Решение № 36 от 06.01.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 36 гр. София, 06.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Цветина Костадинова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Мария Г. Шейтанова Въззивно гражданско дело № 20231100512268 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 10967/26.06.2023 г. по гр. д. № 4482/2022 г. по описа на СРС, 25 св, по предявен от ищеца Ю. К. П. иск с правно основание чл. 109 ЗС ответникът „Б.Е.-** Р“ ООД е ОСЪДЕН да прекрати действията си, посредством които не допуска ищеца до общото стълбище в частта от площадката на втория етаж до подпокривното пространство и на самото подпокривно пространство на двуетажната жилищна сграда в гр.София, находяща се на ул. **** /сграда с идентификатор *** с предназначение жилищна сграда многофамилна, разположена в имот с идентификатор *** на посочения адрес/ като представител на дружеството предаде на Ю. К. П. ключ и всякакъв друг вид заключващо средство, включително средство за управление на алармена система, ако има такава от входна врата, разположена на ръба на последното стъпало на стълбището, водещо до стълбищна клетка на втори етаж на двуетажната жилищна сграда. С решението е ОСТАВЕНО БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца Ю. К. П. за прекратяване на действията, посредством които ответникът „Б.Е.-** Р“ ООД не го допуска до общото стълбище в частта от площадката на втория етаж до подпокривното пространство и на самото подпокривно пространство на двуетажната жилищна сграда в гр.София, находяща се на ул. ****, като ответникът премахне за собствена сметка на преградната стена и вратата на стълбищната площадка при втория етаж на описаната сграда.

С решението по предявен от ответника „Б.Е.-** Р“ ООД иск с правно основание чл. 109 ЗС първоначалният ищец и ответник по насрещния иск Ю. К. П.

1 е ОСЪДЕН да прекрати действията си по недопускане на „Б.Е.-** Р“ ООД до мазетата и да осигури постоянен, неограничен, независим и необезпокояван достъп до общата врата към мазетата в двуетажна жилищна сграда с идентификатор ***, находяща се в гр. София, район „Слатина“, ул. **** /с предназначение жилищна сграда многофамилна, разположена в имот с идентификатор *** на посочения адрес/, както и достъп до западните мазета с цел реализиране на право на преминаване през западните мазета, с оглед осъществяване на достъп до притежаваното от „Б.Е.-** Р“ ООД източно мазе в посочената жилищна сграда, като предостави на „Б.Е.-** Р“ ООД ключ, чип или друго средство за осъществяване на независим и необезпокояван достъп до посочените обекти.

Подадена е въззивна жалба вх. № 210288/24.07.2023 г. /дата пощ. кл. 20.07.2023 г./ от ответника по главния иск в първоинстанционното пр-во „Б.Е.-** Р“ ООД против решението в частта, с която ответникът /въззивник/ „Б.Е.-** Р“ ООД е осъден да прекрати действията си, посредством които не допуска ищеца до общото стълбище в частта от площадката на втория етаж до подпокривното пространство и на самото подпокривно пространство на двуетажната жилищна сграда като предаде ключ и всякакъв друг вид заключващо средство, включително средство за управление на алармена система, ако има такава от входна врата, разположена на ръба на последното стъпало на стълбището.

Излага, че ищецът Ю. К. П. е получил ключ видно от протокол от м. 07.2014 г.

Сочи, че вратата на площадката на втория етаж е съществувала на място към момента, когато дружеството е придобило правото на собственост върху ап. на ет. втори, като отрича да е извършвал преустройство, подменяйки старата съществуваща врата и заграждайки площадката. Сочи и че винаги при поискване дружеството е осигурявало достъп до стълбищната площадка на втория етаж, като е отключвало вратата. Излага, че при липса на врата външни лица биха имали достъп до подпокривното пространство. Същото освен това било неизползваемо – луфт между покрива и тавана на втори етаж, и до него се стига с подвижна стълба от площадката на етаж втори.

Дори и площадката да била заградена, то това било сторено да се предотврати падане по стълбите, които са стръмни. Исканото с иска от ищеца премахване на преградната стена и вратата на стълбищната площадка на втори етаж е неподходящ метод, който би заплашил здравината на стъблището.

По делото е постъпил отговор на въззивната жалба от и първоначален ищец Ю. К. П., в който е изложено становище за неоснователност на подадената въззивна жалба. Поддържа се, че ответникът дружеството е завзело общи части - стълбищната площадка на втори етаж, от където се извършва подходът към подпокривното пространство чрез подвижна стълба. Твърди, че дружеството е поставило нова, модерна заключваща се врата в началото на площадката, както и е изградило преградна стена. По този начин дружеството използва стълбищната площадка като преддверие за жилището негова собственост без да има право за това. Оспорва да разполага с ключ. Сочи, че съдът е следвало да се произнесе по искането на ищеца, така както е формулирано – да се постанови премахването на стената, прозореца и заключващата се врата, а не да постановява да се предаде ключ. Сочи, че никой не може да приобщава общи части към жилището си под предлог за по-голяма сигурност и предотвратяване на падане. Сочи, че предишното състояние на площадката е включвало парапет, за да се предотврати падане по стълбите от площадката. Счита, че жалбата е неоснователна.

Подадена е въззивна жалба вх. № 216841/31.07.2023 г. от Ю. К. П. като: 1.

2 ищец по главния иск в частта от решението, с която е отхвърлен предявеният от него иск за осъждане на ответника „Б.Е.-** Р“ ООД да прекрати на действията си, посредством които не го допуска до общото стълбище в частта от площадката на втория етаж до подпокривното пространство и на самото подпокривно пространство на сградата, като премахне за собствена сметка преградната стена и вратата на стълбищната площадка при втория етаж на описаната сграда; 2. като ответник по насрещния иск на „Б.Е.-** Р“ ООД, по който Ю. К. П. е осъден да осигури постоянен, неограничен, независим и необезпокояван достъп до общата врата към мазетата в сградата, както и достъп до западните мазета с цел реализиране на право на преминаване през западните мазета, с оглед осъществяване на достъп до притежаваното от „Б.Е.-** Р“ ООД източно мазе в посочената жилищна сграда, като предостави на „Б.Е.-** Р“ ООД ключ от заключващата се врата към мазетата.

Излага, че „Б.Е.-** Р“ ООД е завзело общи части - стълбищната площадка на втори етаж, от където се извършва подходът към подпокривното пространство чрез подвижна стълба. Твърди, че ответникът е поставил нова, модерна заключваща се врата в началото на площадката, и е изградил преградна стен. По този начин използва стълбищната площадка като преддверие за жилището си. Сочи, че съдът е следвало да се произнесе по искането на ищеца, така както е формулирано – да се постанови премахването на преградната стена и на заключващата се врата, а не да постановява да се предаде ключ. Сочи, че никой не може да приобщава общи части към жилището си под предлог за по-голяма сигурност и предотвратяване на падане. Сочи, че предишното състояние на площадката е включвало парапет именно за да се предотврати падане по стълбите от площадката. Старата врата на площадката била дървена, лека, с панти направо на стената и без допълнителна стена. Тя не се заключвала.

Относно заключената обща врата, която води към мазетата, сочи, че от него достъп до мазетата винаги е предоставян при поискване. Сочи, че „не е длъжен да предава ключове още повече при сменящи се ползватели на втория етаж“.

По делото е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия „Б.Е.-** Р“ ООД, в който е изложено становище за неоснователност на подадената въззивна жалба. Поддържа се, че не му е предоставен ключ от врата към мазетата, а свид.

Попова не е пряк очевидец на предаване на ключа от вртата към мазетата.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба и отговора приема следното.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо с изключение на частта, с която е ответникът „Б.Е.-** Р“ ООД е осъден да прекрати действията си, посредством които не допуска ищеца Ю. П. до общото стълбище в частта от площадката на втория етаж под подпокривното пространство и на самото подпокривно пространство на сградата, като представител на дружеството предаде на Ю. К. П. ключ и всякакъв друг вид заключващо средство, включително средство за управление на алармена система, ако има такава от входната врата, разположена на ръба на последното стъпало на стълбището, водещо до стълбищна клетка на втори етаж на сградата.

В тази част - относно осъждане на ответника „Б.Е.-** Р“ ООД да предаде на 3 ищеца Ю. К. П. ключ и всякакъв друг вид заключващо средство, включително средство за управление на алармена система, ако има такава, от входната врата, разположена на ръба на последното стъпало на стълбището, водещо до стълбищна клетка на втори етаж на сградата, решението е постановено по непредявен иск и е недопустимо.

С исковата молба ищецът Ю. П. е предявил против ответника „Б.Е.-** Р“ ООД негаторен иск по чл. 109 ЗС с искане да бъде осъден ответникът да прекрати неоснователното недопускане на ищеца до общото стълбище в частта от площадката на втория етаж под подпокривното пространство и на самото подпокривно пространство на сградата, като „за собствена сметка премахне преградната стена и вратата на стълбищната площадка при втория етаж“.

Това е било искането на ищеца по иска. Искане за предаване на ключ от поставената от ответника врата не е правено; негаторен иск с подобен петитум не е бил предявяван. Напротив, в хода на производството ищецът Ю. П. е поддържал непротиворечиво, че ответникът - дружество собственик на жилището на втори етаж от сградата, е завзел общи части - общото стълбище в частта от площадката на втория етаж под подпокривното пространство и самото подпокривно пространство на сградата, като е преградил площадката със стена и нова врата, която е заключена. Били са предявени главен иск по чл. 109 ЗС и евентуален ревандикационен иск за осъждане на ответника „Б.Е.-** Р“ ООД да предаде на ищеца владението върху общото стълбище в сочената част. Пр-вото по евентуалния иск по чл. 108 ЗС е прекратено с влязло в сила определение от 26.10.2022 г. / постановено наред с определението по чл.

140 ГПК/. Така останал е висящ единствено искът по чл. 109 ЗС. Същият обаче е с искане за прекратяване на действията по недопускане на ищеца до общото стълбище в частта от площадката на втория етаж и на самото подпокривно пространство, като за собствена сметка ответникът премахне преградната стена и вратата на стълбищната площадка при втория етаж.

В мотивите към решението СРС е приел, че „Б.Е.-** Р“ ООД действително е извършило преустройство в общите части използва към жилището негова собственост чрез заграждане стълбищната площадка на втория етаж, която представлява общи части. Въпреки това обаче е приел, че осигуряването на пълноправен достъп на ищеца до стълбищната площадка на ет. втори не изисква разрушаване на построеното и способът за предоставяне на достъп по негаторния иск се определял от съда при съобразяване на най-щадящия начин за преодоляване на пречките за упражняване правата от собственика.

По тези мотиви съдът се е произнесъл по предявения от ищеца Ю. П. иск, отхвърляйки го като неоснователен. С решението е оставено без уважение искането на ищеца Ю. К. П. за прекратяване на действията, посредством които ответникът „Б.Е.** Р“ ООД не го допуска до общото стълбище в частта от площадката на втория етаж до подпокривното пространство и на самото подпокривно пространство на двуетажната жилищна сграда като ответникът премахне за собствена сметка на преградната стена и вратата на стълбищната площадка при втория етаж на описаната сграда.