Решение № 4500 от 30.09.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4500 гр. Пловдив, 30.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вихра М. Къдринска при участието на секретаря Магдалена Г. Танева като разгледа докладваното от Вихра М. Къдринска Гражданско дело № 20255330115258 по описа за 2025 година

Взе предвид следното :

Предявен е иск с правно основание чл.150 от СК.

Производството е образувано по искова молба от М. М. М., ЕГН:

**********, действаща със съгласието на своята майка и законен представител Р. И. И., ЕГН: ********** против М. М. М., ЕГН: **********.

В исковата молба се сочи, че майката на ищцата работи като *****.

Получава средно месечно възнаграждение в размер на ***** евро месечно.

Момичето е ученичка в *****, били увеличени разходите по изхранване, облекло, учебни помагала. Сочи се, че живеят под наем и плащат квартира по 600,00 евро месечно, както и отопление през зимата по 200,00 евро. Момиче било включено в обучение и курс по шофиране струващ 3000,00 евро, като до момента били заплатени 500,00 евро. Сочи се, че майката се грижи и за пълнолетния син на страните, който продължава образованието си, а ответникът е спрял паричната издръжка за него. Твърди се, че ответникът работи предимно във ***** и получава 4000,00 паунда месечна заплата, няма задължения към други низходящи. Ищцата е дъщеря на ответника, като съгласно Решение № 727/21.02.2014 г. упражняването на родителските права за нея са предоставени на майката. Присъдена била издръжка в размер на 200,00 лв. месечно, редовно изплащана от ответника. Прави се искане да бъде постановено решение, с което да се увеличи определената от съда издръжка от 200,00 лева на 500,00 лева месечно. Претендира се бащата да заплати 1500,00 евро шофьорски курс на дъщеря си, както и направените съдебно-деловодни разноски.

1

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от М.

М. М., съгласно който искът е допустим и частично основателен. Не се оспорва само това, че ищцата е дъщеря на ответника. С предходното съдебно решение същият е осъден да заплаща издръжка в размер на 200,00 лв., считано от 30.11.2018 г. Оспорва се в останалата част исковата молба. Описва се подробно какви са мотивите на ответника и защо счита, че така поисканото увеличение на издръжка е неоснователно в този размер. Твърди се, че увеличението на издръжката до 350,00 лв. месечно е напълно достатъчно за детето предвид неговите нужди. Иска се от съда да постанови решение, с който да бъде отхвърлен предявения иск за изменение на размера на присъдената издръжка от 200,00 лв. на 500,00 лв. месечно над претендирания размер от 350,00 лв. като неоснователен и недоказан и да бъдат присъдени на ответника направените по делото разноски, както и да бъде отхвърлен искът за присъждане на сумата от 1500,00 евро за курсово обучение за шофьор.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

М. М. М. е дъщеря на Р. И. И. и М. М. М.. С Решение № 3884 от 15.11.2018г., постановено по гр. д. № 11907/2018 г. по описа на Районен съд – Пловдив е изменена присъдената с Решение № 727 / 21.02.2014г. постановено по гр.д№ 18042 / 2013г., месечната издръжка от 100,00 лева на 200,00 лева.

От представения по делото сертификат за края на годината 2024/2025, представляващо копие на *****, се установява ,че доходите на ответника за съответната календарна година са в общ размер на 9300,00 паунда .

От постъпилата по делото справка от НАП - ***** се установява, че майката Р. И. И., няма регистрация като ЕТ, няма регистрация като самоосигуряващо се лице, няма участие в търговски дружества. Няма данни за подадена ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ за отчетна 2024 и 2025 г. Има данни за изплатени суми по извънтрудови правоотношения. Няма данни за сключени трудови договори. Има декларирани недвижими имоти находящи се: гр.*****, р-н *****, ул. ***** и два нед.имота находящи се в с.*****.

От постъпилата по делото справка от НАП - *****, се установява, че бащата М. М. М., няма регистрация като ЕТ, няма регистрация като самоосигуряващо се лице, няма участие в търговски дружества. Няма данни за подадена ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ за отчетна 2024 г. и 2025 г. Няма данни за изплатени суми по извънтрудови правоотношения, няма данни за сключени трудови договори. Бащата има декларирани два недвижими имота находящи се в: гр. *****, ж.к *****,бул.***** и на адрес гр. *****, ж.к *****,бул.*****.

От показанията на разпитания по делото свидетел на ответната страна – М. И. М. /*****/ се установява, че и двете деца се отглеждат от майката .

Бащата към настоящия момент нямал работа и не можел да изплаща издръжка 2 и когато нямал пари лично тя изплащала издръжка.Сочи, че децата не говорят с баща си . Ответникът се намирал в ***** и там работел. Сочи, майката с децата живеят в *****. Твърди, че към момента бащата не изплащал допълнително пари към издръжката , защото децата го били блокирали навсякъде. Децата не ходили при него и това било от доста години, изобщо не искали да го виждат. Когато тази година децата й гостували не били й казвали, че се нуждаят от средства.

Съдът кредитира показанията на свидетелката, при условията на чл. 172 ГПК, доколкото същата споделя лични впечатления от отношенията между страните.

При така установените факти от значение за спора съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК родителите дължат издръжка на ненавършилите пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, като съобразно своите възможности и материално състояние следва да осигуряват условията на живот, необходими за развитието на децата. Конкретният размер на тази издръжка е функция от потребностите на самите деца и възможностите на родителите им - чл. 142, ал. 1 от СК, но не може да бъде помалък от минимума, предвиден в нормата на чл. 142, ал. 2 от СК /една четвърт от размера на минималната работна заплата за страната/, възлизащ към момента на 155,05 евро, т.е. 1/4 от 620,20 евро.

Изменение на предходно определената издръжка следва да бъде допуснато само при наличие на промяна в обстоятелствата, въз основа на които тя е присъдена в определен размер. Следователно, основателността на предявената искова претенция с правно основание чл.150 СК се обуславя от настъпването, след определяне на предходната издръжка на трайни, съществени промени в нуждите на децата или във възможностите на дължащия издръжка родител.

В разглеждания случай, от присъждането на последната издръжка до приключване на съдебното дирене в настоящото производство е изминал период от близо осем години, през който времеви отрязък неминуемо, а и съвсем закономерно, са настъпили изменения в нуждите на детето.

При определяне размера на издръжката, на първо място следва да се отчете неизбежната, ежегодна промяна в икономическите условия и следващата от това промяна в инфлационните индекси. Тези изменения пряко рефлектират и увеличават стойността на стоките и услугите от първа необходимост, посредством които следва да бъдат задоволени базовите потребности на детето (режийни разноски, храна, медикаменти, консумативи, свързани с отглеждането и израстването на детето). Тези разходи съставляват основно перо при формиране месечния бюджет и разходи на детето, и следва да бъдат отчетени като главен фактор, обуславящ необходимостта от актуализиране на издръжката.

На следващо място следва да се съобрази и фактът, че с израстването на 3 детето се увеличава не само неговите социално- битови, но и интелектуални нужди. Освен това детето е в тийнейджърска възраст, което от своя страна обосновава повишени разходи за храна, дрехи, обувки.

С оглед изложеното за доходите на родителите и възможността им да дават издръжка, възрастта и нуждите на детето, както и с оглед социално икономическите условия, съдът приема, че детето има нужда да получава, а двамата родители са задължени да му осигуряват обща месечна издръжка в размер на поне 450,00 евро. При разпределяне на тази издръжка следва да се има предвид, че детето се отглежда от майката. Затова и по-голям дял от издръжката следва да се възложи върху бащата.

Настоящият съдебен състав намира, че бащата следва да осигурява 255,65 евро месечна издръжка на детето, а останалите средства следва да се поемат от майката.

Следва да се посочи, че законодателят е предвидил, че издръжка за ненавършило пълнолетие лице се дължи съгласно ал. 2 на чл. 143 от СК независимо от работоспособността и от възможността на родителя да се издържа от имуществото си. Посочената норма задължава родителите да заплащат издръжка дори когато не разполагат с достатъчно средства, за да покриват собствените си нужди. Определеният размер на издръжката не е прекомерен, като ответникът е задължен по закон и като родител да я осигурява. Следва да се посочи, че липсата на достатъчно доходи съгласно ал.

2 на чл. 143 от СК не изключва дължимостта на издръжката. Законодателят поставя издръжката на непълнолетното дете с приоритет пред тази на родителя. Обстоятелствата, на които акцентира бащата на детето, че получава 780 паунда месечно, че живее при *****, за да не заплаща квартира, както и че известно време е бил без работа, са ирелевантни за настоящия правен спор, тъй като задължението за издръжка към непълнолетни низходящи се ползва с привилегия. От представения по делото сертификат е видно, че трудовите доходи на бащата за периода 2024/2025г. са в общ размер на 9300,00 паунда.

Следва да се посочи, че от приложените по делото писмени доказателства се установява, че ответникът притежава и два собствени недвижими имоти в гр.*****, от което движимо имущество би могъл да реализира доход и да покрива текущите си разноски.

Ето защо настоящият съдебен състав намира, че бащата следва да осигурява 255,65 евро / 500,00 лева месечна издръжка на детето си, считано от датата на подаване на исковата молба – 21.10.2025 г. до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване.

По отношение на иска за осъждане на бащата да заплати на детето си сумата от 1500,00 евро за провеждане на шофьорски курс към определената по съдебен ред издръжка, съдът намира, че не се доказа детето да е записано на шофьорски курс, липсват доказателства удостоверяващи подаването на заявление за записване на шофьорски курс, договор с автошкола или фактура за извършено плащане в тази връзка, което да обуслови присъждането на сумата. Определената от съда издръжка е в размер, който би позволил на 4 майката да поема адекватно всички разходи на детето, разбира се и с нейно участие, което е в по-малък размер, предвид това, че тя полага непосредствените грижи за отглеждането и възпитанието на детето.

С оглед изхода на спора ищецът има право на присъждане на разноски съразмерно с уважената част от иска, а ответникът – съразмерно с отхвърлената им част.

Ищецът е направил искане за присъждане на разноски, състоящи се от адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата. Ответникът е направил искане за присъждане на разноски, състоящи се от адвокатско възнаграждение в размер на 350,00 евро. Предвид частично уважаване на иска, предявен от ищеца, както и степента на уважаване на иска, и на основание чл.78, ал 1 от ГПК във вр. с чл.38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата във вр. с чл.7, ал.1, т.6 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа/според който възнаграждението за адвокатска работа по дело за издръжка е 500,00 лева /255,65 евро/, ответникът следва да заплати на процесуалния представител на ищеца - адвокат Б., а ищецът следва да заплати на ответника сумата от 629,05евро.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК вр. с чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК ответникът дължи държавна такса от 92,03 евро, изчислена върху увеличения размер на издръжката.

На основание чл. 242 ал.1 от ГПК доколкото съдът уважава иск за присъждане на издръжка следва да бъде постановено предварително изпълнение на решението.