Решение № 85 от 13.04.2023, Районен съд - Карнобат

РЕШЕНИЕ

№ 85 гр. Карнобат, 13.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, I СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Татяна Ст. Станчева И. при участието на секретаря Веска Р. Христова като разгледа докладваното от Татяна Ст. Станчева И. Гражданско дело № 20222130100679 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по исковата молба на „Банка ДСК" АД, вписано в Търговския регистър към Агенция по вписванията с ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Оборище", ул. „Московска" № 19, представлявано от изпълнителните директори: Д.Д.М. и Б.Ф.С., с пълномощник - главен юрисконсулт С. И. Д.. С исковата молба е предявен установителен иск с правно основание по чл.422 във вр. 415 от ГПК, за признаване за установено, че В. С. С., ЕГН: **********, с адрес: с. Е., общ. Карнобат, обл. Бургас дължи на ищеца следните суми: 2 263,57 лв. главница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 25.06.2021г. до окончателното изплащане на вземането;

430,70 лв. - договорна лихва за периода от 07.08.2019 г. до 10.12.2020г.;

118,64 лв. - обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава) за периода от 07.08.2019г. до 10.12.2020г.; 114,53 лв. - обезщетение за забава за периода от 11.12.2020г. до 24.06.2021г., които суми са дължими по договор за кредит за текущо потребление, сключен на 09.12.2020г., между ищеца БДСК, като кредитор, и ответника В. С. С., като кридополучател.

Твърди се от ищеца"Банка ДСК" АД, че на 09.12.2020г. между него, като кредитор, и В. С. С., ЕГН: **********, като кредитополучател, е сключен Договор за кредит за текущо потребление, по силата на който банката е предоставила на ответника кредит в размер на 10 000 лева /десет хиляди/, със срок за погасяване 120 месеца, с падежна дата на месечните вноски седмо число на месеца. Съгласно договора за кредит, кредитополучателят се задължил да заплати лихва, която към момента на сключване на договора била 14,95 % годишно или 0,04 % на ден.

Кредитополучателят приел и подписал. Като неразделна част от Договора за 1 кредит, ответникът –кредитополучател приел и подписал Общи условия за предоставяне на кредити за текущо потребление/чл.14 от договора за кредит/.

Кредитът следвало да бъде погасен от ответника на 09.12.2020г. Ответникът не изпълнил задълженията си по договора и считано от 10.12.2020г. неплатената част от кредита станала изискуема. На 25.06.2021 г. кредиторът „Банка ДСК" АД подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК. По заявлението било образувано ч. гр. дело № 766/2021г. по описа на PC – Карнобат и банката се снабдила със заповед за незабавно изпълнение на парично задължение № 219/29.06.2021г. и Изпълнителен лист № 115 от 29.06.2021г. срещу кредитополучателя В. С. С. с ЕГН **********. Въз основа на заповедта и изпълнителния лист Банката образувала срещу кредитополучателя изпълнително производство – изп.дело № 705/2021г. по описа на ЧСИ Ивелина Божилова, с peг. № 800 на КЧСИ, с район на действие ОС – Бургас. Поканата за доброволно изпълнение била връчена на длъжника В. С. по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което заповедният съд спрял изпълнителното производство и указал на заявителя да предяви иск за установяване дължимостта на вземането си по издадената заповед за незабавно изпълнение.

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК, адв. М. Б. – назначена за особен представител на ответника, оспорва претенциите по основание и размер, тъй като начинът, по който се претендирали сумите като главници и лихви бил неясен. Твърди, че е налице нарушение на чл.76, ал.1 от ЗЗД и сумите внесени от ответника са били отнасяни от банката за намаляване размера на главното и акцесорното вземане в погрешни съотношения, преимуществено и само за погасяване на лихвите. Сочи, че по делото не са представени доказателства какви суми е погасявал ответника по договора, от кой момент е преустановил плащанията по договора. Не било доказано точно какви суми по основание, размер и по какъв начин са погасявани. В отговора се посочва, че клаузите на Общите условия за сключване на съответния вид кредитен договор са били предварително и едностранно формулирани от кредитора и не били индивидуално уговорени. Наведени са твърдения за наличието на неравноправни клаузи на договора, тъй като за търговеца е предвидена възможност да променя едностранно условията по Договора въз основа на непредвидено в него основание. По силата на чл.146, ал.1 от 33П, неравноправните клаузи в договорите с потребител са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. С отговора на исковата молба се твърди нищожност на разпоредбите на т.7.2 и т.7.8 от Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление на банката и в тази връзка се иска обезсилване на Заповед за незабавно изпълнение № 219/29.06.2021г. и Изпълнителен лист № 115/29.06.2021 г. по ч.гр.д.№ 766/2021 г. по описа на PC - Карнобат, на основание чл.411, ал.2, т.3 от ГПК и отхвърляне на предявените искове.

В съдебно заседание ищецът редовно призован се представлява от юрисконсулт С. Д., който поддържа исковата молба и моли за уважаване на 2 претенциите.

Ответникът, представляван от назначения особен представител–адв.Б., поддържа отговора на исковата молба.

Представени и приети като доказателства са договор за кредит за текущо потребление, общите условия на договора, извлечение от счетоводните книги на Банката.

По делото съдът допусна ССчЕ.

Карнобатският районен съд, като взе предвид исковите претенции, събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:

С договор за потребителски кредит, сключен на 09.12.2010г. между Банка ДСК" ЕАД и В. С. С., Банката е предоставила на ответника, кредит за текущо потребление в размер на 10 000 (десет хиляди) лева. Съгласно договора срокът за погасяване на кредита е 120 (сто и двадесет) месеца, считано от датата на неговото усвояване. Кредитът е усвоен чрез разплащателната сметка на ответника IBAN № *** и е погасяван чрез същата разплащателна сметка с месечни вноски (главница и лихва), съгласно погасителен план, подписан от страните. Падежната дата за издължаване на месечните вноски била 7 -мо число на месеца – чл.7 от договора. Съгласно чл.

8 от договора кредитът се олихвявал с лихвен процент, който към датата на сключване на договора за кредит е 14,95 % годишно или 0,04 % на ден.

Годишният процент на разходите по кредита е 16,85, който може да бъде променян при предпоставките предвидени в Общите уславия. Кредитът е бил обезпечен с поръчителството В.С.К. ЕГН **********.

Кредитополучателят приел и подписал общите условия на банката за предоставяне на кредити за текущо потребление, в които са посочени начинът и срокът за усвояване на кредита, олихвяването и разходите по кредита, погасяването на кредита и задълженията на страните.

В приложения погасителен план, подписан от страните, е посочен размерът на отпуснатия кредит, посочена е дължимата лихва, крайният срок на издължаване на общата сума –сбор от главница и договорна лихва, както и месечните вноски дължими от ответника, във всяка от които е посочен общият размер на месечната вноска, включваща размера на главницата и лихвата.

Установява се от извлечението от счетоводните книги на банката, че кредитът е разрешен на 09.12. до на крайния падеж 09.12.2020г. Непогасени са 16 вноски по кредита, включващи частично непогасени месечни вноски по лихва и/или главница. Общият размер на просрочената сума съгласно извлечението от счетоводните книги на банката е 2693,57 лева, като ответникът е в забава за перод от време 656 дни, поради което Банката се снабдила със заповед за незабавно изпълнение на парично задължение № 219/29.06.2021 г. по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист № 115/29.06.2021г. срещу В. С. за сумите: 2263,57 лв., дължима главница, ведно със законна 3 лихва върху нея, считано от 25.06.2021 г. до окончателното изплащане; договорна лихва – 430,70 лева, за периода 07.08.2019 г. – 10.12.2020 г.; лихва за забава – 118,64, за периода 07.08.2019 г.- 10.12.2020 г.; 114,53 лева – обезщетение за забава след настъпване на изискуемост на задължението на крайния падеж 11.12.2020г. до входиране на заявлението в съда -24.06.2021г.

От заключението на допуснатата основна и допълнителна ССчЕ, която съдът кредитира като компетентна и обективна, се установява на 9.12.2010г.

Банката е превела по разплащателната сметка на ответника В. С. сумата от 10000лева, съгласно сключения между страните договор за текущо потребление. На същия ден са събрани административни такси и такса проучване от 270,00лева, посочени в погасителния план. На 10.12.2010г. В. С. е изтеглил в брой сумата от 9900 лева. Последната направена от ответника погасителна вноска е от 18.11.2019г., която е в размер на 196,00 лева и с нея е погасена главница -165,24 лева и лихва 30,76 лева. С тази вноска е погасена изцяло главницата по вноска 104 дължима на 07.08.2019г., частично главница по вноска 105 дължима на 07.09.2019г. и изцяло дължимата лихва по вноска 105. Останала е непогасена главница в размер на 2263,57 лева и договорна лихва в размер на 201,99 лева. В с.з вещото лице посочи, че от 07.09.2019 г. първото просрочие, когато е била частично погасена главницата до падежната дата 09.12.2020 г. банката е начислявала дължимата договорна лихва върху непогасената главница. Съдът приема, че по този начин не е бил спазен погасителния план, който е с анюитетни вноски и във вноските за погасяване на кредита, главницата следва да се увеличава, а договорната лихва да намалява. Начислявайки ежемесено лихва от 14,95 % върху непогасения размер на главницата Банката претендира договорна лихва в размер от 430,70 лева, а не съгласно договора и погасителния план - 201,99 лева. Съгласно заключението на в.л. санкционната лихва е в размер на 120,84 лева за времето от 07.09.2019г. до 09.12.2020г., към която следва да се прибави сумата от 2,96 лева – неплатена санкционна лихва, начислена за закъснение на погасителните вноски преди 07.09.2019г., при което общият размер на санкционната лихва е в размер на 123,80 лева. Дължимата лихва върху непогасеният размер на главница от 2263,57 лева за времето от падежа 10.12.2020г. до 24.06.2021г. е в размер на 123,86 лева.

При така направените от експертизата изчисления ответникът дължи сумите от 2263,57 лева – главница, 201,99 лева – договорна лихва, 123,80 лева-лихва за забава /санкционна лихва/ и 123,86 лева - обезщетение за забава след крайния падеж за погасяване на задължението до входиране на заявлението по чл.417 от ГПК в съда.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Правното основание на предявените искове е по чл.422 във вр. чл.430 от ТЗ във вр. чл. 79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД

С договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на 4 заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока, като същият заплаща лихва по кредита, уговорена с банката. От представените доказателства се установява, че между страните е сключен валиден договор за потребителски кредит, по силата на който ищецът „Банка ДСК“ АД е предоставил на ответника кредит за текущо потребление в размер на 10000 лева. Не се спори от страните, че кредитът е усвоен. Не се представиха доказателства след издаването на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист да са извършвани погашения по кредита.

В настоящото производство съдът следи служебно за валидността на сключения между страните договор, включително относно уговорените клаузи за лихвен процент и ГПР.

В чл. 143 ЗЗП е дадена дефиниция на неравноправна клауза и неизчерпателно са изброени хипотезите, при които една клауза в договор следва да се счита за такава. Според посочената разпоредба неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Граматичното и логическо тълкуване на нормата изисква да се приеме, че при всеки един от случаите, изброени в точки от 1 до 19, са налице предпоставките за определяне на клаузата като неравноправна или законът презумира, че във всеки един от изброените случаи клаузата е във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между задълженията на страните в потребителския договор. Преди да се обсъждат предпоставките по чл.143 ЗЗП, обаче, следва да бъде извършена преценка за това дали клаузите не са индивидуално уговорени, тъй като съгласно чл.146, ал.1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, от което следва изводът, че индивидуално уговорените клаузи не са нищожни, дори и да са неравноправни. В ал. 2 е дадена дефиниция на индивидуално уговорени клаузи чрез метода на изключването, според която не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия. Според чл. 143, т. 3, т. 9, т.