Определение № 283 от 26.05.2026, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 283 гр. Велико Търново, 26.05.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ (A)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ , в закрито заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА

ИРЕНА КОЛЕВА като разгледа докладваното от ИРЕНА КОЛЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20264000500169 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба на ЕТ „ТОЧЕК – Г. Т.“, чрез пълномощник – адвокат М.

Г., срещу Определение № 331/05.03.2026г. по в.гр.д. № 135/2026г. на Окръжен съд-Велико Търново, с което е оставена без разглеждане, като процесуално недопустима, подадена от същия ЕТ жалба против отказ на ЧСИ Р. К., обективиран в съобщение до длъжника от 01.12.2025г., да вдигне наложени запори върху дружествени дялове, принадлежащи на последния в следните търговски дружества – „Дунавски пастири“ ЕООД с ЕИК 205227986, „Чобанче“ ЕООД с ЕИК 204427471, „Агро – Солей“ ЕООД с ЕИК 200261504, „Чобан БГ“ ЕООД с ЕИК 202567834“, „Цеци инвест“ ЕООД с ЕИК 204069437, „Навой-Наваи“ ЕООД с ЕИК 207977972 и „Зоомилк“ ЕООД с ЕИК 201063429, както и е прекратено производството по делото. Оплакванията в частната жалба са за неправилност на обжалвания акт. Частният жалбоподател излага, че отказът на съдебния изпълнител да уважи възражение по чл.442а от ГПК и да вдигне наложената обезпечителна мярка представлява отказ да се ограничи или прекрати изпълнението в частта, в която то е прекомерно, поради което попада в хипотезата на чл.435 ал.2 т.6 от ГПК, като отказ да бъде прекратено или приключено изпълнението, поради което счита, че подадената от него жалба е допустима и съдът дължи разглеждането й по същество. Намира, че лишаването на длъжника от възможността да атакува отказ на съдебния изпълнител по чл.442а ГПК води до нарушаване на правото на ефективна защита и 1 противоречи на основните принципи на гражданския процес. Прави искане за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за разглеждане по същество на подадената жалба.

В законоустановения срок е постъпил отговор от взискателя „ИНВЕСТБАНК“ АД, ЕИК 831663282, чрез пълномощник – юрисконсулт Р. Б., в който се заема становище за неоснователност на частната жалба и наведените в нея оплаквания срещу атакуваното определение.

Частната жалба е допустима, доколкото е подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок и от лице, имащо правен интерес от обжалване, поради което подлежи на разглеждане.

Съдът, въз основа на оплакванията в жалбата и след като извърши дължимата проверка за законосъобразност на атакуваното определение, намира следното:

Производството по изп.дело № 4/2023г. по описа на ЧСИ Р. К. е образувано по молба на кредитор - „ИНВЕСТБАНК“ АД за принудително събиране на вземанията му срещу длъжника ЕТ „ТОЧЕК – Г. Т.“ по изпълнителни листи № 846 и 847, двата от 06.10.2022г., издадени въз основа на заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 2470/2022г. и ч.гр.д. № 2471/2022г., и двете по описа на Районен съд-Велико Търново. Вземанията на взискателя са обезпечени с първа по ред договорна ипотека върху недвижими имоти, находящи се в землището на с. Плаково, община Велико Търново. Присъединени взискатели по делото са Държавата, чрез ТД на НАП - Велико Търново и „Снайпер БГ“ ЕООД, в качеството му на частен правоприемник на „Юробанк“ АД. П о искане от 06.10.2025г. на първоначалния взискател, на основание чл. 517 ал. 1 ГПК, със запорни съобщения от същата дата съдебният изпълнител наложил запори върху притежаваните от длъжника дружествени дялове в капитала на следните търговски дружества - „Дунавски пастири“ ЕООД с ЕИК 205227986, „Чобанче“ ЕООД с ЕИК 204427471, „Агро – Солей“ ЕООД с ЕИК 200261504, „Чобан БГ“ ЕООД с ЕИК 202567834“, „Цеци инвест“ ЕООД с ЕИК 204069437, „Навой-Наваи“ ЕООД с ЕИК 207977972 и „Зоомилк“ ЕООД с ЕИК 201063429. С възражение от 06.11.2025г. длъжникът поискал да бъдат вдигнати наложените запори поради несъразмерност на предприетите изпълнителни способи с размера на задължението по смисъла на чл. 442а ГПК. С резолюция, обективирана в съобщение до длъжника от 01.12.2025г., съдебният изпълнител постановил отказ по подаденото възражение. Срещу този отказ длъжникът по изпълнението подал жалба с искане за отмяната му и вдигане на наложените запори върху притежаваните от него дружествени дялове в посочените търговски дружества, въз основа на която било образувано в.гр.д. № 135/2026г. по описа на Окръжен съд-Велико Търново.

За да постанови обжалвания резултат, съдът приел, че отказът на съдебният изпълнител да вдигне наложени запори върху дружествени дялове поради несъразмерност не попада сред изрично посочените в разпоредбата на чл.435 ал.2 и ал.3 от ГПК подлежащи на обжалване действия от длъжника.

Обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно.

2

В нормите на чл.435 ал.2 и ал.3 ГПК са лимитативно изброени действията на съдебния изпълнител в изпълнителното производство, които длъжникът разполага с правото да обжалва и сред тях не попада отказа на съдебния изпълнител да вдигне наложени от него обезпечителни мерки при установяване на несъразмерност по смисъла на чл.442а ал.1 от ГПК. От своя страна, запорът, като изпълнително действие, не подлежи на самостоятелно обжалване по реда на чл.435 и сл. от ГПК. На обжалване подлежи насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество. Само ако приеме наличието на несеквестируемост, съдът отменя всички изпълнителни действия, които я нарушават, включително и наложения запор. Такава хипотеза не би могла да е налице в настоящия случай, доколкото дружествените дялове са изключени от защитата на несеквестируемостта.

Цитираната от частния жалбоподател разпоредба на чл.435 ал.2 т.6 ГПК е относима единствено към хипотезите на чл.433 ГПК, но не и към правилото по чл.442а от ГПК.

Разпоредбата на чл.442а от ГПК също не установява процесуална възможност - отказът на съдебен изпълнител да уважи възражение за несъразмерност и да вдигне наложени обезпечителни мерки, да бъде обект на обжалване пред съд. Подобен е подхода на законодателя и в разпоредбата на чл.443 ГПК, където също не е предвидена възможност за съдебен контрол върху преценката на съдебния изпълнител дали предложения от длъжника начин на изпълнение е в състояние да удовлетвори взискателя.

За евентуално незаконосъобразно принудително изпълнение поради незаконосъобразен отказ за прилагане на чл.442а ГПК съдебният изпълнител може да носи отговорност по реда на чл.441 ГПК. Аргумент в подкрепа на горните изводи е факта, че отговорността по чл.441 ал.2 ГПК вр. чл.441 ал.1 от ГПК е относима към хипотезата на чл.442а ГПК, тъй като между двете законови разпоредби е направена пряка препратка.

По изложените съображения, с оглед установената недопустимост на подадената жалба срещу отказа на съдебния изпълнител да вдигне наложени от него обезпечителни мерки по реда на чл.442а ал.2 ГПК, обжалваното определение, с което същата е оставена без разглеждане, като правилно, следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, Великотърновският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 331/05.03.2026г., постановено по в.гр.д. № 135/2026г. по описа на Окръжен съд-Велико Търново.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4