Определение № 2932 от 29.09.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2932 гр. София, 29.09.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия Цанова

Членове:

Светла Станимирова

Мария Райкинска като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно частно гражданско дело № 20261000502597 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 25250/11.09.2026 г. по описа на САС, депозирана от ЗП „П. А. П.“ против определение от 10.07.2026 г. на СОС по т.д. № 72/2026 г., с което е прекратено делото срещу „Фарм Сенс“ АД. Според жалбоподателя съдът неправилно не приложил чл. 8, ал. 1, изречение второ на Закона за арбитража.

Поддържа, че обявяването на ответното дружество в несъстоятелност било основание арбитражното споразумение да изгуби смисъла си и да не може да бъде изпълнено, следвало да намери приложение общата разпоредба на чл. 2ГПК. Направено е искане да бъде отменено обжалваното определение и делото да бъде върнато на първата инстанция за продължаване на съдопроизводствените действия.

Насрещната страна „Фарм Сенс“ АД е депозирала отговор на частната жалба, в който излага доводи за нейната неоснователност.

Настоящият въззивен състав, след като разгледа частната жалба и доказателствата по делото, намира следното:

Т.д. № 72/2026 г. на СОС състав е образувано по искова молба на ЗП П. А. П. против „Фарм Сенс“ АД, с искане да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата 23 722.92 евро, представляващи цена на продадена пшеница. В исковата молба са направени твърдения, че ищецът предал на ответника пшеница на влог по договор от 08.07.2025 г., като след това бил сключен договор за продажба от 12.11.2025 г., по силата на който ищецът продал на ответника 140.6 тона пшеница при цена от 46 398 лева, но цената не била заплатена.

„Фарм Сенс“ АД е депозирало своевременно отговор на исковата молба, в който е направило възражение за наличие на арбитражна клауза в сключения между страните договор за продажба на пшеница - т. 8.4 от него, според която споровете между страните следва да се разглеждат от АС при БТПП.

В представения от ищеца договор за покупко-продажба от 12.11.2025 г. се установява уговорка в чл. 8.4., че всички спорове между страните във връзка с договора ще се решават от АС при БТПП съобразно неговия правилник.

С определение от 10.07.2026 г. СОС е прекратил производството по делото на 1 основание чл. 131, ал. 1 ГПК и чл. 8, ал. 1, изр. 1-во от ЗА. Това определение е връчено на ищеца на 17.07.2026 г. , като той е депозирал частна жалба срещу него на 24.07.2026 г. по пощата.

При така установеното от фактическа страна, настоящият състав намира следното от правна страна:

Частната жалба е подадена от легитимирано лице – ответникът по делото, в законоустановения срок и срещу обжалваем съдебен акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Съгласно чл. 8, ал. 1 от Закона за арбитража съдът, пред който е предявен иск по спор, предмет на арбитражно споразумение, е длъжен да прекрати делото, ако страната се позове на него в срока за отговор на исковата молба. Ако съдът намери, че арбитражното споразумение е нищожно, изгубило силата си или не може да бъде изпълнено, делото не се прекратява.

В случая е предявен иск за заплащане на възнаграждение за продадена пшеница, съобразно договор, в който е инкорпорирано арбитражно споразумение относно разрешаване спорове между страните във връзка с договора, какъвто спор несъмнено е спорът за изпълнение задължението на купувача да плати цената. В същото време ответникът се е позовал на арбитражното споразумение в срока за отговор на исковата молба. Налице са предпоставките по чл. 8, ал. 1, изр. 1-во ЗА за прекратяване на съдебното производство, образувано пред съда.

Изключение от задължението за прекратяване на производството пред съда може да има в три случаи, според чл. 8, ал. 1, изр. 2-ро ЗА – когато арбитражното споразумение е нищожно; когато същото е изгубило силата си или когато то не може да бъде изпълнено. В случая не се установява да е налице нито едно от тези изключения, като ищецът не е направил възражение за наличието им в допълнителната искова молба или по-късно. Неоснователно ищецът се позовава на обстоятелството, че междувременно за ответното дружество е открито производство по несъстоятелност, като при служебна проверка в търговския регистър се установява, че решението за това е обявено на 20.08.2026 г. Откриването на това производство е основание за спиране на висящо по осъдителен иск исково производство за вземането, на основание чл. 637, ал. 1 ТЗ, но не и за отпадане на арбитражното споразумение, което личи и от текста на посочената норма, който сочи, че се спират всички съдебни и арбитражни производства. На основание чл. 637, ал. 6 ТЗ не е допустимо след обявяване на посоченото решение да се образуват нови съдебни или арбитражни производства, освен изрично изброените.

В същото време откриването на производство по несъстоятелност изисква от кредиторите да предявят вземанията си пред съда по несъстоятелността в сроковете по чл. 685, ал. 1 ТЗ - в едномесечен срок от вписване на решението за откриване производство по несъстоятелност в търговския регистър или по чл. 688 ТЗ – в двумесечен срок от изтичане на срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ. Или в случая тези срокове изтичат на 20.11.2026 г., като непредявяване на вземането пред съда по несъстоятелността влече пред себе си последиците на чл. 739, ал. 1 ТЗ – непредявените вземания се погасяват.

Предвид наличие на предпоставките по чл. 8, ал. 1, изр. 1-во ЗА и липса на пречките по чл. 8, ал.1, изр. 2-ро ЗА, процесното исково производство подлежи на прекратяване, както правилно е процедирал първоинстанционният съд.

Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции, обжалваното определение се явява правилно, частната жалба срещу него е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

2

Воден от изложеното, Апелативен съд – София

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 25250/11.09.2026 г. по описа на САС, депозирана от ЗП „П. А. П.“ против определение от 10.07.2026 г. на СОС по т.д. № 72/2026 г., с което е прекратено делото срещу „Фарм Сенс“ АД.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3