Определение № 642 от 26.05.2022, Районен съд - Лом

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 642 гр. гр. Лом, 26.05.2022 г.

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ШЕСТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: НИКОЛА Т. ДЕЛИЕВ като разгледа докладваното от НИКОЛА Т. ДЕЛИЕВ Гражданско дело № 20211620102468 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство с правно основание чл. 248 от ГПК.

С Решение № 90/13.04.2022 г., постановено по гр.д. № 2468/2021 г. на РС - Лом, съдът е признал ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл. 422, ал. 1 от ГПК, че „АКРОС 2008“ ЕООД с ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: с. ****, област Монтана, ул. ****, с управител К. М. С. с ЕГН: **********, дължи на Б. Н. М., с ЕГН: **********, с адрес: гр. ****, ул. ****, сумата в размер на 488,48 лева (четиристотин осемдесет и осем лева и 48 стотинки), представляваща неиздължени арендни плащания за стопанските години 2017/2018 г. и 2018/2019 г. по Договор за аренда на земеделска земя от 11.01.2013 г., с нотариална заверка на подписите с рег. № *** пред Д. М. – нотариус в район РС - гр. Лом, с рег. № *** на Нотариалната камара, вписан в СВ – Лом, рег. № ***, том 1, дв. вх. рег. № *** от 16.01.2013 г. и Анекс от 10.11.2016 г. към Договор за аренда на земеделска земя от 11.01.2013 г. с нотариална заверка на подписите с рег. № **** пред Д. М. – нотариус в район РС - гр. Лом, с рег. № *** на Нотариалната камара, вписан в СВ – Лом под рег. № ***, том 13, дв. вх. рег. № **** от 11.11.2016 г. , за която сума е издадена Заповед № 394/26.07.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 1529/2021 г. по описа на Районен съд – Лом.

Със същото Решение е ОТХВЪРЛЕН искът по чл. 422, ал. 1 от ГПК в частта за претендирана главница над 488,48 лева (четиристотин осемдесет и осем лева и 48 стотинки) до пълния предявен размер от 1221,20 лева (хиляда двеста двадесет и един лева и 20 стотинки), представляваща неиздължени арендни плащания за стопанските години 2014/2015 г., 2015/2016 г. и 2016/2017 г. по Договор за аренда на земеделска земя от 11.01.2013 г., с нотариална заверка на подписите с рег. № *** пред Д. М. – нотариус в район 1

РС - гр. Лом, с рег. № *** на Нотариалната камара, вписан в СВ – Лом, рег. № ***, том 1, дв. вх. рег. № *** от 16.01.2013 г. и Анекс от 10.11.2016 г. към Договор за аренда на земеделска земя от 11.01.2013 г. с нотариална заверка на подписите с рег. № **** пред Д. М. – нотариус в район РС - гр. Лом, с рег. № *** на Нотариалната камара, вписан в СВ – Лом под рег. № ***, том 13, дв. вх. рег. № **** от 11.11.2016 г. , за която сума е издадена Заповед № 394/26.07.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 1529/2021 г. по описа на Районен съд – Лом.

Ответникът „АКРОС 2008“ ЕООД с ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: с. ****, област Монтана, ул. ****, с управител К. М. С. с ЕГН:

********** е осъден да заплати на Б. Н. М., с ЕГН: **********, с адрес: гр.

****, ул. ****, сумата от 140 лева /сто и четиридесет лева/ разноски по делото съразмерно с уважената част от предявените искове, на основание чл.

78, ал. 1 от ГПК.

Решението не е обжалвано и е влязло в законна сила на 29.04.2022 г.

На страните решението е връчено на 14.04.2022 год.

В срока за обжалване, с Молба от 27.04.2022 г., адв. Р. Б. - МАК, пълномощник на ответника, е поискал изменение на решението в частта за разноските, като е изложил аргументи за допусната от съда неточност, като е посочено, че се следва да се присъдят разноски само в исковото производство, понеже в заповедното не е поискано присъждане на такива от Ищеца (заявител), както и че неправилно са присъдени разноски за процесуално представителство на ищеца в тежест на ответника, тъй като не следва да се присъждат такива, след като не са представени доказателства за това.

Ищецът е представил в хода на производството списък по чл. 80 ГПК и договор за правна защита и съдействие № 0095652.

Ответникът е представил в хода на производството списък по чл. 80 ГПК.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК, ищецът не е изразил становище по молбата.

Молбата е допустима – подадена от надлежна страна, в срока по чл.

248, ал. 1 от ГПК, а разгледана по същество, частично основателна.

В мотивната част на Решението си съдът е изложил съображения, че, за направените от ищеца разноски, не са представени доказателства и списък по чл. 80 от ГПК. Видно от материалите по делото, такива са представени.

Направено е възражение за прекомерност от страна на процесуалния представител на ответника в проведеното съдебно заседание на 24.03.2022 г.

Така присъдените разноски за процесуално представителство на ищеца са определени в размер на минимума посочен в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,съобразно уважената част от иска. В тази част молбата следва, като неоснователна, да бъде оставена без уважение, тъй като са представени доказателства за процесуално представителство на ищеца и списък с разноски по чл. 80 от ГПК, а мотивите 2 не подлежат на допълване или изменение. Доколкото дали да са правилно изчислени и посочени в диспозитива на Решение № 90/13.04.2022 г., постановено по гр.д. № 2468/2021 г. на РС – Лом присъдените разноски за адвокатско възнаграждение, то настоящия съдебен състав с оглед направеното възражение за прекомерност, намира, че отново адвокатското възнаграждение ще се определи в посочения в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. минимален размер, с оглед уважената част на иска, поради което няма да настъпи промяна в присъдения размер.

Относно възражението, че не следва да се присъждат разноски по заповедното производство, както за процесуално представителство, така и за държавна такса, настоящият съдебен състав намира същото за основателно поради следното:

Направените от ищеца разноски за тази инстанция, видно от материалите по делото за държавна такса са в размер на 16,40 лева.

В диспозитива на Решението е посочено, че ответникът следва да заплати на ищеца, сумата от 140 лева /сто и четиридесет лева/ разноски по делото съразмерно с уважената част от предявените искове, на основание чл.

78, ал. 1 от ГПК. От сумата в размер на 140 лева, 120 лева са за адвокатско възнаграждение и 20 лева за държавна такса. Според теорията и задължителната съдебната практика (Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК при ВКС) исковото производство по чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК се явява продължение на предхождащото го заповедно производство. Така в т. 12 от посоченото Тълкувателно решение разноските в заповедното производство представляват законна последица от уважаването, респективно отхвърлянето на иска, като предпоставя правомощието на съда в исковото производство да разпредели отговорността за разноските по издаване на заповедта за изпълнение. Компетентността на съда произтича и от разпореждането на законодателя в чл. 81 от ГПК за произнасяне по искането за разноски във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция. Делото, образувано по подаденото заявление на кредитора, приключва с издаването на заповедта за изпълнение. Последващите процесуални действия на съда в заповедното производство, като: връчване на заповедта на длъжника, даване на указания на заявителя по чл. 415, ал. 1 от ГПК, издаване на изпълнителен лист, са следствие на издадения от съда акт – Заповед за изпълнение. Поради тази причина, след като не е поискано присъждането на разноски в заповедното производство, то не следва същите, макар и поискани с исковата молба по чл. 422 от ГПК, да бъдат присъдени.

Поради това на ищеца от страна на ответника се дължи само такса в размер на 6,56 лева.

По изложените съображения, съдът намира искането за изменение на Решение № 90/13.04.2022 г., постановено по гр. д. № 2468/2021 г. на РС - Лом в частта за разноските за държавна такса, за основателно, и за това ОПРЕДЕЛИ:

3

ИЗМЕНЯ Решение № 90/13.04.2022 г., постановено по гр. д. № 2468/2021 г. на РС - Лом в частта му относно присъдените разноски, като ВМЕСТО посоченото в него:

„ОСЪЖДА „АКРОС 2008“ ЕООД с ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: с. ****, област Монтана, ул. ****, с управител К. М. С. с ЕГН: ********** да заплати на Б. Н. М., с ЕГН: **********, с адрес: гр.

****, ул. ****, сумата от 140 лева /сто и четиридесет лева/ разноски по делото съразмерно с уважената част от предявените искове, на основание чл.

78, ал. 1 от ГПК“,

ПОСТАНОВЯВА:

„ОСЪЖДА „АКРОС 2008“ ЕООД с ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: с. ****, област Монтана, ул. ****, с управител К. М. С. с ЕГН: ********** да заплати на Б. Н. М., с ЕГН: **********, с адрес: гр.

****, ул. ****, сумата от 126,56 лева /сто двадесет и шест лева и 56 ст./ разноски по делото съразмерно с уважената част от предявените искове, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.“

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „АКРОС 2008“ ЕООД с

ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: с. ****, област Монтана, ул.

****, с управител К. М. С. с ЕГН: ********** в останалата й част, като неоснователна.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – Монтана, в двуседмичен срок от съобщението до страните.

Съдия при Районен съд – Лом: _______________________ 4