Решение № 65 от 20.03.2024, Районен съд - Момчилград

РЕШЕНИЕ

№ 65 гр. Момчилград, 20.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Сунай Юс. Осман при участието на секретаря Анита Кр. Дочева като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Гражданско дело № 20235150100673 по описа за 2023 година

Производството е по чл.26 ал.1 от ЗЗД и по чл.55 ал.1 от ЗЗД .

Постъпила е искова молба от М. Ш. С. с ЕГН- **********, чрез адв.М. М. от АК- Пловдив против: "ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК: **********, гр. София, ж.к. Люлин 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40-46, с управител П.Б.Д., с която са предявени обективно и субективно съединени иска, а именно установителен иск по чл.26 ал.1 от ЗЗД с цена на иска 413, 16 лева, и осъдителния иск по чл.55 ал.1 от ЗЗД с цена на иска 300 лева /увеличен на 413,16 лева- на осн.чл.214 от ГПК/.

Заявява се, че ищцата е сключила Договор за паричен заем А 1 Бърз кредит № 971 798/ 07.12.2021г.- с „Аксес Файнайнс“ ООД с ЕИК- *********. Посочва се сумата, която е била получена по силата на този договор- 800 лева, а следвало да се върне сумата по кредита в размер н а 983,76 лева, при срок на кредита от съответни вноски- посочени в същият. Ищецът твърди, че във връзка с чл.3 от Договора за паричен заем е бил сключен и Договор за предоставяне на поръчителство № 971 798/ 07.12.2021г. с ответника "ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, по 1 силата на който договор е СЛЕДВАЛО ДА ЗАПЛАТИ сумата от 413, 16 лева, платими разсрочено на вноски, всяка от която в посочените размери.

Заявява се, че по сключеният договор за заем и предоставяне на поръчителство- и двата с еднакъв номер е била заплатена сумата от 300 лева. Развиват се подробни доводи, че сключения договора за предоставяне на поръчителство – посочен по-горе е бил нищожен, т.к. накърнявал добрите нрави по смисъла на чл. 26 ал. 1 от ЗЗД. Освен накърняването на добрите нрави той е бил нищожен и като противоречащ и неравноправен по смисъла на чл.19 ал.4 от ЗПК и чл.143 от ЗЗП. Бил е неравноправен и не отговарял на изискванията за добросъвестност и справедливост. Освен това е имало и нелоялни търговски практики. Ето защо счита, че с оглед нищожността на договора за предоставяне на поръчителство не е следвало да се заплаща претендираната сума за възнаграждение за поръчител, която е искова сума в размер на 300 лева, а след това не се е дължала и така посочената сума и същата е следвало да й се върне, като получена без правно основание.

Предвид на това моли съда да приеме, че Договор за предоставяне на поръчителство № 971 798/ 07.12.2021г., сключен между страните е нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД и поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл.19 ал.4 от ЗПК, както и по чл.143 ал.1 от ЗЗП, чиято невалидност да бъде прогласена.

На основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД, моли да осъди „Файненшъл България“ ЕООД, да заплати на ищеца сумата в общ размер на 300 лева, недължимо платена по недействителен Договор за предоставяне на поръчителство № 971 798/ 07.12.2021г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата. Моли съда да осъди ответната страна да заплати направените в настоящото производство разноски.

Ищцовата страна е представила доказателства, които съдът е допуснал и приел с определение, постановено по реда на чл.140 от ГПК, а именно:

Пълномощно; Договор за паричен заем А 1 Бърз кредит № 971 798/ 07.12.2021г. - с „Аксес Файнайнс“ ООД с ЕИК- ********* , и Договор за предоставяне на поръчителство № 971 798/ 07.12.2021г., сключен със ответното дружество; Погасителен план към договор за заем и 2 договора за поръчителство с посочените по-горе номер и дата, вносна бележка за внесена д.т., адв.пълномощно за предоставена безплатна правна помощ по чл.38 от ЗАдв. Направено е доказателствено искане по което съдът се е произнесъл с определението си в з.з.

Ответникът в срока по чл.131 от ГПК е представил писмен отговор, чрез ст. юрк. М.К.. Заявява се, че предявените в исковата молба искове са недопустими, поради липса на правен интерес. Освен това се счита, че исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. Развиват се подробни съображения за това, защо считат исковата молба за неоснователна и недопустима. Иска се отхвърлянето на исковата молба.Претендират се разноски. Прави се възражение за прекомерност на адв.възнаграждение на ищцовата страна.

В съдебно заседание ищцовата страна не се явява и не се представлява, като е постъпило писмено становище от адв.М.М., с което се поддържа исковата претенция, като на основание чл.214 от ГПК е направено изменение на иска по чл.55 от ЗЗД, чрез увеличаване размера на исковата претенция от 300 лева на 413,16 лева.

Ответната страна не се представлява в съдебно заседание, като е постъпила писмена молба, с която се оспорва исковата претенция, а по направеното искане по чл.214 от ГПК няма постъпило становище в определеният от съда срок.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, счита за установено следното от фактическа и правна страна:

По делото е признато за безспорно, че между М. Ш. С., и „Аксес Файнайнс“ ООД с ЕИК- ********* , е сключен Договор за паричен заем А 1 Бърз кредит № 971 798/ 07.12.2021г. Посочва се сумата, която е била получена по силата на този договор - 800 лева, а следвало да се върне сумата по кредита в размер на 983,76 лева, при срок на кредита от съответни вноски- посочени в същият. Установи се, че във връзка с чл.3 от Договора за заем- процесният, е бил сключен и Договор за предоставяне на поръчителство № 971 798/ 07.12.2021г. с ответника "ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, по силата на който договор ищцата е следвало да заплати съответената сума- ПОСОЧЕНА В чл.2 вр.чл.1 ал.2 от 3 договора, платими разсрочено на вноски, всяка от която в посочените размери- в общ размер от 413,16 лева. Съгласно чл.2.6 от договора за заем, фиксирания годишен лихвен процент по заема е в размер на 40 %, като съгласно чл.2.8. от договора, ГПР е 49,0472 %. Съгласно чл.3 от договора, заемателят се задължава в срок от ПЕТ дни, считано от датата на сключване на договора да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: физическо лице- поръчител, което да отговаря на съответните изискаванияпосочени конкретно; 2/банкова гаранция с бенефициер- заемодаеля, за сумата по чл.2, т.7 от договора, със срок на валидност 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора; 3./одобрен от заемодателя дружествопоръчител, което предоставя гаранционни сделки. Представен е погасителен план към договора за заем, към който план са инкорпорирани и вноските по договора за поръчителство.

Видно от представения Договор за предоставяне на поръчителство № 971 798/ 07.12.2021г. с ответното дружество „ "ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД , потребителят възлага, а поръчителят се задължава да сключи договор за поръчителство, по силата на който да отговоря солидарно с потребителя за задълженията му договора за заем, както и за всички последици от неизпълнението му. За поемане на посоченото задължението потребителя дължи възнаграждение на поръчителя в размер на исковата сума от 413,16 лева, платими разсрочено на вноски, всяка от която е в посочените в договора размери, дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по договора за паричен заем, сключен с " „Аксес Файнайнс“ ООД с ЕИК- *********- чл.2 ал.1. от Договора.

Ответното дружество е представило и справка за извършени плащания по процесния договор за поръчителство.

Съдът е сезиран с искове с правно основание чл.26 ал.1 предл.3 от ЗЗД и чл.55 от ЗЗД. Съгласно разпределената доказателствена тежест, в тежест на ищеца е да установи наведените твърдения относно наличие на нищожност, поради накърняване на добрите нрави и поради противоречие с разпоредбите на ЗПК на Договор за предоставяне на поръчителство № 971 798/ 07.12.2021г., респективно на клаузите съдържащи се в чл.2 и чл.3 от договора за паричен заем, както и наличие на предпоставките за прогласяване 4 на нищожността на Договор за предоставяне на поръчителство- цитиран погоре.

Следва да се отбележи, че страните не оспорват сключването на процесните договори. Не се оспорва и обстоятелството, че във връзка с договора за заем на същата дата под същия номер е сключен договор за предоставяне на поръчителство с ответника „Файненшъл България“ ЕООД, с посочените по-горе условия. Представен е общ погасителен план, в който са посочени размерите на вноските по договора за заем и по договора за предоставяне на поръчителство, които имат едни и същи дати на изискуемост.

Съобразно това съдът, при обсъждането на искането за прогласяване нищожността на договора за поръчителство следва да обсъди и въпросите, свързани с действителността на договора за заем: в тази насока следва да се посочи, че съгласно чл.22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10 ал.1, чл.11 ал.1 т.7- 12 и 20 и ал.2 и чл.12 ал.1 т.7- 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Предвид уговореното възнаграждение за поръчителство, се констатира, че не е спазено изискването на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК. Цитираната разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В контекста на дадената дефиниция в чл.19 ал.1 от ЗПК, годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство е установено за услуга в полза на заемодателя, която е задължително условие за отпускането на заема. Съгласно чл.19 ал.1 от ЗПК всички лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора, следва да се включат в ГПР.

В договора за заем изрично е предвидено задължение за предоставяне на обезпечение, като една от предвидените възможности е с избрано от ЗАЕМОДАТЕЛЯ дружество- поръчител. Ищецът се е възползвал от тази алтернативна възможност и е сключил договор за предоставяне на поръчителство с ответника- «ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ» ЕООД.

Договорите /за заем и поръчителство/ са сключени чрез едно и също лице- за двете дружества, на една и съща дата, заведени са под един номер, 5 предоставен е един погасителен план и е уговорено плащане само в полза на дружеството- заемодател . Освен това ЗАЕМОДАТЕЛЯТ и поръчителят- „Файненшъл България“ ЕООД имат качеството на свързани лица, и това обстоятелство не се оспорва от ответното дружество. При тези данни, заемодателят е бил наясно с избора на ищеца за предоставяне на обезпечение още към момента на сключването на договора за заем.

Тъй като се касае до възнаграждение за услуга в полза на заемодателя и поставена като изискване за предоставянето на заема- чл.4, това допълнително плащане се отнася до разходи, които следва да бъдат включени в ГПР, при което неговият размер би надхвърлил законовото ограничение, предвид посочения в договора процент, размерът на възнаграждението и срока на заема. Ето защо уговореният в договора за заем годишен процент на разходите- посочен по-горе, не отговаря на действителния такъв. Посочването в договора на по-нисък от действителния ГПР, представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл.68 «г» ал.4 от ЗЗП във вр. с чл.68 «д» ал.1 от ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл.19 ал.4 от ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. В този смисъл са - Решение № 260123 от 25.09.2020г. на ОС - Пловдив по в.гр.д. № 1214/2020г.; Решение № 682 от 7.07.2020г. на ОС- Пловдив по в.гр.д. № 880/2020г.; Решение № 1375 от 22.11.2019г. на ОС- Пловдив по в. гр. д. № 1983/2019г.; Решение № 220 от 18.02.2020г. на ОС- Пловдив по в.гр.д. № 2957/2019г.; Решение № 1411 от 29.11.2019г. на ОС- Пловдив по в.гр.д. № 1207/2019г.; Решение № 1510 от 13.12.2019г. на ОС- Пловдив по в. гр. д. № 2373/2019г. и Решение № 33 от 8.01.2020г. на ОС- Пловдив по в.гр.д. № 2344/2019г.