Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт № 218 от 09.11.2026, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
273/2026
Подписан
09.11.2026

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 218 гр. Варна, 09.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Георги Йовчев

Членове:Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Дарина Б. Баева като разгледа докладваното от Георги Йовчев Въззивно търговско дело № 20263001000273 по описа за 2026 година

Производството е с правно основание чл.632, ал.2 от ТЗ вр. чл.613а от ТЗ, образувано по жалба на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ, със седалище гр.София срещу определение №58/13.05.2026 г. постановено по т.д. №14/2025 г. по описа на Шуменския окръжен съд, имащо характер на решение по чл.632, ал.2 от ТЗ, с което съдът е отхвърлил молбата на НАП – София за възобновяване производство по несъстоятелност на „ЕИД 4“ ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК *********, със седалище гр.Шумен, по т.д. 14/2025 г. на ШОС.

След като с определение №341/19.06.2026 година, производството по делото е било върнато на ШОС, констатираните нередовности по приложението на чл.613а, ал.1 ТЗ са отстранени. Поради изложеното настоящият състав намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, отправена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при правен интерес от обжалването.

Във въззивната жалба се поддържат основания за незаконосъобразност на обжалваното решение. Основното възражение на страната е свързано с това, че молбата за възобновяване е подадена в предвидените срокове по чл.632, ал.2 ТЗ, процесуално допустима е и следва да бъде разгледана по същество. Излага твърдения, че на 05.05.2026 година (в рамките на срока), посредством пощенска пратка с баркод: PS1000PSM40PE, е изпратена процесната молба, поради което счита, че нормата на чл. 62, ал .2 ГПК следва да намери приложение. В подкрепа на тази своя теза прилага към жалбата и системен касов бон от 05.05.2026 година, издаден от „Български пощи“ ЕАД – лицензиран пощенски оператор, посредством който е изпратена пратката. Наред с това твърди, че не му е посочена и съответната банкова сметка, по която да внесе сумата за разноски. По изложените съображения иска отмяна на обжалваното решение.

След като съдът по несъстоятелността е изпълнил задължението си по чл.613, ал. 1 изр. 3 ТЗ, не са подавани писмени отговори по постъпилата въззивна 1 жалба.

Съдът като прецени доказателствата по делото, приема за установено следното:

С решение №13/02.05.2025 г., състав на ОС – Шумен е обявил неплатежоспособността на „ЕИД 4“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.Шумен, с начална дата на неплатежоспособността 01.01.2024 г. и открил производство по несъстоятелност на длъжника. Със същото решение длъжникът е обявен в несъстоятелност, постановено е прекратяване на дейността му, наложена е обща възбрана и запор върху имуществото и производството по несъстоятелност е било спряно, на осн. чл.632, ал.5 вр. ал.1 от ТЗ.

От представените както в производството по несъстоятелност, така и във въззивното производство писмени доказателства се установява, че в срока по чл.632, ал.2 от ТЗ, жалбоподателят е сезирал съда с искане за възобновяване на производството, като е изразил готовност за внасяне на разноски, но е поискал да му бъде посочена банкова сметка, по която да преведе сумата.

С обжалвания съдебен акт, съдът по несъстоятелността е отхвърлил искането за възобновяване, като е приел, че молбата за възобновяване, не е подадена в срока по чл.632, ал.2 от ТЗ.

Съобразявайки наведените в жалбата оплаквания, с оглед правомощията си като въззивна инстанция и тези визирани в чл.621а, ал.1, т.2 от ТЗ, съдът с определение от 13.08.2026 г. е дал възможност на въззивника, в срок до съдебно заседание, да представи доказателства за внасяне на посочената от съда по несъстоятелността в определение от 10.04.2025 г. сума в размер на 7500 евро, по специалната сметка на „ЕИД 4“ ЕООД (в несъстоятелност), открита от синдика за целите на производството по несъстоятелност.

Препис от определението е бил връчен на жалбоподателя чрез ССЕВ на 13.08.2026 г., като в указания срок, не са представени доказателства за внасяне на сумата от 7500 евро.

Доколкото до приключване на устните състезания по делото, молителят не е удостоверил, че е налице достатъчно имущество, което да бъде осребрено по реда на чл.639б, ал.4 от ТЗ и не е депозирал необходимата сума за предплащане на разноски, определена по реда на чл.629б от ТЗ, съдът намира, че не са налице предпоставките на чл.632, ал.2 от ТЗ за възобновяване на производството по несъстоятелност.

При съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния в обжалваното решение, последното макар и с различни мотиви следва да бъде потвърдено.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №58/13.05.2026 г. постановено по т.д. №14/2025 г. по описа на Шуменския окръжен съд, имащо характер на решение по чл.632, ал.2 от ТЗ, с което съдът е отхвърлил молбата на НАП – София за възобновяване производство по несъстоятелност на „ЕИД 4“ ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК *********, със седалище гр.Шумен, по т.д. 14/2025 г. на ШОС.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му.

2

Председател: _______________________

Членове:

1._______________________

2._______________________

3