Решение № 87 от 12.06.2026, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 87 гр. Кърджали, 12.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Боян Ешпеков при участието на секретаря Теодора Д.а като разгледа докладваното от Боян Ешпеков Административно наказателно дело № 20265140200181 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.72, ал.4 от ЗМВР.

Делото е образувано във връзка с подадена жалба от Т. А. М., чрез адв.

Д. Д. от АК – *****, против Заповед за задържане на лице рег. № ***** от ***** г., издадена от Й. Д. М. – командир на отделение при РУ – Кърджали, с която жалбоподателят е бил задържан за срок до 24 часа на основание чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР.

В жалбата се посочва, че на ***** г. Т. М. бил на работа в магазин в ******, ул. „*****“ №* и около 11.00 часа му се обадила майка му и му казала, че са набити с брат му от бащата на бившата жена на брат му – М.К., брат й Р.К. и майка й К.А.. Жалбоподателят се обадил на тел. 112 и веднага се насочил към мястото, на което му било посочено, че се е случило това, а именно – СОУ „Отец Паисий“. Отишъл на посоченото място, където се намирал брат му и полицейски екип. Брат му Т. бил обяснил на полицаите какво се е случило, а последните им разпоредили да отидат в РУ – Кърджали.

Полицаите попитали жалбоподателя дали е присъствал на случая, като последният им заявил, че не е. Жалбоподателят Т. М. и брат му Т. М. се били насочили с автомобилите си към РУ – Кърджали, като първи се движел жалбоподателят. Сочи се, че малко преди кръстовището на ул. „Сан Стефано“ и ул. „Булаир“ пред автомобила на жалбоподателя изскочил полицая Ш. М., който ръкомахал и им викал да спрат. Жалбоподателят спрял и видял, че отстрани се намира К.А., жената която била брат му и чул да го псува. Сочи се, че Т. М. излязъл от автомобила и попитал К.А. защо вика, като в този 1 момент полицаят Ш. М. му се развикал да влиза в колата и да изчезва, тъй като бил задръстил движението. Жалбоподателят твърди, че преместил автомобила си и се върнал при полицаите, когато забелязал, че брат му бил задържан и бил с белезници. Полицаят Ш. М. му се бил развикал „къде бяга“ и че и той ще бъде задържан. Посочва се, че полицаят Ш. М. му казал да се качва в колата на брат му и да я закара до РУ – Кърджали, но след това му казал, че друг колега ще я кара и жалбоподателят се качил на дясната седалка на автомобила. След пристигането им в РУ – Кърджали било им казано да слизат от автомобилите и да влизането в сграда на управлението, като още с влизането в сграда са му били сложени белезници. Жалбоподателят бил попитал защо е задържан, като не му било отговорено. Прави се оплакване, че напълно непонятно и абсурдно за жалбоподателя е било задържането му, както и че никой не му казал причината за това. В жалбата се изразява становище, че заповедта е незаконосъобразна, че е постановена при липса на фактически и правни основания, при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и несъответствие с целта на закона. Излагат се съображения, че в заповедта е посочено, че основанието за задържането е във връзка със ЗМ № ***/***** г. за извършено престъпление по чл. 325, ал.1 от НК, като бил преписан част от текста на този член. Не били посочени абсолютно никакви фактически основания в издадената заповед, както и не било посочено нито къде се е намирал в това време, нито в колко часа е станало констатираното престъпление, нито при какви обстоятелства, нито в какво се изразява извършеното от него. Излагат се подробни съображения в тази насока, като се посочва и съдебна практика. Сочи се, че с оспорената заповед жалбоподателят бил лишен от свобода по смисъла на чл.5 от ЕКПЧ, което било крайна форма на ограничаване на свободата на придвижване по чл.2 от Протокол № 4 към ЕКПЧ. Задържането не покривало нито стандарта за законност, нито този за непроизволност като основополагащи принципи при ограниченията на правото на свобода и сигурност. Заповедта за задържане била издадена при липса на предпоставките на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР. При издаване на акта бил нарушен и принципът на съразмерност, установен в чл.6 от АПК, като правата му били засегнати в по-голяма степен от необходимото за постигане на преследваната цел. Навеждат се доводи, че мярката по посочения текст от ЗМВР има за цел възпрепятстване на лице, за което има данни, че е извършило престъпление, да се укрие или да извърши друго престъпление, а също и да осуети наказателно преследване, а за жалбоподателя липсвали данни за извършено престъпление въобще. Моли се обжалваната заповед за задържане да бъде отменена като незаконосъобразна. Претендира се присъждане направените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят Т. М., редовно призован, явява се лично и с адв. Д. Д. от АК – ******и адв. М. С. от АК – ******, редовно упълномощени по делото. Последните поддържат жалбата. В хода на делото по същество процесуалните представители на жалбоподателя излагат 2 съображения за незаконосъобразността на обжалваната заповед за задържане.

Молят същата да бъде отменена. Претендират присъждане на направените разноски.

В съдебно заседание ответникът Й. Д. М., редовно призован, не се явява.

Представлява се от главен юрисконсулт при ОД на МВР – Кърджали - С. Ч..

Последният счита жалбата за неоснователна. В хода на делото по същество излага съображения за законосъобразността на обжалваната заповед за задържане. Моли последната да бъде потвърдена. Представя писмени бележки. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установена следната фактическа обстановка:

На ***** г. полицейски служители от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР се намирали в гр. Кърджали, ул. „Булаир“, до СУ „Йордан Йовков“, където изпълнявали служебните си задължения. Около 11.30 часа на посочената дата при тях отишли няколко лица, които им заявили, че били бити до училище „Отец Паисий“. Служителите на МВР поискали съдействие и на място пристигнали полицейските служители Й. М. и Ш. М.. Последните установили лицата К.Р.А., М.М.К. и Р.М.К., които им обяснили, че са били нападнати от бившия им зет Т., брат му Т. и майка им Ш.. Посочи ли им и автомобилите, с които се придвижвали посочените лица. Данните били подадени по средствата за комуникация между служителите на МВР и полицаите от сектор „Пътна полиция“, посетили мястото, за което лицата заявили, че били бити, а именно гр. Кърджали, ул. „Отец Паисий“, до „Тостерландия“. На посочения адрес установили участниците от другата стана на спора, а именно Т. А. М., който бил с майка си и децата си, и с лек автомобил марка „******“, модел „******“ с рег. № ******, както и брата на Т. М., а именно – Т. М., който бил с лек автомобил марка „******“, модел „******“, с рег. № ******. Служителите на МВР разпоредили на Т. М. и Т. М. с автомобилите си да се придвижат до РУ – Кърджали за изясняване на случая. Двамата братя се насочили към РУ – Кърджали, като се движели по ул. „Сан Стефано“ към ул. „Булаир“. Полицейските служители също се насочили в тази посока. На кръстовището на ул. „Сан Стефано“ и ул.

„Булаир“, където все още се намирали другата страна по спора - К.А., М.К. и Р.К., били спрени от намиращите се там полицейски служители. Т. М. и Т. М. спрели автомобилите си един зад друг, като първи се е движел и респ. спрял Т.

М. с лек автомобил марка „******“, модел „******“, с рег. № ******.

Незабавно след спиране на автомобилите двамата водачи – Т. М. и Т. М. слезли от автомобилите си и започнали да разговарят на висок тон с другата страна по спора, като обиждали и заплашвали същите със саморазправа. По агресивно се държал братът на жалбоподателя, а именно - Т. М.. Полицейските служители Й. М. и Ш. М. многократно разпоредили на Т. М. и Т. М. да влязат в автомобилите си, с оглед предотвратяване на задълбочаване на конфликта 3 между двете групи, но те не изпълнили тези разпореждания. Във връзка с възникналия конфликт между двете групи всички участници се придвижили до РУ – Кърджали, където жалбоподателят бил задържан за срок до 24 часа за което била издадена обжалваната Заповед за задържане с рег. *****/***** г., издадена от Й. Д. М. – командир на отделение при РУ – Кърджали, в която било вписано като основание за задържането „във връзка със ЗМ № ***/***** г. по чл. 325, ал.1 от НК – извършва непристойна проява грубо нарушаваща обществения ред и изразяваща явно неуважение към обществото“. Заповедта за задържане била връчена лично на жалбоподателя, който бил освободен на ****** г. в ***** часа. Във връзка със задържането, на Т. М. му бил извършен обиск, за който е съставен Протокол за обиск на лице от ***** г.

Жалбоподателят бил освидетелстван в Спешно отделение на МБАЛ „Д-р Ат.

Дафовски“ гр. Кърджали, обективирано в Карта за медицинско освидетелстване на лице, пребиваващо в помещение за задържане от ***** г., както и бил уведомен за правата му съгласно Декларация приложение № 1 към чл.15. Задържането на Т. М. било осъществено на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР във връзка с извършено престъпление по чл.325, ал.1 от НК. По случая бил регистриран ЗМ № ***/***** г. въз основа на изготвена на ***** г. докладна записка от Ш. Е. М. до началника на РУ-Кърджали. По така образуваната преписка била извършена проверка, която приключила на 24.03.2026 г. с изготвяне на справка с мнение за образуване на досъдебно производство. Преписката била изпратена в прокуратурата и с Постановление на Районна прокуратура - Кърджали от ****** г. било отказано образуване на досъдебно производство, тъй като прокурорът счел, че липсват данни за извършено престъпление по чл.325, ал.1 от НК или по чл.131, ал.1, т.12, във вр. с чл.130, ал.2 от НК.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни доказателства, установени чрез гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите Т. А. М. и Ш. Е. М.; от писмените доказателства – заверено копие на Заповед за задържане на лице с рег. № ***** от ***** г.; заверено копие на Протокол за личен обиск на лице от ***** г.; заверено копие на Декларация за правата на задържано лице от ***** г.; заверено копие на Карта за медицинско освидетелстване на лице, пребиваващо в помещението за задържане от ***** г.; заверено копие на Писмо до Районна прокуратура – Кърджали от ***** г.; заверено копие на Заповед за конвоиране на лице № ***** от ***** г.; заверено копие на Протокол за проведен инструктаж на конвоен наряд с рег. № ***** от ***** г.; заверено копие на Справка относно извършена проверка по преписка с вх. № ********* от ***** г. по описа на РУ – Кърджали; заверено копие на Постановление за отказ да се образува наказателно производство от ****** г. на Районна прокуратура – Кърджали; заверено копие на Писмо до кмета на Община Кърджали; заверено копие на Протокол за извършена проверка на лични вещи, превозни средства, кораби, въздухоплавателни средства, контейнери и на вещи, превозвани в тях от ***** г. по отношение на лек автомобил марка „******“ притежание на М.М.К.;

4 заверено копие на Протокол за извършена проверка на лични вещи, превозни средства, кораби, въздухоплавателни средства, контейнери и на вещи, превозвани в тях от ***** г. по отношение на лек автомобил марка „******“, модел „******“ с рег. ****** притежание на Т. А. М.; заверено копие на Протокол за извършена проверка на лични вещи, превозни средства, кораби, въздухоплавателни средства, контейнери и на вещи, превозвани в тях от ***** г. по отношение на лек автомобил марка „******“, модел „******“ с рег.

****** притежание на Т. А. М.; заверено копие на Протокол за доброволно предаване от ***** г.; заверено копие на Писмо до РУ – Кърджали от Отдел „Районен център 112“ – Кърджали; заверено копие на Докладна записка от ***** г. и Удостоверение от ОД на МВР – Кърджали с рег. № *****/***** г.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок по чл.***, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването, и пред компетентния съд.