Решение № 11849 от 19.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11849 гр. София, 19.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КАЛИНА В. СТАНЧЕВА при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело № 20241110168044 по описа за 2024 година

Предявени са от „Топлофикация София“ ЕАД обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД срещу К. С. Л. за признаване на установено, че ответникът, в качеството му на собственик на процесния топлоснабден имот, дължи на ищеца следните суми: сумата в размер на 2 649,53 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва от 28.05.2024 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 365,54 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2022 г. до 13.05.2024 г., сумата в размер на 36,52 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва от 28.05.2024 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 8,01 лева, представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2021 г. до 13.05.2024 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 31908/2024 год. по описа на СРС, 65 състав.

Ищецът твърди, че ответникът бил клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ в качеството му на собственик на жилище в сграда - етажна собственост, присъединено към абонатна станция. Сочи, че е доставил топлинна енергия по силата на Общи условия, приети на основание Закона за енергетиката, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Посочва, че е доставил топлинна енергия за процесния период до топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ул.

„Силиврия“ № 23, седми надпартерен етаж, ателие № 8, аб. № 394770, като ответникът е използвал същата за процесния период и не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за дялово разпределение, като в края на отчетния период са изготвяни изравнителни сметки от дружеството, извършващо дяловото разпределение на ТЕ (в настоящия случай от „Далсия“ ООД) в сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение.

Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода за който се 1 отнася, като в този смисъл твърди, че ответникът е изпаднал в забава. Претендира съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение. Във връзка с горното ищецът предявил заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника. Била издадена такава заповед срещу последния, като предвид възражението на длъжника, че не дължи сумите по същата, съдът е дал указания за предявяване на установителен иск в едномесечен срок. Моли съда да уважи заведените искови претенции.

Претендира разноски и прави възражение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерен размер на адвокатския хонорар на другата страна.

В депозираното в заповедното производство възражение длъжникът е оспорил дължимостта на сумите по издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 31908/2024 год. по описа на СРС, 65 състав, по аргумент, че с ъщите са погасени по давност.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковите претенции по допустимост и основателност. Оспорва да е пасивно легитимиран да отговаря по предявените искове по аргумент, че в исковата молба липсвали ясни твърдения за консумация на ТЕ по периоди, както и как били формирани процесните задължения. По същество оспорва исковете като неоснователни. Навежда възражение за изтекла погасителна давност. Възразява, че за процесния период не е установена използваната ТЕ, доколкото липсвали изправни топломери, монтирани на отоплителните уреди. Не оспорва, че процесните задължения съответстват математически на претендираните такива, а оспорва, че ТЕ е използвана от ответника в претендираните количества. Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК, като са предявени обективно кумулативно съединени установителни искови претенции с правно основание чл. 150 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ.

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията за енергийно и водно регулиране. В ал. 2 на цитираната законова разпоредба е прието, че Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В чл. 153, ал. 1 ЗЕ е законоустановено, че всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, 2 присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. По аргумент от цитираните разпоредби следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване.

Съгласно чл. 153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.

Предмет на настоящото производство са задължения за доставена топлинна енергия и услуга дялово разпределение за недвижим имот – обект с абонатен № 394770, представляващ ателие № 8, находящо се в гр. София, ул. „Силиврия“ № 23, седми надпартерен етаж.

От приложеното на л. 17-19 по делото електрофотографско (ксерографско) копие на Нотариален акт за продажба на недвижим имот от 30.07.2007 г. на нотариус Диана Чакърова с рег. № 075 в НК, се установява, че процесният имот е закупен от ответника К. С. Л..

По делото е приложено и заявление-декларация от 19.06.2006 г., изходящо от ответника Л., с което той отправя молба до ищеца за откриване на партида за битови нужди от дружеството на процесния адрес, находящ се на територията на гр. София.

По изложената аргументация следва извода, че през исковия период ответникът е имал качеството потребител на топлина енергия.

За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, по делото е прието заключение на вещото лице по съдебно-техническата експертиза. От заключението на вещото лице, което съдът кредитира изцяло, като пълно, ясно и изготвено от лице притежаващо нужния опит и професионална квалификация, се установява, че общият топломер в абонатната станция се отчита по електронен път в началото на всеки месец, като от отчетеното количество ТЕ са приспаднати технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното дружество и разликата се разпределя между всички потребители само за БГВ. От заключението става ясно, че в процесния имот е имало монтиран един брой водомер за топла вода, като изчисленията на ФДР са в съответствие с действащата Наредба № Е – РД – 04-1/12.03.2020 г.

Вещото лице нагледно е обяснило разликата между прогнозно начислените суми за топлинна енергия и изчисленото количество топлинна енергия. За целта експертът се позовава на изравнителните сметки, изготвени от дружеството топлинен счетоводител – „Далсия“ ООД. След извършеното изравняване на сметките, вещото лице е констатирало, че общата сума за процесния период възлиза на 2 620, 70 лева.

Предвид основателността на заявената претенция за главница за топлинна енергия, съдът следва да разгледа своевременно депозираното възражение за погасителна давност по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.

Съгласно задължителните тълкувателни разяснения, дадени с ТР № 3/2011 г., ОСГТК на ВКС, вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги, са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД и за тях се прилага тригодишната давност. Предявяването на иска спира течението на давността, като в случая исковата молба (заявлението по чл. 410 ГПК) е подадена в съда на 28.05.2024 г., 3 поради което извън погасителната давност са всички вземания, чиято изискуемост настъпва след и на 28.05.2021 г. - арг. чл. 114, ал. 1 ЗЗД. От страна на ищеца се претендира вземане за периода от 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., като съгласно чл. 33, ал.

1 от приложимите към релевантния период общи условия на ищеца – тези от 27.06.2016 г., в сила от 10.07.2016 г., месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 са платими в 45-дневен срок от изтичане на месеца, за който се отнасят. Ето защо съдът приема, че претенцията на ищеца за заплащане на главница за топлинна енергия за месец май 2021 година е погасена по давност. Според заключението на вещото лице за месец май 2021 година, цената на ползваната услуга е 78,92 лв.

Въз основа на вменената по чл. 162 ГПК компетентност на съда за определяне размера на основателната част от иска и с помощта на заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, в която е посочен размерът на вземането за всеки месец, обхванат от исковия период, съдът намира, че сумата за непогасената по давност главница за доставена топлинна енергия възлиза на сумата от 2 541,78 лв.

Следователно искът за главница за доставена топлинна енергия е основателен и следва да бъде уважен за сумата от 2 541,78 лв., дължима за периода от м.06.2021 г. до м.04.2023 г., като за разликата над този размер до пълния предявен размер от 2 649,53 лв., следва да бъде отхвърлен.

Тук следва да се отбележи, че обстоятелството, че ищецът претендира вземания, представляващи месечни дължими суми за прогнозна консумация на топлинна енергия, които за месец май 2021 година са погасени по давност, позовавайки се на обща фактура и чрез включването им в тази фактура е незаконосъобразно, доколкото с това действие се цели избягване на евентуални възражения за давност от клиентите на топлинна енергия. В случаите на чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски (равни или прогнозни) не са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски в установените за тях срокове, а до възникване на ново вземане в полза на една от страните по облигационното отношение в размер на разликата между начислената суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното предприятие. Това ново "изравнително" вземане обаче винаги е самостоятелно и различно от вземанията на топлопреносното предприятие за месечни вноски /равни или прогнозни/, а не се касае до корекция на тези вноски със задна дата.