Решение № 150 от 28.05.2025, Окръжен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 150 гр. С.З., 28.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З. в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димитър М. Христов при участието на секретаря Д.а М. Калчева като разгледа докладваното от Димитър М. Христов Търговско дело № 20235500900015 по описа за 2023 година

Предявени са субективно съединени искове с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ, във вр. с чл. 499, ал. 7 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от ПТП и акцесорни претенции по чл. 429, ал.3 КЗ вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че на 09.04.2022 г., около 22:35 часа, на път „П-66“, на разклона за с. К., обл. С.З., водачът Д. В. В. на лек автомобил марка и модел „Ф.Г.“, с peг. № СТ **** СА, предприема маневра завой на ляво, като отнема предимството и удря движещия се в насрещната пътна лента за движение лек автомобил марка и модел „Ф.П.“, с peг. № СТ **** ВР, управляван от водача И. Ж. Ж., след което излиза извън пътното платно и се преобръща, реализирайки ПТП с пострадали лица. При инцидента е причинена смъртта на С.Г.З., с ЕГН: ********** - пътник в лек автомобил марка и модел „Ф.Г.“, с peг. № СТ **** СА.

За произшествието е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 1228р-4679/ 11.04.2022 г. Образувано е и досъдебно производство № ЗМ 78/ 2022 г. по описа на РУ - С.З..

Твърди се, че починалият С.Г.З. е фактически съпруг на И. К. Т., роден 1 баща на Г. С. Г. и Ц. С. Г. и фактически баща на В. И. К., които изключително тежко приемат неговата загуба.

Постадалият и ищците И. Т., Г. Г., Ц. Г., В. К. били сплотено и задружно семейство, силно се обичали и били привързани един към друг. С.З. бил главата на семейството и носел подкрепа и сигурност за фактическата си съпруга и трите си деца. Той бил изключително добър и грижовен съпруг и баща и се стараел нищо да не липсва на семейството му. Всичките му усилия били насочени към щастието и спокойствието на неговите най-близки хора.

Отношенията между починалия и неговата фактическа съпруга били изградени на основата на взаимна обич, уважение и разбирателство. Двамата успели да изградят здраво и щастлИ. семейство. Те обичали да прекарват времето си заедно с техните деца, имали общи занимания и развлечения.

И. и С. правели планове за бъдещето си и искали да официализират съжителството си и да сключат граждански брак. Двамата били неразделни в ежедневието си и се подкрепяли във всичко, като пострадалият се грижил от финансова гледна точка нищо да не липсва на семейството му. С. помагал на И. не само в отглеждането на трите им деца, но и в домакинската работа, придружавал я, където е необходимо, когато имала нужда да отиде на лекар или на друго място. Двамата споделяли не само хубавите моменти от жИ.та си, но и житейските трудности и несгоди. Първата ищца разчитала на партньора си, споделяла му всичко и търсела неговото мнение и съвети. Починалият винаги показвал своята отдаденост на любимата си и всеки ден засвидетелствал, че държи изключително много на нея.

С.З. обичал еднакво и трите си деца - Г., Ц. и В., въпреки че последната не била официално призната от него и носила имената на своята майка.

Пострадалият ежедневно участвал в отглеждането и възпитанието им.

Непрекъснато ги учел на нови неща.

Държал много на образованието на децата си и искал те да станат примерни и успешни хора. Редовно отделял време на всяко от тях и бил наясно с всичките им желания и потребности. Починалият се разбирал прекрасно и с трите деца и се наслаждавал на времето прекарано заедно с тях.

Той често ги водел на разходки и им купувал от любимите лакомства.

Отношенията между него и най-малката В. били отношения като между биологичен баща и родна дъщеря, той не правел никаква разлика между нея и 2 другите две деца. Проявявал еднакво внимание и грижи към всяко едно от тях и се стараел да им подсигури всичко нужно, за да са щастливи и доволни. От своя страна трите деца били силно привързани към покойния си баща и виждали в негово лице авторитет и пример за подражание. Той бил техния покровител и защитник, човекът, когото им осигурявал всичко необходимо в жИ.та.

Доверителите ми имали изградена дълбока, индивидуална и духовна връзка с починалия. Към момента на смъртта си С.З. бил едва на 32 години, здрав и жизнен човек в разцвета на своите сили. В пътния инцидент И., Г., Ц. и В. загубили най-скъпия за тях човек - техния партньор в жИ.та и баща, като към настоящия момент никой не може да запълни празнотата, която те усещат от липсата на пострадалия.

Твърди се, че ритъмът на жИ.т на ищците сега е изцяло подчинен на скръбта от голямата загуба. И. била съкрушена от внезапната смърт на своя любим мъж. Непрекъснато мислила за случилото се, поради което се разстройвала лесно и плачела постоянно. Станала е неспокойна и напрегната, всичко в семейния дом й напомня за починалия С.. Чувствала се самотна и не можела да свикне с мисълта, че е загубила фактическия си съпруг.

Страдала от силно безпокойство и тревожност и се страхувала, че няма да може пълноценно да отгледа децата си сама. Всичко това силно я е депресирало, вследствие на което заспивала трудно и спейки неспокойно, станала е мрачна и мълчалива. Бъдещето й изглеждало несигурно и това я плашило.

Ищците посочват, че още по-зле се отразява загубата на починалия на Г., Ц. и В.. Новината за смъртта му силно ги е шокирала. Чувствали се унили и нещастни, нямали желание за игри, както преди и отказвали да се срещат с деца извън семейството. Станали са разсеяни и са се затворили в себе си. Не искали да ходят на училище и да се срещат със съучениците си. Трудно им е да приемат случилото се, смъртта на баща им ги е травмирала дълбоко.

Станали са тревожени и силно чувствителни, разстройват се от най-малкото нещо и плачат често. Започнали са да се страхуват, че ще загубят и майка си.

Едва на 13, 11 и 8 години Г., Ц. и В. се сблъскват с непосилна мъка и страдание от загубата на родител.

Твърди се, че ищците ще изпитват болка и ще скърбят до края на дните 3 си. Тази болка никога нямало да отшуми, тъй като за човешкия жИ.т няма еквивалент. Моралните страдания и претърпяната скръб от невъзвратимата загуба са огромни и неописуеми и ще ги съпътстват през целия им жИ.т.

Видно от представения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица и справката, извършена на страницата на Информационен център към Гаранционния фонд, към момента на събитието, виновният водач е управлявал лек автомобил марка и модел „Ф.Г.“, с peг. № СТ **** СА, който е имал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключена със ЗАД „О.З.“ АД, с полица № BG/23/122000523320, валидна от 15.02.2022 г. до 14.02.2023 г.

Твърди се, че съгласно чл. 380 от КЗ във връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от ТЗ, ищците с молба с вх. № ОК-747493 от 29.11.2019 г., отправили претенция до застрахователя на отговорния за ПТП водач - ответника ЗАД „О.З.“ АД, искане да бъде определено и изплатено дължимото застрахователно обезщетение.

Посочват, че към момента на депозиране на исковата молба, въпреки, че е изтекъл законоустановеният срок, застрахователят не е определил и изплатил застрахователно обезщетение по заявената извънсъдебна претенция, което пораждало правния им интерес на основание чл. 432, ал, 1 КЗ от предявяването на настоящата претенция по исков ред.

С оглед чл. 429, ал. 3 от КЗ и обстоятелството, че са уведомили застрахователя на 10.05.2022 г. за настъпилото произшествие, видно от молба вх. № 99-2407/ 10.05.2022 г., то считат, че от тази дата върху претендираната сума следва да бъде начислена и законна лихва до окончателното й изплащане.

Молят съда да постанови решение, с което да осъди ответника З.А.Д.

„О.З.“ АД, с ЕИК: ****, да заплати на ищците обезщетения по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, както следва:

- На И. К. Т., с ЕГН: **********, сумата в размер на 150 000 /сто и петдесет хиляди/ лева за претърпените неимуществени вреди - изключителни болки, страдания и психически стрес по повод смъртта на нейния фактически съпруг С.Г.З., с ЕГН: **********, в резултат ПТП, настъпило на 09.04.2022 г., ведно със законната лихва за забава върху претендираната главница от датата на уведомяването на застрахователя - 10.05.2022 г. до окончателното плащане;

4

- На Г. С. Г., с ЕГН: **********, представляван от своята майка и законен представител И. К. Т., с ЕГН: **********, сумата в размер на 150 000 /сто и петдесет хиляди/ лева за претърпените неимуществени вреди изключителни болки, страдания и психически стрес по повод смъртта на неговия баща С.Г.З., с ЕГН: **********,, в резултат ПТП, настъпило на 09.04.2022 г., ведно със законната лихва за забава върху претендираната главница от датата на уведомяването на застрахователя - 10.05.2022 г. до окончателното плащане;

- На Ц. С. Г., с ЕГН: **********, представлявана от своята майка и законен представител И. К. Т., с ЕГН: **********, сумата в размер на 150 000 /сто и петдесет хиляди/ лева за претърпените неимуществени вреди изключителни болки, страдания и психически стрес по повод смъртта на нейния баща С.Г.З., е ЕГН: **********, в резултат ПТП, настъпило на 09.04.2022 г., ведно със законната лихва за забава върху претендиралата главница от датата на уведомяването на застрахователя - 10.05.2022 г. до окончателното плащане;

- На В. И. К., с ЕГН: **********, представлявана от своята майка и законен представител И. К. Т., с ЕГН: **********, сумата в размер на 150 000 /сто и петдесет хиляди/ лева за претърпените неимуществени вреди изключителни болки, страдания и психически стрес по повод смъртта на нейния фактически баща С.Г.З., с ЕГН: **********, в резултат ПТП, настъпило на 09.04.2022 г., ведно със законната лихва за забава върху претендираната главница от датата на уведомяването на застрахователя 10.05.2022 г. до окончателното плащане.

Претендират направените по делото съдебни и деловодни разноски.

Постъпил е отговор на исковата молба, с който ответникът взема становище по предявените искове, като счита същите за недопустими и изцяло неоснователни, поради което ги оспорва.

На първо място посочва, че във връзка с процесното пътнотранспортно произшествие в З.А.Д. „О.З.” АД е постъпила претенция за изплащане на застрахователно обезщетение от ищците за причинени вреди от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 09.04.2022 г. Въз основа на постъпилата претенция в дружеството е образувана щета под № 0411-6000003-2022.

5

Твърди се че ответното дружество добросъвестно е следвало процедурата по доброволно уреждане на спора по смисъла на чл. 380 от КЗ, като обаче съдействие от страна на ищците така и не му е предоставено.

Същевременно с това съгласно чл. 432, ал. 1 от КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият по застраховка ГО е отговорен, има право да иска обезщетение пряко от застрахователя по застраховката, при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ, т.е. след като процедурата по този законов текст е изчерпана и застрахователят или е отказал да плати обезщетение, или не е платил такова в срок, или увреденият не е съгласен с размера на предложеното такова. Посочва, че провеждането на горепосочената процедура е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на прекия иск за заплащане на обезщетение за вреди /чл. 498, ал. 3 от КЗ/. В конкретния случай, процедурата не била изпълнена изцяло. Претендиращите лица били уведомени за необходимостта от представяне на допълнителни документи, необходими за установяване на основателността и размера на претенцията им, но такива пред застрахователя не били представени своевременно.

Счита за неоснователни изявленията на процесуалния представител на ищците, досежно липсата на произнасяне от страна на застрахователя за плащане на застрахователно обезщетение. Предвид липсата на изисканите от страна на ответното дружество документи и непредставянето на същите по доброволната претенция, счита че действията на ищците са насочени единствено към формалното спазване на разпоредбите на КЗ, а не целят уреждане на отношенията по доброволен ред и избягване на съдебните производства.

Твърди, че гореизложеното се явява грубо нарушение на процедурата за решаване на споровете по доброволен ред съгласно чл. 380 от КЗ и не на последно място - грубо нарушение на установения в чл. 3 от ГПК принцип на добросъвестност на участващите в съдебните производства и техните представители.