Решение № 1334 от 20.12.2023, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 1334 гр. Перник, 20.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Д.М.М. при участието на секретаря И.К.И. като разгледа докладваното от Д.М.М. Гражданско дело № 20231720102866 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 415 от ГПК.

Образувано е по искова молба на „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК:

113012360, подадена чрез процесуалния му представител – юрк. А.С., срещу К. А. С. ЕГН ********** гр.****** ул. *** бл.* * ап.** с Абонатен №********** за установяване, че дължи сумата 656.47 лв. за доставена но незаплатена топлоенергия на жилище нах. се гр.Перник, посочения адм.адрес –от която: сумата 544.30лв.главница за периода 01.11.2021 -30.04.2022 изтекла лихва 112.17 лв. за периода 09.01.2021 -22.02.2023г. законната лихва върху главницата от датата на заявлението 20.03.2023 г. по чгд № 1276 /2023 г. ПРС до окончателното изплащане на вземането С исковата молба са представени документи с искане за приемане като доказателства по делото.

Направено е доказателствено искане по чл. 190 ГПК, както и за прилагане на заповедното дело.

Не се сочат и не се представят доказателства относно начина на формиране на претендираната цена за доставена топлинна енергия, респ. за компонентите включени в нея, за периода и за имота, за който е начислена.

Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е депозирал писмен отговор- чрез назначения му ОСОБЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ адв.Н.Б. ПАК – оспорва изцяло по основание и размер

В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно 1 облигационно отношение, възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение на които ответникът не е изразил несъгласие. Уточнява се, че в тази връзка не е необходимо сключването на индивидуален договор с потребителя. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия, се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване. Посочва се, че въпреки това ответникът не е изпълнил задължението си за заплащане на дължимите суми. С тези аргументи се иска уважаване на исковите претенции.

С исковата молба са представени: копие от извлечение от сметка и копие от вестник „Съперник” от 2008 г. с публикувани общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди.

В хода на производството по делото са представени и приети: копие от документ за собственост- ДОговор за покупко-продажба от 1991г. по реда на НДИ – видно от който ответникът е собственик заедно със съпругата си / в режим СИО бездялова съсобственост /

Декларация по чл.14 ЗМДТ видно от която –двамата са декларирали собствеността в режим СИО

Удостоверение че двамата са в граждански брак сключен в гр.Брезник В срока по чл. 131 от ГПК от страна на ОСОБЕНИЯ ПРЕДСТАВИТЕЛ ответника адв.Н.Б. ПАК е депозиран писмен отговор, в който исковете се оспорват като като неоснователни. По размера на сумите не се спори.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за вземания, които са предмет на настоящото производство.

В тази връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед № 731/ 22.03.2023 г. по ч.гр.д. № 1276/2023 г. по описа на РС Перник.

Постъпило е възражение по чл.414 ГПК в срока, което е наложило воденето на настоящия установителен иск от ищцовата страна.

По делото е представено извлечение от в-к. „Съперник“ от 29.04.2008 г. от което е видно, че общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г. на „Топлофикация Перник“ ЕАД са публикувани в един местен ежедневник.

Страните не спорят, а и от представено по делото копие от ДОговор по реда на НДИ от 1991г. / посочен по-горе/ се установява, че имота е придобит от ответника и съпругата му чрез покупка

Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Исковете са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от 2

ЗЗД вр. с чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл.

415 от ГПК – за установяване вземането на ищеца към ответника за доставена топлинна енергия, за посочения по-горе имот, за което е издадена заповед на Пернишкия РС за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

Длъжникът е депозирал възражение в срока по чл. 414 от ГПК. Това е наложило даване на указания за предявяване на иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК. В тази връзка предявеният установителен иск е допустим като целта му е издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК да влезе в сила след установяване съществуването на вземането по съдебен ред в исково производство.

В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е налице облигационна връзка за продажба на топлоенергия, както и че същият е изпълнил задължението си за реално доставяне на топлинна енергия съответно и нейната стойност.

Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия на потребители за битови нужди, в това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от КЕВР.

Облигационната връзка между топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата на закона, от момента на възникване качеството потребител.

Последното е определено в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, като съгласно тази разпоредба потребител на топлинна енергия е всеки собственик и титуляр на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение.

Отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия. В тази връзка не е необходимо сключване на индивидуален договор с потребителя.

Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк.д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС собственикът респективно ползвателят няма да отговарят за сумите за потребена топлинна енергия само в случай, че имотът се ползва от трето лице на договорно основание и между последното и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през процесния период.

От така цитираната нормативна уредба и представените по делото писмени доказателства, както и ОУ на ищцовото дружество следва извод, че ответникът има качеството на потребител на топлинна енергия, доколкото е собственик на процесния имот.

Посоченият извод следва от обстоятелството, че имотът е придобит чрез покупко-продажба от страна на ответника и съпругата му – в режим СИО която е бездялова и съдебната практика тук е непротиворечива.

В тази връзка между ответника и „Топлофикация-Перник“ АД е налице 3 валидно облигационно отношение. Последното е възникнало по изричните разпоредби на ЗЕ и се урежда от тях и действащите общи условия, приети от дружеството и одобрени от КЕВР.

По тези съображения доводите на ответната страна, че не е в облигационни отношения с дружеството следва да се приемат за неоснователни, доколкото по делото се установи, че същата е собственик на топлоснабдения имот през процесния период, като срещу ангажираните от топлопреносното дружество доказателства в тази връзка не бяха въведени конкретни възражения. Не бяха въведени и други възражения въобще за промени във вещноправния статут на имота след придобиването му.

По делото се установи и че общите условия на дружеството са валидни и действащи в процесния период – доколкото на съда е ноторно известно, че същите са публикувани в централен и местен ежедневник - в-к. „Съперник“ от 29.04.2008 г. и в-к. „Новинар” от 30.04.2008 г.

В тази връзка ответникът следва да отговаря за пълния размер на задълженията за имота.

Неоснователни са и доводите, че ответникът дължи само 1/ 2 от сумата, тъй като със съпругата му са в режим на СИО която е бездялова.

В тази връзка и исковата претенция за посочения период е основателна и следва да бъде уважена в пълен размер.

Разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 34, ал. 1 от общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30 – дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

Следователно вземането за цената за потребена енергия за текущия месец става изискуемо от първо число на втория месец следващ отчетния.

В тази връзка и като съобрази падежните дати на съответните месечни вземания от процесния период, размерите на дължимите месечни вземания и размера на законната лихва, настоящият състав намира, че обезщетението за забава е в размер , за която сума искът следва да бъде уважен.

По така изложените доводи настоящият състав намира исковите претенции за основателни и доказани в пълен размер.

По исканията за разноски на страните:

Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 респ. чл.

415, ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе по дължимостта на разноските, направени в заповедното производство като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноски, както в исковото, така и в заповедното производство.

Искане за разноски е направила ищцовата страна:

По разноските в заповедното производство: ищцовото дружество 4 претендира разноски 25 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение. С оглед изхода на делото тези разноски следва да бъдат присъдени изцяло.

По разноските в исковото производство: общо 545 лв. които също се дължат

Ответната страна не претендира разноски и не представя доказателства да е извършила такива.

Водим от горното, Пернишкият районен съд:

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че К. А. С. ЕГН ********** гр.****** ул. *** бл.* * ап.** дължи на Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК:

113012360, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република“- сумата

656.47 лв. за доставена но незаплатена топлоенергия на жилище нах. се гр.Перник, посочения адм.адрес –от която: сумата 544.30лв.главница за периода 01.11.2021 -30.04.2022 изтекла лихва 112.17 лв. за периода 09.01.2021 -22.02.2023г. законната лихва върху главницата от датата на заявлението 20.03.2023 г. по чгд № 1276 /2023 г. ПРС до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА К. А. С. ЕГН ********** гр.****** ул. *** бл.* * ап.**- ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК: 113012360, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв.

Мошино, ТЕЦ „Република“ разноските в заповедното производство: 25 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение разноските в исковото производство: общо 545лв. по списък по чл.80 ГПК

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.