Определение № 3333 от 08.07.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3333 гр. София, 28.06.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Жива Декова

Членове:

Александър Цонев

Филип Владимиров като разгледа докладваното от Жива Декова Касационно гражданско дело № 20238002104750 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „КАРЛСБЕРГ БЪЛГАРИЯ“ АД, представлявано от изпълнителния директор В. С. П., чрез процесуален представител адв. З.

Ф., против въззивно решение № 398 от 03.07.2023 г., постановено по в. гр. д. № 72/2023 г. по описа на Окръжен съд - Благоевград, с което е потвърдено решение № 575 от 18.10.2022 г. по гр. д. № 971/2022 г. по описа на Pайонен съд - Благоевград в обжалваната част, с която е признато за незаконно и е отменено уволнението на И. И. А., извършено със заповед № 8/22.02.2022 г. на изпълнителния директор на „КАРЛСБЕРГ БЪЛГАРИЯ” АД, като И. И. А. е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност Супервайзор „Продажби Студен пазар“, регион Благоевград и „КАРЛСБЕРГ БЪЛГАРИЯ” АД е осъдено да заплати на И. И.

А. обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение в размер на 5906 лв. за периода 23.02.2022 г. – 23.08.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба – 19.04.2022 г., до окончателното й изплащане.

Касаторът счита, че са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 и ал. 2, предл. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Ответната страна по жалбата И. И. А. в писмен отговор по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК, чрез процесуален представител адв. К. Т., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване и изразява становище по същество за неоснователност на жалбата.

Претендира разноски.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.

Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК намира:

1

Въззивният съд е изложил, че от доказателствата по делото е установено, че ищеца И. И. А. и дружеството ответник „КАРЛСБЕРГ БЪЛГАРИЯ“ АД са били обвързани от валидно трудово правоотношение, възникнало с трудов договор № 67 от 26.10.2010 г., по силата на който ищецът е назначен на длъжност „търговски представител“ в ответното дружество, на основание чл. 70 във вр. с чл. 67, ал. 1 КТ, считано от 01.11.2010 г., за изпитателен срок от 6 месеца. С допълнително споразумение № 3 от 08.02.2016 г., считано от 09.02.2016 г., И. И.

А. е преназначен на длъжност Супервайзор „Продажби Студен пазар“, първоначално за срок на изпитване за 6 месеца, след което трудовият договор между страните е трансформиран в безсрочен и при пълно работно време. Последното получено от уволнения брутно трудово възнаграждение на ищеца за месеца предхождащ уволнението е в размер на 2953 лв.

Трудовите задължения включват ръководството, организацията, контрола и планирането и отчитането на дейността на екип от няколко лица, заемащи длъжността „търговски представител“ за региона на [населено място]. Задълженията на Супервайзора „Продажби Студен пазар“ включват още извършване на проверка на работата на екипа, анализ на маршрутите и обема на продажбите и изготвяне на отчети за същите, както и имуществена отговорност за поверените стоково-материални ценности и зачислените автомобили за превоза на доставяните стоки. Със заповед № 6307/11.11.2021 г., издадена от Изпълнителният директор на „КАРЛСБЕРГ БЪЛГАРИЯ“ АД, на основание чл. 120в, ал. 1 и чл. 173а, ал. 1 КТ и във връзка с обявената извънредна епидемична обстановка /Решение на МС № 629/2021г. и Решение на МС № 235/2020 г./ е преустановена работата на И. И. А., считано от 12.10.2021 г., до преустановяване на епидемичната обстановка или до последваща заповед за работодателя. Разпоредено е служителят да ползва 7 работни дни платен годишен отпуск, предоставен едностранно от работодателят с издадената заповед, както и да му бъдат изплащани трудови възнаграждения, включително за времето на престой. Заповедта е връчена на ищеца на 11.11.2021 г. С оспорената по делото заповед № 8/22.02.2022 г. на изпълнителният директор на „КАРЛСБЕРГ БЪЛГАРИЯ“ АД, считано от 23.02.2022 г.. е прекратено трудово правоотношение на И. И. А. на основание чл. 328, ал. 1, т. 4, във вр. с чл. 120в, ал. 1 КТ, във връзка с издадена преди това заповед № 6307/11.11.2021 г., поради това че работата на служителя е била преустановена за повече от 15 работни дни.

Разпоредено е на ищеца да се изплати обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ за неспазен срок на предизвестие по чл. 224, ал. 1 КТ, за неползван платен годишен отпуск за 4 дни за 2022 г., както и обезщетение в размер на две брутни работни заплати съгласно чл. 222, ал. 1 КТ.

Няма данни по делото кога заповедта е била връчена на уволнения служител. Ищецът не оспорва, че при прекратяване на трудовото правоотношение са му изплатени обезщетения за неспазено предизвестие по чл. 220, ал. 1 КТ и обезщетение по чл. 222 КТ, в размер на общо 11 812 лв.

Въззивният съд е приел, че атакуваната заповед № 8/22.02.2022 г., макар и твърде кратка и лаконична, съдържа всички изискуеми от закона реквизити и е мотивирана съгласно изискването на чл. 195, ал. 1 КТ. Изложил е, че причината за прекратяване на трудовото правоотношение е обективна – наличие на дадено състояние, което няма връзка с поведението на служителя, то в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е 2 достатъчно само посочването на конкретното основание, без да е необходимо посочването на допълнителните основания предвидени в разпоредбата на чл. 120в, ал. 1 КТ, тъй като същото е изрично предвидено в издадена от работодателя предходна заповед, която е задължителен елемент от фактическия състав на уволнението по цитирания текст от закона.

Няма значение причината за спирането на работата, тъй като основанията поради които работодателят е преустановил работата, са от негова компетентност и преценката за спирането не подлежи на съдебен контрол, тъй като е решение на работодателя по целесъобразност. Определяща е невъзможността на работодателя да генерира продукция и от там – доходи, с които да заплаща трудово възнаграждение на работниците си. Смисълът на това основание за прекратяване на трудовия договор е работникът да не стои в бездействие, предприятието да не плаща трудово възнаграждение, без да може да използва работната сила на работника. Двете хипотези, уредени в чл. 120в КТ, не създават ново основание за прекратяване на трудовото правоотношение, а могат да послужат като причина за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 КТ, което означава, че работодателят отправя писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 КТ и спазва допълнителните условия и закрила при уволнение, доколкото такива са предвидени за съответния състав. Когато със заповед по чл. 120в, ал. 1 КТ е преустановена работата на определен работник или служител, трудовото правоотношение с него може да бъде прекратено на основанието по чл. 328 ал. 1 т. 4 КТ след изтичане на повече от 15 последователни дни, но само ако преустановяването на работата е действително основано на причини, произтичащи от обявеното извънредно положение. На работодателя е предоставена възможността за обявяването на престой или спиране на работата само за отделен работник или служител, дори когато извършваната дейност не е спряна в обособена част от предприятието или за определен район – а същата да се изпълнява от другите работници или служители, заемащи същата длъжност, да е поета от лица, заемащи други длъжности и пр. В случая основанието по чл. 328 ал. 1, т. 4 КТ не е осъществено, тъй като по делото не е установено издадената заповед по чл. 120в ал. 1 КТ спрямо ищеца, да е в действителност породена от обявената извънредна епидемиологична обстановка и свързаните с това икономически и организационни затруднения за предприятието, предвид длъжността на уволнения служител. Не е била налице икономическа и производствена необходимост от преустановяването на трудовата дейност единствено и само на служителя – И. И. А. за района на [населено място]. Неговите задължения след спиране на работата му са били поети от друг супервайзор от [населено място], тъй като необходимостта от изпълняването на тези задължения не е била отпаднала. От друга страна за района на [населено място] не е преустановена дейността на нито един търговски представител, както за сектор „Стаден пазар”, така и за сектор „Топъл пазар”. След като не е преустановена или пренасочена дейността на търговските представители за района на [населено място] и не е била съкратена нито една от тези длъжности с новото щатно разписание, то не е доказано че е отпаднала и необходимостта от организацията и контрола върху тяхната работа, доказателство за което е че функциите на И. И. А. са били прехвърлени на друг супервайзор в [населено място]. Спирането на работата на ищеца е била обусловена от нуждата за 3 предприемане на допълнителни мерки за неразпространяване на заразата от COVID 19. Не са представени по делото и никакви писмени доказателства в подкрепа на твърденията на ответника работодател, че извършената годишна премаршрутизация и презониране на търговските региони за „Студен пазар“ е засегнала и района на [населено място]. Събраните по делото писмени доказателства за съкращаване на щатната длъжност за длъжността Супервайзор „Продажби Студен пазар“ за [населено място], не съставляват убедителни писмени доказателства във връзка с извършване на уволнението на основание чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ, във вр. с чл. 120в, ал. 1 КТ, тъй като същите са основание за извършване на уволнение на друго законово основание по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ. Установено е, че преди да прекрати трудовото правоотношение с И. И. А., на основание чл. 120в, ал. 1 КТ, работодателят е започнал срещу него дисциплинарна процедура за налагане на наказание, която е останала недовършена, както и процедура за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, която е била неуспешна, тъй като не е получено предварително разрешение за уволнението на И. И. А. като активен член на КТ „Подкрепа”, от синдиката в предприятието. Въззивният състав е заключил, че при липса на представени по делото убедителни доказателства за обусловеност на извършеното уволнение от възникналите за предприятието на дружеството ответник икономически и организационни проблеми поради обявената за страната епидемична обстановка, спирането на работата въз основа на персонална заповед по чл. 120в, ал. 1 КТ, сочи на индиции за тенденциозно отношение на работодателя към ищеца и за използване на основанието по чл.

328, ал. 1, т. 4 КТ за своеволното уволнение именно на този работник. Чрез прилагането на нормата на чл. 120в, ал. 1 КТ работодателят е преустановил дейността единствено и само на ищеца, като се е домогвал да създаде едно привидно правно основание за прекратяване на трудовото му правоотношение, като при това е избягнал други основания на закона за прекратяване на трудовото правоотношение, при които е задължителен подбор по реда на чл. 329 КТ и закрилата за уволнение по чл. 333 КТ. Като последица от уважаването на главния иск за отмяна на уволнението, съдът е възстановил ищеца на заеманата длъжност на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ. Присъдил е на ищеца и дължимото се обезщетение за периода 23.02.2022 г. – 23.08.2022 г. – сумата 5906 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ и чл. 86 ЗЗД /остатъкът е погасен чрез прихващане с изплатените на ищеца на основание чл.

220, ал. 1 КТ и чл. 222, ал. 1 КТ обезщетения/.

Касационното обжалване се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки: да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото или независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при 4 очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК.