Решение № 877 от 28.10.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 877 гр. Бургас, 23.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Пламена К. Георгиева Върбанова при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно гражданско дело № *0242100501132 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод на въззивната жалба на процесуалния представител на С. Н. И. от гр.*** – ответник по гр.д. № 827/2023 г. по описа на Районен съд-Айтос , против решение № 121/17.05.2024 год. постановено по същото дело ,с което е въззивницата е осъдена да ВЪЗСТАНОВИ съществуващия между УПИ II-254 и УПИ IХ-256, изграден изцяло в УПИ II-254 в квартал 171 пo плана на гр.Айтос каменен зид в първоначалния му вид, като премахне незаконно изпълненият бетонен и възстанови пo цялото протежение декоративните керемиди пo билото на оградата, както и да ПРЕМАХНЕ незаконно изградената oт нея сграда пo общата регулационна граница между УПИ II-254 и УПИ IХ-256, която сграда е изградена без проектна документация,като въззивницата е осъдена и да заплати на ищцата направените разноски по делото в размер на 1000 лв. .

Въззивникът изразява недоволство от решението , като счита същото за неправилно с оглед неправилно тълкуване на закона .

1

Сочи се ,че съдът неправилно е приел ,че ответницата неправомерно е предприела действия да промени височината на зида ,като излее бетонен пояс върху него ,без съгласието на ищцата и само на това единствено основание е уважил иска .Счита се ,че този извод е в противоречие със събраните доказателства –заключението на СТЕ и показанията на свид. М..От доказателствата се е установило ,че между двата процесни имота не е имало „ограда „,нито „декоративни керемиди „,както неправилно е приел съдът .Касаело се за съществуващ зид от стара сграда ,разположен в имота на ищцата ,а керемидите върху него в първоначалния си вид представлявали част от покрива на жилищна сграда ,собственост на ответницата .В този смисъл ,ремонтирайки покрива на собствената си сграда ,ответницата е премахнала собствените си керемиди от стария зид на ищцата ,а не „декоративни керемиди „ по билото на оградата .За целта е следвало да бъде поставен бетонен пояс над същия зид ,който да го заздрави и изравни.Идеята е била за тегнологично завършване на зида за отвеждане на дъждовните води ,както при покривните конструкции /това се сочи и от вещото лице /.И това е станало със знанието и съгласието на ищцата .Освен това ,ответницата не е променяла височината на зида ,както неправилно е приел съдът /видно от заключението на СТЕ/.

Считат се за необосновани и изводите на съда ,че ответницата е действала неправомерно и без съгласието на ищцата ,като се навеждат доводи за това ,позовавайки се на показанията на свид. М. и заключението на експертизата .От друга страна е представено и разрешително от 25.03.2024 г. ,издадено от Община-Айтос, за извършен ремонт на покрив ,което установява ,че същият не е извършен неправомерно ,а представлява законен строеж.

Не на последно място съдът не е съобразил в мотивите си доколко извършените от страна на ответницата действия пречат на ищцата пълноценно да ползва имота си ,а в тежест на ищцата е било да докаже всички елементи от състава на чл. 109 от ЗС ,което същата не е сторила и не е представила никакви доказателства за установяване изложеното в исковата молба.Напротив – събрани са такива доказателства ,които опровергават напълно твърденията на ищцата.

Неправилни са изводите на съда за основателност на искането за премахване на изградената на имотната граница в УПИ IХ-256 сграда с 2 единствения мотив ,че тя действително била новопостроена ,а не ремонтирана ,както и че строежът ,изграден на имотната граница се явява изпълнен без проектна документация.Тези изводи противоречат на заключението на експертизата и обясненията на вещото лице ,че сградата на ответницата в тази част ,която се опира до имота на ищцата е в същите размери ,само покривът е нов ,а е продължена на югоизток ,което продължение не е разположено на регулационната граница и по тази причина не е предмет на настоящото дело.Т.е. съдът е излязъл извън предмета на делото ,като недопустимо се е произнесъл по законността на постройката ,която не е разположена на общата регулационна граница между двата имота и поради това не е била предмет на разглеждане .Всъщност превратно е тълкувано заключението на вещото лице,като сградата по общата регулационна линия е изградена законно..От друга страна ,на вещото лице не е бил поставян въпрос за законността на сграда в УПИ IХ-256,собственост на ищцата и граничеща с каменния зид в имота на ответницата ,поради което не е изготвяно заключение по този въпрос .

Навеждат се доводи и за необоснованост на съдебното решение.

Моли се за отмяната му и постановяване на ново ,с което се отхвърлят исковите претенции изцяло.Не се сочат нови доказателства и нови обстоятелства по делото.

В писмения си отговор по чл. 263 от ГПК въззиваемият –ищец оспорва въззивната жалба и счита ,че при постановяване на решението не са допуснати сочените нарушения.

Сочи ,че активната правна легитимация на ищцата за предявяване на иска по чл. 109 от ЗС е доказаният факт,че същата е собственик на дворно място ,урегулирано в УПИ II-254 в кв. 171 по плана на гр. Айтос ,ведно с построената в него двуетажна жилищна сграда ,подобрения и насаждения ,като жилищната сграда е разположена с източната част на имота ,по регулационната граница ,с тераса на юг.Дворното място било оградено с масивна ограда –според заключението на вещото лице част от нея ,към имота на ответницата ,представлява съществуващ зид на стара постройка ,по южната граница на дворното място .Тази стена според данните на експертизата и показанията на свидетеля на ответника ,е била покрита с декоративни керемиди по цялата дължина и е имала завършен вид .От представения по 3 делото протокол за трасиране въпросната ограда е разположена изцяло в имота на ищцата ,на разтояние от 0,5 м. от регулационната линия ,което означава според въззиваемата страна ,че тя е собственост на ищцата и съществува според вещото лице като зид на стара постройка..

Счита се за установено по делото ,че по нареждане на ответницата и против волята на ищцата са били премахнати декоративните керемиди по протежение на оградата ,направен е кофраж и излят бетон с височина от 11 см. в югоизточната страна до 34 см. в югозападната .Премахната е част от оградата и излят бетон,като това става в имота на ищцата ,без нейно съгласие и изрично противопоставяне .За това своеволие ищцата веднага е уведомила Общината и Районна прокуратура,което отново е индиция,че не е давала съгласие .Според експертизата върху така изградения бетонен пояс е положена метална обшивка на покрива на съсетната сграда ,т.е. металната обшивка заема част от имота на ищцата ,на ширина 50 см. от действителната регулационна граница между двата имота по цялото протежение на съществуващия зид. Следва извод ,че ответницата е навлязла в имота на ищцата ,премахнала е декоративните керемиди по цялото протежение на зида ,надстроила е същия с изливане на бетон и усвоила тази част за свои цели.Не се касае за ремонт на покрив,за който е издадено разрешение ,а изградената постройка е по-висока от старата и заема цялото южно пространство ,като ограничава осветеността на постройката на ищцата.

Затова именно се счита ,че са налице двете задължителни условия за уважаването на иска по чл. 109 ЗС-неоснователност на действията на ответника по негаторния иск и създаване на пречки за собственика да упражнява правото си на собственост в пълния му обем.

Моли се за потвърждаване на решението .Също не се сочат нови обстоятелства и не се претендират нови доказателства .

След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди съображенията на страните ,Бургаският окръжен съд прие за установено следното :

Предявен е иск с правно основание чл. 109 от ЗС

Установено е било от представения по делото нот. акт № ***т.*н.д.***/19** г. , че ищцата е призната за собственик на недвижим имот в гр.Айтос , представляващ дворно място с площ от 235 кв.метра, за което е 4 отреден УПИ II-254 в квартал 171 пo плана на града , ведно с изградените в този поземлен имот двуетажна жилищна сграда с PЗП oт 256 кв.метра, подобрения и насаждения.В исковата молба се твърди ,че жилищната сграда е разположена в източната част на поземления имoт, пo регулационната граница, с тераса на юг. Дворното място е оградено с масивна ограда, като пo южната граница на дворното място, изцяло в УПИ II-254 е разположена масивна ограда, тухлена, измазана, покрита с декоративни керемиди пo цялата дължина. Съседният ПИ УПИ IX-256 в квартал 171 пo плана на гр. Айтос , е собственост на ответницата С. И..

Твърдяло се е от ищцата ,че през месец юни на миналата година ответницата започнала изграждането на сграда пo протежение на границата между двата имота без строителни книжа, без съгласие и разрешение на ищцата. B хода на строителството пo нейно нареждане строителни работници влезли в собствения на ищцата ПИ и без нейно съгласие премахнали поставените върху оградата керемиди. Веднага след това направили пo протежение на оградата кофраж и излели бетон върху съществуващата ограда.

Този бетон бил излят пo протежение на цялата ограда, с височина около 50 сантиметра над съществуващата ограда. Ищцата направила опити да ги cпpе, нo получила заплахи и обиди. Пo тази причина нa 26.06.2023 година ищцата подала жалба до Община — Айтос, в отговор на която била информирана, че зa строежа е съставен Констативен акт № * от **.**.20** година за установяване на незаконното строителство. Ha повторната жалба за това, че не са предприети действия пo спиране на незаконното строителство получила отговор, че ,, споровете за граница се решават от съда.

Продължавайки строежа ответницата изградила на регулационната граница жилищна сграда, височината на която надхвърля тази на оградата , засенчва и хвърля сянка върху жилището и тересата на ищцата и създава неудобства пo ползването на собствения й имот. Неоснователните и незаконни действия на ответницата обуславили правния интерес на ищцата от предявяване на настоящия иск пo чл. 109 ЗС, с който се иска ответницата да бъде осъдена да възстанови съществуващата между двата ПИ ограда в първоначалния й вид, като премахне незаконно изпълнената бетонна надстройка над оградата и възстанови пo цялото й протежение целостта на мазилката и декоративните керемиди пo билото на оградата, KAKTO и премахне незаконно изградената oт нея сграда пo общата регулационна 5 граница между двата имота.

Ответницата е оспорила твърдяното ,като излага, че в имота й ,в близост до имотната граница с ищцата се е намирала стара селскостопанска постройка, която поради влага е започнал да се руши. Ответницата решила да смени покрива на сградата, но се оказало, че от оставащото между постройката и оградата на ищцата пространство идва влага, което наложило и стените да бъдат изолирани със съответните материали. Ответницата отрича да е реализирала незаконно строителство, напротив твърди, че не е налице предписание на Община Айтос за събаряне на постройката, а има указания за внасяне на строителна документация.

От събраните по делото доказателства ,включително и назначената съдебно-техническа експертиза ,се е установило,че по цялото протежение между УПИ II-254 в квартал 171 пo плана на града/собственост на ищцата / и УПИ IX-256 в квартал 171/собственост на ответницата /съществува зид/около 60 см./ от стара сграда .Каменният зид е представлявал част от масивна стопанска постройка ,разположена изцяло в УПИ II-254,която е била съборена и понастоящем на място е останал и съществува само този зид.Върху него е лежал покрива на жилищната сграда,собственост на ответницата ,изградена в УПИ II-254.Последната е предприела ремонтни дейности по покривната конструкция на собствената си сграда ,като за целта са били премахнати два реда тухли ,дървен материал и керемиди ,разположени върпу същия зид ,без да се засяга неговата цялост .След премахване на тези строителни материали ,представляващи част от покрива на ответницата ,е била разкрита неравна зидария на каменния зид .За да добие добър естетически вид и едновременно да има и функционално предназначение /предпазване на зида и сградата от дъждовните води /е бил поставен бетонов пояс ,който да го заздрави и изравни .Идеято е била за технологическо завършване на зида за отвеждане на дъждовните води ,както при покривните конструкции /вж. заключението на в.л. и показанията на свид. М./.Вещото лице сочи,че поставянето на бетонния пояс не е променило като цяло височината на зида ,която той е имал преди ремонта –л. сочи ,че височината му е била най-малко около височината ,която е в момента ,имайки предвид ,че върху този зид е имало дървена покривна конструкция,покрита с керемиди ,като височината на конструкцията е била най-малко 15-20 см.С други думи – 6 след премахване на покривната конструкция на сградата ,собственост на ответницата и поставянето на бетонния пояс ,височината на зида е останала почти непроменена /противно на приетото от първоинстанционния съд /.Всъщност касе се не а „ограда „ с декоративни керемиди , а за съществуващ стар зид от стара сграда ,разположен в имота на ищцата ,а керемидите върху него в първоначалния си вид са представлявали част от покрива на жилищната сграда на ответницата ,разположена в нейния УПИ IX-256.В този смисъл ,следва да се приеме ,че ремонтирайки собствената си сграда ,ответницата е премахнала собствените си керемиди от стария зид на ищцата , а не „декоративните керемиди „ по билото на оградата .