Решение № 53 от 28.06.2023, Районен съд - Крумовград

РЕШЕНИЕ

№ 53 гр. Крумовград, 28.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КРУМОВГРАД в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван Ил. Йорданов при участието на секретаря Емилия В. В. като разгледа докладваното от Иван Ил. Йорданов Гражданско дело № 20225130100150 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че съгласно чл.2, ал.1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги е предоставил В и К услуги на С. Г. Ж. за имот на адрес:

*********, която в качеството си на потребител ги е получавала и ползвала на същия адрес.

Ползваните В и К услуги на този адрес се отчитали по партида абонатен номер 1004546, чийто титуляр била ответницата.

Сочи, че съгласно чл.5, т.6 от Общите условия, потребителите били длъжни да заплащат ползваните В и К услуги в срок, което длъжникът (сега ответник) не бил правил.

Съгласно чл.ЗЗ, ал.2 от Общите условия, ответникът бил длъжен да заплаща дължимите суми за използваните В и К услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране, след изтичане на който срок той изпада в забава.

После сочи, че на 18.02.2022г. е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК до Варненски районен съд срещу Ж., като делото било изпратено по подсъдност в Районен съд- Крумовград, въз основа на което било образувано ЧГД № 51/2022г. по описа на PC-Крумовград. На 15.03.2022г. съдът издал заповед № 17 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която разпоредил на длъжника Ж. да заплати на кредитора (сега ищец) сумата от общо 188,55 лв., представляваща стойност на ползвани и незаплатени В и К услуги, за които има издадени фактури за периода от 28.01.2020 г. до 26.11.2021 г.; сумата от 18.69 лв., представляваща обезщетение за забава върху тази главница за периода от 28.03.2020 г. до 13.02.2022 г.; законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 18.02.2022 г. до окончателното плащане, както и сторените по делото съдебно- деловодни разноски, изразяващи се в заплатена по делото държавна такса в размер на 25 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.

Твърди, че претендираната сума за главница за абонатен номер 1004546, представлявала цена на реално доставени и отчетени В и К услуги за имот в *********, като отчетът на водомера се извършвал чрез електронен карнет (таблет).

1

Сочи, че към настоящия момент ответницата не е оспорила чрез възражение по реда на чл.40, ал.2 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. на МРРБ отчетеното количество В и К услуги.

На 28.01.2020г., на 25.02.2020г., на 27.05.2020г., на 24.06.2020г., на 25.08.2020г., на 29.09.2020г„ на 28.01.2021г., на 25.02.2021г., на 30.03.2021г., на 28.04.2021г. и на 27.08.2021г. ответницата е извършвала самоотчет, видно от представена справка-опис на отчети от таблет, модул, самоотчет, т.е. налице било признание от страна на Ж. относно потребеното количество В и К услуги в имота.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на С. Г. Ж., с ЕГН **********, в качеството си на потребител на В и К услуги, които се отчитат по партида с абонатен номер 1004546, че дължи на „Водоснабдяване и канализацияВарна” ООД сума в общ размер на 207,24 лева, от която 188,55 лв., представляваща сбор от главници за ползвани и незаплатени В и К услуги за периода от 28.01.2020 г. до 26.11.2021 г., 18.69 лв., представляваща сбор от обезщетения за забава върху тези главници за периода от 28.03.2020 г. до 13.02.2022 г.; както и законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 18.02.2022 г. до окончателното им плащане, както и сумата в размер на 75 лева – разноски по делото, от която 25 лева платена държавна такса в производството по чл.410 от ГПК и 50 лева платено юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издадена заповед № 17 от 15.03.2022 г. за изпълнение на парично задължение по ЧГД № 51/2022 г. по описа на PC-Крумовград. Претендира и направените по настоящето производство съдебно-деловодни разноски.

В срока за отговор е постъпил такъв от ответницата чрез назначения й особен представител адв.В. Т., в който сочи, че предявения иск е допустим, но неоснователен и недоказан. Счита, че на този етап от производството, не било установено, че са налице предпоставките за уважаването му. С исковата молба не били представени доказателства за твърдените факти и обстоятелства. Оспорва както главния, така и акцесорния иск по основание и размер, като счита същите за неоснователни и недоказани.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се представлява . В писмена молба процесуалният представител поддържа предявения иск.

Ответницата С. Г. Ж., не се явява, но се представлява от назначения особен представител адв. В. Т., която оспорва иска по съображенията изложени в отговора й.

Районният съд като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Към исковата молба са представени и приети като доказателства заверени копия на общи условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К оператор, извадка от решение №Ц-37 от 23.12.2019г. на КЕВР, извадка от решение №Ц-46 от 31.12.2020г. на КЕВР, ведно с два броя обяви, нотариален акт от 31.07.1991г. справка за недобора на частен абонат №1004546 до 13.02.2022г. на В и К – Варна ООД и е на опис на отчети от таблет, модул, самоотчет на абонат 1004546 се установява, че: от „Водоснабдяване и канализация - Варна” ООД, като оператор на ВиК услуги са били публикувани общи условия за доставката им, които са били одобрени от ДКЕВР, както и приетите от дружеството цени на услугите, а също така, че собственик на имота се явява М.М. Ж., а ползвател на същия е С. Г. Ж., която има вещно право на ползване. В счетоводството на оператора на В и К услуги са налице задължения на абонат с абонатен номер 1004546 за обект, находящ се в ******** в размер на 207,24 лева представляваща незаплатена цена с лихвата за ползвани ВиК услуги за периода от 28.01.2020 г. до 26.11.2021 г.

От приложеното към делото ч.гр.д. №51 / 2022 г. по описа на Районен съд Крумовград, се установява, че със заповед № 17/15.03.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК е разпоредено длъжникът С. Г. Ж. да заплати на кредитора „Водоснабдяване и канализация - Варна” ООД, с ЕИК 103002253, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Прилеп” № 33, представлявано от Валентин Вълканов – 2 управител, чрез пълномощник юр.к. П. В. В., сумата в размер на 207,24 лева (двеста и седем лева и двадесет и четири стотинки), от която 188,55 лева - главница, представляваща дължима сума за ползвани и неплатени В и К услуги по партида с абонатен № 1004546, за който има издадени фактури за периода от 28.01.2020 г. до 26.11.2021г. за обект-имот, находящ се в ********* , 18,69 лева – лихва за забава за периода от 28.03.2020 г. до 13.02.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.02.2022 г. – датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на задължението, както и сумата в размер на 75 лева (седемдесет и пет лева) - разноски по делото, от която държавна такса за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист в размер на 25 лв. , 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.

С оглед на обстоятелството, че в случая заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр. д. № 51 / 2022 г. по описа на съда е връчена при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК на заявителя е изпратено съобщение на 30 .06.2022 г., което е получил на 13.07. 2022 г. и с което е уведомен, че може да предяви иск за своето вземане в съда по постоянен адрес на длъжника, а именно - РС - Варна в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса, както и че при непредявяване на иска в срок или непредставяне на доказателства, че такъв иск е предявен - заповедта за изпълнение се обезсилва. В законоустановеният едномесечен срок - на 05. 08. 2022 г. с вх. № 665 по описа на Районен съд – Крумовград същият е предявил настоящия установителен иск по чл. 422 от ГПК, поради което искът се явява допустим.

Относно неговата основателност, съдът съобрази следното:

Видно от заключението на вещото лице Р. Х. С. по назначената по делото съдебно – счетоводна експертиза, приета и неоспорена от страните, се установява, че дължимата сума за ползвани и неплатени В и К услуги по партида с абонатен № 1004546 за обект - имот, находящ се в *********, за който има издадени фактури за периода 27.02.2020 г. до 29.11.2021г. е в размер на 188,55 лева, а размерът на лихвата за забава за периода от 27.02.2020 г. до 13.02.2022 г. е в размер на 18,69 лева.

Въз основа на така установените факти, настоящият съдебен състав, като съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:

Предявеният иск е с правно основание чл. 422, във връзка с чл. 415 от ГПК за вземане произтичащо от чл. 208, във връзка с чл. 200, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД. Искът е допустим, доколкото е предявен по реда на чл. 415 от ГПК от заявителя срещу длъжника в преклузивния едномесечен срок от уведомяването му за това, че заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр. д. № 51 / 2022 г. по описа на съда е връчена при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Искът е подсъден на Районен съд – Крумовград с оглед на обстоятелството, че тя има качеството на потребител по смисъла на закона и нейния настоящ адрес е в гр. Крумовград. Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква при предявен положителен установителен иск с горепосоченото правно основание, ищецът да докаже възникването на спорното право, а ответникът следва да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват това право. Предвид горепосочената материалноправна норма, на която се основава присъденото със заповедта вземане, уважаването на иска е обусловено от наличието на валидно облигационно правоотношене между страните по силата на сключен между тях договор за продажба на ВиК услуги, доставката от продавача на уговорените с договора стоки на купувача, както и падежа за плащането на дължимата цена. Респективно следва ответникът да не е провел успешно доказване за точно в количествено и времево отношение изпълнение на задължението си за плащане на дължимата цена по договора или наличието на други правопогасяващи обстоятелства. По делото процесуалния представител на ответника оспорва да е налице основание да е титуляр на партида с абонатен номер 1004546 за доставяне на питейна вода и отвеждане на канални води и че липсват доказателства да е 3 собственик или ползвател на имота по адреса по партидата. Безспорно установено е по делото, че постоянния адрес на ответника е този на адреса на партидата, както и че съгласно нотариален акт от 31.07.1991г., приет като доказателство по делото има запазено право на ползване върху имота, за който е издадена тази партида. Потребителите и водоползвателите на вода и ползващите услугите отвеждане и пречистване на отпадни води и други услуги, предвидени в Закона за водите (ЗВ), които са неизправни длъжници, носят отговорност за задълженията си, като чл.203 от ЗВ дава право на предоставящия услугата да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл.410, ал.1 от ГПК независимо от размера на задължението.Съгласно чл.8 и чл.40, ал.1 от Наредба N 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи правоотношението във връзка с предоставяне на ВиК услуги и заплащане на тяхната стойност се урежда от публично известни общи условия и не е необходимо да бъде сключван индивидуален договор, като страни по същото са В и К операторът и потребителят на услугите.В чл.3, ал.1 т.1 и т.2 от Наредбата потребителите на услугите са дефинирани като собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени жилищни и нежилищни имоти. Съгласно чл. 14 от цитираната наредба, отношенията между страните се уреждат с писмен договор, който се предлага от водоснабдителното предприятие. Тази разпоредба касае потребителите, които се присъединяват към водоснабдителната мрежа при действието на посочената наредба. С влизането в сила на Наредба № 4, в §3 е предвидено, че условията и редът, при които съществуващите водопроводни и канализационни отклонения, собственост на потребителите, се предоставят за експлоатация на оператора, се определят с общите условия за получаване на услугите В и К и се конкретизират с договорите за предоставяне на услугите В и К. От това следва, че за заварените потребители, които не са сключили предвидените в чл.3 и чл. 14 на Наредба № 4 договори, намират приложение общите условия на доставчика, като ако потребителят желае различни от тези условия, последните следва да бъдат конкретизирани с писмен договор. От изложеното следва, че в случаите, когато се касае за обект (като процесния), който е свързан към водопреносната мрежа преди влизането в сила на Наредбата и ползва услугите на водоснабдителното предприятие, самият факт на собствеността, респ. ползването е достатъчен, за да се приеме наличие на договорни отношения между страните, които се уреждат от общите условия на доставчика.