Решение № 15 от 09.01.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 15 гр. София, 09.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Жана Ив. Маркова като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно търговско дело № 20231001000587 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба вх. № 268109/08.03.2023 г., на „КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА“ АД (н), ЕИК 831184677, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Граф Игнатиев“, № 10 срещу Решение № 260286/13.02.2023 г., по гр.д. № 2175/2019 г., на СГС, I-16 с., с коeто при участието на подпомагащата го страна С. И. И., ЕГН **********, с местожителство в гр. ***, ул. „***“, № **, e отхвърлен иска за приемане за установено, че В. К. К., ЕГН **********, с местожителство в гр. ***, ул.

„***“, № *, вх. *, ап. ** дължи сумата 219320.00 лв., непогасена главница, ведно със законната лихва, считано от 15.02.2012 г., до изплащането, сумата 1079.85 лв., договорна лихва за периода 25.01.2012 г. - 14.02.2012 г., сумата 238.71 лв., просрочени лихви върху просрочена главница за периода 25.01.2012 г. - 14.02.2012 г., сумата 164.70 лв., лихви върху редовна главница за периода 25.01.2012 г. - 14.02.2012 г., сумата 1459.33 лв., лихви върху просрочена главница за периода 25.01.2012 г. – 14.02.2012 г., всички дължими по силата на Договор за банков кредит от 05.04.2007 г., Анекс № 1/20.11.2009 г., Договор за встъпване в дълг от 05.04.2007 г. и Анекс № 1/20.11.2009 г. към него, както и сумата 4445.25 лв., разноски по заповедното производство, на осн. чл. 422 ГПК, вр. чл. 430 ТЗ, чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за които суми е издадена Заповед по чл. 417 ГПК, по ч.гр.д. № 290/2012 г., на РС - Севлиево.

Въззивникът навежда твърдения, че решението е неправилно и необосновано. Счита, че предмета на т.д. № 69/2014 г. на ОС – Габрово е различен от предмета на настоящото дело, поради което и постановеното 1 решение няма как да повлияе върху изхода на настоящото. Сочи, че съдът е следвало да установи съществуването поне на част от вземането по Договор за банков кредит от 05.04.2007 г. Настоява, че неоснователно в хода на производството са били изключени като доказателства по делото Договора за банков кредит от 05.04.2007 г., Анекс № 1 към него от 20.11.2009 г., Договор за встъпване в дълг от 05.04.2007 г., тъй като многократно е било заявявано, че оригиналите на посочените документи не се намират в държане на ищеца, тъй като са били предадени на цесионера – подпомагаща страна С. И.. По същество моли за отмяна на атакуваното решение и уважаване на предявения иск. Претендира направените разноски.

В границите на срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна В. К.

К. депозира отговор вх. № 270703/30.03.2023 г., в който заявява, че оспорва депозираната въззивна жалба. По същество моли за потвърждаване на атакуваното решение по съображения изложени в писмени бележки депозирани пред първоинстанционния съд.

В съдебно заседание въззивникът и въззиваемия, чрез процесуални представители поддържат въззивната жалба и отговора по изложените в тях оплаквания, доводи и съображения. Подпомагащата въззивника страна не се явява и не изпраща представител.

Софийски Апелативен Съд по предмета на спора, съобрази следното: Производството пред СГС е образувано по искова молба вх. № 20440/14.02.2019 г., с която „КТБ“ АД (н), ЕИК 831184677, в качеството на цедент, е предявил иск, с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 430 ТЗ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. 99, ал. 1 ЗЗД, за приемане за установено, че В. К. К., ЕГН **********, с местожителство в гр. ***, ул. „***“, № *, вх. *, ап. **, дължи сумата 219320.00 лв., непогасена главница, ведно със законната лихва, считано от 15.02.2012 г., до изплащането, сумата 1079.85 лв., договорна лихва за периода 25.01.2012 г. - 14.02.2012 г., сумата 238.71 лв., просрочени лихви върху просрочена главница за периода 25.01.2012 г. - 14.02.2012 г., сумата 164.70 лв., лихви върху редовна главница за периода 25.01.2012 г. - 14.02.2012 г., сумата 1459.33 лв., лихви върху просрочена главница за периода 25.01.2012 г. – 14.02.2012 г., всички дължими по силата на Договор за банков кредит от 05.04.2007 г., Анекс № 1/20.11.2009 г., Договор за встъпване в дълг от 05.04.2007 г. и Анекс № 1/20.11.2009 г. към него, както и сумата 4445.25 лв., разноски по заповедното производство, за които суми е издадена Заповед по чл. 417 ГПК, по ч.гр.д. № 290/2012 г., на РС – Севлиево.

Ищецът е твърдял, че в негов полза е била издадена заповед по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 290/2012 г., на РС – Севлиево срещу която е постъпило в срок възражение от страна на ответника. Сочи, че на 05.04.2007 г. е бил сключен договор за банков кредит между него и кредитополучателя „Биотоп“ ООД, по силата на който на последния бил предоставен кредит в размер на 500000.00 лв., като условията на усвояване, ползване и погасяване били посочени в договор. Върху фактически ползваната сума по кредита страните договорили да се дължи годишна лихва, формирана съобр. Чл. 8 от договора.

На същата дата - 05.04.2007 г. бил е сключен и Договор за встъпване в дълг, по силата на който посочените в него поематели, измежду които и ответника В.

К., встъпили като солидарни длъжници в задължението на „Биотоп“ ООД.

Сочи, че на 20.11.2009 г. същите лица подписали и Анекс № 1 към Договора за встъпване в дълг.

Твърди, че след издаване на заповедта, с Договор за прехвърляне на 2 вземане от 01.06.2012 г. е прехвърлил на лицето С. И. вземанията си, както към главния длъжник „Биотоп“ ООД, така и към съдлъжниците, измежду които и ответника, произтичащи от Договор за банков кредит от 05.04.2007 г., Анекс към него № 1/20.11.2009 г., Договор за встъпване в дълг от 05.04.2007 г. и Анекс към него №1/20.11.2009 г. Договорът за цесия бил съобщен на длъжника с нотариална покана.

В границите на срока по чл. 367 ГПК , ответникът В. К., депозира отговор вх. № 126380/16.10.2019 г., в който твърди, че банката няма вземане предвид сключения договор за цесия. Сочи, че цесионерът е завел установителен иск в Окръжен съд – Габрово и е събирал суми от встъпилите в дълг лица. Оспорва, кредитополучателят „Биотоп“ ООД да е получил пълния размер на кредита, както и, че претендираните лихви са начислявани върху пълния размер на кредита, а не върху усвоените траншове. Твърди, че не е получавал суми по сключения договор за кредит, а дългът не е съществувал към момента на подписване на договора за встъпване в дълг, от което извежда, че солидарна отговорност не е възникнала. Сочи, че не е налице обявяване на предсрочна изискуемост спрямо него, поради което и не е следвало да бъде издавана заповед за изпълнение по отношение на него. Поддържа още, че по иск на ищеца срещу него, е образувано гр.д. № 2776/2015 г., по описа на СГС, I–9 с., за сумата 61105.63 лв., главница, лихви и разноски, което било прекратено, поради оттегляне на иска спрямо него. Счита, че клаузата на чл.

15 от Договора да е „неравностойна“ и в т.см. нищожна, тъй като банката не може едностранно да извършва промени в тарифата си за лихвите, таксите и комисионните. Релевира възражение за погасяване на иска по давност.

Поддържа, че искът предявен след изтичане на 1м. срок. Отделно сочи, че по ч.гр.д. № 3225/2011 г. е била издадена заповед в полза на „КТБ“ АД за сумата 61105.63 лв. и е бил предявен иск от страна на цесионера И., като е било образувано гр.д. № 68 на ОС – Габрово. Производството приключило с влязло в сила решение, с което искът бил отхвърлен.

В границите на срока по чл. 372 ГПК, ищецът депозира допълнителна искова молба вх. № 141254/15.11.2019 г., в който оспорва възраженията на ответника срещу легитимацията му да предяви настоящия иск. В останалата част от отговора отново са възпроизведени твърденията на ищеца в исковата молба.

В границите на срока по чл. 373 ГПК, ответникът депозира допълнителен отговор вх. № 23046/20.02.2020 г., в който поддържа възраженията си в първоначалния такъв.

По реда на чл. 219, ал. 1 ГПК, конституираната подпомагаща ищеца страна - С. И. И., ЕГН **********, не изразява становище по предявения иск.

Настоящият състав на Софийски апелативен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, и отговора, приема за установено от фактическа страна следното:

Представено по делото е заверено копие на Договор за банков кредит от 05.04.2007 г., сключен между ищеца и „Биотоп“ ООД, в качеството на кредитополучател, видно от който е, че на дружеството е предоставен кредит в размер на 500000.00 лв. (чл. 1 от договора ), при уговорен краен срок на погасяване – 20.02.2013 г. (чл. 16). Видно е и, че в чл. 2 от договора страните са посочили целите, за които отделни части от сумата ще бъдат използвани от кредитополучателя. В чл. 6.1. от договора страните са посочили и, че 3 средствата могат да бъдат усвоявани срещу представяне на документи, удостоверяващи целевото ползване на кредита и спазване на изискванията. В раздел III и IV са индивидуализирани дължимите лихви икомисионни, както и условията за погасяване на кредита.

Представено по делото е и заверено копие на Анекс № 1/20.11.2009 г. към договора за кредит, по силата на който банката и кредитополучателя уговорили погасителен план за остатъка от редовната главница по кредита в размер на 333320.00 лв. Страните още уговорили, че учредените обезпечения в полза на банката продължават да служат за обезпечение на кредита.

Представено по делото е заверено копие от Договор за встъпване в дълг от 05.04.2007 г., по силата на който „Випекс“ ООД, „Випекс Милк“ ЕООД, „Габрово милк“ ООД, К. Д., И. К., И. К. и В. К., са встъпили като солидарни съдлъжници в задължението – главница, договорна лихва, наказателна надбавка и мораторна неустойка, на „Биотоп“ ООД, възникнало на основание сключения Договор за кредит от 05.04.2007 г.

Представено по делото е и заверено копие от Анекс № 1/20.11.2009 г. към Договор за встъпване в дълг от 05.04.2007 г. Видно от Анекса е, че същият е сключен във връзка с подписания Анекс № 1/20.11.2009 г. към договора за кредит и в него е възпроизведен уговорения погасителен план относно дължимата редовна главница в размер на 333320.00 лв.

Представено по делото е и заверено копие от Договор за прехвърляне на вземане от 01.06.2012 г., по силата на който в полза на цесионера С. И. е прехвърлена неиздължената част от вземанията на цедента към страните по сключеният Договор за кредит от 05.04.200г. и Договор за встъпване в дълг от 05.04.2007 г., както и анексите към тях, възлизащи общо на сумата 280498.16 лв. Страните се договорили, че вземанията преминават в полза на цесионера ведно с всички лихви, неустойки, разноски и др.

Представен по делото е Приемо-предавателен протокол от 13.08.2012 г.

(стр. 229), по силата на който цедента-ищец е предал на цесионераподпомагаща страна оригинални документи за кредит на „Биотоп“ ООД, подробно индивидуализирани в т. 1 – 25.

Представено е и заверено копие от нотариална покана, рег. № 1219/27.02.2015 г. на Нотариус № *** на НК, от която се установява, че на осн. чл. 99, ал. 3 ЗЗД цедентът е уведомил длъжника – К. за извършеното цедиране на вземанията по сключените договор и анекси към тях. Видно от представената разписка № I-44 е, че поканата е връчена на настоящият ответник на 20.03.2015 г.

Приобщен към доказателствата е и постъпилият по служебен път заверен препис от Решение № 75/15.04.2016 г., по т.д. № 68/2014 г., на ОС – Габрово, влязло в сила на 16.08.2016 г., от което се установява, че предявеният от С. И. срещу В. К. иск с пр. осн. чл. 422, ал. 1 ГПК, за установяване дължимост на сумите предмет на издадена заповед по чл. 417 ГПК № 4131/25.11.2011 г., по ч.гр.д. № 3325/2011 г., на РС – Габрово, произтичащи от Договор за банков кредит от 05.04.2007 г., Договор за встъпване в дълг от 05.04.2007 г. и Договор за прехвърляне на вземане от 01.06.2012 г. Видно от мотивите на решението е, че искът е отхвърлен поради липса на настъпила предсрочна изискуемост.

От служебно изисканите материали по гр.д. № 2776/2015 г., на СГС, I-9 с., се установява, че с Протоколно определение от с.з., проведено на 4