Решение № 1830 от 25.04.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1830 гр. Пловдив, 25.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мария М. Дългичева при участието на секретаря Малина Н. Петрова като разгледа докладваното от Мария М. Дългичева Гражданско дело № 20225330102313 по описа за 2022 година

С исковата молба ищецът И. Г. К. е предявил против „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД обективно съединени осъдителен искове, с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 386 КЗ за заплащане на сумата от 3 853, 18 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, вследствие на настъпило застрахователно събитие по договор за застраховка „Каско +”, обективиран в комбинирана застрахователна полица № ********., както и за заплащане на сумата от 925, 83 лв., представляваща лихва за забава, дължима от датата на писмения отказ на застрахователя – **** г. до датата на подаване на исковата молба, ведно със законна мораторна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – ***** г., до окончателното изплащане на задължението.

Ищецът твърди, че на ***** г., между **** и ****** ч., при преминаване на прохода „****“, на около ** км. след Г. в посока гр. П., управлявайки л.а. марка „Тойота“, модел „Ленд Крузер“ с рег. № **** с около 40 км/час е навлязъл в остър десен завой, при което автомобилът е поднесъл и се е ударил от лявата страна на мантинелата. При удара били причинени множество вреди на автомобила, което възпрепятствало движението му и ищецът позвънил на представител на ответника, при когото бил застрахован автомобила му, за да го уведоми за злополуката. Застрахователят изпратил пътна помощ, която откарала автомобила до гр. П. На следващия ден, ****** г., в ответното дружество била образувана щета № *******, били извършени огледи и съответно описи по констатираните щети по автомобила. На ***** г. ответникът изпратил на ищеца писмен отказ да изплати претендираното застрахователно обезщетение, с мотивите, че ищецът не е уведомил застрахователя за настъпилото събитие. Ищецът твърди, че общата стойност на подменените авточасти възлиза на 2 941, 68 лв. Твърди се, че разходите за ремонтни дейности по демонтиране, настройване, измерване, боядисване и др. възлизали на 911, 50 лв. Така общият размер на средствата, вложени за пълното възстановяване на автомобила, възлизал на 3 853, 18 лв. Ответникът не е изплатил дължимото застрахователно обезщетение до момента, поради което се моли за уважаване на предявените искове.

1

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД е депозирал отговор на исковата молба, в който излага подробни съображения за нейната неоснователност. Ответникът счита, че правилно е отказал изплащане на претендираното застрахователно обезщетение, като счита, че липсвало застрахователно събитие, тъй като след извършената проверка и съпоставяне на твърдения от ищеца механизъм на събитието и увредените детайли се установило пълно несъответствие, като вредите не били резултат от твърдяното събитие. Пред застрахователя ищецът не бил доказал нито мястото на събитието, нито начина на сблъсъка, откъдето следвало, че вредите било възможно да са причинени и от друго събитие. Оспорва механизма на събитието, както и причинно-следствената връзка между него и причинените вреди. Счита, че е направен опит застрахователя да бъде въведен в заблуждение относно обстоятелствата, касаещи застрахователното събитие, при което на основание пункт 9.1.9 от раздел девети „Общи изключения“ от Общите условия му било отказано изплащане на обезщетение. Плащане му било отказано и на основание пункт 9.3.1 от Общите условия, тъй като ищецът е заявил неверни и заблуждаващи обстоятелства относно механизма на събитието. Сочи също, че доколкото увреденото МПС не е било в състояние да се придвижва на собствен ход, ищецът е следвало да уведоми контролните органи, за да се състави протокол за ПТП. Неизпълнявайки това свое задължение ищецът бил възпрепятствал възможността да се установят действително осъществилите се обстоятелства, респ. настъпилите вреди. Счита, че основателно е отказано изплащане на обезщетение и на основание пункт 10.8 от раздел десети „Задължения на застрахования“.

Прави възражение за съпричиняване, като твърди ищецът да е проявил груба небрежност, навлизайки в остър завой с несъобразена скорост. Възразява за стойността на авточастите и труда, като твърди, че значително надхвърлят пазарните цени за автосервизни услуги. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 386 КЗ и обективно съединен с него осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД.

Възникването на спорното материално право за ангажиране имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1. накърняване на имуществено право, което е застраховано при застрахователя, т. е. настъпване на покрито застрахователно събитие (риск); 2. съществуване на действително застрахователно правоотношение към момента на увреждането между пострадалия и ответника, възникнало от договор за имуществено застраховане на увредената вещ.

С Определение от ***** г. като безспорно е о бявено, че между страните е възникнало застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско+“, сключена със застрахователна полица № ******** г. с период на покритие 15.12.2018 г. до 14.12.2019 г. за лек автомобил марка „Тойота“, модел „Ленд Крузер“ с рег. № ******.

Спорни по делото са обстоятелствата, касаещи е механизма на ПТП- то, причинноследствена връзка между механизма и вредите, стойността, размера и вида на вредите и налице ли е съпричиняване от страна на ищеца за настъпването им.

Факта на настъпване на процесното ПТП, както и мястото на настъпването му се установяват по безспорен начин от една страна от събраните по делото писмени доказателства, а именно: писмо от сдружение „Съюз на българските автомобилисти“ /л.**/, транспортен лист /л.** – гръб/, писмо на ОД на МВР – Г. /л.***/. От съвкупния им анализ може да се направи извод, че на ***** г., около *** ч., в прохода „****“, на *** км. преди Г. ищецът е катастрофирал с управлявания от него лек автомобил марка „Тойота“, модел „Ленд Крузер“ с рег. № ******. Установява се още, че след процесното ПТП ищецът е подал сигнал както до Национален телефон 112, така и до ответното застрахователно дружество, при което, в изпълнение на застрахователния договор, му била изпратена пътна помощ и чрез подизпълнител на СБА – „*****“ ЕООД автомобилът бил транспортиран до сервиз в 2 гр. П. Така приетата обстановка се установява и от показанията на св. В. И. /л.**-**/ служител на „*****“ ЕООД, който превозил процесния автомобил до гр. П.

Твърденият механизмът на ПТП се установява от приетата по делото автотехническа експертиза. Вещото лице посочва, че материалните щети по автомобила са настъпили при навлизане на автомобила в десен завой, загуба на контрол над управлението, напускане вляво платното за движение, вследствие на което е настъпил удар в лявата страна на автомобила в предпазната мантинела. Вещото лице още сочи, че между така установения механизъм и увредените авточасти на автомобила има причинна връзка.

С оглед изложеното съдът приема, че по делото се установи настъпване на застрахователно събитие, което е покрит риск по процесната застраховка, както и че в резултат на настъпване на такова събитие за ищеца са възникнали вреди.

По аргумент от чл. 386, ал. 2 КЗ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. При застрахователно събитие - покрит риск по договора за имуществено застраховане, дължимото обезщетение следва да бъде изчислявано по пазарната стойност на ремонта, включващ материали и труд, за отстраняване на претърпяната вреда към момента на настъпване на застрахователното събитие. Реалната обезвреда предполага вещта да бъде приведена в състоянието, в което се е намирала към настъпването на застрахователното събитие.

В САТЕ вещото лице дава заключение , че стойността на средствата нужни за отстраняване на причинените щети /части, труд, материали и др./ от процесното ПТП са в общ размер на 4 604, 14 лева с ДДС, като подробно е обоснована по какъв начин е достигнал до този размер.

Ищецът е претендирал по-малка сума от застрахователя, а именно 3 853, 18 лева, обективирана в калкулация от автомобилния сервиз /л.** и **/ и заплатена от ищеца.

По отношение на възраженията на ответника, касаещи липсата на съставен протокол за ПТП и съпричиняване от страна на водача, съдът намира следното:

Ответникът се позовава на клауза от ОУ към застрахователния договор, съгласно която не се изплаща застрахователното обезщетение, ако няма протокол за ПТП или двустранен констативен протокол. В разпоредбата на чл. 125 ЗДвП са посочени случаите, в които се изисква задължително посещение на мястото на произшествието от органите на МВР, като процесният случай действително попада в една от посочените в тази разпоредба хипотези. В императивната разпоредба на чл. 408 КЗ обаче са посочени лимитивно случаите, в които застрахователят може да откаже заплащане на застрахователно обезщетение, като в контекста на предвидената в договора разпоредба от ОУ, такъв отказ или ограничение може да има само при неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие – чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ.

В случая обстоятелството, че ищецът не е представил протокол за ПТП не стои в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, поради което дори и да има договорно ограничение в горния смисъл, то противоречи на императивната разпоредба на чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ и не поражда действие за страните, като ответникът няма право да отказва на това основание изплащане на застрахователно обезщетение.

Не се установи и съпричиняване от страна на ищеца за настъпване на вредоносния резултат. При отговора на последния му поставен въпрос вещото лице по САТЕ е посочило, че условие за ненастъпване на ПТП-то е било водачът на автомобила да съобрази скоростта с конкретната пътно-климатична обстановка. Отговорът на този въпрос е доразвит подробно от вещото лице по време на изслушването му в о.с.з. от ****** г. /л.*** и ***/, като 3 изключително обосновано е обяснено, че под пътно-климатична обстановка следва да се разбира състоянието на самия път, за който имало данни, че е усойно място. В общи линии вещото лице посочва, че несъобразяването с характеристиките на пътя е обективно положение, като посочва, че не се отнася до виновно поведение на водача. От друга страна сочи, че няма данни на процесното място да е имало ограничение на скоростта, както и че водачът се е движил с малко над 40 км/час. В тази връзка релевантни са и фактите, които св.

И. изнася пред съда, касателно участъка, на който се е реализирало ПТП-то и въобще трасето по целия проход „****“. Свидетелят изтъква, че от северната страна на прохода /по посока слизане към гр. Г./ се наблюдава коварна шарена сянка, излъскан асфалт, като покрай дърветата е мокро и произшествия с този механизъм ставали непрекъснато, подчертавайки, че това се случва на всички завои. От така установените факти не би могъл да се направи извод за проявена небрежност от страна на водача, още повече груба такава, която да е довела до настъпване на застрахователното събитие, респ. до отпадане отговорността на застрахователя.

С оглед всичко изложено съдът приема, че исковата претенция е доказана по основания и размер и следва да се присъди изцяло. Доколкото ответникът не е изпълнил задължението си за главница, то същият дължи и претендираното обезщетение за забава.