Решение № 28 от 08.01.2024, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 28 гр. Русе, 08.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Майя Й. Йончева при участието на секретаря Емилия Д. Добрева като разгледа докладваното от Майя Й. Йончева Гражданско дело № 20224520105199 по описа за 2022 година

Исковете са с правно основание по чл.344, ал.1, т.1 и т.4 КТ, съединени с иск по чл.220, ал.1 КТ.

Ищцата Б. М. М. чрез процесуалния си представител твърди, че е работила при ответника като “продавач - консултант” в магазин №3 в гр.

Русе, ж.к. “Здравец” до блок “Енергетик-1”, с месечно възнаграждение в размер на МНР, възнаграждение за прослужено време 0.6 %, както и допълнително възнаграждение върху постигнат оборот. Не й е бил връчен екземпляр от подписан трудов договор, нито са й предоставяни фишове за възнаграждението, респ. не се е подписвала на ведомости за заплата. На 13.09.2022г. й била предоставена за подпис молба за платен отпуск без определени начална и крайна дата. На 23.09.с.г. е била уведомена по телефон да се яви в предприятието на 26.09.2022г., за да получи документи, както и че магазинът е бил опразнен от стоката. На 26.09.2022г. при явяване в офиса на ответника в с. Голямо Враново й била връчена покана по чл.193 КТ за обяснения по повод започнато спрямо нея производство за дисциплинарно уволнение. На 30.09.2022г. чрез куриер получила Заповед №64/23.09.2022г. по чл.188 КТ и Заповед №ЗП-29/26.09.2022г. за дисциплинарно уволнение на основание чл.330, ал.1, т.6 КТ. Счита и двете заповедта за незаконосъобразни.

Излага съображения за нарушение на чл.193 КТ от работодателя, че 1 уволнението й е било предрешено, тъй като описаните в Заповед №64/23.09.2022г. нарушения не съставляват нарушения на трудовата дисциплина. Заповед №ЗП-29/26.09.2022г. не съдържа никакви нарушения (никакви “точки”). Работодателят не й е начислил 3-месечно обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение, нито следващото й се възнаграждение за продължителност на трудовия стаж, както и обезщетение по чл.224 КТ. Работодателят й дължи обезщетение за неизплатено възнаграждение върху реализирания от нея оборот. Моли съдът да отмени Заповед №64/23.09.2022г. и Заповед №ЗП-29/26.09.2022г. на изпълнителния директор на ответното дружество като незаконосъобразни и да измени посоченото основание за уволнение в трудовата й книжка; да осъди ответника да й заплати сумите 2130 лв обезщетение за неспазено 3-месечно предизвестие, 3067.20 лв неизплатено възнаграждение за продължителност на трудовия стаж, 400 лв за неизползван платен годишен отпуск и 202.80 лв лихва за забава върху посочените вземания. Моли да й се присъди дължимото възнаграждение за реализиран оборот, съгласно действащите ВПОРЗ.

Претендира за разноски в производството.

Ответникът “Свинекомплекс Голямо Враново Инвест” АД, представляван от изп. директор д-р Миленка Панева Димитрова, чрез процесуалния си представител изразява становище, че исковете са неоснователни. Оспорва наведените в исковата молба твърдения на ищцата, като неверни и манипулативни. Заявява, че при прекратяването на трудовото й правоотношение е спазена процедурата на чл.193 КТ. Ищцата е извършила многобройни нарушения, документирани с протокол от извършена ревизия в качеството й на отчетник, рапорт до изпълнителния директор след проверка в магазина, където работи. Моли исковете да бъдат оставени без уважение с присъждане на разноски.

С определение в съдебно заседание на 16.02.2023г. на основание чл.129, ал.4 във вр. с чл.127, ал.2, т.5 ГПК съдът е прекратил производството относно претенцията за лихва за забава в размер на 202.80 лв. По частна жалба от ищцата с определение по ВЧГД №168/2023г. състав на Русенски окръжен съд е потвърдил протоколното определение, с което е прекратено производството за сумата 202.80 лв лихва за забава.

На основание чл.232 ГПК по искане на ищцата и със съгласие на 2 ответника съдът е прекратил производството по делото относно претенцията за сумите 3067.20 лв неизплатено възнаграждение за продължителност на трудовия стаж и за 400 лв обезщетение за неизползван платен годишен отпуск с определение в съдебно заседание на 07.12.2023г. С определение в същото съдебно заседание на основание чл.214 ГПК съдът е допуснал изменение на иска по чл.220, ал.1 ГПК чрез увеличение размера на обезщетението от 2130 лв на 3236.88 лв.

По делото са приети писмени доказателства, в т.ч. трудовото досие на ищцата, приложено е ВЧГД №168/2023г. на Русенски окръжен съд и е прието заключение на счетоводна експертиза.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното :

От данните в приложеното трудово досие на ищцата Б. М. М. се установява, че с Трудов договор №ТД-28/23.09.2020г. на основание чл.70, ал.1 КТ със срок на изпитване до 28.02.2021г., уговорен в полза на работодателя, е била назначена на длъжност “продавач - консултант” при “Свинекомплекс Голямо Враново Инвест” АД с основно месечно трудово възнаграждение

658 лв и допълнително възнаграждение за прослужено време 0.6 % от месечния оборот без ДДС, считано от 23.09.2020г. С Допълнително споразумение №ДС-64/01.01.2022г. към трудовия договор основното трудово възнаграждение на ищцата е увеличено на 710 лв, с допълнително възнаграждение за прослужено време 0.6 % от месечния оборот на магазина без ДДС, считано от 01.01.2022г.

Със заповед №64/23.09.2022г. на Изпълнителния директор на “Свинекомплекс Голямо Враново Инвест” АД на ищцата е наложено дисциплинарно наказание “уволнение” на основание чл.188, т.3 във вр. с чл.187, т.т. 5, 7 и 9 КТ.

Фактическите основания за санкционирането на ищцата с горната заповед са конкретни деяния, систематизирани в три пункта, установени от изп. директор д-р Миленка Димитрова при извършена от него случайна проверка и приети за съставомерни като дисциплинарни нарушения, както следва:

1. отворени и двете врати на търговския обект при изрична забрана на Изпълнителния директор да се отваря северната врата поради опасност от злополука с клиент поради факта, че стъпалото пред вратата е нестабилно и 3 вратата следва да се заключва от продавачката. При повторно посещение на търговския обект пак от

Изпълнителния директор вратата е отново отворена/отключена, при което директорката заключва вратата и взема ключа;

2. При въпросните проверки е констатирано, че при отваряне на двете врати във фирмения магазин климатикът в него е бил включен, което води до разпиляване на ел. енергия;

3. При всяко от посещенията в търговския обект е установено, че мирише на цигари, с което се уронва името на предприятието.

От правна страна съдът приема, че Заповед №64/23.09.2022г., с която е наложено дисциплинарното наказание на ищцата, е издадена в установената за това писмена форма, посочени са нарушителят, без този по т.3 и нарушенията, но не и времето на нарушенията, кога са извършени. Законните текстове, въз основа на които се налага дисциплинарното наказание, са по чл.187 КТ: т.5 – неспазване правилата за здравословни и безопасни условия на труда, по т.7 – неизпълнения на законни разпореждания на работодателя и по т.9 – увреждане имуществото на работодателя и разпиляване на материали, суровини, енергия и др. средства.

Съдът приема, че липсва доказателствена основа за нарушенията, посочени в заповедта за уволнение. В хода на делото са представени 3 бр. констативни протоколи за установяване на нарушение: от 08.09.2022г., от 12.09.2022г. и от 13.09.2022г., които са идентични и по същество противоречат на изложеното в мотивите на Заповед №64/23.09.2022г. за “случайна” проверка от работодателя, изготвени са и са подписани от лица с неизвестно длъжностно качество - М И и В Н., за които няма данни да са участвали при проверката. По делото няма данни констативните протоколи да са били връчени на ищцата и същите нямат достоверна дата на изготвяне – не са деловодно заведени. Изявленията на ищцата, отразени в протокола от съдебно заседание на 12.09.2023г., не са оспорени от ответника, нито опровергани с противни доказателства.

Изложените мотиви в заповедта дава основание на съда да приеме, че в случая не се касае до тежки нарушения на трудовата дисциплина .

Няма данни Заповед №64/23.09.2022г. да е връчена на ищцата и същата не е подписана от нея.

4

Видно от Заповед №ЗП-29/26.09.2922г. работодателят е прекратил трудовото правоотношение с ищцата, считано от 26.09.2022г. на основание чл.330, ал.1, т.6 КТ. Фактическото основание е отразено в заповедта така:

“дисциплинарно уволнение”.

На 28.09.2022г. с Протокол от същата дата на Б. М. М. в процедура по дисциплинарно уволнение са връчени искане за обяснение, заповед за дисциплинарно уволнение, заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, 3 бр. трудови книжки и Протокол за извършена ревизия с придружаващ го опис на намерена стока и протоколи за върната стока.

Протоколът е подписан от трима свидетели на отказа на ищцата да го получи, като тя е подписала само Поканата за даване на писмени обяснения по чл.193 КТ, връчена й след прекратяване на трудовото правоотношение и Протокола за извършена ревизия от 13.09.2022г., който е получен от нея на 26.09.2022г., но не е включен в основанията за налагане на дисциплинарно наказание.

Заповед №64/23.09.2022г. е незаконосъобразна и съображенията за това са следните:

От цитираното дословно се вижда, че заповедта за дисциплинарно уволнение не съдържа конкретизация на допуснатите нарушения. Чл.195, ал.1 КТ указва, че в мотивите на заповедта трябва да е посочен нарушителят, конкретното нарушение, описано с обективните и субективните си признаци, времето на извършването му, вида на наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Това е необходимо, за да може уволненият работник или служител да знае фактическите и правни основания за уволнението си, за да може да защити трудовите си права. Нормата е императивна, поради което за спазването й съдът следи служебно.

Изискването за включване на задължителни реквизити в заповедта за уволнение, в т.ч. сведенията относно всяко нарушение, описано с обективните и субективните си признаци и времето на извършването му, е по същество изискване за мотивирането й, за обосноваване на наложеното наказание. Неизпълнението на това задължение при издаване на заповедта за дисциплинарно уволнение не се санира с въвеждане на липсващите фактически основания в процеса с писмения отговор на исковата молба и не може да замести липсващите реквизити, посочени по-горе. При немотивиране на дисциплинарното уволнение чрез непосочване времето на нарушенията 5 работодателят е издал заповедта и в нарушение на чл.194, ал.1 КТ, тъй като началният момент на откриване на нарушенията остава неизвестен.

Немотивирането на дисциплинарното наказание рефлектира и на преценката за съответствие между тежестта на нарушението и наложеното наказание – чл.189, ал.1 КТ.

Работодателят не е изпълнил и задължението си преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства – чл.193, ал.1 КТ. От това следва, че обясненията, които работодателят иска от работника или служителя, трябва да имат определен предмет - да се отнасят до нарушенията, за които съответният компетентен орган следва да реши дали да бъде санкциониран нарушителят по чл.187, т.т.

5, 7 и 9 КТ. В атакуваната заповед е посочено, че ищцата е допуснала нарушения на трудовата дисциплина по чл.187, т.т. 5, 7 и 9 КТ, без да е поискал обяснения от ищцата във връзка с вменените й нарушения на трудовата дисциплина. В случая работодателят е поискал от ищцата писмени обяснения във връзка с извършени от нея дисциплинарни нарушения след налагане на дисциплинарното наказание и след прекратяване на трудовото правоотношение. От това произтича изводът, че наказанието е наложено без изслушване, респ. без приемане на писмени обяснения в рамките на дисциплинарната процедура. Неизслушването или непоискването на писмени обяснения от работника е въздигнато от закона в абсолютно отменително основание - чл.193, ал.2 КТ и прави незаконно дисциплинарното наказание само на процесуално основание, като съдът го отменя, без да разглежда спора по същество.