Решение № 155 от 25.03.2025, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 155 гр. София, 25.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Лилия М. Руневска Въззивно гражданско дело № 20241800500822 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и следв. ГПК.

С решение № 52 от 15.05.2024 г. по гр. д. № 308/2023 г. по описа на РС – Е. Софийски градски съд е осъден да плати на Р. Г. Т. и Д. Г. Т. сумата от по 5000 лв. на всеки от тях, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, търпени поради нарушаване на правото им на разглеждане и решаване в разумен срок на гр. д. № №306/2009 г. по описа на СГС, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тези суми, считано от датата на подаване на исковата молба - 30.08.2023 г., до окончателно плащане, като главните искове срещу СГС са отхвърлени за разликата над сумата от по 5000 лв. на всеки от исковете до пълните им предявени размери от по 10000 лв., а главните искове срещу Софийски апелативен съд са отхвърлени изцяло. С решението са присъдени и разноски на страните с оглед изхода далото.

С определение № 124 от 03.07.2024 г. по делото, постановено по реда на чл. 248 ГПК, решението е изменено в частта за разноските, като разноските, присъдени в тежест на Софийски градски съд в полза на процесуалния представител на ищците, са намалени от размера от 1300 лв. на размера от 1100 лв., а в останалата част искането на Софийски градски съд за изменение на решението в частта за разноските чрез присъждане на допълнително /над присъденото с решението такова в размер на 50 лв./ юрисконсултско възнаграждение в размер на 220 лв. е оставено без уважение.

Решението е обжалвано от ответника в първоинстанционното 1 производство Софийски градски съд в частта, в която исковете срещу него са уважени частично, както и в частта за разноските. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго решение, с което исковете бъдат отхвърлени изцяло.

От ищците в първоинстанционното производство е постъпил отговор на въззивната жалба, в който същата е оспорена. Иска се потвърждаване на решението в обжалваната част.

Определението, постановено по реда на чл. 248 ГПК, е обжалвано от ответника в първоинстанционното производство Софийски градски съд в частта, в която е оставено без уважение искането му за изменение на решението в частта за разноските чрез присъждане на допълнително /над присъденото с решението такова в размер на 50 лв./ юрисконсултско възнаграждение в размер на 220 лв.

От ищците в първоинстанционното производство е постъпил отговор на частната жалба, в който същата е оспорена. Иска се потвърждаване на определението в обжалваната част.

Решението е непълно в частите, в които липсва произнасяне по акцесорните искове срещу СГС за обезщетение за забава по отношение на сумите, за които главните искове са отхвърлени, и по акцесорните искове срещу САС за обезщетение за забава - изцяло, а също и по искането за солидарно осъждане на двамата ответници, но доколкото искане за допълването му не е правено от страните, този порок на решението не е предмет на настоящата въззивна проверка.

Представителят на контролиращата страна СОП излага становище за неоснователност на въззивната и частната жалби на СГС.

След преценка на доказателствата по делото и доводите на страните настоящият въззивен състав намира следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество – основателна, по следните съображения:

Предявени са искове с правно основание чл. 2б и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

За да уважи исковете за размера от по 5000 лв. на главните искове, предявени от всеки от ищците, и за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тези суми, изхождайки от критериите, установени в практиката на ЕСПЧ, от принципа на справедливостта при определяне на неимуществените вреди и от установената в практика презумпция, че неразумната продължителност на производството винаги причинява неимуществени вреди, първоинстанционният съд е приел, че правото на страната да бъде разгледано и решено делото пред Софийски градски съд в разумен срок е нарушено поради забавянето на същото в периода от около две години от датата на приключване на устните състезания по делото и обявяването му за решаване /на 31.01.2020 г./ до датата на постъпване на делото във въззивната инстанция /19.02.2022 г./.

Настоящият въззивен състав не споделя изводите на първоинстанционния съд. В тази връзка въззивният съд намира за 2 основателни изложените във въззивната жалба доводи. Първоинстанционният съд не е отчел, че в периода от датата на приключване на устните състезания по делото и обявяването му за решаване до датата на постъпване на делото във въззивната инстанция са извършвани редица процесуални действия, като, от една страна, извършването им е било регулярно, а, от друга страна, тези процесуални действия са свързани и с изтичането на съответните процесуални срокове, което се отразява на продължителността на производството, поради което делото в този период не е неоснователно забавено. Тези процесуални действия са постановяване на съдебния акт, неговото съобщаване на страните, размяна на книжа във връзка с постъпила въззивна жалба, производство по чл.

248 ГПК, производство по чл. 247 ГПК, съобщаване на постановените в тези производства актове, размяна на книжа във връзка с постъпила частна жалба срещу определението по чл. 248 ГПК, изпълнение на указания, дадени от САС. Следва също да се има предвид, че този период съвпада с продължителния период на прилагане на различни по характер ограничителни мерки, наложени от пандемията COVID 19, които мерки включват и въведеното в началото на този период извънредно положение, по време на което работата на съда бе изключително затруднена и достъпът до Съдебната палата бе силно ограничен, осъществяващ се само по график, а това доведе до значително забавяне на работата на съда като цяло.

Същевременно не се установява причинна връзка между твърдените като търпени вреди и забавеното разглеждане на делото предвид резултата от същото - неблагоприятен за ищците, тъй като исковете им са отхвърлени /при това още от първоинстационния съд, чието решение е потвърдено от въззивния съд, а касационната инстанция не е допуснала до касационно обжалване въззивното решение - общоизвестен факт, установим при справка на официалния сайт на ВКС/, при което, от една страна, е изключена възможността ищците да търпят вреди, дължащи се на продължителността на производството, след като положението им е било по-благоприятно преди приключване на производството /доколкото са считали, че са носители на правото, предмет на исковете, и са имали очакване то да им бъде съдебно признато, а с приключване на производството това право им е отречено/, от друга страна, дори да са търпели вреди /примерно от продължилото твърде дълго очакване на краен резултат, бил той и неблагоприятен за тях/, то тези вреди се дължат единствено на поведението на ищците, тъй като са предявили неоснователни искове, като са ги поддържали на три съдебни инстанции.

Съобразно гореизложеното исковете са изцяло неоснователни /неоснователността на главните искове обуславя неоснователността и на акцесорните искове/.

Частната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна, по следните съображения:

Въззивният съд споделя крайния извод на първоинстанционния съд, че юрисконсултското възнаграждение за осъщественото процесуално представителство по делото на ответника СГС следва да бъде определено в минималния размер /100 лв., съответно с оглед изхода на делото е присъдено половината от него/. Това е така, тъй като делото не се отличава с фактическа 3 и/или правна сложност. Не е налице и основание за прилагането и на чл. 25, ал. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ, тъй като приложението й, от една страна, е възможност на съда, а не негово задължение, като преценката се прави във всеки конкретен случай, а, от друга страна, в настоящия случай предявените искове почиват на едни и същи факти и имат един и същи предмет на доказване, поради което защитата на ответника не е затруднена или усложнена от факта, че срещу него са предявени два активно субективно съединени главни иска, всеки от тях обективно съединен и с акцесорен иск за обезщетение за забава.

Съобразно всичко гореизложено решението следва да бъде отменено в обжалваната част, в която исковете срещу СГС са уважени частично, както и в частта за разноските, присъдени с решението в тежест на СГС, в полза на ищците и на „Адвокатско дружество Й. и Е.“, а като последица от отмяната на решението в посочената част следва да бъде отменено и определението, постановено по реда на чл. 248 ГПК, в частта относно определените в полза на адвокатското дружество разноски. В останалата част определението, постановено по реда на чл. 248 ГПК, следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото на въззивника се дължат разноски за въззивното производство, претендира се само юрисконсултско възнаграждение, съответно следва да бъде присъдено такова в размер на 100 лв. /минималният – по съображенията, изложени по-горе във връзка с частната жалба/.

На въззиваемите не се дължат разноски за въззивното производство с оглед изхода на делото.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 52 от 15.05.2024 г. по гр. д. № 308/2023 г. по описа на РС – Е. в обжалваната част, в която Софийски градски съд , представляван от председателя А.Т., със седалище: гр. София, бул. „Витоша“ № 2 – Съдебна палата, е осъден да плати на Р. Г. Т. с ЕГН ********** и Д. Г.

Т. с ЕГН **********, двамата от гр. Е., ул. „Й.Ч.“ № 8 сумата от по 5000 лв.

/пет хиляди лева/ на всеки от тях, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, търпени поради нарушаване на правото им на разглеждане и решаване в разумен срок на гр. д. № 306/2009 г. по описа на СГС, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тези суми, считано от датата на подаване на исковата молба - 30.08.2023 г., до окончателно плащане, както и в частта за присъдените в тежест на Софийски градски съд разноски, а именно разноски в размер на по 10 лв.

/десет лева/ в полза на всеки от двамата ищци Р. Г. Т. и Д. Г. Т. за държавна такса и разноски в размер на 1300 лв. /хиляда и триста лева/ в полза на „Адвокатско дружество Й. и Е.“ за адвокатско възнаграждение, както и постановеното по делото по реда на чл. 248 ГПК определение № 124 от 4

03.07.2024 г. в частта, в която решението е изменено в частта за разноските като Софийски градски съд е осъден да плати на „Адвокатско дружество Й. и Е.“ адвокатско възнаграждение в размер на 1100 лв. /хиляда и сто лева/ вместо в размер на 1300 лв. /хиляда и триста лева/ И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените от Р. Г. Т. с ЕГН ********** и Д. Г. Т. с ЕГН **********, двамата от гр. Е., ул. „Й.Ч.“ № 8 срещу Софийски градски съд, представляван от председателя А.Т., със седалище: гр. София, бул. „Витоша“ № 2 – Съдебна палата искове обезщетение за неимуществени вреди, търпени поради нарушаване на правото им на разглеждане и решаване в разумен срок на гр. д. № 306/2009 г. по описа на СГС, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба - 30.08.2023 г., до окончателно плащане за сумата от по 5000 лв. /пет хиляди лева/ по всеки от предявените от Р. Г. Т. и Д. Г. Т. срещу СГС главни искове, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тези суми, считано от датата на подаване на исковата молба - 30.08.2023 г., до окончателно плащане.

В останалата част решение № 52 от 15.05.2024 г. по гр. д. № 308/2023 г. по описа на РС – Е. е влязло в сила като необжалвано.

ПОТВЪРЖДАВА определение № 124 от 03.07.2024 г. по гр. д. № 308/2023 г. по описа на РС – Е., постановено по реда на чл. 248 ГПК, в частта, в която е оставено без уважение искането на Софийски градски съд за изменение на решението в частта за разноските чрез присъждане на допълнително /над присъденото с решението такова в размер на 50 лв./ юрисконсултско възнаграждение в размер на 220 лв.