическа обстановка се установява от приложените към исковата молба писмени доказателства, от заключението на комплексната съдебно – медицинската експертиза на вещите лица д-р М.М. и д-р Ж.Т., от устните обяснения на вещите лица, дадени в с.з. на 16. 02. 2021г., както и от свидетелските показания на И.С.Г., всичките кореспондиращи помежду си. Видно от устните обяснения на вещото лице д-р М., дадени в съдебно заседание „Лечението, което е било провеждано на ищеца – тромбоемболична профилактика и било задължително при неговите травми и точно от тези препарати е настъпил кръвоизлива“. Вещото лице д-р Т. пояснява устно в съдебното заседание, че „Характерът на този хематом е спонтанен, той не е травматичен. В случая има данни за спонтанен паренхимен кръвоизлив. Това означава, че кръвоносния съд се пробива и кръвта изтича в структурата на мозъка и е вид кръвонасядане на мозък и тъй като е бил голям е наложило оперативна намеса“. Пак от устните обяснения на вещото лице невролог д-р Т. се установява, че високостепенната артериалната хопертония, съчетана с напредналата възраст, е предпоставка за мозъчен кръвоизлив, но е в съчетание с друг рисков фактор.

С оглед гореизложеното съдът приема, че травмата на главата на ищеца през месец ***г., артериалната му хипертония и напредналата възраст, не са причини за появата на този мозъчен кръвоизлив, а причината за неговото проявление е тромбоемболичната профилактика. Тази тромбоемболична профилактика /приема на „фраксипарин“/, пък е задължителна при двете операции на десния глезен, който е счупен в резултат от удара на лекия автомобил „Форд Фокус“ в лекия автомобил „Ауди А6“, който е ударил тялото на А. и го е преметнал през тавана на автомобила на асфалта. Следователно доводите на ответното дружество, че не е налице причинно – следствена връзка между процесното ПТП и получения от ищеца мозъчен кръвоизлив, се явяват неоснователни.